Решение по дело №1145/2023 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 27
Дата: 23 януари 2024 г.
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20234210101145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Габрово, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20234210101145 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 30.01.2023г. между страните се сключва
Договор за паричен заем № 4709682. По силата на договора, ответното дружество
предоставя на ищеца сума в размер на 250лв. , която със задължение да върне сумата в срок
от 6 месеца чрез 6 последователни месечни вноски, както следва - 04.03.2023г.; -
03.04.2023г.; -03.05.2023г.; -02.06.2023г., всяка в размер на 67.12 лева.
За срока на договора е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, който не
подлежи на промяна. Годишният процент на разходите, съгласно чл.2,т.8 от договора е
39,93%. Общият размер на дължимата сума /чл.2,т.7/, дължима от заемодателя е в общ
размер на 268.48лв., като общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора и начислена към момента на
неговото сключване.
В чл.4 от Договор за паричен заем № 4709682/30.01.2023г., М. Я. се задължава в срок
до 3 дни, считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения:две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000 лв. /хиляда лева/; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен", като поръчителят трябва да подпише
1
Договор за поръчителство; - банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по
чл.2, т.7 със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
Договора; - одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Предвид вмененото задължение в чл. 4 от Договор за паричен заем №
4709682/30.01.2023г. за представяне на обезпечение, на същата дата 31.01.2023г. , М. Я.
Договор за предоставяне на гаранция „Файненшъл България" ЕООД. Съгласно Договора за
гаранция, „Файненшъл България" ЕООД, гарантира изпълнението на сключения между
ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД договор за кредит, по силата на който да
отговаря солидарно с М. Я., за изпълнението на всичките й задължения, възникнали
съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението по Договора за паричен заем №4709682/30.01.2023г.. Съгласно чл.З, ал. 1 от
Договора за гаранция, ищецът дължи възнаграждение на „Файненшъл България" ЕООД в
размер на 87.52лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 21.88лв..
Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по основния Договор
за паричен заем №4709682/30.01.2023г.. Предвид задължението за предоставяне на
допълнителна гаранция, предвидено в чл. 4 от Договор за паричен заем
№4709682/30.01.2023г. и сключения Договор за гаранция от същата дата, към погасителния
план освен вноската по кредита, включваща главница и лихва, е включено и
възнаграждението за гаранция в размер на 21.88лв..
Двата договора - за кредит и за гаранция, са неразривно свързани, доколкото втория
обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното
правоотношение - договорът за кредит се явява основание за сключване на договора за
поръчителство. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява
едновременно и същите се превеждат само на едно от двете ответни дружества, а именно на
заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ' АД.
Счита, че и двата сключени договора - Договор за паричен заем и Договор за
предоставяне на гаранция от 07.04.2022г., са нищожни. С договорения фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 35% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие
между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изисквания на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице
нищожност на уговореното възнаграждение. Съгласно съдебната практика, при формиране
размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен
лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне, трябва да бъде размера на
законната лихва към датата на подписване и за срока на договора, без обаче тя да може да се
приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В
настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35 % годишно надхвърля
повече от три пъти законната за периода на договора, което представлява нарушение на
2
добрите нрави, като критерий на норми на поведение, установени в обществото. Не са
спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договорът за паричен заем
да е записан действителния размер на ГПР. Действително приложения в кредитното
правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в
контракта ГПР от 39.93% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща
търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК -
нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното
възнаграждение за фирмата - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен
при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на
кредита - чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в nap. 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на юговора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК, кредиторът не е
включил в уговорения ГПР от 39.93% разходите, които следва да извърши спецът за
заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Поради включването на
възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните, представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла
на чл.68 д, ал.1, т.1 от ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
елитния контракт на действителния размер на ГПР.
Счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл. 19, ал.4 ГПК, като в договора за гаранция, се уговоря възнаграждение,
което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ"
АД. В тази връзка, с договора за гаранция, не се цели реално обезпечаване на договора за
кредит, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, доколкото плащайки задължението
на гаранта в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, кредиторът плаща вземането си
сам на себе си. Със сключването на договора за гаранция на практика се заобикаля закона и
се извършва едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, чрез допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията ia чл. 19, ал.4 ГПК. Това, от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза
3
за плащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл. 19, л.4 ГПК.
Предвид гореизложеното, и доколкото Договор за паричен заем
№4709682/30.01.2023г. и Договор за гаранция от 30.01.2023г. се явяват нищожни, М. И. Я.
не дължи заплащане на възнаграждение в общ размер на 87.52лв. по Договор за
предоставяне на гаранция от 30.01.2023г., дължимо във връзка със задължението за
представяне на гаранция съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем №4709682/30.01.2023г..
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД в отговора си оспорва изцяло
предявения иск. Излага възражения,че договора за паричен заем е действителен и е в
пълно съответствие с изискванията на чл.10,ал.1,чл.11, ал.1,т.7-12 и ал.2 от ЗПК, поради
което е сключен валидно и е действителен. Договорът за предоставяне на гаранция е едно
второ, отделно облигационно правоотношение с различен правен субект и не
представлява пряк разход, свързан с кредита, нито разход за допълнителна услуга, който
трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването му не е допълнително условие за
получаване на кредита. Заемополучателят е можел да избира между три вида обезпечения,
които да представи. На ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на
кредита и изрично е посочено, че трябва да се представи едно от посочените
обезпечения. В договора за поръчителство ясно и разбираемо са посочени задълженията на
дружеството- гарант и дължимото възнаграждение.
Ответникът „Файненшъл България” ЕООД в отговора си оспорва изцяло
предявения иск. Излага възражения, че при сключването на договора за поръчителство
дружеството е действало добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство са
формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител би могъл да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Заемополучателят е
можел да избира между три вида обезпечения, които да представи.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с който се иска съдебно установяване на
несъществуването на вземане в размер на 87.52лв. в полза на ответното дружество
„Файненшъл България” ЕООД срещу ищцата М. И. Я. за предоставяне на гаранция.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съдът приема, че претенцията е допустима, като насочена против надлежно пасивно
легитимирани в процеса страни, а именно: „Изи Асет Мниджмънт” АД, в качеството на
кредитор по договора за паричен заем и „Файненшъл България” ЕООД, в качеството на
гарант по договора за предоставяне на гаранция.
Налице е и установим правен интерес, тъй като се цели да бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно
притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. В
този смисъл са представените по делото доказателства, установяващи активното поведение
4
на ответните дружества, насочено към реализиране на паричното притезание, предмет на
процесния договор и засягане имуществената сфера на ищцата. При това положение и
доколкото при уважаване на настоящата претенция би се формирала сила на пресъдено
нещо по въпроса относно дължимостта на кредиторовото вземане, при което кредиторът не
би могъл повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или заповедно
производство, то безспорно и категорично, именно тази забрана, обуславя и интереса от
завеждане на настоящото производство, имащо за предмет именно установяване
недължимостта на вземането на ответното дружество.
На 30.01.2023г. между страните се сключва Договор за паричен заем № 4709682. По
силата на договора, ответното дружество предоставя на ищеца сума в размер на 250лв. ,
която със задължение да върне сумата в срок от 6 месеца чрез 6 последователни месечни
вноски, както следва - 04.03.2023г.; - 03.04.2023г.; -03.05.2023г.; -02.06.2023г., всяка в
размер на 67.12 лева.
За срока на договора е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, който не
подлежи на промяна. Годишният процент на разходите, съгласно чл.2,т.8 от договора е
39,93%. Общият размер на дължимата сума /чл.2,т.7/, дължима от заемодателя е в общ
размер на 268.48лв., като общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора и начислена към момента на
неговото сключване.
В чл.4 от Договор за паричен заем № 4709682/30.01.2023г., М. Я. се задължава в срок
до 3 дни, считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения:две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000 лв. /хиляда лева/; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „Редовен", като поръчителят трябва да подпише
Договор за поръчителство; - банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по
чл.2, т.7 със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
Договора; - одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Предвид вмененото задължение в чл. 4 от Договор за паричен заем №
4709682/30.01.2023г. за представяне на обезпечение, на същата дата 31.01.2023г. , М. Я.
Договор за предоставяне на гаранция „Файненшъл България" ЕООД. Съгласно Договора за
гаранция, „Файненшъл България" ЕООД, гарантира изпълнението на сключения между
ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД договор за кредит, по силата на който да
отговаря солидарно с М. Я., за изпълнението на всичките й задължения, възникнали
съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
5
задължението по Договора за паричен заем №4709682/30.01.2023г.. Съгласно чл.З, ал. 1 от
Договора за гаранция, ищецът дължи възнаграждение на „Файненшъл България" ЕООД в
размер на 87.52лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 21.88лв..
Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по основния Договор
за паричен заем №4709682/30.01.2023г.. Предвид задължението за предоставяне на
допълнителна гаранция, предвидено в чл. 4 от Договор за паричен заем
№4709682/30.01.2023г. и сключения Договор за гаранция от същата дата, към погасителния
план освен вноската по кредита, включваща главница и лихва, е включено и
възнаграждението за гаранция в размер на 21.88лв..
Двата договора - за кредит и за гаранция, са неразривно свързани, доколкото втория
обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното
правоотношение - договорът за кредит се явява основание за сключване на договора за
поръчителство. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява
едновременно и същите се превеждат само на едно от двете ответни дружества, а именно на
заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ' АД.
С договорения фиксиран годишен лихвен процент в договора за паричен заем в
размер на 35% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изисквания на
добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на
уговореното възнаграждение. Съгласно съдебната практика, при формиране размера на
възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит,
обективен критерий за добросъвестното й определяне, трябва да бъде размера на законната
лихва към датата на подписване и за срока на договора, без обаче тя да може да се приеме
като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай
договорената между страните лихва в размер на 35 % годишно надхвърля повече от три пъти
законната за периода на договора. Не са спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1,
т.11 от ЗПК в договора за паричен заем да е записан действителния размер на ГПР.
Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в
договора. Кредиторът вписвайки ГПР от 39.93% е заблудил потребителя, като използваната
заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК -
нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието
на договора за потребителски кредит по чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Уговореното
възнаграждение за фирмата-гарант представлява разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото
оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в пap. 1, т.1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
6
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК, кредиторът не е
включил в уговорения ГПР от 39.93% разходите за заплащане на възнаграждение на
фирмата -гаррант. Поради включването на възнаграждението в посоченият в потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68 д, ал.1, т.1 от ЗЗП. Със сключване
на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
като в договора за гаранция, се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. В тази връзка, с договора
за гаранция, не се цели реално обезпечаване на договора за кредит. Със сключването на
договора за гаранция се заобикаля закона и се извършва едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, чрез допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено
по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от
ЗПК. Това, от своя страна води до недействителност на договора за предоставяне на
гаранция, респективно на уговорената в него клауза за плащане на възнаграждение на
основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, и доколкото Договора за паричен заем №
4709682/30.01.2023г. и Договора за гаранция №4709682/30.01.2023г. се явяват нищожни, М.
И. Я. не дължи заплащане на възнаграждение в общ размер на 87.52лв. по договор за
предоставяне на гаранция от 30.01.2023г., във връзка със задължение за представяне на
гаранция съгласно чл. 4 от договор за паричен заем №4709682/30.01.2023г. Следователно
предявеният иск за установяване на недължимост сумата от 87.52лв. към ответника
„Файненшъл България” ЕООД, представляваща възнаграждение за предоставяне на
гаранция, предвидено в договор за предоставяне на гаранция №4709682/30.01.2023г. е
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените разноски по делото за платена държавна такса в размер на 50.00лв,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2,т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение на адвокат
П. Й. Н. от АК- Варна в размер на 400лв., което следва да му бъде присъдено, на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения иск от М.
И. Я. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, че
М. И. Я., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”Митко Палаузов” №30,бл.30, с
пълномощник: адвокат П. Й. Н. от АК-Варна, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Цар
Освободител” №44,ет.4,офис 6 НЕ ДЪЛЖИ на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7,
бул.”Джавахарлал Неру” №28, ”Силвър Център”,ет.2,офис 40-46, представлявано от П.
Благовестов Дамянов, с пълномощник: юрисконсулт М. К., сумата 87.52лв./осемдесет и
седем лева и петдесет и две ст./, представляваща възнаграждение за предоставяне на
гаранция, предвидено в договор за предоставяне на гаранция с №4709682 от 30.01.2023г.,
на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК202513690, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.”Джавахарлал Неру” №28,”Силвър
Център”,ет.2,офис 40-46, представлявано от П. Благовестов Дамянов, с пълномощник:
юрисконсулт М. К. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК131576434, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.”Джавахарлал Неру” №28, ”Силвър
Център”, ет.2,офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджиков, с пълномощник: юрисконсулт М. К. да заплатят на М. И. Я., ЕГН**********, с
адрес: гр.Габрово, ул.”Митко Палаузов” №30,бл.30, с пълномощник: адвокат П. Й. Н. от
АК-Варна, съдебен адрес: гр.Варна, бул.”Цар Освободител” №44,ет.4,офис 6, направените
разноски по делото в размер на 50лв./петдесет лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК202513690, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.”Джавахарлал Неру” №28,”Силвър
Център”,ет.2,офис 40-46, представлявано от П. Благовестов Дамянов, с пълномощник:
юрисконсулт М. К. и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК131576434, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.”Джавахарлал Неру” №28, ”Силвър
Център”, ет.2,офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев
Маджиков, с пълномощник: юрисконсулт М. К. да заплатят на адвокат П. Й. Н.,
ЕГН********** от АК-Варна, служебен адрес: гр.Варна, бул.”Цар Освободител” №44, ет.4,
офис 6, адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин лева/, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8