№ 79
гр. ЛЕВСКИ, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20244410200203 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от ЕТ „***“, представлявано от С.П.П. от с.Б.,
общ.Бяла против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********/17.02.2022г., с който за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лв.
В жалбата е наведен довод за незаконосъобразност на ел. фиш, като се
твърди, че санкционираното лице не е извършило нарушението. Твърди, че
макар и собственик на процесното МПС, предал държанието му съгласно
договор за наем. Твърди, че наемателят сключил с „Интелигентни трафик
системи“ АД /ИТС/ договор за предплатен баланс от 20.02.2020г., както и
заплатил депозит, от който ИТС следвало да свои дължимите такси – зареден
бил предплатен баланс. Излага съображения, че административно-
наказателната му отговорност е ангажирана незаконосъобразно, тъй като
макар и собственик, не е ползвател на процесното МПС, както и ползвателят,
явяващ се задължено по закон лице, е изпълнило задължението си за
заплащане на ТОЛ такси. Навежда довод, че при издаване на обжалвания
1
ел.фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
липсва дата на издаване на ел.фиш. Излага съображения, че ел. фиш е издаден
след изтичане на давностните срокове, визирани в чл.34, ал.1 от ЗАНН, с което
е била погасена възможността за ангажиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя. Моли ел. фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Представено е
писмено становище от пълномощник – адв.В. С. – РАК, в което са изложени
съображения за незаконосъобразност на обжалвания ел. фиш по доводите,
наведени в жалбата.
Ответникът по жалбата – Агенция пътна инфраструктура, Национално
ТОЛ управление, се представлява от юрисконсулт И.И., който оспорва жалбата
като неоснователна. Сочи, че ел.фиш е издаден в предвидената от закона
форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Излага подробни съображения
за неоснователност на възражението за неспазване на сроковете по чл.34
ЗАНН. Твърди, че нарушението е установени по безспорен начин от
приобщените по делото писмени доказателства – процесното ППС в
съответната категория, за която се дължи ТОЛ такса, се е движило в обхвата
на платената пътна мрежа без да е заплатена съответната такса и подадена
ТОЛ декларация. Излага съображения, че жалбоподателят, като собственик на
ППС, е надлежен субект на нарушението, съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП. Сочи, че
в процесния случай наемателят не е вписан като ползвател на превозното
средство, в каквато хипотеза би се явил адресат на нарушената норма на
основание чл.102, ал.3 ЗДвП. Посочва още, че собственикът не е декларирал в
предоставения му от закона 7-дневен срок лицето, което е управлявало ППС, с
оглед на което законосъобразно е била ангажирана неговата административно-
наказателна отговорност. Моли ел. фиш да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
На 17.02.2022г. в 06:53 часа с устройство №40211, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
влекач "***", с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса на
състава 44000, в община Левски, по път I-3, км.53+642, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС нямало заплатена дължима пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона
2
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването.
На собственика на превозното средство ЕТ „***“, представлявано от
С.П.П. от с.Б., общ.Бяла, бил съставен Електронен фиш
№**********/17.02.2022г., с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП била ангажирана
административно-наказателната му отговорност и наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв.
За процесното превозно средство бил сключен договор за наем между
собственика ЕТ „***“ и „***“ ООД, гр.Бяла, като наемател, със срок на
действие 01.01.2022г. – 31.12.2022г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: Електронен
фиш №**********/17.02.2022г., два броя статични изображения във вид на
снимков материал на ППС с рег. №***, доклад от електронната система на
АПИ за събиране на пътни такси за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в
ЗДвП, становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ НТУ, ведно с приложена таблица за движение на ППС и
сегмени, за които има получени и платени ТОЛ декларации за 17.02.2022г.,
справка за собственост на МПС, договор за наем от 01.01.2022г. между ЕТ
„***“ и „***“ ООД, гр.Бяла,
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа
се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл.10б, ал.3 (с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона,
извън тези по чл.10а, ал.7, 7а, 9 ЗП). Съгласно същата разпоредба заплащането
на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
3
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл.10, ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139,
ал.7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
С нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. С
посочената разпоредба законодателят е предвидил отговорност за
собственика, респ. ползвателя на превозното средство, чието задължение е да
установи размера и да заплати пътната такса.
Съгласно чл.187а, ал.1 - 3 ЗДвП при установяване на нарушения по
чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице
или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
4
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция - за нарушение по чл.179, ал. 3б –
имуществена санкция в размер 2500 лв.
Когато в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател, имуществената санкция по ал.2 се налага на него, а ако
вписаният ползвател е физическо лице, се прилага ал.1. Съгласно ал.4 на
същата разпоредба вписаният собственик, съответно ползвател, се
освобождава от административнонаказателна отговорност, ако в срок от 7 дни
от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
В процесния случай санкционираното лице – едноличен търговец, се
явява субект на нарушението, в качеството му на собственик на ППС. От
жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест да установи наведеното от
него възражение, не се доказа трето лице, което да е вписано като ползвател в
свидетелството за регистрация на превозното средство, при което това лице се
явява адресат на задължението по чл.102, ал.2 от ЗДвП и субект на
административнонаказателна отговорност съгласно чл.187а, ал.3 ЗДвП. Не
води до отапдане на административно-наказателната отговорност на
собственика сключването на договор за наем на превозното средство, ако
наемателят не е вписан като ползвател на същото в СРМПС. Не се установи и
подадена от собственика декларация по чл.187а, ал.4 ЗДвП за трето лице,
извършило нарушението, което го освобождава от административно-
наказателна отговорност съгласно посочената разпоредба.
Ел. фиш, с който жалбоподателят е санкциониран на основание
санкционната разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП е
незаконосъобразен, поради противоречие на предвиденото в нея наказание с
принципа на пропорционалност, въведен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), който не допуска
система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.
По преюдициално запитване, отправено от Административен съд –
Хасково до Съда на Европейския съюз по член 267, параграф първи от
5
Договора за функциониране на Европейския съюз със следния въпрос: „Дали
нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на
Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на
установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по
тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно
задължението за предварително установяване и заплащане на размера на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от
административно-наказателна отговорност при заплащане на
т.нар.“компенсаторна такса“, е постановено Решение на СЕС от 21.11.2024г. по
дело С-61/23 („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“).
Съгласно решението чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
компенсаторна такса.
В българския закон - чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП и чл.179, ал.3б ЗДвП,
санкцията е абсолютно определена – глоба/имуществена санкция във
фиксиран размер от 2500 лева, като не се предвижда възможност за
индивидуализация на наказанието с оглед особеностите на конкретния случай,
преценка на характера и тежестта на нарушението, степента на умисъл и
непредпазливост, смекчаващи отговорността обстоятелства. Не позволява
индивидуализация на наказанието, при която да се вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил
дължимата пътна такса, дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на
таксата или е налице предварително заплащане на ТОЛ таксата за даден друг
маршрут и т.н. /в този смисъл мотивите на цитираното Решение на СЕС от
6
21.11.2024г. по дело С-61/23/. Налице е липса на пропорционалност спрямо
преследваната от законодателя цел и противоречие с принципа за
съразмерност, залегнал в чл.9а от Директивата. Националният съд е длъжен да
предприеме, доколкото е възможно, съответстващо тълкуване или ако такова е
невъзможно, да остави без приложение разпоредбата от националното
законодателство, която противоречи на действаща разпоредба от правото на
ЕС. Предвид характера на националната норма – санкционна разпоредба,
установяваща санкция във фиксиран размер, не е възможно съответстващо
тълкуване и чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП следва да
бъде оставен неприложен. Ангажиране на административно-наказателна
отговорност на основание същата разпоредба се явява незаконосъобразно.
Обжалваният ел.фиш следва да бъде отменен от съда, като незаконосъобразен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********/17.02.2022г., с който за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП на ЕТ „***“, представлявано от С.П.П., ЕИК:***, адрес на
управление: с.Б., общ.Бяла, обл.Русе, е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7