Р Е Ш Е Н И Е
30.06.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….…..…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 2259 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД – град София твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Е.Л.В., е образувано ч.гр.д.№. 1394/2020 година по описа на Районен съд – Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Поддържа, че предявява исковата си претенция срещу Е.Л.В., ЕГН xxxxxxxxxx, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК xxxx , което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Поддържа, че мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №. 1 от договора. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди също така, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е.Л.В., ЕГН xxxxxxxxxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК xxxx , в размер на 307,25 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „БТК” ЕАД с клиентски номер ********** и мораторна лихва за забава в размер на 86,28 лева за периода от 27.06.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски, както и да присъдите в полза на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК xxxx , 180 лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да му присъди 25,00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№. 1394/2020 г., по описа на РС – Монтана.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е.Л.В. xxx не е представил писмен отговор на исковата молба, но в писмено становище по делото изразява становище за неоснователност на предявените искове, като твърди, че същите са погасени по давност.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в МРС е образувано ч.гр.д.№. 1394/2020 година. По това дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Ищецът предявява исковите си претенции срещу Е.Л.В., ЕГН xxxxxxxxxx, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК xxxx , което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №. 1 от договора. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск
Няма спор между страните, че „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника Е.Л.В. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от дата 26.02.2016г., когато абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лева с ДДС и е добавил телевизионна услуга за 17,80 лева с ДДС.
На 28.07.2016 година, абонатът е добавил с договор за ползване мобилен номер **********, като на същата дата абонатът е добавил за ползване и мобилен номер **********, като с допълнително споразумение от 29.07.2016 г. е подновил условията за ползването му, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС.
На 29.07.2016 г., ответникът е подписал лизингов договор за устройство към ползвания мобилен номер, с размер на лизинговата вноска 4,50 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Установено е също, че на 01.08.2016 година абонатът е подписал допълнително споразумение, с което е подновил условията за ползване за мобилен номер **********, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лева с ДДС.
На 01.08.2016 г. абонатът е подписал договор за лизинг, с размер на месечната лизингова вноска 4,50 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********** между ответника Е.Л.В. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, са издадени фактури на стойност 307,25 лева, а именно: **********/08.04.2017 година, **********/08.05.2017 година и **********/08.06.2017 година, за периода от 08.03.2017 година до 07.06.2017 година.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №. ********** на дата 08.07.2018г. крайна фактура №. 1229043247с начислена обща сума за плащане в размер на 1 461,23 лева, от които с настоящата искова молба ищецът претендира само незаплатената електронна съобщителна услуга в размер на 307,25 лева. Безспорно е също така, че претенцията от 307,25 лева е формирана от месечните абонаменти, съгласно приложените към исковата молба договори.
Гореизложената фактическа обстановка е безспорна и се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на вземания на кредитора
– ищец в настоящото производство по отношение на длъжника – ответника в настоящото производство. Основното възражение на ответника е свързано с твърдението, че вземанията са погасени по давност. Процесните задължения на ответника произтичат от Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключен на 26.02.2016 година и представляват неплатени фактури за телефонни услуги за периода 08.03.2017 - 07.06.2017 година по 3 броя фактури, издадени на 08.04.2017 г., на 08.05.2017 г. и на 08.06.2017 година. Крайната фактура е издадена след прекратяване на договора на 08.07.2017 година. Безспорно е, че претенцията на ищеца е за сумата от 307,25 лева, която сума представлява сбора от първите три фактури и е за предоставени мобилни услуги.
Съдът намира направеното от ответника възражение за основателно. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага кратката тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
В случая, дори и да се приеме, че задължението е възникнало по последната фактура - фактура №. **********/08.07.2017 година, то на 09.07.2020 година задължението е погасено по давност. Видно от материалите на приложеното ч.гр.д.№. 1394/2020 година, заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е депозирано на 15.07.2020 година - след изтичане на 3-годишния давностен срок.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция, заявена в размер на 307,25 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „БТК” ЕАД с клиентски номер **********, следва да бъде отхвърлена като неоснователна, погасена по давност. С оглед изхода на делото по главния иск, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната искова претенция за лихва за забава, заявена в размер на 86,28 лева за периода от 27.06.2017 г. до 01.04.2020 г..
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С. б. №. 8. вход В, ет.8, представлявано от Ю. Б. Ц. против Е.Л.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx установителни искове - да бъде признато за установено по отношение на ответника Е.Л.В., ЕГН xxxxxxxxxx, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК xxxx , в размер на 307,25 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между ответника и „БТК” ЕАД с клиентски номер ********** и мораторна лихва за забава в размер на 86,28 лева за периода от 27.06.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :