РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 23.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1249 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат С. твърди, че е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на потребителите, а ответниците Р.Т.А., Е.Т.А., Т.В.А. и С.В.А. са наследници по закон на починалата М. С. Н., която е била потребител на ВиК услуги с абонатен № ********* за водоснабден обект, находящ се в гр. П., ул. „С. З.“ № ... Твърди, че в продължение на няколко години ответниците не са заплащали доставеното количество вода и отвеждане на отпадна вода. Поради това след уточнение на исковите претенции по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК и частичен отказ от исковете моли да бъде осъден ответникът Р.Т.А. да заплати сумата от 1 439.94 лв., представляваща стойността на ползваните ВиК услуги по партидата на наследодателя за периода от 18.05.2010 г. до 18.02.2020 г. и лихва за забава в размер на 203.48 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; ответникът Е.Т.А. да заплати сумата от 1 439.94 лв., представляваща стойността на ползваните ВиК услуги по партидата на наследодателя за обект в гр. П., ул. „С. З.“ № .. за периода от 18.05.2010 г. до 18.02.2020 г. и лихва за забава в размер на 203.48 лв. за периода от 30.06.2010 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; ответникът Т.В.А. да заплати сумата от 389.75 лв., представляваща стойността на ползваните ВиК услуги по партидата на наследодателя за периода от 09.06.2017 г. до 18.02.2020 г. и лихва за забава в размер на 12.73 лв. за периода от 09.06.2017 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и ответникът С.В.А. да заплати сумата от 389.75 лв., представляваща стойността на ползваните ВиК услуги по партидата на наследодателя за периода от 09.06.2017 г. до 18.02.2020 г. и лихва за забава в размер на 12.73 лв. за периода от 09.06.2017 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира заплащане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Р.Т.А. и Е.Т.А. не са подали отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.В.А. е подал отговор на исковата молба чрез назначения към онзи момент особен представител адвокат Т.. Посочил е, че искът е вероятно неоснователен. Направил е възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и лихва с тригодишна давност, а при условията на евентуалност – с петгодишна давност. Възразил е по отношение на наследствената част на ответника, като е посочил, че притежаваната от него идеална част от наследството е 1/5. Оспорил е допустимостта на исковата претенция, тъй като по делото не са представени общите условия, действащи към датата на смъртта на наследодателя М. С. Н.. Оспорил е достоверността на отчитането и фактурирането на потребеното количество вода с оглед отразените водомери в карнетите и справката за задължения на абонат.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т.В.А. е подал отговор на исковата молба чрез пълномощника си адвокат С.. Счел е исковата молба за допустима, но неоснователна. Оспорил е размера на претендираните суми, тъй като притежава 1/6 ид.ч. от наследството, оставено от М. С. Н.. Направил е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за главница и лихва, чийто падеж е настъпил три години преди датата на завеждане на исковата молба. Оспорил е да ползва имота, до който да доставяни ВиК услугите. Претендирал е за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Възразил е за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Ангажирал е писмени доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

         Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че ответниците са наследници по закон на М. С. Н., ЕГН **********, починала на 09.01.2006 г. в гр. П., за което е съставен акт за смърт № 0032/10.01.2006 г. Наследственото правоприемство за ответниците Р.Т.А. и Е.Т.А. следва от качеството им на деца на наследодателя, а за ответниците Т.В.А. и С.В.А. – от качеството им на деца на В. Т.А. – син на наследодателя, починал на 26.05.2009 г.

         Съгласно справка от СГКК – Пазарджик самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.504.188.1.1, находящ се в гр. П., ул. „С. З.“ № .., ет…, ап. 1, е собственост на Т.А. Н. Последният съгласно представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки е бил съпруг на М. С.Н..

         Съгласно намиращото се по делото писмо от Община Пазарджик имотът, находящ се в гр. П., ул. „С. З.“ № .., ет. .., ап. .., е бил деклариран с декларация по чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ с вх. № 2246/20.05.2020 г. от наследниците на Милка Стоицова Никленова, както следва: Т.В.А., С.В.А., Р.Т.А. и Е.Т.А.. Като документ за собственост е посочен Нотариален акт № 104 от 12.10.1956 г.

         За отчитане на показанията на индивидуалния водомер в имота е водена отчетна книга, представена като доказателство по делото.

         Изразходваното количество вода и неговата стойност ежемесечно е фактурирано от ВиК оператора с фактури, които са представени по делото.

         От показанията на разпитания по делото свидетел С. Г. Д. се установява, че работи във „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД като инкасатор. Отчитала е водомерите в процесния имот, представляващ къща на три етажа и партер. На всеки етаж имало индивидуален водомер. На партидата на М. Н. се водели два водомера – на първия етаж и на партера. При извършване на отчитането обикновено присъствала ответницата Е.Т.А. или нейният син – Д. Те се подписвали на карнетите.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на доставени ВиК услуги и лихва за забава.

         Основателността на исковете предполага съществуване между страните на валидно облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги, основано на правото на собственост или правото на ползване на ответниците върху водоснабдения имот, изпълнение на задълженията на ВиК оператора по доставяне на ВиК услуги през процесния период и настъпване на срока за плащане.

         Между страните не е спорно, а и се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е ВиК оператор, който предоставя ВиК услуги при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Ответниците от своя страна са потребители на ВиК услуги за водоснабден имот, намиращ се в гр. П. на ул. „С. З.“ № .., ет…, в качеството им на негови собственици по силата на наследствено правоприемство след смъртта на общия им наследодател Милка Стоицова Никленова, починала на 09.01.2006 г., при квоти съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, както следва: за Р.Т.А. и Е.Т.А. – по 1/3 ид.ч., а за Т.В.А. и С.В.А. – по 1/6 ид.ч. Ответниците не оспорват правото си на собственост върху водоснабдения имот, а и за това свидетелства фактът, че са го декларирали по реда на чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ с данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, което за целите на настоящото производство може да се приеме за извънсъдебно признание за придобиване по наследство на собствеността върху имота. В този смисъл ответниците имат качеството на потребители на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и като такива са били длъжни да заплащат предоставените им ВиК услуги.

         През исковия период ищецът е изпълнявал задължението си да доставя и отвежда вода до и от водоснабдения имот, което се установява от надлежно водената отчетна книга, а и не се оспорва от ответниците. Това обстоятелство се установява и от разпита на свидетелка Д., чиито показания макар и заинтересовани поради служебните отношения, в които се намира с ищеца, съдът цени, тъй като са логични и последователни и се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото. Отчитането на водомера е извършвано регулярно срещу подпис на клиента. Според показанията на свидетелката подписите са били полагани обикновено от ответницата Е.Т.А. или нейния син. Действително налице са периоди от по няколко месеца, през които не е извършвано отчитане на водомера, като в графата „Забележка“ е отбелязано „неосигурен достъп“. Този запис от една страна обяснява причината, поради която не е извършвано отчитане на водомера, а от друга страна навежда на виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, регламентирани в чл. 24, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ВиК оператора, да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Освен това в дните, в които е извършено отчитане на водомера, на отчета фигурира подпис на клиент, а в някои случаи и запис „вярно“, което означава, че подписалият се е признал за истинни отразените в отчета показания на водомера към съответната дата на засичане. По тези съображения съдът цени отчетната книга като годно писмено доказателство, достоверно отразяващо реалните показания на водомера в имота на ответниците и потребеното от тях количество вода.

         При тези данни съдът приема, че за ответниците е възникнало задължението да заплатят на ищеца потребените ВиК услуги. Стойността на изразходваното количество вода се установява от представените по делото справки за задълженията на абонат и фактури, които съдът цени макар и да са частни документи, тъй като не са оспорени от ответниците и не са опровергавани от други доказателства по делото. Настъпил е срокът за заплащане на ползваните ВиК услуги, който съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ВиК оператора, е 30-дневен след датата на фактуриране. Ответниците не твърдят, нито ангажират доказателства да са заплатили дължимите на ищеца суми, което налага предявените искове да бъдат уважени изцяло.

         Без правно значение е обстоятелството дали ответниците живеят в имота и ползват ВиК услуги. Този факт не е елемент от фактическия състав на предявеното от ищеца субективно материално право. За да се породи задължението за заплащане на ВиК услуги, е необходимо и достатъчно ответниците да са потребителите на ВиК услуги и ВиК операторът да е доставил и отвел определено количество вода до и от имота им, което е безспорно установено по делото.

Възраженията на ответниците Т.В.А. и С.В.А. за погасяване по давност на предявените вземания са неоснователни предвид направения от ищеца частичен отказ от исковете. По отношение на останалата част от исковите претенции спрямо тези ответници, а именно главница в размер на 389.75 лв. за периода от 09.06.2017 г. до 18.02.2020 г. и лихва за забава в размер на 12.73 лв. за периода от 09.06.2017 г. до 29.02.2020 г. погасителната давност, определена по правилата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда – 09.06.2020 г.

Ответниците Р.Т.А. и Е.Т.А. също са направили възражение за давност, но след изтичане на срока за отговор на исковата молба съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК, поради което възражението е преклудирано и с оглед принципа за равенство на страните в гражданския процес не следва да бъде разглеждано от съда.

         С оглед изхода на делото в полза на ищеца да се присъдят сторените по делото разноски съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с изключение на разноските за снабдяване с удостоверение за наследници и извършване на справки, тъй като по естеството си те не са необходими за движението на процеса – Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3121/2018 г., III г.о.

Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е под минималния размер за всеки от предявените искове, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 04.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответниците Т.В.А. и С.В.А. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на частта от предявените против тях искове, по отношение на които производството по делото е прекратено поради направения от ищеца отказ от иска.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Р.Т.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № .., представлявано от управителя А. И. У., сумата от 1 439.94 лв., представляваща незаплатена стойност на предоставените ВиК услуги по партидата на наследодателя М. С. Н. за периода от 18.05.2010 г. до 18.02.2020 г. лв., и сумата от 203.48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2010 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 62.57 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 90 лв.

ОСЪЖДА Е.Т.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № .., представлявано от управителя А. И. У., сумата от 1 439.94 лв., представляваща незаплатена стойност на предоставените ВиК услуги по партидата на наследодателя М. С. Н. за периода от 18.05.2010 г. до 18.02.2020 г. лв., и сумата от 203.48 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.06.2010 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 62.57 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 90 лв.

ОСЪЖДА Т.В.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № .., представлявано от управителя А. И. У., сумата от 389.75 лв., представляваща незаплатена стойност на предоставените ВиК услуги по партидата на наследодателя М. С. Н. за периода от 09.06.2017 г. до 18.02.2020 г., и сумата от 12.73 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.06.2017 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2020 г., до окончателното изплащане, както и разноски за държавна такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 30.95 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 44.08 лв.

ОСЪЖДА С.В.А., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ №.., представлявано от управителя А. И. У., сумата от 389.75 лв., представляваща незаплатена стойност на предоставените ВиК услуги по партидата на наследодателя М. С. Н. за периода от 09.06.2017 г. до 18.02.2020 г., и сумата от 12.73 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.06.2017 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.06.2020 г., както и разноски за държавна такса, в т.ч. за издаване на съдебно удостоверение в размер на 30.95 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 44.08 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 74.16 лв.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № .. представлявано от управителя А. И. У., да заплати на Т.В.А., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 402.35 лв.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „В. я.“ № .., представлявано от управителя А. И. У., да заплати на С.В.А., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 402.35 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: