Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 181
гр.Русе, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието
на секретаря Наталия Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 208 по описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Терра Глоуб“ ЕООД, със седалище в с.Тръстеник, общ.Иваново, обл.Русе,
против отказ за финансово
подпомагане за кампания 2021 г. по направление „Биологично растениевъдство“ по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. на зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, постановен по отношение на парцел № 73362-952-12-11,
с площ от 43,65 ха, на основание чл.14, ал.2, т.1, във връзка с чл.39,
т.1, б.„в“, вр.чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. по подадено от жалбоподателя
заявление за подпомагане с УИН: 18/030621/96973 и Приложение към него за
кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2021 г., който
отказ е обективиран в уведомително
писмо по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020
г. за кампания 2021 г. с изх. № 01-2600/1364 от 16.03.2023 г. В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на изискванията за
форма и съдържание, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и при неправилно приложение на материалния закон – основания за
оспорване по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Иска се съдът да постанови решение,
с което да отмени изцяло административния акт. Претендира се присъждане на
направените разноски, за които е представен списък на разноските, както и
писмени доказателства за реалното им извършване (л. л. 98 - 103 от делото).
Ответникът в
производството – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ –
гр.София, в
депозирано по делото писмено становище изх. № 01-2600/1364#3 от 21.04.2023 г.
(л. 79 от делото), както и в съдебно заседание в хода по същество на делото, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт Л. Ж., оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Твърди, че материалният закон е спазен при издаване на
административния акт, като са налице и предпоставките за издаването му. Претендира присъждането
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, като съобрази становищата на страните,
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, както и
след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл.168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по преписката известие
за доставяне/връчване на уведомително писмо (л. 2, гръб от преписката),
оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 28.03.2023 г., а
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана
чрез административния орган, издал акта, чрез куриерска услуга на 10.04.2023 г.,
видно от приложената на л. 11, гръб от делото товарителница. Жалбата е подадена
от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е отказ за финансово подпомагане за кампания 2021 г. по
направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, постановен на основание чл.14, ал.2, т.1, във връзка с чл.39, т.1, б.„в“, вр.чл.33,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 18/030621/96973
и Приложение към него за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ за
кампания 2021 г., който отказ е обективиран в уведомително писмо по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021
г. с изх. № 01-2600/1364 от 16.03.2023 г.
Оспореният отказ за финансово подпомагане съставлява
индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
предоставените му правомощия. Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция (РА) за РБ за
прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на ЕС. Според разпоредбата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФЗ изпълнява функциите на
Разплащателна агенция (РА) от датата на издаване на акта за акредитация. Според
чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е такъв (изпълнителен
директор) и на РА. Едно от правомощията му, изброени в чл.10 от Устройствения
правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателната агенция (чл.10, т.7 от Правилника). Съгласно ал.4 на чл.20а от
ЗПЗП, изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива,
делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за
вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки
и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. л. 4 - 8 от преписката), на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ В. Казакова са делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с
подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал
в кръга на предоставените му правомощия.
Оспореният
административният акт се явява издаден в изискуемата писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя
неговата законосъобразност.
По делото не е
спорно, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен
номер (УРН) 252134 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 12.05.2021 г. „Терра Глоуб“ ЕООД подава
общо заявление за подпомагане вх. № 19563182, с което кандидатства по редица
схеми и мерки за подпомагане, една от които е и мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Със заявление за подпомагане с УИН 18/030621/96973 от 13.05.2021 г.
земеделският производител кандидатства за първа година по направление
„Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020
г. като е заявил за подпомагане 2 /два/ парцела с обща площ 58.58 ха, съответно
парцел № 51768-450-3-1 с площ 14.93 ха в землището на с. Нисово и парцел №
73362-952-12-11 с площ 43.65 ха в землището на с. Тръстеник, с код на дейност
БР13 за биологично растениевъдство - ароматни и медицински растения, вид
култура – 124015-резене, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 г. (л. л. 12 и сл. от преписката).
Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г., който гласи, че през 2021 г. могат да се поемат нови
ангажименти с продължителност една година по направление „Биологично
растениевъдство“, когато в ангажимента се включват само сертифицирани
биологични площи, през кампания 2021 „Терра Глоуб“ ЕООД поема
едногодишен ангажимент за извършване на съответните биологични дейности по
направление „Биологично растениевъдство“, като с уведомително писмо изх. №
02-180-2600/2570 от 15.06.2022 г., земеделският производител е бил уведомен, че
е одобрен за участие по направлението, като одобрените площи са посочени в
Таблица 1 към писмото – това са посочените по-горе два парцела със съответната
им площ, от които следва да бъде произведена биологична продукция - резене. В
писмото изрично са посочени изискванията, на които земеделският производител
следва да отговаря при поемането на едногодишния ангажимент за извършване на
биологичните дейности по това направление, като в Раздел В. „Изискуеми
документи и срокове за предоставянето им по това направление“ е посочено, че до края на поетия ангажимент трябва да е
получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените
от него растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство и да го представи в ДФ „Земеделие“; сертификатът следва да
удостоверява наличие на биологична продукция, съгласно чл.33, ал.1, т.3 и т.5 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. (л. л. 9 – 11 от преписката).
С придружително
писмо вх. № 02-180-2600/8179 от 23.12.2021 г. по описа на ДФ „Земеделие“, ОД –
Русе, жалбоподателят представя пред ДФ „Земеделие“ писмено доказателство с
номер на протокола ********** за количеството произведена първично земеделска
продукция през 2021 г. (л. л. 40 и 41 от преписката). Видно от така
представеното относимо към правилното решаване на настоящия правен спор писмено
доказателство – заверен препис на анекс изх. № ********** от 21.12.2021 към сертификат/писмено
доказателство по см. на §1, т.7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г., в приложимата редакция на нормата към ДВ, бр. 21 от
2021 г., в сила от 12.03.2021 г., № **********,
издаден на 23.04.2021 г., от Космосерт клон България, за парцел №
73362-952-12-11 в землището на с. Тръстеник, с площ 43.65 ха, за който е поет
ангажимент, е отразено, че няма произведена биологична продукция.
В резултат на
извършени административни проверки на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., за изпълнението на изискванията за подпомагане на
биологичните дейности от подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 18/030621/96973 и Приложение за кандидатстване по
мярка 11 „Биологично земеделие" за кампания 2021 г. е установено, че земеделският производител не е предоставил копие на
документ, съгласно чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. за парцел, за
който е поел ангажимент. Резултатите от извършените проверки са представени в
Приложение 1, което е неразделна част от процесното уведомително писмо.
На 16.03.2023 г., зам.-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ постановява оспорения в настоящото производство
отказ за
финансово подпомагане за кампания 2021 г. по
направление „Биологично растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на основание чл.14, ал.2, т.1, във връзка с чл.39, т.1, б.„в“, вр.чл.33,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. по подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 18/030621/96973
и Приложение към него за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ за
кампания 2021 г., който отказ е обективиран в уведомително писмо по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021
г. с изх. № 01-2600/1364 от 16.03.2023 г. (л. 1 от преписката).
В мотивната част на
УП са изложени, както фактически, така и правни основания за постановяване на
отказа. Като правни основания органът сочи разпоредбите на чл.14, ал.2, т.1,
във връзка с чл.39, т.1, б.„в“, вр.чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., а от фактическа страна е посочил, че
за парцели, за които земеделският производител е поел едногодишен ангажимент по
направлението, не е представил изискуем документ по чл.33, ал.1, т.2 от
Наредбата. Отделно в табличен вид, в Приложение 1, което е неразделна част от
УП, е посочен и парцелът, съответно площта от него, за който е прието, че не е
представен сертификат, а именно парцел № 73362-952-12-11, с площ от 43,65 ха. Видно
от Приложение 1, няма площ от заявените и одобрени два парцела, която да е била
заявена като угар.
Не се споделя тезата на жалбоподателя, че
актът е немотивиран.
Мотивите са юридическите факти, релевантни
за формиране на властническото волеизявление, които от една страна дават
възможност на адресата на акта и на заинтересованите лица да узнаят какво е
мотивирало административния орган да издаде процесния акт и съответно ефективно
да упражнят правото си на защита, а от друга страна - позволяват на съда да
извърши проверката за законосъобразност на акта. В административния акт са
посочени достатъчно ясно, макар и по-общо и не
дотолкова конкретизирано, обстоятелства, които налагат издаването на индивидуалния
административен акт, а това е, че подпомаганото лице не е представило документ
по чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата, за определен парцел, за който е поел
ангажимент. При тези данни, настоящият състав на съда приема, че са изпълнени
изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта. Действително,
административният орган е разполагал с възможността да посочи по-подробно защо е
счел, че представеният от жалбоподателя документ по отношение на парцел №
73362-952-12-11, не отговаря на изискванията на закона. Този пропуск обаче не
представлява нито съществен порок на формата на акта, нито е довел до
съществено нарушение на процесуалните правила и правото на защита на
жалбоподателя. Съгласно константната съдебна практика, не всяко нарушение е
съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК и е основание за отмяна на акта. За
да е нарушението съществено, е необходимо то да е повлияло или да е могло да
повлияе на неговото съдържание или да е довело до нарушаване правото на защита
на адресата му. Тези условия в случая не са налице.
В мотивите на оспореното уведомително писмо,
посредством препращане и към приложението, представляващо неразделна част от
същия акт, е изрично посочено, че за конкретно посочения парцел №
73362-952-12-11, с площ от 43,65 ха, за кампания 2021 г., за която земеделският
производител е поел ангажимент, не е представен сертификат по чл.33, ал.1, т.2
от Наредбата. Както е подробно изяснено по-долу във връзка с преценката за
съответствие на акта с материалния закон, самият сертификат, издаван от
контролиращото лице, следва да удостоверява, че е произведено определено
количество биологична продукция. Ако сертификатът не удостоверява това обстоятелство,
той губи удостоверителната си функция и следователно това положение се приравнява
на липсата на представен сертификат въобще. Именно това е и посочено в
оспореното уведомително писмо – за пълната площ на този парцел не е представен
сертификат.
Правилно е приложен и
материалният закон.
Оспореният отказ е
постановен на основание чл.14, ал.2, т.1, във връзка с чл.39, т.1, б.„в“,
вр.чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г.
С оглед горното,
фактическият състав на постановения отказ предполага поет от жалбоподателя
едногодишен ангажимент за извършване на биологичните дейности по това
направление по реда и условията на Наредбата и липсата на сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените продукти от всички одобрени
площи с правилата за биологично производство, получен до края на поетия
ангажимент /т.е. до края на 2021 г./, отговарящ на изискванията на Регламент (ЕО) №
889/2008
г.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, приема, че са осъществени горните
материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието на органа по
чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г.
Съгласно чл.46,
ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., държавен фонд „Земеделие“ одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишна финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности.
Съгласно чл.14,
ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., не се отпуска финансова помощ за годината на подаване
на заявление по чл.6, ал.2 за съответното направление, когато не е представен в
предвидените срокове някой от документите по чл.33, ал.1, т.4, чл.38 и чл.39.
Съгласно чл.39,
т.1, б.„в" от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие", кандидатите за подпомагане по направление
„Биологично растениевъдство“ трябва да предоставят копие на документ, съгласно
чл.33, ал.1, т.2 - поне веднъж от поемане на задължението, най-късно до 30
ноември на петата година от поемане на същото, а за новите ангажименти, поети през 2021 г. до края на поетия ангажимент.
Според чл.33,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., подпомаганите лица,
изпълняващи дейности по направленията по чл.3, са длъжни до 30
октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването
на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление,
най-малко веднъж да са получили сертификат
за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни
продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът удостоверява
произведена биологична продукция.
Спорният
по делото въпрос е дали жалбоподателят притежава и съответно е представил пред
ДФ „Земеделие“ в срок до края на поетия ангажимет надлежен документ -
сертификат или сертификационно писмо, или писмено доказателство, които да
удостоверяват произведена биологична продукция от всеки от заявените, съответно
одобрени парцели, съгласно изискването на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г.
Според настоящия
състав на съда, представеното пред ДФ „Земеделие“ с придружително писмо вх. № 02-180-2600/8179 от 23.12.2021 г. по описа на ДФ
„Земеделие“, ОД – Русе писмено доказателство с номер на протокола ********** за
количеството произведена първично земеделска продукция през 2021 г. не удостоверява
произведена биологична продукция, каквото е изискването на относимите
разпоредби на чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане
на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 г. (л. л. 40 и 41 от
преписката). Видно от така представеното относимо към правилното решаване на
настоящия правен спор писмено доказателство – заверен препис на анекс изх. №
********** от 21.12.2021 към сертификат/писмено доказателство по см. на §1, т.7
от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., в приложимата редакция на нормата към ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от
12.03.2021 г., № **********, издаден на 23.04.2021 г. от Космосерт
клон България, за парцел №
73362-952-12-11 с площ 43.65 ха, за който е поет ангажимент, е отразено, че
няма произведена биологична продукция.
По арг. на чл.178, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, доказателствената
сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето
и мястото, където те са съставени.
Легална дефиниция на
понятието „сертификат“, изискуем по чл.39, т.1, б.“в“, вр.чл.33, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., се съдържа в § 1, т.7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г., която норма, в приложимата редакция за кампания 2021 – ДВ, бр. 21 от 2021
г., в сила от 12.03.2021 г., гласи, че „Сертификат“ или „Писмено доказателство“
е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател,
който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета №
834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност.
Писменото доказателство е изготвено
съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
Изисквания относно сертификата предвижда и разпоредбата на чл.48, ал.9 от Наредба № 5 от
3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица, в приложимата редакция към ДВ, бр. 33 от 2020 г.,
която гласи, че контролиращото лице издава писмено доказателство по
смисъла на чл.29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор,
съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация.
Писменото доказателство трябва да
отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) №
889/2008. Във връзка с писменото доказателство по смисъла на чл.29, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице издава приложение към него,
съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция
през съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които
е произведена, както и наличната на склад продукция от предходни години. Приложението
се актуализира, когато са налични данни за реално произведената продукция,
както и по искане на оператора. Приложението се въвежда в срок до 5 работни дни
от неговото издаване в регистъра по чл.45.
Съгласно чл.45, ал.1 от Наредба № 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на
биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за
контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както
и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, в приложимата
редакция към ДВ, бр. 33 от 2020 г., Министерството на земеделието, храните и
горите създава и поддържа публичен електронен регистър на лицата, които
извършват производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски
продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство,
включително подизпълнителите. Регистърът е публичен на интернет страницата на
Министерството на земеделието, храните и горите. Съгласно чл.92, параграф 6 от
Регламент (ЕО) № 889/2008 на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, се осигурява достъп и се предоставя информация за инспекциите и
наложените мерки по чл.48, ал.6. Контролиращите лица имат задължение да
въвеждат в регистъра по ал.1 данните от писмените доказателства по чл.29,
параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007 и чл.68, параграфи 1 и 2 от Регламент
(ЕО) № 889/2008 за всеки производител, преработвател и търговец на земеделски
биологични продукти и
храни и да прикачват същите в базата данни
в срок до пет работни дни от издаването им (чл.45, ал.3, т.10).
Изискването за представяне на сертификат, в който да е удостоверено
количество произведена биологична продукция е налице към момента на поемане на
ангажимента. Условието, според което сертификатът, издаван от контролиращото
лице, следва да съдържа и количество продукция е видно от образеца на
сертификат, въведен с приложение XII от Регламент № 889/2008, действащ към процесния период – за едногодишен ангажимент, поет през
2021г. Регламент № 889/2008 е отменен с чл.11 от Регламент за изпълнение (ЕС)2021/1165 на комисията от 15 юли 2021 година за разрешаване на някои продукти и
вещества за употреба в биологичното производство и за съставяне на техните
списъци, който се прилага от 1.01.2022 г. Съгласно чл.12, §3 от Регламент за
изпълнение
(ЕС) 2021/1165 на Комисията
от 15 юли 2021 година
за разрешаване на някои продукти и вещества за употреба в биологичното
производство и за съставяне на техните списъци, писмените
доказателства, издадени в съответствие с член 68 от Регламент
(ЕО) № 889/2008
преди 1 януари 2022 г., остават валидни до края на своя срок на валидност, но
най-късно до 31 декември 2022 г.
Предвид цитираните нормативни разпоредби и при анализ на събраните по делото
доказателства, съдът счита за безспорно установено, че жалбоподателят не е
изпълнил изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата. Същият не е удостоверил
произведена (налична по смисъла на чл.33, ал.1, т.2 от Наредбата) биологична
продукция от всички заявени и съответно одобрени за подпомагане по процесната
мярка парцели в землищата на с. Тръстеник и с. Нисово със заявена култура
резене (Медицински и ароматни култури – Технически култури). Горното
потвърждава правилността на констатациите в оспорения акт.
Изискването
финансово подпомагане да се прилага за извършване на биологичните дейности по
процесното направление, което се и доказва от наличието на произведена
биологична продукция, удостоверена именно чрез изискуемия по чл.33, ал.1, т.2
от Наредбата сертификат, следва не само от цитираните по-горе относими
разпоредби, но и от общите цели, принципи и условия за предоставяне на
финансова помощ, регламентирани както от националното законодателство, така и
от съюзното право.
От изложеното следва, че административният орган законосъобразно е приел,
че за парцел, за който е поет ангажимент, не е представен сертификат по чл.33,
ал.1, т.2 от Наредбата, тъй като представеният документ (сертификат) не
удостоверява, че за всички одобрени земеделски площи е налична произведена
продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички
площи, респективно декларирани по мярката парцели, каквито са изискванията на чл.33,
ал.1, т.2 от Наредбата, а и на разпоредбата на чл.48, ал.9 от Наредба № 5 от
3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране
и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица, в приложимата редакция към ДВ, бр. 33 от 2020 г. Това, от своя страна, води до извод за наличие на предпоставките за отказ
за финансово подпомагане на основание чл.14, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., като е налице
неизпълнение на задължението за представяне на документите, изискуеми в чл.33,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., удостоверяващи произведена биологична продукция от декларирани и одобрени
за подпомагане парцели. Представеният от жалбоподателя документ не съответства
на изискването на закона относно удостоверяване на производството.
При горните фактически установявания, доколкото до посочения в чл.39, т.1,
б.“в“ от Наредбата срок, земеделският производител не е представил пред ДФ
„Земеделие“ сертификат или писмено доказателство за удостоверяване на произведена
биологична продукция от всички одобрени парцели, то е налице основанието по
чл.14, ал.2, т.1 от Наредбата за отказ за подпомагане по процесната мярка.
Посочените от ответника правни основания отговарят на описаните в акта
фактически основания, което сочи на правилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира оспорения административен акт законосъобразен,
а подадената срещу него жалба неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК ответникът по жалбата има право на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението
следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл.11,
ал.1 от ЗПЗП.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Терра
Глоуб“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Тръстеник,
общ.Иваново, обл.Русе, ул.“Съединение“ № 34, представлявано от управителя Р.Б.К.,
против отказ за финансово подпомагане за кампания 2021 г. по отношение
на парцел № 73362-952-12-11, с площ от 43,65 ха, по направление „Биологично
растениевъдство“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, обективиран в уведомително писмо по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021
г. с изх. № 01-2600/1364 от 16.03.2023 г.
ОСЪЖДА „Терра Глоуб“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Тръстеник, общ. Иваново,
обл. Русе, ул. „Съединение“ № 34, представлявано от управителя Р.Б.К., да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: