Решение по дело №2928/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационното производство е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на П.А.А., чрез адвокат К., и по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез юрк. Ч., срещу Решение № 1453/28.07.2023 г., постановено по АД № 1494/2022 г. на Административен съд Пловдив в съответната неблагоприятна за всеки касационна жалбоподател част. Касаторът ГДИН иска се отмяна на решението в обжалвана част и постановяване на ново решение, с което да се отхвърлят исковите претенции, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касаторът П.А.А. иска отмяна на решението в обжалваната част, да се приемат и уважат като доказани всички претенции и присъждане на разноски по делото. Постъпил е писмен отговор от А., чрез адвокат К., с който оспорва касационната жалба на ГДИН. В писмен отговор ГДИН оспорва касационната жалба на А., с аргументи за неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбите.

Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни по делото, за които съответната обжалвана част от съдебното решение е неблагоприятна, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК.

С оспореното Решение № № 1453/28.07.2023 г., постановено по АД № 1494/2022 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил иска на П.А. за причинени неимуществени вреди за периода от 09.06.2017 г. до 15.12.2017 г. в размер на 2 000 лева, ведно със законна лихва от 15.12.2017 г. до окончателното изплащане. Осъдил е Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да заплати на П.А.А. сумата от 3 924 лева, ведно със законна лихва от 07.06.2022 г.(датата на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата, като обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 07.05.2021 г. до 28.02.2022 г., тъй като е установил незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН, поради липса на достатъчно жилищна площ за 654 дни в посочения период. Искът в тази част е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и по отношение на частта от заявения исков период от 15.12.2017 г. до 14.03.2022 г. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователен и недоказан. ГДИН е осъдена да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 10 лева за държавна такса и 117, 72 лева адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на исковата претенция.

В мотивите на оспореното решение съдът е приел, че не е налице пренаселеност през времето на престоя на ищеца в Ареста Пловдив за времето от 10.06.2017г. до 15.12.2017г. Приел е за установени и доказани оплакванията за налична пренаселеност за част от времето на престой на ищеца в Затвора гр. Пловдив, като за периода от 15.12.2017г. до 31.12.2018г./382 дни/ няма доказателства за осигуреното жизнено пространство, а за 272 дни от периода на престой от 01.01.2019г. до 14.03.2022г. доказателствата сочат за пренаселеност. Недоказани според съда са останали твърденията за липса на осветление и вентилация, липса на санитарен възел и течаща студена вода, липса на баня и топла вода, липса на обзавеждане, наличие на дървеници, хлебарки и други, невъзможност да ползва отпуск, лоша храна, липса на корекционна работа, забавено изпращане на документи за условно предсрочно освобождаване.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно в едната си част.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка. При съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, че за престоя в Ареста в гр. Пловдив за времето от 09.06.2017г. до 15.12.2017г. не се установява незаконосъобразни действия и бездействия на ГДИН. Правилни са изводите на съда, че се установява незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН единствено по отношение на осигуряване на изискуемата жилищна площ за престоя в Затвора гр. Пловдив през исковия период 15.12.2017г. до 14.03.2022г. Поради споделените изводи в тази насока от касационната инстанция с тези на първоинстанционния съд, касационната жалба на П.А. е изцяло неоснователна.

При установяване на времетраенето на незаконосъобразното бездействие по отношение осигуряване на жизнено пространство на ищеца за исковия период за престой в Затвора гр. Пловдив, съдът правилно е приел, че лисват доказателства за осигуреното жизнено пространство за периода от 15.12.2017г. до 31.12.2018г./382 дни/.

Грешни са установяванията на съда за периода след 01.01.2019г., за който е налична по делото Справка с рег. № 5100/01.07.2022г. На л. 55 от делото, редове 8-11 от справката са налични данни за периоди, които се преповтарят от предходната страница, за пребиваването на ищеца, със съответен брой настанени, които не следва да бъдат отчетени. Дните от там са 14 на брой и не следва да бъдат включени в периода на незаконосъобразни действия на администрацията на ГДИН. При анализ на данните от справката се установява, че още два дни са включени в незаконосъобразното бездействие, а не са налични. За периода 01.01.2019г. до 14.03.2022г. се установява период от 256 дни, в които по справката с рег. № 5100/01.07.2022г. ищецът е настанен в помещение № 59 заедно с 6 лица(били са 7 л. св.)

От установената по делото фактическа обстановка следва извод, че са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от пренаселеност при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периода 15.12.2017г.-31.12.2018г. или 382 дни, за който няма доказателства от ответника, и за времето от пребиваването на ищеца в помещение № 59, за период от 256 дни.

При произнасянето си първоинстанционният съд неправилно е отчел дните на пренаселеност, както и непрецизно се е произнесъл в своето решение с осъждане на ГДИН за липса на достатъчно жилищна площ за 654 дни при престой на ищеца в Затвора гр. Пловдив от 07.05.2021г. до 28.02.2022г. Броят на дни е грешно установен в осъдителната част и следва да не е общо 654 дни, а 638 дни, както и грешно е посочен периодът, през който са били тези дни, който не е от 07.05.2021г. до 28.02.2022г.

От фактическите установявания по делото касационната инстанция приема, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на П.А.А. се установи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност в периода за който липсват доказателства от ответника – 15.12.2017г.-31.12.2018г. – 382 дни, както и 256 дни, след 01.01.2019г. до края на пребиваването на ищеца в Затвора гр. Пловдив, което е за дните: 17.01.2020г.-20.01.2020г.;23.01.2020г.-26.01.2020г.;20.03.2020г.-21.03.2020г.;03.04.2020г.-31.05.2020г.;14.07.2020г.-16.07.2020г.;31-07.2020г.-27.09.2020г.;06.10.2020г.-25.10.2020г.;03.11.2020г.-12.11.2020г.;18.12.2020г.-19.01.2021г.;22.01.2021г.-17.02.2021г.;05.03.2021г.-09.03.2021г.;12.03.2021г.-24.03.2021г.;26.03.2021г.-05.04.2021г.;15.04.2021г.-20.04.2021г.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да се редуцира дните, както и размера на определеното обезщетение. Първоинстанционният съд не се е съобразил с насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението. За период от 256 дни, са били настанени 7 човека в помещение № 59, което прави 3,80 кв.м. жилищна площ, което е минимално отклонение от изискуемите 4 кв.м. и следва да бъде отчетено при преценка на нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на затворническата администрация. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Н. и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. В случая осигурената жилищна площ на ищеца е била винаги над 3 кв.м. в този период и е била 3,80 кв.м. - почти близо до изискуемите по закон 4 кв.м., като отклонението е несъществено и не може да се счита за незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на ГДИН, което да обоснове висок размер на обезщетението.

При съобразяването на сочената практика и на жизнения стандарт за страната, следва да се приеме, по аргумент от §1 т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане, че нивото на основни жизнени потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е общоприет и за отразяване на жизнения стандарт, следва да се приеме, че по-ниският жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60 % (2.4 евро на ден) от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Поради това следващото се обезщетение следва да се намали по размер на 2,4 евро на ден, а не както е определено от първоинстанционния съд от 3 евро на ден. Още повече, че за установените дни на нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, е било осигурено пребиваване на ищеца на 3,80 кв.м. жизнено пространство, което е минимално отклонение от изискуемите 4 кв.м. Поради изложеното – установения брой дни, осигурени над 3 кв.м. жизнено пространство и съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено в размер на 3000 лв., която сума според настоящия състав би възмездила напълно касатора П.А.А. за причинените му неимуществени вреди вследствие нарушаването изискването за минимална жилищна площ, при това само за част от исковия период. За присъденото над тази сума обжалваното решение ще следва да се отмени, а в останалата част за присъденото обезщетение(до размера от 3000лева) и за отхвърляне на иска следва да се остави в сила. Следва да бъде редуциран и размерът на присъденото адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска и представения пред І инстанция Договор за правна защита и съдействие от 07.10.2022г.

С тези аргументи касационната инстанция счита за частично основателна касационната жалба на ГДИН.

Разноски не следва да бъдат присъждани на ГДИН на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1453/28.07.2023 г., постановено по АД № 1494/2022 г. на Административен съд Пловдив, В ЧАСТТА, в която Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, е осъдена да заплати на П.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 15.12.2017г. до 14.03.2022г, за сумата над 3000(три хиляди) лева до присъдената сума от 3 924 лева. /три хиляди деветстотин двадесет и четири лева /, КАКТО И ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София е осъдена да заплати на ищеца П.А.А., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение адвокатско възнаграждение за сумата над 90(деветдесет) лева до присъдените 117, 72 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1453/28.07.2023 г., постановено по АД № 1494/2022 г. на Административен съд Пловдив, в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: