О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2060
гр. Бургас, 28.10.2019 г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Диляна Йорданова
като разгледа гр.дело № 561 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по по искова молба от С.А.Б. и Е.И.Р.-Б.,***,
с която са предявили против Д.Е.С., с
постоянен адрес ***, искове за приемане за установено, че ищците са собственици
на трети и четвърти /жилищен и тавански етажи/, всеки от които със застроена
площ от 119кв.м., представляващи самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 11538.501.266.2 по КККР на
гр. Св. Влас - жилище с вход от север /откъм улица/ в сграда, с адрес гр. Свети
Влас, община Несебър, ул. „Св Св. Кирил и Методий“№34, изградена в държавно
дворно място от 800 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор
11538.501.266 по КККР на гр. Св. Влас и осъждането на ответницата да предаде
владението на ищците. Ищците твърдят, че по силата на типов договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 26.11.1971г. и одобрен
архитектурен проект на 23.07.1971г. от ОбНС-Несебър, е била построена двуетажна
сграда-близнак от първия ищец и трето неучастващо в спора лице Илия Михайлов
Кондакчиев. Посочват, че по силата на договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 20.05.1992г., вписан и заверен в РС-Несебър под №51, том I, вх.рег.№207 и сключен между суперфициарните собственици, С.А.Б. е
придобил в реален дял два етажа от западния близнак, за което се е снабдил с
констативен нотариален акт№77 по нот.дело№241/1992г. на РС-Несебър. Поддържат,
че въз основа на одобрен архитектурен проект от 05.06.1989г. на ОбНС-Несебър
и издадено разрешение за строеж№32 от
08.09.1989г. от ОбНС –Несебър от ищеца Стоичков Бакалом по време на брака с
ищцата Е.Р.-Б., е надстроен трети и четвърти /тавански/ жилищен етаж, с обща РЗП 238кв.м., обособени
като едно самостоятелно жилище. Процесният самостоятелен обект, състоящ се от
трети и четвърти жилищен етаж, както и първи и втори жилищен етаж, имащи също
характер на самостоятелно жилище, заявяват при условията на евентуалност, че са
влядяли в продължение на 10 години спокойно, необезпокоявано и непрекъснато по
време на брака си. Твърдят, че ответницата е закупила с постановление за
възлагане по изп. дело№273/2009г. на ЧСИ Росица Стоянова, с район на действие
БОС, първи и втори жилищен етаж от жилищната сграда-западен близнак, които
владее от 24.11.2017г. Според ищците без правно основание ответницата, считано
от 12.04.2018г. е установила фактическа власт
и ползва трети и четвърти жилищен етаж, като се е снабдила с констативен
нотариален акт №82 по нот. дело 64/2018г. за цялата сграда. Молят да бъде
установено правото им на собственост спрямо ответната страна върху процесните
трити и четвърти жилищен етаж и тя да бъде осъдена да предаде владението на
ищците. Предявяват искане за отмяна на издадения в полза на ответницата Д.С.
констативен нотариален акт №82 по нот. дело 64/2018г. в частта, в която е
призната за собственик на спорните имоти. Ангажират доказателства.
По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който счита, че исковата молба е нередовна предвид липсата на данъчна оценка. Оспорва предявения иско като неоснователен, като счита, че е придобила собствеността върху цялата сграда на основание постановлението за възлагане.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Неоснователно е направеното възражение от ответницата за нередовност на исковата молба, като по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на трети и четвърти жилищен етаж.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от тях е длъжна да установи положителните и благоприятни за нея в процеса факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между фактите.
Ищците при
пълно и главно и доказване следва да установят правото си на собственост на
твърдяното от тях главно и евентуално придобивно основание, както и, че ответницата
упражнява фактическа власт върху процесните имоти. Върху ответницата е възложена доказателствената
тежест да докаже възражението си, че по силата на влязло в сила постановление
за възлагане е придобила спорните имоти.
По делото липсват обстоятелства, ненуждаещи се от доказване.
Приложените към исковата молба писмени доказателства
са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат допуснати по
делото. По делото следва да
бъде предоставена възможност на ищците за ангажиране на гласни доказателства след
конкретизиране на броя на свидетелите и обстоятелствата, които ще се
установяват с всеки един от тях. По нуждата от допускане на съдебно-техническа
експертиза, съдът ще се произнесе след отделяне на спорното от безспорното и
конкретизиране на задачите от ищците. По искането на ищците по реда на чл.192
от ГПК същите следва да представят нарочна молба с препис до третото неучастващо по делото лице.
Що се касае до искането на ответницата да се приложи в.гр.д.№1040/2018г. не се
сочи нито връзката между делата, нито конкретните доказателствата, които ще се
ползват и тяхната относимост към настоящото производство.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА приложените писмени доказателства от ищците с исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
НАПЪТВА страните към постигане на спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2019г. от 10,40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищците с препис от отговора.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: