РЕШЕНИЕ
№ 16111
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110105284 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3КТ.
Образувано е по искова молба от М. С. Б. срещу НСУ „***“, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № РД ***/***г. на
директора на НСУ „***“, и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност при ответника; и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата от
9016 лв. (след допуснато изменение на иска в о.с.з на 13.06.2024 г.), представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 30.11.2023 г. до 19.02.2024 г. и
обезщетение, представляващо разликата в заплатите през времето през което е работила на
по-ниско платена работа за периода от 20.02.2024 г. до 30.05.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2024 г. до окончателното
плащане.
Ищцата М. С. Б. твърди, че по силата на Трудов договор № ***/***г. е била в трудово
правоотношение с ответника НСУ „***“, в рамките на което е изпълнявала длъжността
„учител/преподавател, танцово изкуство в занимания по интереси“ при ответника.
Поддържа, че със Заповед № ***/***г. на директора на НСУ „***“ била командирована в гр.
***, Република *** като преподавател по български народни танци в Теоретичен лицей „Н.
Т.“ за срок до 27.08.2024 г., като за изпълнение на поставените задачи бил подписан
индивидуален трудов договор № ***/*** г. Посочва, че междувременно подготвяла защита
на ОНС „доктор“ в АМТИИ „Проф. А. Д.“ в гр. ***. След пристигането си в *** ищцата
била уведомена, че на 24.10.2023 г. й била определена дата за публична защита на
дисертационния й труд „Танцовия фолклор на бесарабските българи“. Поради това на
21.10.2023 г. /събота/ ищцата заминала за ***, като се върнала обратно в гр. *** на
26.10.2023 г. /четвъртък/. Твърди, че пътуването и престоят й в *** били предварително
съгласувани с ръководството на Теоретичен лицей „Н. Т.“. Посочва, че заниманията, които е
следвало да се проведат в периода на отсъствието й, били прехвърлени за други дати, бил
1
изготвен нов график, доведен до знанието на учениците. След завръщането на ищцата в гр.
*** всички променени часове били отработени съобразно утвърдения и одобрен график.
Ищцата посочва, че за разрешение за пътуването до Република *** и промяна на графика на
учебните часове, се обърнала към ръководството на Теоретичен лицей „Н. Т.“, тъй като
именно там е престирала труд, тамошното ръководството определяло броя и графика на
учебните часове, следяло за изпълнението на този график, как изпълнява задълженията си.
В същото време ответникът нямал никакво отношение към работния й график, поради което
и не е търсила разрешение от директора на НСУ „***“. Отделно, сочи, че не е била
инструктирана да търси такова разрешение, и не й е било известно да има такова задължение
по силата на нормативен акт. Посочва, че когато се обадила на директора на НСУ „***“ и го
уведомила за публичната защита и придобитата научна степен, вместо поздравления,
получила упреци, че не била потърсила разрешението му. От ищцата били изискани
писмени обяснения, а на 29.11.2023 г. й била връчена Заповед № ***/*** г., с която й било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190,
ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 , т. 1, предл. 3 КТ. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй
като ищцата не е извършила твърдяното дисциплинарно нарушение на трудовата
дисциплина, евентуално – че наложеното й наказание „уволнение“ не съответства на
тежестта на нарушението. Моли съда да признае извършеното със заповед Заповед №
***/*** г. уволнение за незаконно и да го отмени, да възстанови ищцата на заеманата до
уволнението й длъжност, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 9016
лв. представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 30.11.2023 г. до
19.02.2024 г. и обезщетение, представляващо разликата в заплатите през времето през което
е работила на по-ниско платена работа за периода от 20.02.2024 г. до 30.05.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2024 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът НСУ „***“ е подал писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди уволнението да е законосъобразно
извършено, като са налице предпоставките на посоченото уволнително основание.
Поддържа, че от събраните писмени доказателства се установявало по категоричен начин, че
ищцата е извършила твърдяното нарушение, за което й е било наложено дисциплинарно
наказание. Посочва, че процесната заповед е мотивирана съобразно изискванията на КТ,
както и че при индивидуализацията на наказанието е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 1
КТ. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото трудов договор № ***/*** г., се
установява, че на основание чл. 111 КТ, чл. 258, ал. 1 и чл. 259, ал. 1 ЗПУО, във връзка с
утвърден протокол от 30.08.2023 г. от заседанието на Комисията за подбор на преподаватели
за осъществяване на образователна дейност, сред българите в чужбина, назначена със
Заповед № ***/*** г. на Министъра на образованието и науката, считано от 04.09.2023 г.
ищцата е била назначена на длъжност „учител/преподавател, танцово изкуство в занимания
по интереси“ при ответника за срок до 27.08.2024 г.
Съгласно съдържанието на неоспорената от страните длъжностна характеристика,
подписана от ищцата при сключване на трудовия договор от 04.09.2023 г., работата на
учителя се контролира от директора, заместник директорите по учебната дейност, главните
учители, и експертите на РУО-*** град и МОН (глава II „Контрол на трудовата дейност“),
като в ежедневната си работа учителят е подчинен на заместник директорите по учебна
дейност и директора на училището (глава II „Подчиненост, връзки и взаимодействия“). В т.
3 на глава I, раздел „трудови задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на
длъжността“ е посочено, че ищцата е длъжна да уведомява своевременно директора, когато
2
се налага да отсъства от учебни часове, за осигуряване на заместник с оглед недопускане на
свободни часове.
Не е спорно, че със Заповед № ***/*** г. на директора на НСУ „***“ на основание
чл. 258 и чл. 259 от ЗПУО, ищцата М. С. Б. е командирова за времето от 04.09.2023 г. до
27.08.2024 г. в гр. ***, Република *** като преподавател по български народни танци в
Теоретичен лицей „Н.Т.“, гр. ***, АТО, ***, Република ***, със задача: да извършва
преподавателска дейност чрез различни форми – редовни и извънкласни занятия по
българска народна хореография, да осъществява извънкласна дейност в гр. *** според
изискванията на приемащата страна.
По делото е представен Индивидуален трудов договор № ***/*** от 04.09.2023 г.,
сключен между Теоретичен лицей „Н.Т.“ – гр. ***, и М. С. Б.. В текстовата част на трудовия
договор е посочено, че М. С. Б. ще изпълнява длъжността „учител по хореография на
български народни танци“ със срок от 04.09.2024 г. до 27.08.2024 г., с работно време на
седмица: 24 академични часове, от понеделник до петък по утвърден график, с почивни дни
– събота и неделя.
Представена е Заповед № ***/*** от 20.10.2023 г. на директора на Теоретичен лицей
„Н.Т.“ – гр. ***, с която на М. С. Б. е разрешено да защити дисертацията в АМТИИ „Ас. Д.“,
Република *** от 23.10.2022 г. до 25.10.2023 г. Посочено е, че занятията по български танци
ще се провеждат по график, приложен към заповедта. Видно от приложен по делото „График
за практикуване на български танци за периода от 23.10.2023 г. до 25.10.2023 г.“, часове в
посочения период са преместени за следните дати: 24.10.2023 г. и 03.11.2023 г.
Със Заповед № ***/*** г. на директора на НСУ „***“, на основание чл. 193, ал. 1 КТ
са изискани от ищцата писмени обяснения за неявяването си на работа в периода от
21.10.2023 г. до 06.11.2023 г. в Теоретичен лицей „Н.Т.“ – гр. ***, Република ***, които
следва да се предоставят в срок до 17:00 часа на 08.11.2023 г. на електронната поща на НСУ
„***“.
На 08.11.2023 г. ищцата е депозирала писмени обяснения до директора на НСУ „***“,
в които излага, че по причина, защита на дисертационният й труд в АМТИИ „Проф. А. Д.“ –
*** на 24.10.2023 г., се наложило да напусне Р. ***. Посочва, че напуснала Р. *** на
21.10.2023 г. и се завърнала на 26.10.2023 г. Твърди, че пътуването и отсъствието й от
учебния процес е било съгласувано с администрацията на Теоретичен лицей „Н.Т.“, като при
завръщането й на 26.10.2023 г. в същия ден е пристъпила към преподавателската си дейност.
Посочва и че поради различията в правилата за командироване на преподаватели в
българските общности в чужбина от периода на предишното и командироване от 2006 г.,
при което отчитането на пътуванията през учебната година се случвало след изтичане на
командировката, се получило „объркване и разминаване“ в разбирането й за настоящата и
миналата командировка. Това била и причината да не заяви предварително пред ответника
отсъствието от местокомандироването си.
Със Заповед № ***/*** г., издадена от директора на НСУ „***“ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснато нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 1, пред. 3
КТ. В мотивната част на заповедта е посочено, че считано от 21.10.2023 г. до 26.10.2023 г. без
предварително уведомление до директора на НСУ „***“ и без разрешение от негова страна,
ищцата напуска територията на Република ***, където е командирована като преподавател
по български народни танци в Теоретичен лицей „Н.Т.“ гр. ***, АТО, ***. Нарушението се
изразява в неизпълнение на трудовите й задължения (неявяване на работа) за срок по-дълъг
от 2 (два) работни дни, а именно 6 (шест) дни, без предварително уведомление, отправено до
работодателя, което е несъвместимо с разпоредбите на Кодекса на труда, трудовият й
договор, длъжностната й характеристика и цитираните в тази заповед законови и
подзаконови нормативни актове, заповеди и другите вътрешни за работодателя правила.
Отбелязано е, че нарушението е констатирано от официалната интернет страница на
3
Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „проф. А. Д.“, раздел
„Докторанти“, подраздел „Приключили процедури“, от която е видно, че на 24.10.2023 г. е
преминала публична защита с която е приключила „процедура за придобиване на
образователна и научна степен „доктор“ на бесарабските българи“, с научен ръководител:
проф. д-р Д. Д.. Посочено е още, че нарушението се потвърждава от дадените от г-жа Б.
писмени обяснения и приложените към тях копия от международния паспорт със
съдържание на печатите, удостоверяващи пресичането й на граничния пункт на Република
*** за посочения в заповедта времеви период.
От приетите като писмени доказателства по делото – справка от НАП за актуално
състояние на трудови договори за М. С. Б., служебна бележка, изх. № ***/*** г., издадена от
139 ОУ „***“ – гр. ***, служебна бележка, изх. № ***/*** г., издадена от ***, копие от
трудовата книжка на ищцата, както и от извършена в съдебно заседание констатация по
представения документ в оригинал, се установява, че ищцата е полагала труд по основно
трудово правоотношение при ***, като след прекратяване на процесното трудово
правоотношение по външно съвместителство с ответника, в периода от 30.11.2023 г. до
19.02.2024 г., ищцата не е полагала допълнителен труд при друг работодател, а в периода от
20.02.2024 г. до 30.05.2024 г. е полагала допълнителен труд извън това по основното й
трудово възнаграждение при 139 „ОУ „***“ – гр. ***.
От показанията на разпитания по делото свидетел Б. Т. Г., се установява, че през
периода 2021-2022 г. работил на длъжност „учител по музика“ при ответника, като в
посочения период бил командирован в „***“, гр. Т., Република ***. Посочва, че
първоначално подписал трудов договор и длъжностна характеристика с НСУ „***“, като
след това подписал и заповедта за командироване в колежа „***“, гр. Т., Република ***.
Твърди, че работил по график, който бил изготвен от директора на молдовското училище,
като същият не бил съгласуван с българския работодател – НСУ „***“. Посочва, че ползвал
платен отпуск за бащинство, който бил разрешен от ответника НСУ „***“. По време на
командироването си работил заедно с ищцата Б..
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни,
подробни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, и която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен
отработен месец е в размер на 2086,80 лв. Съгласно заключението размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 01.12.2023 г. до 19.02.2024 г. е в размер на
5465,43 лв., а по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 20.02.2024 г. до 31.05.2024 г. е в размер на
3516,97 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии.
4
В настоящия случай, трудовото правоотношение с ищцата М. Б. е прекратено на
основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190,ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя трудовото правоотношение,
последният следва да установи при условие на пълно и главно доказване сбъдването на
предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение, а именно: че
уволнителната заповед е издадена от компетентен орган; мотивирана е съгласно
изискванията на чл. 195 КТ; дисциплинарното наказание е наложено в рамките на
предвидените от закона срокове; преди налагане на наказанието работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 193 ГПК като е изискал и получил от служителя обяснения относно
вменените му дисциплинарни нарушения, че служителят виновно е извършил вменените му
деяния, които представляват нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното
наказание е съответно на тежестта на извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Съгласно
константната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №
177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС; Решение № 849/2010 / 12.01.2011 г.
по гр.д.№ 40/ 2010 г., ІV г.о.; Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 /2009 г., г. к., ІV
г. о. на ВКС; Решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о. на ВКС и др.,
изискванията за мотивираност на заповедта за уволнение са изпълнени, когато нарушението
на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника или служителя начин, чрез
фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено. Това не означава, че тя
трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние,
деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са
изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно
нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно
нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или
служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на работника/служителя
обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на
документите). В този смисъл дисциплинарните нарушенията могат да бъдат
индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на
който е станало достояние на наказания работник.
В случая работодателят е изпълнил задължението си, установено в нормата на чл.
195, ал. 1 КТ, като е описал нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказана
ищцата, чрез техните обективни и субективни признаци. Работодателят е посочил
поведението на служителя, представляващо нарушение на трудовата дисциплина, чрез
посочване на времето, мястото и обстановката на извършването му, в какво се изразява то,
като и законовия текст, въз основа на който се налага дисциплинарното наказание. Налице е
съответствие между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства.
Описанието им е достатъчно подробно и ясно и дава възможност на ищцата да разбере
причината за уволнението и да организира защитата си. Видно от писмото, с което са
поискани писмени обяснения от служителя, както и дадените обяснения, ищцата е знаела за
какво е ангажирана дисциплинарната й отговорност от работодателя. Ето защо изложените в
тази насока оплаквания са неоснователни.
Спазени са и изискванията чл. 193, ал. 1 КТ, съгласно която норма, работодателят е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Съгласно практиката на ВКС, както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
5
посочено по разбираем за работника начин (решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело №
768/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ВКС,
ІV г. о., Решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.). В
практиката на ВКС е изтъкнато, че релевантна при преценката дали е спазено изискването
работодателят да даде възможност на работника да даде обяснения е преценката на
съдържанието на искането за даване на обяснения. Затова, когато работодателят уведомява
служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска
предварително неговите обяснения. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво се искат обясненията, т. е. последният да е разполагал с възможност да
даде обяснения си, след като се е ориентирал в обстоятелствата, за които те му се искат.
В случая по делото не се спори, че със заповед № ***/*** г. директорът на НСУ „***“
е изискал от ищцата писмени обяснения за неявяването си на работа в периода от 21.10.2023
г. до 06.11.2023 г. в Теоретичен лицей „Н.Т.“ гр. ***, АТО, ***, Република ***. В
обясненията си ищцата подробно е описала случилото се, отговаряйки на твърденията на
работодателя, от което следва, че М. Б. е могла и пълноценно се е възползвала от
предоставената й възможност да вземе отношение към вмененото й поведение.
Спазен е и срокът за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в
рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от
извършването му.
От материално правна страна съдът намира, че от събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. извънсъдебното признание на ищцата, обективирано в писмените й
обяснения от 08.11.2023 г., и гласни такива, събрани чрез разпита на св. Г., безспорно се
установява, че ищцата е извършила визираното в уволнителната заповед нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на повече от
два последователни дни.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, че не е нарушила служебните си
задължения, тъй като пътуването и престоят й в Република *** са били предварително
съгласувани с ръководството на Теоретичен лицей „Н.Т.“ гр. *** и са се извършили с
неговото изрично и предварително съгласие. Според длъжностната характеристика на
заеманата от ищцата длъжност, работата й се контролира от директора, заместник
директорите по учебната дейност, главните учители, и експертите на РУО-*** град и МОН
(глава II „Контрол на трудовата дейност“), като в ежедневната си работа е подчинена на
заместник директорите по учебна дейност и директора на училището (глава II
„Подчиненост, връзки и взаимодействия“). Според т. 3 на глава I, раздел „трудови задачи и
задължения, характеризиращи съдържанието на длъжността“ ищцата е длъжна да уведомява
своевременно директора, когато се налага да отсъства от учебни часове, за осигуряване на
заместник с оглед недопускане на свободни часове. Предвид изложеното, неизпълнението
на задължението на ищцата да уведоми своевременно ответника за отсъствието си от работа
на 23.10.2022 г. 24.10.2023 г. и 25.10.2022 г., съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
Основателно обаче се явява възражението на ищцата за несъответност на наложеното
й най-тежко наказание.
Съгласно чл. 189 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Преценката за тежестта на нарушението се прави
за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се
вземат пред вид значимостта на неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата
функция на работника/служителя, обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от
6
допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да
настъпят неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в
предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху
останалите работници и служители, а при оценката на поведението на работника/служителя
се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли
неправомерността на същото и неговите последици /вж. в този смисъл решения № 109 от
13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на IV г. о., № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011
г. на III г. о., № 156 от 3.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г. на IV г. о. /.
В случая, тези критерии не са преценени съразмерно с наложеното наказание,
доколкото по делото не са установени настъпили такива неблагоприятни последици от
деянието, определящи голямата тежест на конкретното нарушение. Точно обратното, от
приобщените по делото писмени доказателства, се установява, че заниманията, които
ищцата е следвало да проведе през периода на отсъствието й са били прехвърлени от
ръководството на Теоретичен лицей „Н.Т.“ гр. ***, за други дати, като предварително е бил
изготвен график, доведен до знанието на учениците. Няма данни отсъствието на ищцата
през посочения период и последващото разместване на учебните часове да са довели до
разстройващо въздействие върху учебния процес и изпълнението на трудовите задължения
на други учители. Отделно от това, по делото няма данни за извършени други нарушения на
трудовата дисциплина от ищцата.
По изложените съображения, съдът приема че поради нарушение на чл. 189, ал. 1
КТ дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено на ищцата М. Б. със заповед №
***/*** г. на директора на НСУ „***“, следва да бъде признато за незаконно и отменено.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението
на ищеца и неговата отмяна имат за последица пораждането в правната сфера на незаконно
уволнената на потестативното право да иска възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. В случая ищцата е била страна по трудово правоотношение с определен срок –
27.08.2024 г. включително. Тя е уволнена на 29.11.2023 г. Следователно към датата на
устните състезания по делото – 30.07.2024 г., както и към датата на постановяване на
съдебното решение, ищцата е носител на потестативново право за възстановяване на работа.
Ето защо, конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се явява основателен и ищцата следва
да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „учител/преподавател,
танцово изкуство в занимания по интереси“ в НСУ „***“.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ:
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не повече от шест
месеца.
При незаконно уволнение по трудов договор при външно съвместителство, е налице
увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения
трудов договор. В този случай няма значение, че основното трудово правоотношение се е
запазило и по него работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и
неговият размер. Осъществено е основанието за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.
7
3 от КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 от КТ. В
случаите, когато прекратеното трудово правоотношение е заместено с ново /след
уволнението/, то незаконно уволненият работник или служител също има право на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, при положение, че полученото брутно трудово
възнаграждение по нововъзникналото правоотношение е по-ниско от това, което е получавал
за длъжността по прекратения трудов договор.
Щом работникът е бил назначен със срочен трудов договор при условията на чл. 67,
ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 68, т. 1 от КТ, отговорността на работодателя е ограничена в
рамките на уговореното време, но не за повече от 6 месеца - максималния законен срок по
чл. 225 КТ. В случая трудовият договор на ищцата е прекратен считано от 29.11.2023 г.,
поради което правото й на обезщетение обхваща период от шест месеца след тази дата, или
до 31.05.2024 г. Страните не спорят и от приетите по делото доказателства - справка от НАП
за актуално състояние на трудови договори за М. С. Б., служебна бележка, изх. № ***/*** г.,
издадена от 139 ОУ „***“ – гр. ***, служебна бележка, изх. № ***/*** г., съдът приема за
установено, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение по външно
съвместителство с ответника, в периода от 30.11.2023 г. до 19.02.2024 г., ищцата не е
полагала допълнителен труд при друг работодател. Считано от 20.02.2024 г. ищцата е
започнала работа при външно съвместителство при 139 „ОУ „***“ – гр. ***.
Предвид изложеното за периода от 29.11.2023 г. до 19.02.2024 г., вкл. за ищцата е
възникнало право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, а след тази дата, до 31.05.2024 г. –
обезщетение в размера по ал. 2 на същия текст. Съгласно заключението размерът на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 01.12.2023 г. до 19.02.2024 г. е в размер на
5465,43 лв., а по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 20.02.2024 г. до 31.05.2024 г. е в размер на
3516,97 лв. С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 3, вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 8982,40 лв.,
дължима за периода от 30.11.2023 г. до 31.05.2024 г., като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 9016 лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата претендира
и доказва такива в размер на 1080 лв. за адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът приема за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2024 г. /л. 83 от делото/, имащ характер на разписка. Доколкото
адвокатското възнаграждение е уговорено общо, без да е посочено каква част от него за кой
от предявените искове се отнася, съдът приема, че по всеки иск същото възлиза в размер от
по 360 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски в размер на 1078,66 лв., съразмерно на уважената част от иска по чл. 344, ал. 1, вр.
чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът НСУ „***“ има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска по чл. 344, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 1 и чл. 2 КТ. Към
отговора на исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие от 28.02.2027
г. (л. 48 от делото), с предмет: абонаментно обслужване и професионално представителство,
и уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лв., дължимо по посочената Б.
сметка. В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6 по описа за
2012 г., ОСГТК, ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Следователно, на присъждане
подлежат само действително направените, т.е. заплатените разноски. Само тогава съдът
следва да определи отговорността на страните за поемането им. В договора за правна помощ
следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително да се осъществи по определен начин, например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
8
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящия
случай по делото няма представени документи, че възнаграждението е било платено по
банков път, както и каква част от същото е уговорено, съотв. заплатено по настоящето дело.
С оглед изложеното, при липса на доказателства за заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение, настоящия съдебен състав намира, че разноски на ответника за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса, съразмерно на уважените
искове в размер на 519,30 лв.(80 лв.+80 лв. + 359,30 лв.), както и сумата от 298,88 лв.
депозит за вещо лице, съразмерно на уважената част от иска по чл. 225 КТ.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
отхвърлената част от иска по чл. 225 КТ и за вещо лице следва да остане за сметка на
бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на М. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***,
извършено на основание чл. 188, т. 3 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ със
Заповед № ***/*** г. на директора на НСУ „***“, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, бул. „***“ №
***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. С. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, на заеманата преди уволнението длъжност
„учител/преподавател, танцово изкуство в занимания по интереси“ при НСУ „***“, ЕИК
***, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***.
ОСЪЖДА НСУ „***“, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, да заплати на
М. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 сумата 8982,40 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, извършено със Заповед
№ ***/*** г. на директора на НСУ „***“, от която 5465,43 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1
КТ за периода от 30.11.2023 г. до 19.02.2024 г., вкл. и 3516,97 лв.– обезщетение по чл. 225,
ал. 2 КТ за периода от 20.02.2024 г. до 31.05.2024, ведно със законните лихви върху
главницата считано от 29.01.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 8982,40 лв. до пълния предявен размер от 9016 лв.
ОСЪЖДА НСУ „***“, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, да заплати на
М. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от
1078,66 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, НСУ „***“, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 818,18 лв.,
представляваща дължимата държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10