Р Е
Ш Е Н
И Е
№63 16.07.2020 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
27 май Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
2.ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
Н. К.
ПРОКУРОР
ХРИСТО МИШОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА
ВНОХД №1043 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда
№153/18.11.2019 г., постановена по нохд №30/2019 г. Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимия
С.С.И. за виновен в това, че на 18.08.2018 г. в село Яворово, общ. Стара
Загора управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда 323” с рег.
№ СТ 6977 АТ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
2,41 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, с фабричен № ARBB 0063, поради което и на основание чл.343б, ал.1
от НК, вр. чл.54 от НК го осъдил на една
година „лишаване от свобода“, изпълнението на което наказание на основание
чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от три години и на „Глоба“ в
размер на 200.00 лева.
С постановения съдебен
акт, на основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
първоинстанционният съд лишил подсъдимия С.С.И. от право да управлява МПС за
срок от една година, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспаднал времето,
през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
свое право, считано от 18.08.2018 година.
Старозагорски районен
съд е присъдил на подсъдимия направените
разноски по делото.
Против постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв. Д.Т.С., защитник
на подсъдимия С.С.И., в която се излагат доводи за необоснованост и
несправедливост на постановената присъда. Искането, което се прави, е за отмяна
на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид доводите на страните, доказателствата по нохд №30/2019 г. на Районен съд – Стара Загора и извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното решение, в изпълнение разпоредбата на
чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически
обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността
на деянието са събрани относимите и допустими доказателства в обем, позволяващ
стабилност на фактическите изводи. Извършен е цялостен доказателствен анализ,
въз основа на който са изведени правилни фактически изводи. Приетата за
установена от първоинстанционния съд фактология се споделя изцяло от настоящата
инстанция, като същата може да бъде обобщена по следния начин:
Подсъдимият С.С.И.
на 18.08.2018 г. по обяд с личния си автомобил – марка „Мазда 323” с рег. № СТ
6977 АТ отишъл в село Яворово по повод отбелязване годишнина от кончината на негов близък в стола
на училището.
Около 15 часа подсъдимият,
след като консумирал храна и алкохолни напитки на помена, решил да отиде с
автомобила си да вземе племенника си от дома му, като за целта се качил в автомобила
си и го привел в движение, като се насочил в посока юг. За да стигне до дома на
племенника си, трябвало да мине покрай църквата в селото, където пътят имал
стеснение. Точно на стеснението на пътя автомобилът, управляван от подсъдимия,
се разминал с друг автомобил – на свидетелите Захариеви, взет под наем,
марка „Сузуки Витара” с рег. № СВ 0501 ММ, с който семейството
пътувало за гр. Созопол. При разминаването се получил контакт между двата
автомобила.
Подсъдимият И.
слязъл от автомобила и отишъл да огледа пораженията по другия автомобил, които
били минимални.
Свидетелят П. З.
предложил да попълнят двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие,
като поискал заради това подсъдимият да предостави документите си. Това искане
на свидетеля З. предизвикало агресивно поведение у подсъдимия. Той започнал да
крещи, че няма да си предостави документите и че вината за произшествието не е негова.
Свидетелят З.
усетил миризма на алкохол, излъчвана от подсъдимия, и го предупредил, че
автомобилът не е негов и ще се наложи да
уведоми полицията. Свидетелката С. З. се
върнала до вилата на своите роднини, у които били отседнали, и ги помолила за
съдействие. Тогава свидетелят Генчев и дъщеря му Цвета Г., заедно със свидетелката
С. З., отишли на мястото на произшествието. Няколко минути след това към тях се
присъединила и свидетелката М. Г.. В присъствието на сем. Г. подсъдимият
започнал да отправя закани към свидетеля Г., че ще го изсели от село Яворово,
че ще извика ловците да се разправят с тях.
Тъй като подсъдимият
не желаел да съдейства, св. Ц. Г. от мобилния телефон на майка си се обадила на
телефон 112 в 15,28 часа на 18.08.2018 г. и съобщила, че има транспортно
произшествие с пиян водач. Към село
Яворово бил изпратен полицейски патрул, а в 16.01 часа от същия телефонен номер
е регистрирано още едно повикване от лице, което не се представило.
Междувременно, докато
чакали полицейските служители, подсъдимият напуснал мястото на произшествието за
около 5 минути и отишъл при свидетеля И. К. И., за да потърси помощ. Последният
отишъл заедно с подсъдимия на произшествието
и останал там до идването на полицейските служители.
Пристигналите на
място по подаден сигнал за ПТП с участник, употребил алкохол, полицейски
служители – мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.
Стара Загора – свидетелите К. М. и С.И.И. констатирали възникналото в село
Яворово ПТП, като установили двата
автомобила и водачите им. След разговор с присъстващите на място полицейски служители извършили проверка на
участниците в ПТП.
Подсъдимият
излъчвал миризма на алкохол. Бил тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510”, фабр. № АRBB0063 (проба № 2759, извършена в 16:19 часа), което отчело
концентрация на алкохол в издишвания въздух над 1,2 промила, а именно 2,41
промила.
Свидетелят С.И.
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
820759/18.08.2018 г. за нарушение на чл.44 ал.2 и чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, в който
е отразил, че ПТП е възникнало на
18.08.2018 година в 15,15 часа, а в
раздела за възражения и обяснения подсъдимият вписал саморъчно, че няма
възражения. В талона за медицинско изследване на подсъдимия с № 0013733, последният саморъчно написал, че не приема показанията
на техническото средство, след което бил отведен в здравно заведение, но след
освидетелстване, отказал да даде кръв за изследване, за което свидетелят Реджеп
съставил протокол.
В протокола за
медицинско изследване е отразено, че при освидетелстването подсъдимият на
въпроса какъв вид алкохолна напитка е употребил отговорил „каквато си иска”,
като време на консумацията е посочено – 18.08.2018 година 12,30 ч. – 13.30 часа,
посочено е, че подсъдимият излъчвал мирис на алкохол, имал запазена координация
и активен, но запазен словесен контакт.
За случая е
изготвена Докладна записка от 18.08.2018 г.от свидетеля К.А. М..
Свидетелството за
управление на МПС на подсъдимия е иззето с АУАН и временно отнето, като е
издадена ЗППАМ № 18-1228-001107/18.08.2018 г. (л.18 от ДП).
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателствени
средства, включващи показанията на
свидетелите М., И., П. З., С. З., Л. З., Д. Г., М. Г., които са изцяло непротиворечиви, взаимно се
допълват и кореспондират помежду си. От друга страна посочените гласни
доказателствени средства се подкрепят от
заключението на експерта И., ведно с фотоалбума към него, протокола за
медицинско изследване, Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № 820759/18.08.2018 г..
Логичната
последователност и взаимовръзка между
изброените по-горе доказателствени източници налага извода, че подсъдимият е
извършил престъплението по изложения начин.
Обясненията на подсъдимия,
че е употребил алкохол след ПТП, когато се върнал в заведението за кратко, за
да потърси помощта на св. И. И., т.е. преди да пристигнат на място полицейските
служители, противоречат в тази им част с отразеното в протокола за медицинско
изследване време на консумация на алкохол от 12,30 ч. – 13,30 часа, посочено от
самия подсъдим. Така депозираните обяснения са изолирани, неубедителни, житейски нелогични
и некореспондиращи с показанията на посочените
по-горе свидетели, установяващи по един категоричен и несъмнен начин, че
подсъдимият е консумирал алкохол преди да настъпи ПТП, т.е. управлявал е МПС
след употреба на алкохол.
Показанията на св. Т. Т., М. Д., И. И.
досежно часовото време на употреба на алкохол от подсъдимия от една страна са неконкретни
и неточни – „около..часа”, „след..часа”,
а от друга страна са предубедени, поради
което въз основа на тях не могат да се правят изводи за категорична употреба на
алкохол от подсъдимия след настъпилото произшествието.
В тази връзка съдът счита за уместно да посочи, че твърдението
на подсъдимия в обясненията му пред съда, че ПТП е станало в 14.05 часа се
оборва и от записа от тел.112, установяващ, че е позвънено в 15.28 ч. на тел.112, както и от показанията на свидетелите М. и И., установяващи,
че процесното ПТП е възникнало около 15.15 ч. Същевременно житейски нелогично е
подсъдимият да отиде на помен и да не употреби алкохол.
От друга страна,
показанията на свидетелите М.Г., П. З., С. З., Л. З. са изключително
красноречиви относно състоянието, в което се е намирал подсъдимия и признаците
на алкохолното опиване, които се наблюдавали при него. Тези показания, ведно с
вписаното в протокола за медицинско изследване и неоспорените своевременно
констатации от АУАН, дават основание на настоящия състав да направи извода, че
подсъдимият е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, установена по
надлежния ред със съответното техническо
средство, след като подсъдимият е отказал да даде кръв за изследване.
При така приетата за
установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правния извод,
че подсъдимият на 18.08.2018 г. в село Яворово, общ. Стара Загора управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „Мазда 323” с рег. № СТ 6977 АТ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,41 на хиляда,
установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
фабричен № ARBB 0063, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
При определяне
правната квалификация на деянието на подсъдимия не е допуснато нарушение на
материалния закон, поради което не са налице основания за изменение на
присъдата в тази й част.
При
определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд се е съобразил
с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието, визирани
в чл.54 от НК, а така също и с разпоредбата на чл.36 от НК.
Правилно като смекчаващи
вината обстоятелства са отчетени чисто съдебно минало, трудова ангажираност на
подсъдимия С., както и добрите данни от справка за водач от региона, а като
отегчаващи – степента на алкохолно съдържание и наличие на ПТП.
Изводът на районния съд, че целите на чл.36 от НК ще бъдат
постигнати с налагане на наказание лишаване от свобода, при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния законоустановен размер, а
именно една година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да
се отложи за изпитателен срок от три години, са правилни и се споделят от
настоящата инстанция.
При
отчитане материалното и семейното положение на подсъдимия, кумулативно
предвиденото наказание глоба, в размер на минималния за това престъпление
размер, а именно 200.00 /двеста/ лева също се явява справедливо и правилно.
На основание чл.343г, във връзка с чл.343б ал.1 вр. чл.37 ал.1
т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една
година, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспаднал времето, през което е
бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това свое право,
считано от 18.08.2018 година.
Така определените наказания съдебният състав намира за
адекватни на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
деяние, на степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока с
оглед чистото му съдебно минало, и в максимална степен ще изпълнят целите на
наказанието и ще спомогнат както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще
подействат възпиращо спрямо останалите членове на обществото
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда №153/18.11.2019 г., постановена по нохд
№30/2019 г. Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.