№ 600
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503516 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, I-1 състав, постановено на 19.07.2021 г. по гр. дело № 11817/2020 г., с което
дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца „АСЦЕДЕНТ“ ООД сумата
51 399,43 лева, представляваща обезщетение за ползване на изградени съоръжения за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда и на осн. чл.59 от
ЗЗД.
Във въззивната жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД се твърди, че
решението е неправилно и необосновано. Възпроизвеждат се възраженията, изложени в
отговора на исковата молба, а именно: че не е доказано обедняване от страна на ищеца,
за да се приеме, че следва да се приложи чл.59 от ЗЗД; че ищецът не е представил
доказателства, че проектът за изграждане на топлопреносните съоръжения е
съгласуван с ответника; че съгласно чл.18 от предварителния договор, сключен между
страните, ответникът има право да ползва изградените от ищеца съоръжения; че
дружеството ищец не е депозирало необходимите документи за извършване на
процедура по изкупуване на съоръженията в по-кратки срокове, поради което следва
да се приложи принципът в правото „никой не може да черпи права от неправомерното
си поведение“ и ако се дължи обезщетение, то би следвало да е в по-малък размер; че
1
не е налице необоснован отказ от „Топлофикация София“ ЕАД да изкупи
присъединителното съоръжение; че ищецът не се легитимира като собственик на
съоръженията; че исковата претенция е частично погасена по давност, тъй като се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Иска се отмяна на решението и присъждане на направените съдебни разноски.
Въззиваемият ищец „АСЦЕДЕНТ“ ООД чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор излага доводи, че
първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение,
основано на събраните по делото доказателства и при спазване на приложимите закони
– чл.59 от ЗЗД и чл.137, ал.2 от ЗЕ.
Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Производството е образувано пред Софийския районен съд по исковата молба
на „Асцедент“ ООД за заплащане на сумата 20 000 лева, представляваща цена за
ползване на изградени от ищеца съоръжения за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, за периода от 16.10.2014 г. до
16.10.2019 г. След допуснато от съда увеличение на иска до размера от 51 399,43 лева,
производството е прекратено пред районния съд и на осн. чл.119 във връзка с чл.104 от
ГПК е изпратено по подсъдност на Софийския градски съд, който е постановил
обжалваното решение.
От събраните пред Софийския районен съд доказателства се установява
следното:
С нотариален акт № 48/2008 г. собствениците на УПИ IV-1620 по плана на гр.
София – Р. Т. и П. Т., са учредили право на строеж върху имота за изграждане на
жилищна сграда с магазини и подземни гаражи. Правото на строеж е учредено както в
полза на сина и дъщерята на собствениците – Л. Т. и И. Т., така и на „Асцедент“ ООД.
В нотариалния акт са посочени конкретните самостоятелни обекти в бъдещата сграда.
Срещу обектите, за които е учредена суперфиция в полза на „Асцедент“ ООД
дружеството се е задължило да построи за своя сметка сградата.
На 10.08.2010 г. между изпълнителя на строителството и дружество
„Топлофикация София“ е сключен предварителен договор за изграждане и
присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежата.
В чл.7 от договора е записано: „ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава да изгради за
2
своя сметка СТРОЕЖА, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в
предварителното проучване за присъединяване и утвърдените проекти. До
прехвърляне на правото на собственост върху СТРОЕЖА на ДРУЖЕСТВОТО,
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ е негов собственик.“
Съгласно чл.18 от същия договор /на който се позовава ответникът/
„ДРУЖЕСТВОТО има право да ползва изградените от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за развитие на
топлопреносната си мрежа, да разрешава присъединяване на нови потребители на
топлинна енергия, без да нарушава договорената с ИЗПЪЛНИТЕЛЯ мощност към
присъединителния топлопровод, предмет на този договор, независимо от
собствеността му.“
По делото са представени доказателства за разрешаване на строежа на сградата;
за сключване на договор за строителство между „Асцедент“ ООД и „Бруната“ ООД –
конкретно за изграждане на външен топлопровод и абонатна станция; констативен акт
Образец 15, съставен на 01.10.2012 г.; разрешение за ползване на построената сграда от
09.01.2013 г.
Видно от „споразумение“ от 23.04.2013 г., сключено между собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, построена в ЖК „Надежда“, ул. „Ломско шосе“,
бл.321, вх.А и вх. Б и „Асцедент“ ООД – с нотариална заверка на подписите,
подписалите го лица са декларирали, че собствеността върху енергийния обект:
присъединителен топлопровод, съоръженията към тях и абонатната станция,
построени от „Асцедент“ ООД са собственост на дружеството и собствеността на
енергийния обект не е прехвърлена на собствениците на ЕС.
На 26.09.2013 г. на осн. чл.138 от ЗЕ е сключен договор за присъединяване към
топлопреносната мрежа. От името на „потребителя“ договорът е подписан от Г. Х.
/лице, упълномощено от собствениците на сградата, находяща се на ул. „Ломско
шосе“, бл.321, вх.АБ/. В т.1.1. от този договор е записано, че топлопреносното
предприятие „Топлофикация София“ ЕАД се съгласява да присъедини сградата, а в
т.1.2. – че предприятието присъединява обекта чрез присъединителен топлопровод,
съоръжения към него и абонатна станция, собственост на потребителя.
Т. 3.2. от този договор предвижда, че редът и условията за прехвърляне на
собствеността от потребителя в полза на топлопреносното предприятие са предмет на
други договори.
От ищеца е представена също и кореспонденция, разменена между управителя
на „Асцедент“ ООД – Н. К. и длъжностни лица от „Топлофикация София“ ЕАД. От нея
се установява, че през 2015 г. е образувана преписка за прехвърляне на собствеността
на енергийния обект в процесната сграда. В писмо от 22.02.2016 г. зам. изпълнителен
директор на „Топлофикация София“ ЕАД е уведомил управителката К., че е направена
оценка на изградения енергиен обект и стойността му е 57 650,99 лева и „ще бъде
3
прихваната чрез ползваната топлинна енергия“. На това писмо Н. К. е отговорила, че
не може да приеме предложеното прихващане, тъй като нейната фирма не е
потребител на топлинна енергия и е поискала сумата да бъде преведена или по нейна
банкова сметка, или чрез откриване на сметка, в която ще се събират сумите, които
собствениците на обекти в сградата заплащат.
На 09.06.2017 г. отново е изпратено писмо от „Топлофикация София“ ЕАД до Н.
К., с което последната е уведомена, че няма пречка да продължи процедурата по
прехвърляне на собствеността, но чрез прихващане на дължими плащания за топлинна
енергия.
Пред районния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Н. М., което не е оспорено от страните, се
установява, че за процесния период от месец октомври 204 г. до месец септември 2019
г. цената за ползване на съоръженията /абонатна станция и топлопровод /, възлиза на
51 399,43 лева.
С оглед на горните доказателства, по оплакванията на жалбоподателя
въззивният съд намира следното:
По твърдението, че не е доказано обедняване от страна на ищеца, за да се
приеме, че е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД: От цитираните по-горе доказателства
се установява, че ищецът е заплатил изграждането на топлоприсъединителните
съоръжения. Чл. 137, ал.2 от ЗЕ изрично предвижда, че в хипотезите, когато
топлопреносните съоръжения са изградени от потребителя, а не от топлопреносното
предприятие, последното „заплаща цена“ за ползването им. Налице е изрично въведено
в специален закон задължение за обезщетяване на лицето, изградило за своя сметка
част от топлопреносната мрежа, ползвана за нуждите на топлопреносното
предприятие, което по същността си е хипотеза на неоснователно обогатяване.
По твърдението, че ищецът не е представил доказателства, че проектът за
изграждане на топлопреносните съоръжения е съгласуван с ответника: Това твърдение
е наведено едва във въззивната жалба, такова възражение в отговора на исковата молба
не е направено, поради което същото не подлежи на обсъждане.
По твърдението, че съгласно чл.18 от предварителния договор, сключен между
страните, ответникът има право да ползва изградените от ищеца съоръжения. В
цитирания чл.18 от предварителния договор действително е нормативно гарантирано
правото на „Топлофикация София“ ЕАД да ползва съоръженията, изградени от
изпълнителя. В този договор обаче не се съдържа клауза, че това ползване се
предоставя безвъзмездно.
4
По твърдението, че дружеството ищец не е депозирало необходимите документи
за извършване на процедура по изкупуване на съоръженията в по-кратки срокове,
поради което следва да се приложи принципът в правото „никой не може да черпи
права от неправомерното си поведение“ и ако се дължи обезщетение, то би следвало да
е в по-малък размер: Вярно е, че ищецът не е представил пред съда такива документи.
Но от цитираната по-горе кореспонденция между управителката на дружеството ищец
и представители на ответника може да се направи еднозначен извод, че процедура по
изкупуване е образувана, одобрена е цената на съоръженията и „Топлофикация София“
ЕАД е изразила готовност да придобие собствеността им. Единственият спор между
страните е бил, под каква форма следва да се заплати стойността на абонатната
станция и топлопровода. Няма данни, пречка за изкупуването да е било неправомерно
поведение на „Асцедент“ ООД, изразяващо се в непредставяне на необходимата
документация.
По твърдението, че не е налице необоснован отказ от „Топлофикация София“
ЕАД да изкупи присъединителното съоръжение: Изричен отказ действително не е
налице. Но вместо цената на изградените съоръжения, ответникът е предложил друга
престация – компенсиране с цената на използвана енергия. Съгласно чл.183 от ЗЗД,
при сключване на договор за продажба купувачът дължи заплащане на цената. В
същия смисъл е и разпоредбата на специалния закон – чл.137, ал.3 от ЗЕ. Съгласно чл.
65, ал.1 от ЗЗД, кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо,
различно от дължимото. В противоречие с изискването за добросъвестност, съдържащо
се в чл.12, ал.1 от ЗЗД, „Топлофикация София“ ЕАД, предлагайки на продавача
изпълнение, различно от предвиденото в закона, е осуетил изкупуването на
съоръжението.
По твърдението, че ищецът не се легитимира като собственик на съоръженията:
Както беше цитирано по-горе, установено е по делото, че топлопроводът и абонатната
станция са изградени от дружеството ищец и с негови средства, а собствениците на
самостоятелни обекти в сградата изрично са заявили, че именно „Асцедент“ ООД е
собственик на топлопреносното съоръжение. Няма данни, в процедурата по
изкупуване ответникът да е посочил като пречка липсата на доказателства за
собственост.
По твърдението, че исковата претенция е частично погасена по давност, тъй
като се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД:
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая не се касае за задължение,
което следва да бъде погасявано на периодични вноски, а за неоснователно
обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД, при която хипотеза е приложим чл.110 от
ЗЗД.
5
С оглед на горните съображения, въззивният съд намира, че жалбата на
„Топлофикация София“ ЕАД е неоснователна, поради което обжалваното решение на
градския съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемия ищец следва
да бъдат присъдени разноските, направени в настоящата инстанция. Същите са
документирани в размер на 3 500 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на жалбоподателя не е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Но понеже в
самата въззивна жалба се съдържа такова, заявено „при условията на евентуалност“,
съдът намира, че следва да се произнесе по него. При обжалван интерес от 51 399,43
лева, минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 2 072
лева. С оглед фактическата и правна сложност на спора, предвид обстоятелството, че
пред въззивния съд не са събирани нови доказателства и е проведено само едно
съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, но не следва да бъде редуцирано до минимума по
наредбата, а до 2 500 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264831/19.07.2021 г. на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, I-1 състав, постановено по гр. дело № 11817/2020 г.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на „АСЦЕДЕНТ“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Верила“ №
6, ет.2, ап.7 направените разноски за производството пред Софийския апелативен съд в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7