Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 08.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни
заседатели:
Членове:
Секретар: С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1666 по
описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2017г. ответникът Д.П.К. издал в полза на ищеца Д.З.Д. запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил да му заплати сумата от 1000 лева, с падеж на задължението на 02.05.2017г., като собственоръчно положил имената и подписа си в ценната книга. Въпреки настъпването на определения от издателя на записа на заповед падеж, плащане от страна на ответника не било извършено. Ищецът поддържа, че издадения от ответника запис на заповед е редовен от външна страна документ, който установява подлежащо на изпълнение вземане, размера на задължението, настъпилата му изискуемост, активната и пасивна легитимация на субектите, съдържащ всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ. На 04.08.2017г. по Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадено от ищеца, РС-Димитровград издал Заповед №778/07.08.2017г. по ч.гр.д.№1197/2017г., с което разпоредил Д.П.К. да плати на Д.З.Д. сумата от 1000 лева, дължима по запис на заповед от 16.03.2017г. с падеж 02.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и с направените по делото разноски в размер общо на 325 лева. В законоустановения срок, длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като твърдял, че не дължи плащане на посочената в нея сума. Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника му дължи сумите, посочени в Заповед №778/07.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1197/2017г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Д.П.К., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че претенцията на ищеца е неоснователна и оспорва иска по основание и размер. Счита, че процесния запис на заповед е нищожен, тъй като поетото с него задължение не е безусловно. Заявява, че в записа на заповед от една страна се сочи безусловно задължение за плащане, а от друга е посочено, че задължението за плащане е поставено в зависимост от каузално правоотношение- „…дълг към Д.З.Д.“. Поради това и възникването на задължението за плащане не е безусловно, а неговото съществуване е поставено в зависимост от развитието на каузалното правоотношение между издателя и заявителя. Счита, че налице е противоречие в документа, тъй като не може едновременно обещанието да е и безусловно, и да е в зависимост от друго правоотношение, което е и посочено в заповедта. Поддържа ,че от записа на заповед не се установявало какво е каузалното правоотношение между страните. Между тях липсвали други правоотношения, с изключение на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 16.03.2017г., по силата на който ответника придобил от ищеца всички дялове в „ДК Д.“ ООД, за което е изплатил цялата цена на дружествените дялове. Във връзка с претенция на ищеца за изплащане на дивидент от дружеството в размер на 5000 лева, страните се били споразумели за плащане на сумата на вноски. За обезпечение на това вземане ответника издал и 5бр.записи на заповед, със съответните падеж и дата на издаване, както е посочено в исковата молба. Поддържа, че към датата на подписване на Договора за прехвърляне на дружествени дялове и правото на дивидент- 16.03.2017г., не бил изготвен годишен финансов отчет, включващ баланса на дружеството. Такъв бил изготвен на следващия ден, като от него се установило, че дружеството е в обективна невъзможност да разпредели дивидент, тъй като не е реализирало печалба, а напротив- загуба, поради което и правото на дивидент на ищеца не било възникнало. С оглед невъзникването на правото на дивидент, поетото насрещно задължение за заплащане на 5000 лева, като цена за прехвърлянето на правото на дивидент на ищеца било без основание и не се дължало, тъй като липсвала насрещна престация за заплащане на тази цена. Невъзникването на правото на дивидент водело до недействителност на каузалното правоотношение за неговото прехвърляне. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по
делото Запис на заповед, издаден на 16.03.2017г. в гр.Пловдив, издателя му Д.П.К.
се е задължил да плати безусловно и неотменимо на Д.З. И.сумата от 1000 лева.
Посочени са падеж на плащането- 02.05.2017г. и място на изпълнение на
задължението- гр.Пловдив. В така издаденият запис на заповед е посочено, че
задължението на издателя е поето заради негов дълг към Диян З.Д..
От представения с отговора на исковата молба
Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 16.03.2017г. се установява, че Д.З.Д.,
действащ в качеството на собственик на 100 дяла от капитала на „ДК Д.“ООД на
обща стойност 100 лева, продава същите за 100 лева на Д.П.К., като сумата е
изплатена изцяло и в брой към датата на подписване на договора. Записано е също
така, че Д.З.Д. заявява, че с продажбата на дружествените си дялове, прехвърля
и правото на дивидент от дружеството, изчислено към датата на подписване на
настоящия договор.
На 04.08.2017г. ищецът е депозирал в Районен
съд-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като във връзка с него там било образувано ч.гр.д.№1197/2017г. На 07.08.2017г.
съдът издал Заповед №778 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, с която разпоредил на длъжника Д.П.К. да заплати на
заявителя-ищец сумата от 1000 лева, неизплатено задължение по горепосочения
запис на заповед, ведно със законна лихва считано от 04.08.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в
размер на 325 лева.
В законоустановения срок по чл.414 от ГПК,
ответника депозирал по делото възражение, с което заявил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като в дадения от
съда едномесечен срок, ищеца подал срещу него иск за установяване на вземането
си, предмет на разглеждане по настоящото дело.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения установителен иск по чл.422
ал.1 от КТ ищецът претендира да бъде признато за установено съществуването на
вземането му по отношение на ответника за сумата от 1000 лева, неплатено задължение
по Запис на заповед от 07.08.2017г., с падеж за плащане на 02.05.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 04.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането и деловодни разноски, за което е издадена Заповед
№778/07.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1197/2017г. по описа на РС- Димитровград.
Съдът намира иска с правно основание чл.422 от ГПК за допустим, тъй като е подаден в срока по чл.415 ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу лице, за което се твърди, че дължи процесната сума на ищеца. Предвид изложените съображения предявения иск следва да бъде разгледан по същество, за да се прецени в конкретния случай между страните възникнало ли е валидно менителнично правоотношение по повод процесния запис на заповед.
Безспорно установено по делото е, че на 16.03.2017г.
ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед, с който се е задължил да
му плати в срок до 02.05.2017г. сумата от 1000 лева. Така издадения запис на
заповед е подписан от издателя Д.П.К., като същия в хода на делото не оспорва
това обстоятелство. Няма спор между страните и относно това, че във връзка с
издадения запис на заповед длъжника не е платил на ищеца сумата от 1000 лева,
нито на датата на падежа 02.05.2017г., нито до настоящия момент.
Спорно по делото е дължи ли ответника
плащане на посочената в записа на заповед сума, нищожен ли е същия запис на
заповед, поради пороци в съдържането му, налице ли е каузално правоотношение
между страните, от което произхожда и задължението за ответника за плащане на
посочената в записа на заповед сума, дължи ли плащане той във връзка с
изпълнението на това каузално правоотношение.
На първо място, съдът намира възражението на
ответника за нередовност на процесния запис на заповед е неоснователно.
Действително в него е посочено, че той се издава за дълг на Д.П.К. към ищеца,
но от това изявление не следва отричане на безусловния характер на поетото със
записа на заповед задължение за плащане. В този именно смисъл е ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, както и постановеното във връзка с издадената по
ч.гр.д.№1197/2017г. на РС-Димитровград заповед за изпълнение Определение
№831/01.11.2017г. по в.ч.гр.д.№671/2017г. на ОС-Хасково.
На следващо място, съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК
в производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422 ГПК ищецът - кредитор следва да
докаже вземането си, основано
на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, а при въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните
доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.
В исковата си молба ищецът не твърди наличие на казуално правоотношение между страните, във връзка с което да е издаден процесния запис на заповед.
От своя
страна, ответникът поддържа в отговора на исковата молба, че задължението му
посочено в записа на заповед произхожда от каузално правоотношение, а именно
сключен между него и ищеца Договор за
прехвърляне на дружествени дялове от 16.03.2017г. Твърди се от страна на Д.П.К.,
че при продажбата на дружествените дялове ищеца претендирал да му бъде платена
и сумата от 5000 лева, тъй като имал право на дивидент за периода, в който е
бил съдружник в дружеството, а съгласно горепосочения Договор ответника
придобил и правото на дивидент на Д.З.Д.. Поради това и купувача на
дружествените дялове се съгласил да издаде в полза на продавача 5бр.записи на
заповед за сумата от общо 5000 лева, като обезпечение на вземането на ищеца за
дивидент.
Предвид гореизложеното Тълкувателно решение
в тежест на ответника по настоящото производство беше да докаже възражението
си, че задължението му по записа на заповед произтича от твърдяното конкретно
каузално правоотношение, както и че по същото той не дължи изпълнение на
претендираното от ищеца вземане.
Въпреки разпределената му с доклада по
делото по чл.146 от ГПК доказателствена тежест, ответникът не представи
доказателства в подкрепа на своите възражения. От представения с отговора на исковата молба
Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 16.03.2017г. не може да се
направи извод, че страните по него са договорили на продавача Д.З.Д. да бъде
заплатен дивидент в размер на 5000 лева за гарантиране на което плащане Д.П.К.
е издал 5бр.записи на заповед, в т.ч. и процесния за сумата от 1000 лева. Видно
от така представения Договор е, че ищецът единствено е заявил, че с продажбата
на дружествените си дялове прехвърля и правото си на дивидент от дружеството,
като не се сочи в полза на кого е това прехвърляне, възмездно ли е то, кой и
каква сума трябва да плати за него. Липсват каквито и да е уговорки между
страните по Договора за размер и срок на плащането, както и за обезпечаване на
задължението със записи на заповед.
На следващо място следва да се има предвид,
че приложения по делото Запис на заповед е съставен и издаден от ответника в
лично качество като физическо лице. В случай, че въпросното вземане е било за
дължим на бившия съдружник дивидент, то задължението за плащане би следвало да
възникне за самото дружество „ДК Д.“ООД, като логично е и записа на заповед да
е издаден от него. В случая обаче не може да се направи никаква връзка между
процесния запис на заповед и твърдяното от ответника каузално правоотношение,
още повече, че в него липсва отбелязване, че издателя е поел задължение за
обезпечение на дълг на дружеството към ищеца.
С оглед на изложеното съдът намира, че в хода на производството по делото ответникът не доказа възражението си, че записът на заповед е бил издаден във връзка със задължение за плащане по каузално правоотношение между страните.
Поради това, в тежест на ищеца беше да докаже единствено наличието на редовен запис на заповед, от който е възникнало задължението за ответника да му плати сумата от 1000 лева. В този смисъл той трябваше да установи, че спорното право е възникнало: в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало менителнично задължение, по което той е кредитор, а ответника - длъжник, както и настъпване изискуемостта на процесното вземане.
Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта.
В настоящия случай, процесният запис на заповед съдържа всички необходими по закон /чл.535 от ТЗ/ реквизити. Наименованието "запис на заповед" се съдържа както в заглавието, така и в текста на документа, с оглед тълкувателно решение №1/28.12.2005г. на ВКС по тълк.д.№1/2004г., ОСТК. Видно от документа, в същия е налице изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер, а именно 1000 лева. Посочена е дата на издаване и място на издаване. В съдържанието на документа е налице посочване на името на лицето, на което трябва да се плати, както и датата, на която настъпва падежа на задължението- 02.05.2017г.
От своя страна ответникът не оспорва, че е издал процесния запис на заповед, нито и че до настоящия момент задължението не е било изпълнено от него.
Предвид това, че в настоящото производство ответника не оспори, че е автор на издадения запис на заповед, както и че не е платил на ищеца визираната в него сума нито в деня на падежа, нито към настоящия момент, а от друга страна записа на заповед съдържа всички необходими по закон /чл.535 от ТЗ/ реквизити, съдът намира, че предявения иск се явява основателен. Поради това и по отношение на ответника следва да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че той дължи на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща неплатено задължение по Запис на заповед от 16.03.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №778/07.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1197/2017г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 225 лева.
Искането за
присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№1197/2017г. по
описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и адвокатско
възнаграждение също се явява основателно, като на ищеца следва да се присъдят
деловодни разноски, направени в заповедното производство в размер на общо 325
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.П.К., с ЕГН **********,***, че дължи на Д.З.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 1000 /хиляда/ лева, незаплатено задължение по Запис на заповед от 16.03.2017г., издаден в гр.Пловдив, с падеж на 02.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №778/07.08.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1197/2017г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Д.П.К., с ЕГН **********, да заплати на Д.З.Д., с ЕГН **********, сумата в размер на 225 лева /двеста двадесет и два лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1197/2017г. по описа на РС-Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: