№ 194
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500492 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. №492/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, на всяка от страните,
срещу различни части на решение № 77/14.04.2025 г., постановено по гр.д. №
82/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд, както следва:
- По въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез
юрисконсулт Ш., против решение № 77/14.04. 2025 г., постановено по гр.д. №
82/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които
Гаранционен фонд е осъден:- да заплати на ищеца В. А. Б. на основание чл.
557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, сума в размер на 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на брат му Б. А. Б., настъпила в резултат на ПТП, на
**.**.**** г., причинено от С. А. Д. при управляване на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва, считано от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; - да
заплати законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени
вреди от по 100 000 лв. на ищците А. Б. Х. и Д. Т. Х., за периода от 12.04.2023
г. до 29.02.2024 г. Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в
обжалваната му част е неправилно - постановено в нарушение на
процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за
отмяната му в посочените части, за отхвърляне на иска на В. А. Б. за
1
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. и на
претенцията за законни лихви върху присъдените обезщетения на А. Б. Х. и Д.
Т. Х. в частта за периода от 12.04.2023 г. до 29.02.2024 г., евентуално за
присъждане на обезщетение на В. А. Б. до размер на 5000 лв. в съответствие с
чл. 493а, ал. 4 във връзка с § 96. (1) от КЗ. Молил е за присъждане на
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Навел е оплаквания, че окръжният съд не съобразил Тълкувателно решение №
1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, допускащо по изключение, при наличие
на определени предпоставки, присъждане на обезщетение и присъдил
обезщетение на брата на починалия при липса на релевантните за
основателността на претенцията такива: легитимираното лице да е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия; да е било в особено
близка връзка с починалия; действително да търпи от смъртта на починалия
продължителни болки и страдания; конкретният случай да представлява
изключение; и в конкретния случай да е справедливо болките и страданията да
бъдат обезщетени. Сочил е, че първоинстанционният съд неправилно
присъдил лихвите за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди на
А. Б. Х. и Д. Т. Х. -бащата и майката на пострадалия, считано от 12.04.2023 г.,
а не от датата на отказа за присъждане на такива на 29.02.2024 г., постановен
от ГФ след предявяване на иска. Изложил е, че окръжният съд не съобразил,
че по отношение присъждането на дължимите от Гаранционен фонд лихви за
забава е налице изрична законова уредба в чл.558, ал.1, изр.2 КЗ, която
препраща към разпоредбата на чл. 497 КЗ, предвиждаща, че се дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не е определено и изплатено в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ, както и това, че в
случая ищците в първоинстанционното производство са заявили претенциите
си едва на 04.12.2023 г., а ГФ се е произнесъл с решение от 29.02.2024 г., с
което отказал изплащането на обезщетения. Съдът не съобразил също, че
ищците не били представили всички доказателства за изплащане на
обезщетение, поради което и началният момент на дължимост на законната
лихва следвало да бъде от 29.02.2024 г., съобразно определения максимален
срок за произнасяне по образуваната преписка пред ГФ след представяне на
необходимите документи.
Лицата на насрещната страна – А. Б. Х. и Д. Т. Х. и В. А. Б., чрез адв. Д.
и адв. Р., са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили
същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за
правилността на решението в обжалваната му част, са молили за
потвърждаването му в същата част, за присъждане на разноските, както и в
полза на адвоката - на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т.2
от ЗА.
2
- По въззивна жалба на А. Б. Х. и Д. Т. Х., чрез адв. Д. и адв. Р., против
решение № 77/14.04. 2025 г., постановено по гр.д. № 82/2024 г. по описа на
Шуменския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете им по
чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането срещу Гаранционен
фонд за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на сина им Б. А. Б., настъпила в резултат на ПТП, на
**.**.**** г., причинено от С. А. Д. при управляване на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за горницата над
присъдените им по 100 000 лв. до претендираните от всеки от тях 200 000 лв.,
като са молили за отмяна на решението в посочените части и осъждане на
Гаранционен фонд да заплати на всеки от тях допълнително суми от по
100 000 лв., ведно с лихви от 12.04.2023 г. до окончателното им изплащане.
Молили са за присъждане на разноските както и в полза на адвокат Р. на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Навели са
оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в отхвърлителната
му част, поради допуснати процесуални нарушения, противоречие с
материалния закон –чл. 52 ЗЗД и необоснованост. Изложили са съображения
за присъждане на занижен размер на обезщетенията в разрез с принципа за
справедливост, в отклонение от задължителната съдебна практика по
приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на
чл.290 ГПК решения на ВКС с оглед конкретните факти, при липса на анализ
на доказателствата и игнориране на такива. Сочили са, че окръжният съд не
съобразил, че всеки един от ищците осъзнава и страда от факта, че завинаги е
лишен от пълноценното и щастливо семейство преди загубата на Б. Б., че той
им е давал опора и любов в продължение на дълги години и че губят своя син в
период, когато имат най-голяма нужда от неговата помощ и подкрепа - в
своите старини. Съдът не отчел също обстоятелствата, че: смъртта настъпила
по нелеп начин, внезапно и с изключителна жестокост; че споменът за това
стресогенно събитие ескалирал интензитета на търпените от тях болки и
страдания, а особената жестокост на събитието подсилвали мъката им;
изпадането им в „Остра стресова реакция“, последвана от „Протрахирана
депресивна реакция“ и необходимостта от провеждане на лечение с
антидепресанти, както и че не са преодолели загубата; че са имали
затруднения в нормалното функциониране след инцидента, състояние на
силен шок, ступор, липса на желание за живот, силна тревожност и безсъние.
Окръжният съд недооценил също особено близките отношения и силната
духовна и емоционална връзка на въззивниците с починалия им син и
интензитета и продължителността на търпените от тях страдания от нейното
прекъсване както и в достатъчна степен цялостното негативно отражение на
деликта върху психичното и емоционалното им състояние, че бъдещето им е
трайно и безвъзвратно увредено, възрастта на всяко едно от увредените лица и
отражението на загубата в живота им. Окръжният съд не преценил и
действащите застрахователни лимити (че застрахователната сума била в
размер на 10420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на
3
пострадалите лица, и че през 2024 г., нормата на чл. 492 от КЗ била изменена и
минималната застрахователна сума била увеличена до 6 450 000 евро за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите), увеличаващият се
инфлационен индекс и социално-икономическите условия в страната към
момента на приключване на съдебното дирене и възможността размера на
обезщетението да бъде определен към по-късен момент - до приключването
на устните състезания.
Третото лице – помагач С. А. Д. и ответникът Гаранционен фонд не са
подали отговори на жалбата на ищците.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частите, с които ГФ е
осъден за заплати на ищците А. Б. Х. и Д. Т. Х. обезщетение за неимуществени
вреди от по 100 000 лв., както и в частта на присъдените върху тези
обезщетения законни лихви за периода от 29.02.2024 г. до окончателното им
изплащане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ответникът чрез
процесуалния си представител е поддържал въззивната си жалба и е оспорвал
жалбата на лицата на насрещната страна. Ищците и представителите им, както
и третото лице – помагач не са се явили.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
за валидно изцяло и допустимо в обжалваната част, а по правилността му,
след като съобрази оплакванията и доводите на страните и с оглед събраните
по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявени от А. Б.
Х., Д. Т. Х. и В. А. Б., срещу Гаранционен фонд -София искове на основание
чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането за заплащане на всеки
от тях на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Б.
А. Б., поч. на **.**.**** г. (родители за първите двама и брат – за третия от
тях), настъпила в резултат на ПТП от **.**.**** г., причинено от С. А. Д. при
управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в размер на сумите от по 200 000 лв. за първите двама и 50 000
лв. - за третия, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът е оспорвал исковете и е молил за отхвърлянето им.
Установена е с влязлата в сила част на решението, въз основа на
събраните по делото доказателства и е безспорна между страните следната
фактическа обстановка:
А. Б. Х., Д. Т. Х. са родители, а В. А. Б. е брат на починалия на
**.**.**** г. при пътнотранспортно произшествие Б. А. Б.. С влязла в сила на
18.12.2024 г. присъда № 7/21.02.2024 г., по НОХД № 1/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Шумен, С. А. Д. (трето лице -помагач на ответника по
настоящото дело) е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
4
343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на **.**.**** г., на път III -
7003, км 48+ 450, в близост до кръговото кръстовище с път 1-2, при
управление на л. а. „Рено Талисман“ с рег. № * нарушил правилата за
движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДП, навлязъл в насрещната лента за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на Б. А. Б.. С обвързващата сила на
присъдата, съгл. чл. 300 ГПК, са доказани извършеното деяние,
противоправността му и виновността на дееца. Към датата на произшествието
управляваният от виновния водач автомобил с рег. № * е нямал застраховка
„Гражданска отговорност“. Ищците са предявили до Гаранционен фонд
искания за плащане на застрахователни обезщетения, образувани са
производства, които са приключили с откази от 29.02.2024 г. за заплащане на
такова, поради което са изпълнени предпоставките по чл. 558, ал. 5 от КЗ.
Установен със събраната комплексна съдебно- автотехническа и медицинска
експертиза (кредитирана от съда като компетента, пълна и обоснова), е също
така механизмът на настъпилото на **.**.**** г. ПТП и наличието на
поставен предпазен колан от пострадалия и в тази връзка - неоснователността
на възражението на ответника по чл. 51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите
от пострадалия. Установено е също така, че към датата на произшествието
пострадалият е бил на * години, здрав и в активна възраст. Имал е свое
семейство - съпруга и малолетно дете на * години и са обитавали къща в гр.
Шумен съвместно със семейството на брат му – ищецът В. Б.. Родителите им –
останалите двама ищци, съответно на * и * години към датата на деликта, са
живеели отделно, в същия квартал на гр.Шумен.
Предявените искове са по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ. Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая са
доказани следните предпоставки: липса на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния за
настъпилото ПТП водач; осъществен деликт от последния; настъпили
неимуществени вреди; вина у водача на МПС, наличие на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и нанесените неимуществени
вреди на ищците.
По спора пред настоящата инстанция:
По вредите и размера на обезщетението за неимуществени вреди на
родителите – ищците А. и Д. Х.и:
В случая, търпените от ищците (родители на загиналия) страдания са
доказани по делото с показанията на свидетелите А. В. (приятел на загиналия
от детството, познава семейството отдавна), Б. Д. (близка на семейството,
приятелка на загиналия), В. А. (съсед на семейството, израстнал е с братята) и
Д. А. (трети братовчед на братята и племенник на родителите, живее в
5
съседство) и с медицинската документация и заключението на вещите лица по
съдебно-психиатрично- психологичната експертиза. (СППЕ). От показанията
на всички свидетели еднопосочно се установява, че починалият Б. Б. е бил
лъчезарен, добър, работлив и отзивчив човек и приятел. Отношенията му с
родителите и брат му били отлични. Те били добро и сплотено семейство,
помежду им съществувала много силна връзка, били пример в социалното им
обкръжение, перфектно семейство. Братята живеели в една къща, а родителите
им обитавали друга къща в същия квартал. Б. посещавал дома на родителите
си всекидневно, помагал им във всичко и се грижел за тях и имота им. Заедно
се трудели и заедно празнували всички празници. С брат си също били много
задружни, между тях имало много силна връзка, винаги „ръка за ръка
вървяли“. Семейството разчитало на Б., защото той бил много грижовен
съпруг, баща, син и брат. Той бил изключителна опора на близките си.
Посещавал родителите си ежедневно, грижел се за тях, интересувал се дори и
от най-елементарните им нужди, помагал им във всичко, пазарувал, занимавал
се с градинската работа на село, никога не им отказвал помощ и винаги се
отзовавал. Преди загубата на Б. животът на всички бил весел, те били
задружни, помагали си, събирали се на празници и във всичко били заедно.
След загубата на Б., родители му били разбити, „все едно целия им свят е
свършил“, спрели да излизат, престанали да участват в кварталните
мероприятия, затворили се в себе си, в мъката си, вече не се усмихвали.
Промяната била тежка и от едни весели хора сега те ходели само с наведени
глави. Майка му ежедневно посещавала гроба. Понастоящем родителите
продължавали да изпитват много голяма и интензивна мъка. И сега не били
добре, плачели си и се усещала болката и тъгата им. Показанията на
свидетелите са последователни, еднопосочни, взаимноподкрепящи се и
житейски логични, поради което и съдът напълно ги кредитира.
Според вещите лица по СППЕ, внезапната смърт на Б. Б. е била
стресово събитие с голяма тежест за неговите близки А. Х., Д. Х. и В. Б. и е
разгърнало у тримата „остра стресова реакция“. Това кратковременно
психично разстройство е било последвано от състояние с по-голяма
продължителност от групата „разстройства в адаптацията“, по-конкретно
„протрахирана депресивна реакция“. Тримата са посещавали лекар и са
провели медикаментозно лечение с препарати от групите на
антидепресантите, атарактиците и меките невролептици. Според експертите,
актуалното състояние към датата на освидетелстването на тримата ищци от
вещите лица не носи признаци на психично разстройство. Поведението им е
подредено, съзвучно, емоциите са съответни на преминаването през траурната
реакция. Споделените от тях емоционални преживявания са отрицателни, но
са напълно естествени и очаквани за реакцията на скръб, през която
преминават. Те преминават в категорията на абнормното, ако съществуват
прекалено дълго или са твърде интензивни и с разнообразна
психопатологична картина. В случая ищците отдавна са прекратили приема на
медикаменти, а експертизата е изготвена 22 месеца след преживяната тежка
6
загуба. Според вещите лица, преживяването на скръб, в резултат от загубата
на близък е доста сложен и дълъг процес, в който могат да се обособят
различни по продължителност критични периоди от време: от осемнадесет до
двадесет и четири месеца е времето на т.нар. „резорбция“. Болката от загубата
става по-поносима и човек, който е преживял загубата на любим човек
постепенно се връща към предишния си живот. През този период настъпва и
„емоционалното сбогуване“ с починалия и осъзнаване, че е невъзможно
любимия човек да бъде забравен. Според вещите лица, към момента и при
тримата освидетелствани при обсъждане на тема касаеща въпросното събитие
(което е с висока степен на травматичност) афектът се оцветява вече по-леко
във вербалния изказ, включително е налице по-лека окраска на емоционалните
реакции, а базовият контрол върху поведението вече е съхранен.
Майката и бащата са сред най-близките на починалия (по смисъла на
Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХI.1969г.), които се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/,
като тези вреди в случая са установени с обсъдените по-горе доказателства.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – такива при
причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. При определяне
на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и
продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента
на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени и
имуществени вреди вследствие увреждане или смърт.
Имайки предвид: възрастта на пострадалия -* г.; факта, че същият е
7
създал свое семейство – съпруга и дете (на * години), с които е живеел в
отделен дом от родителите си и като съобрази: вида и интензитета на
претърпените неимуществени вреди от родителите - морални страдания от
смъртта на най-скъп човек – синът им; обстоятелствата при които се е случило
(много тежък пътен инцидент); съдържанието на съществувалата между тях
трайна емоционална връзка; надеждите, плановете и очакванията им за
бъдещето и внезапното прекъсване на живота му; необратимия характер на
събитието и че занапред животът им ще е без близкия човек; възрастта на
ищците – бащата на * години и на майката – на * години и обстоятелството, че
губят своя по-голям син в старините си, когато са разчитали на помощ и
подкрепа от него; страданието им, че няма да са същото щастливо семейство
отпреди загубата на Б.; мъката и продължителността й, както и затрудненията
в нормалното им функциониране, шокът, липсата на желание за живот,
тревожността и мъката им; депресивните изживявания и лечението им
(кратковременна „остра стресова реакция“, последвана от състояние с по-
голяма продължителност от групата „разстройства в адаптацията“, по-
конкретно „протрахирана депресивна реакция“, отзвучаването им, и актуално
състояние 22 месеца след загубата без признаци на психично разстройство);
социалното оттегляне и загубата на удоволствие от обичайните неща; както и
вземайки предвид обществено-икономическите условия в страната към
момента на деликта, нивата на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент и съдебната практика по подобни
казуси съдът намира, че обезщетението следва да се определи в размер на по
100 000 лв. за всеки от ищците - родители. Предвид, че релевантния момент за
определяне размера на обезщетението е датата на деликта, съдът не споделя
доводите на тези въззивници за по-висок размер на обезщетението заради
инфлационните процеси в страната към момента.
Предвид изложеното и като постановяващо идентичен резултат,
решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му
част за горницата над сумата от 100 000 лв. до 200 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди.
За материалната активна легитимация на ищеца В. А. Б. да получи
обезщетение за болките страданията от смъртта на неговия брат:
С ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС с цел синхронизиране
на българското законодателство с европейското е изоставено разрешението в
ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащо, че при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на
други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г.
/между които не са братята и сестрите на починалия/ и е прието, че с оглед
развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, използваният
от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на
обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост,
предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица,
8
извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални
болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС
№2/30.11.1984 г. С обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. и, ако е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и съответно
са търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, ищецът е
придобил качеството увредено лице по см. на КЗ, което е материално-правно
легитимирано да претендира тяхната обезвреда. В мотивите на цитираното ТР
е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. (че
в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия). Материалната активна легитимация е поставена в зависимост от
доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена близост,
оправдаваща лице непопадащо в кръга на най-близките да получи
обезщетение, а не от степента на родство.
С решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.
и въз основа на цитираното ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е разяснено и
акцентирано, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се
присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това
изключение, са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия и
претендиращия обезщетението и 2. Действително претърпени неимуществени
вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
9
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му,
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в
двете постановления, в т. ч. и за роднините – братя. При преценката за
наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е налице
особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от
нормалната за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например,
относимо към връзката между между братята – израстването им сами като
деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина
(решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Приетото от ВКС в цитираното решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. №
1275/2019г., ТК, II т. о. се споделя и в следващите актове на състави от ВКС –
Определение № 665 от 2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 80/2020 г., II т. о., ТК
Определение № 684 от 9.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 937/2020 г., II т. о., ТК, ,
Определение № 11 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1033/2020 г., II т. о., ТК
Определение № 20 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 788/2020 г., II т. о., ТК. В
решение № 155 от 11.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 423/2024 г., II т. о., ТК е
казано, че за получаване на обезщетение е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек, преживелият да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение,
е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, както и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Посочено е също, че мотивите към тълкувателното решение
разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите
от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на
обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други
10
лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на
ВС от 1961 г. и 1969 г.) за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са
създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка и когато
интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по
повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се
понасят.
В случая, от показанията на всички разпитани свидетели (показанията
им са еднопосочни, взаимноподкрепящи и допълващи се, поради което съдът
напълно ги кредитира) е установено по делото, че семейството е било много
добро и сплотено, като братята винаги са живели и продължавали да живеят в
една къща и да не се разделят. В. бил по-малкия и винаги разчитал на Б. като
по-голям брат. Б. му помагал за ремонти, за превоз, придружавал го в
болницата при операция, бил винаги с него. Били задружни, неразделни,
помагали си, разчитали един на друг, уважавали се, събирали се заедно със
семействата си по празници. След загубата на брат си, В. се променил, не бил
същия, не говорел, затворил се, често споменавал брат си, а при разговори за
него ставал тъжен, споделял, че много му липсва и бил съкрушен. Мъката му
била голяма, развил кратковременна „остра стресова реакция“, последвана от
„протрахирана депресивна реакция“ от групата „разстройства в адаптацията“
с по-голяма продължителност, приемал антидепресанти, като състоянието му
се е нормализирало и при освидетелстването 22 месеца след загубата той няма
признаци на психично разстройство.
С оглед на установеното по-горе от фактическа страна следва да се
приеме, че ищецът В. А. Б. е претърпял неимуществени вреди от причинената
смърт на брат му с оглед на съществувалата между тях емоционална връзка,
изградена от взаимна обич, грижа и съпричастност. Последните, обаче са
типичните и обичайни за родствените отношения между братя и не са били
налице специфични житейски ситуации, които да са трансформирали тези
традиционни отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в
изключителни. Това налага извода, че ищецът не е материално легитимиран да
получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предвид липсата на
други отношения, извън традиционните такива за семейство в българското
общество. Т.е. наличието на сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания, надвишаващи, тези, които е нормално да се
понасят от загубата на особено близък човек, не се доказа по делото. Предвид
изложеното, искът на В. Б. е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а
оплакванията на въззивника – ответник в тази насока са основателни.
Оплакванията на ответника – въззивник са основателни. Окръжният съд е
достигнал до различен резултат в обжалваното решение, поради което
решението му в тази част следва да бъде отменено и искът – отхвърлен.
По началния момент на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди на родителите:
11
Върху присъдената главница следва да се присъди мораторна лихва.
Безспорно Гаранционен фонд не е застраховател, още по-малко деликвент или
граждански отговорно лице за чуждо задължение. Същият обаче е носител на
законово задължение да покрива вреди в изрично определените в КЗ случаи, в
които реално липсва застрахователна закрила. Затова и, според уредбата в КЗ,
отговорността му е еквивалентна с тази на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и същият дължи
мораторна лихва върху обезщетението за вреди. Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ
лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл.497 от КЗ-норма, уреждаща дължимите от застраховател лихви
за забава върху дължимото от него застрахователно обезщетение. По
приложението на чл.496 и чл.497 от КЗ понастоящем има формирана
константна практика на ВКС, според която застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя - решения по т.д.№2273/18г., ВКС, II т.о.; т.д.
№2466/2018г.; ВКС, I т.о., т.д.№1191/21г., ВКС, II т.о.; т.д.№1865/21г., ВКС, I
т.о.; т.д.№2026/21г., ВКС, I т.о.; т.д.№2530/21г., ВКС, I т.о. и др. Така, защото
той отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента, като съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано
от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Аналогично е разрешението и в случаите на
претендирано обезщетение, дължимо от НББАЗ (така решение
№50102/20.10.2022 г. по т.д.№1428/21г., ВКС, II т.о. ), където е казано, че
предвиденият в чл.496, ал.1 от КЗ максимален тримесечен срок за
произнасяне по претенцията за обезщетение, е относим към евентуалната
забава на фонда, а не към дължимата от фонда лихва за забава, покриваща
отговорността на деликвента от момента на предявяване на претенцията /в
конкретния случай/. Предвид изложеното, ответникът Гаранционен фонд
дължи лихви за забава върху обезщетението от датата на уведомяване, тъй
като покрива забавата на деликвента, а не собствената си забава, поради което
и за нея е без значение дали са били представени от пострадалия всички
поискани му от ГФ доказателства за произшествието, в каквато насока са и
направените във въззивната жалба оплаквания.
В случая ищците Х.и са уведомили Гаранционен фонд на 04.12.2023 г.
(така твърденията им в исковата молби и представените доказателства на л.
217) и лихвата върху претендираните от тях обезщетения се дължи от тази
12
дата, а не от датата на която съпругата и детето на починалия са предявили
своите претенции - 12.04.2023 г. Следователно оплакванията на Гаранционен
фонд са частично основателни за присъдените от окръжния съд лихви за
забава за периода от 12.04.2023 г. до 04.12.2023 г. и в тази част решението
следва да бъде отменено, а в останалата част за лихвите от 04.12.2023 г. до
29.02.2024 г. решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора (отхвърляне на иска на ищеца В. Б.) и на осн. чл.
78, ал.3 ГПК, дължимите от ответника Гаранционен фонд разноски за
първоинстанционното производство в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ШОС са за държавна такса от 8 000 лв. и за разноски от 1 840 лв.
и в полза на адв. Г. Г. Р. от САК, на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв са за възнаграждение
за процесуално представителство по гр.д. № 82/2024 г. по описа на ШОС в
размер на сумата от 14 400 лв. и до тези размери те следва да бъдат
редуцирани. За въззивното производство В. Б. дължи на Гаранционен фонд
сторените от него разноски от 1000 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл.24 НЗПП в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 77/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 82/2024
г. по описа на Шуменския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които:
- Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищеца В. А. Б. на основание
чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, сума в размер на 50
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради смъртта на брат му Б. А. Б., настъпила в резултат на ПТП, на
**.**.**** г., причинено от С. А. Д. при управляване на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната
лихва, считано от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
- Гаранционен фонд е осъден да заплати законна лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лв. на
ищците А. Б. Х. и Д. Т. Х., за периода от 12.04.2023 г. до 04.12.2023 г.
- Гаранционен фонд е осъден да заплати в полза бюджета на съдебната
власт по сметка на ШОС, съразмерно с уважената част от исковете, държавна
такса по исковата молба, за горницата над сумата от 8 000 лв. до размер на
10000 лв., както и разноски по делото за горницата над сумата от 1 840 лв. до
размер на 2 300 лева.
- Гаранционен фонд е осъден да заплати на адв. Г. Г. Р. от САК,
възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 82/2024 г. по
описа на ШОС за горницата над сумата от 14 400 лв. до присъдените 18000 лв.
с ДДС, и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените: - от В. А. Б. срещу Гаранционен фонд иск на
13
основание чл. 557, ал. 1, т. т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането за
заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, поради смъртта на брат му Б. А. Б.,
настъпила на **.**.**** г. в резултат на ПТП, причинено от С. А. Д. при
управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законна лихва, считано от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; - от А. Б. Х. и Д. Т. Х. срещу
Гаранционен фонд претенции за заплащане на законна лихва върху
присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лв. за
периода от 12.04.2023 г. до 04.12.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/14.04. 2025 г., постановено по гр.д. №
82/2024 г. по описа на Шуменския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които:
- Гаранционен фонд е осъден да заплати законна лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лв. на
ищците А. Б. Х. и Д. Т. Х., за периода от 04.12.2023 г. до 29.02.2024 г.;
- са отхвърлени исковете на А. Б. Х. и Д. Т. Х. срещу Гаранционен фонд
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им
Б. А. Б., настъпила на **.**.**** г. при ПТП, причинено от С. А. Д. при
управляване на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за горницата над сумите от по 100 000 лв. до претендираните от
всеки от тях 200 000 лв.
ОСЪЖДА В. А. Б. да заплати на осн. чл. 78, ал.3 ГПК на Гаранционен
фонд гр.София, ЕИК *********, сумата от 1000 лв., представляваща разноски
за държавна такса във въззивното производство и сумата от 400 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на С. А. Д. трето лице - помагач
на страната на Гаранционен фонд, гр.София.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14