№ 1328
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
*********** по описа за * година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу АН. К. Ч. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на
суми, за които е издадена заповед за изпълнение №614/29.03.*г. по ч.гр.д.
№4446/*г. по описа на ВРС, дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги
за обект, находящ се гр.Варна, ул.“**“ №6 с абонатен №** по издадени
фактури за периода 30.01.2002г. до 23.02.*г., както следва : сумата от 2552.65
лева, представляваща главница за периода 26.11.2001г. до 22.02.*г.; сумата
от 2186.89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима
за периода 01.03.2002г. до 22.03.*г., ведно със законната лихва забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.*г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се излага, че ответникът е потребител на ВиК услуги
за имот, находящ се в гр.Варна, ул.“**“ №6 абонатен №**. Сочи се също, че
претендираната сума представлява служебно определено количество ВиК
услуги поради изтекъл срок на метрологична проверка на водомера, съгласно
методика, регламентирана в чл.39,ал.5, т.1 от Наредба №4/2004г. на МРРБ, по
5 куб. м. месечно за един обитател, при един живущ в обекта. Начисляването
на ползваните ВиК услуги се осъществявало чрез електронен карнет.
Ответницата не била оспорила чрез писмено възражение процесните вземания
в нормативно регламентирания срок по чл.40,ал.2 от Наредба №4/2004г. на
МРРБ.
В срока по чл.131 ГПК назначеният особен представител на ответника е
1
депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер.
Отправя се възражение за изтекла погасителна давност с изтичане на
три години на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като се сочи, че се касае за
периодични плащания.
Излага се, че липсват доказателства, че е отказан достъп до имота, както
и че водомерът бил монтиран в жилището на ответницата и не е минавал
повече от 10г. проверка за метрологична годност. Сочи се, че приложената
справка от недобора на частен абонат не съдържала необходимите реквизити
– печат и изходящ номер, поради което тя била в категорията на частен
свидетелстващ документ, обективиращ факти в полза на представящата го
страна и автентентичността и доказателствената стойност следвало да се
преценяват от съда съобразно всички доказателства по делото, отделно това
се сочи, че от тази справка било видно, че до електромерът бил осъществяван
достъп до 03.05.2004г. излага се, че имота има монтиран водомер и
приложението на чл.39,ал.5, т.1 от Наредба №4/2004г. на МРРББ било
неправомерно.
Не били събрани данни дали ответницата е починала, дали е заминала в
чужбина и дали имотът е обитаем, за да се начислява потребление.
Свързването на имота към водоразпределителната система не следвало да
води до задължителен разход на вода и до потребление, респ. до задължение
за плащане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор и Решение на ДКЕВР за одобряването им,
както и Решение на ДКЕВР, с което е утвърдено изменението на цените на
„ВиК“ООД – гр.Варна.
Съгласно удостовереното от представената по делото разпечатка от СВ-
Варна за вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида
№101572 за лицето АН. К. Ч. на 11.04.2014г. е вписана възбрана от ЧСИ
върху 1/10 ид.ч. от имот на ул.** 6.
Представена е справка за недобора на частен абонат с клиентски №** за
периода месец януари 2002г. – месец февруари *г.
Представен е Констативен протокол №**/ 15.04.2022г., съгласно който
при проверка за отчитане на водомера на адрес ул.** 6 не е бил открит никой.
Съгласно заключението по изготвената по делото ССчЕ за периода
26.11.2001г - 30.04.2004г. начислените количества са по реален отчет и са в
3
размер на 125 м., а за периода от 30.04.2004г. до 22.02.*г. са начислени
2
служебно количества вода за всеки месец от процесния период по процесната
3
партида. Общият размер на служебно начислените количества е 1055 м.
Размерът на лихвата за забава върху всяко едно от установените месечни
задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж до
22.03.*г. е изчислен колона 8 от таблица 1 като общият размер е 2186,75 лв.
Вещото лице не може да даде отговор на въпроса относно размера на средния
месечен разход от редовни отчети за предходна година, считано от датата на
редовното отчитане на водомера, защото по предоставената от
"Водоснабдяване и канализация - Варна" Справка за облога и плащанията
към 23.02.22г. се констатира, че ответникът от м.5/2004г е на служебна
консумация. В Приложение 1 е изчислено количеството вода по месеци,
считано от м.май 2004г. при приложение на методиката по чл. 39, ал.5, т.1 във
връзка с ал.6 Наредба №4 от 2004г. при МРРБ по 5мЗ/ месечно за един
обитател. Констатира се, че при един обитател считано от м.05/2004г.
количеството вода следва да бъде 7858 куб. м, на стойност 20432,82 лв. По
процесиите фактури към датата на проверката няма извършени плащания.
При посещение на 08.04.2022г. с инкасатора на обекта не е бил осигурен
достъп, за да се констатира има ли монтиран водомер, както и неговия номер
и кога е монтиран.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и
пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки :
наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника,
изпълнението на договорните задължения от негова страна – доставката на
претендираното за заплащане количество вода, както и размера на исковата
си претенция.
Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че
същата представлява стойност на потребени от ответника и доставяни от
ищеца ВиК услуги.
Не е спорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на
чл.2,ал.1 от ОУ по партида с абонатен №1** с адрес на потребление гр.Варна,
ул.”**”№6.
Услугата по доставка на ВиК услуги се подчинява на общите правила
на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на
доставена и потребена вода. Твърденията на ищеца във връзка с доставката
на ВиК услуги са, че последните са начислявани служебно в хипотезата на
чл.39,ал.5, т.1 от Наредба №4 от 2004г. на МРРБ, а именно по 5 куб.м.
месечно за един обитател в имота поради изтекла метрологична годност на
средството за търговско измерване.
Разпоредбата на чл. 34а от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
реда за присъединяване и за ползване на ВиК системите, издадена от МРРБ,
ДВ бр. 88/08.10.2004 г. посочва, че периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на
3
изразходваното количество вода в сгради- етажна собственост, се извършват
през 10 години, като същите са за сметка на потребителите. Нормативно
предвидено е, когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1 (т. е. изминали повече от
10 години от монтажа на водомера или последната негова проверка) срокът за
извършване на проверката е три месеца, както и в случай че след изтичането
на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
Наредбата /чл. 34а, ал. 5 от Наредбата/. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Общите
условия на ВиК оператора периодичните проверки на индивидуалните
водомери се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години,
считано от датата на последната метрологична проверка. Съгласно чл. 21 от
ОУ когато представителят на ВиК оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави
предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок
за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок, не е
извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ. В общите условия е изрично
предвидено, че след изтичане на срока, в който потребителят следва да
изпълни предписанието за извършване на периодична проверка, ВиК
операторът начислява служебно изразходвано количество питейна вода – по 6
куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, като същото се завишава всяко тримесечие с 1, 0
куб. м. за всеки обитател.
Ищецът не е ангажирал каквито и да е било доказателства, които да
обусловят правото му да начисли служебно процесните количества вода, на
основание чл. 34а, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 39, ал. 5 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото не са представени протоколи за монтаж на СТИ, от които
да се установи датата на монтаж на водомера в обекта и какво е било
неговото състояние. Не са представени и доказателства за последващ
метрологичен контрол на СТИ, който да индикира изтичане на период за
последваща проверка. По делото липсват дори и отправени предписания до
4
потребителя с предоставяне срок за изпълнение.
Заключението на вещото лице не установява релевантните за спора
факти, а сочи единствено липсата на плащане както и отделните размери на
главниците по месеци и начислените лихви за забавено плащане съобразно
ОУ въз основа на справката за недобора, която няма доказателствена
стойност относно служебното начисляване на количествата вода за процесния
период. От същото дори се установява, че за периода 26.11.2001г. до
30.04.2004г. начислените количества от вода са от реален отчет каквито
твърдения по делото няма, респ. не са ангажирани и доказателства в тази
насока. От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства не
се установява фактът на наличието на основания за служебно начисляване на
процесните количества вода за процесния период.
С оглед гореизложеното не се установява, че е налице доказване на
основанията както за реално потребление, така и за служебно начисляване в
процесния период от страна на ищеца, поради което главната искова
претенция подлежи на отхвърляне. Предвид отхвърлянето на главната искова
претенция на отхвърляне подлежи и акцесорната такава.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация-
Варна „ООД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“*“
33, представлявано от В, В, срещу АН. К. Ч., ЕГН:********** с адрес
гр.Варна, ул.“**“ 6 иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
заплащането на следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение
№614/29.03.*г. по ч.гр.д. №4446/*г. по описа на ВРС, дължими за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се гр.Варна, ул.“**“ №6 с
абонатен №** по издадени фактури за периода 30.01.2002г. до 23.02.*г., както
следва : сумата от 2552.65 лева, представляваща главница за периода
26.11.2001г. до 22.02.*г.; сумата от 2186.89 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата, дължима за периода 01.03.2002г. до 22.03.*г., ведно
със законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 26.03.*г. до окончателното изплащане.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6