№ 297
гр. Пловдив , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330200514 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 549982 - F555505/
03.12.2020г. на Директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив, с
което на "Стройколукс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. "Петър Ченков" № 27 на основание чл. 182, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 и
ал. 3 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и за осъществен състав на чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител дружеството жалбоподател релевира конкретни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като моли за
неговата отмяна. Претендират се разноски съобразно представен списък на
разноските.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
По същество се противопоставя на доводите, изложени във въззивната жалба
и в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, релевира възражение за прекомерност на претендираното
1
адвокатско възнаграждение от въззивника.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
На В.К., служител на ТД на НАП гр. Пловдив, била възложена с резолюция
№ П-16001620083228 - 0РП – 001 / 18.05.2020 г. проверка за възстановяването
на ДДС на дружеството жалбоподател "Стройколукс" ООД.
При извършването й било констатирано, че дружеството жалбоподател в
качеството на регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно
извествие по чл. 115, ал. 1 ЗДДС № 93/ 30.09.2019 г. с данъчна основа в
размер на 1564,00 лева и ДДС в размер на 312,80 лева не е отразило в
дневника за покупки с протовоположен минусов знак за съотвения данъчен
период – м. 09/2019 г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив Справка-
декларация с вх. № 16004100164/ 14.10.2019 г. по ЗДДС кредитно известие,
издадено от „Жар секюрити“ ЕООД с ЕИК ********* с предмет „охрана
физическа/ СОТ“, издадено към фактура № **********/ 10.09.2019 г.,
отразена в дневника за покупки за месец 09.2019 г.
Дружеството трябвало да декларира полученото кредитно известие с
минусов знак в дневника за покупки за периода месец 09.2019 г. и в
подадената в ТД на НАП Пловдив Справка-декларация с вх. № 16004100164/
14.10.2019 г.
Установено било, че чрез неотразяване на кредитното известие в дневника
за покупки и подадената в ТД на НАП Пловдив справка -декларация за
периода, през който е издадено, а именно за месец 09. 2019 г., е деклариран
резултат ДДС за възстановяване в размер на 50 604,84 лева. Неотразяването
на ДДС в размер на 312,80 лева, обективиран в издаденото кредитно известие
е довело до определяне на данъка за възстановяване в по – голям размер, т.е.
ако кредитното известие е било отразено в периода за който се отнася
резултата в справка – делкарация за данъчен период 01. 09.2019 г. –
30.09.2019 г. размерът на ДДС за възстановяване би бил 50292,04 лева, или с
312,80 лева по – малко.
2
Кредитното известие е отразено в дневника за покупките за м. 04.2020 г. и
в справката-декларация, подадена до ТД на НАП Пловдив с вх. №
16004313260/ 02.06.2020 г.
Посочено е, че нарушението е констатирано от органите по приходите при
извършване на проверка, приключила с АПВ № П – 16001620083228 – 004 –
001/ 08.06.2020 г. в хода на която е извършена съпоставка между издадените
кредитни известия от „Жар секюрити“ ЕООД и отразяването им в дневниците
за покупки от клиент „Стройколукс“ ООД.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ № F555505/23.06.2020 г. за
нарушение на чл. 78, ал. 2 ЗДДС и ал. 3 от ЗДДС и чл. 124, ал. 5 ЗДДС и
състава на чл. 182, ал. 2 ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на
свидетел и пълномощник на дружеството.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС имуществена
санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 ЗДДС и ал. 3 от
ЗДДС и чл. 124, ал. 5 ЗДДС и състава на чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал, както и от показанията
на свидетеля В.К. - актосъставител, които съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и съответни на формираната по делото
доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила:
По мнение на настоящата съдебна инстанция, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно задължителното
съдържание на актовете.
Трайно установено е разбирането в доктрината и практиката, че за да
предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите
и обстоятелствата, които безусловно следва да обема наказателното
3
постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни
основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. Същото се отнася и за акта за установяване на
административно нарушение, с оглед разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от
ЗАНН.
Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за
последица постановен при съществено нарушение на закона акт. Изискването
за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на
адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание.
Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора
на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен
контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при
обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви според
Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното
неизлагане към наказателното постановление съставлява съществено
нарушение на закона и е основание за отмяна на акта. Същото разбира се е
относимо и досежно АУАН, който е актът, поставящ началото на
административнонаказателното производство.
В конкретния казус, както процесното НП, така и акта за установяване на
административно нарушение не отговарят на установените от закона
императивни изисквания. Касае е се за нарушение на императивните
разпоредби на чл. чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в частта
им за коректно описание на нарушението и нарушената законова разпоредба,
което е дотам съществено, че обуславя незаконосъобразността на
4
наказателното постановление и отмяната му само на това процесуално
основание, без дори да е необходимо да се разглеждат въпросите по
същество, касаещи извършване на нарушението и неговото авторство.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС въвежда задължение регистрираното
лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени включително издадени от лица,
на които е прекратена регистрацията по този закон, независимо от ал. 4 на
същия член. Следователно касае се за неизпълнение на задължение за
отразяване на поне едно кредитно известие в дневника за покупки. От
обстоятелствената част на АУАН и НП се установява, че производството е
образувано и лицето е наказано, именно за това, че не е изпълнило
задължението си да отрази в дневника за покупки и в справката декларация
въпросното кредитно известие в законоустановения срок. Тоест за
осъщественото от дружеството бездействие на вмененото му задължение за
действие. Посочено е, че това е довело до определяне на различен от
действителния резултат на ДДС за възстановяване. Дружеството обаче в
данъчния период за месец 04.2020 г. е коригирало дневника за покупки и
справката декларация, като е отразило процесното кредитно известие и е
определило коректен размер на ДДС за възстановяване. Дотук съдът прецени
НП и дадената правна квалификация на нарушението за съответна на
обстоятелствата по делото и отразените факти от обективната му страна.
Същата касае именно неизпълнение на посоченото задължение за отразяване
на всички кредитни известия в относимите документи.
Същевременно обаче както актосъставителят, така и
административнонаказващият орган са преценили, че извършеното
нарушение освен по 124, ал. 5 от ЗДДС следва да се квалифицира и като
такова по чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС. Последните въвеждат задължение
регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит при
изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при
промяна на вида на доставката, а корекцията по ал. 2 да се извърши в
данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с
отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116 от
ЗДДС, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-
декларацията за съответния данъчен период. Касае се за извършване на
корекция при възникване на определени предпоставки и срока, в който следва
5
да бъде сторено. Тоест същата норма въвежда самостоятелно и различно
задължение от това по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което има свои собствен
фактически състав и чието неизпълнение ще доведе до самостоятелно
основание за налагане на санкция. Следователно правната
квалификация на нарушението, за което дружеството е било наказано,
съдържа в себе си две самостоятелни задължения, неизпълнението на
които ще доведе до самостоятелни нарушения, за което по силата на чл.
18 от ЗАНН на дружеството следва да бъдат наложени две санкции.
Всичко посочено дава основание на съда да приеме, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило
правата на дружеството жалбоподател. Нарушени са освен горецитираните
разпоредби на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, така също и
правилото на чл. 18 от ЗАНН. Въобще постановлението с дадената в него
правна квалификация на нарушението и фактическото му описание създават
сериозна неяснота, която не може да бъде преодоляна. От една страна
фактическото описание на нарушението не отговаря на регламента на чл. 78,
ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, от друга не са посочени обстоятелствата от
фактическия състав на същото това нарушение, а напротив отразено е, че
дружеството е изпълнило задължението си. Същевременно, както вече
беше посочено чл. 124, ал. 5 и чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС представляват
отделни фактически състави на две самостоятелни задължения на
регистрираните по ЗДДС лица, респективно на две самостоятелни
нарушения. Затова и съвместното им съществуване при осъществяване
на едно нарушение е невъзможно, поради което ако наказващия орган,
беше счел, че е нарушен и състава на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС следваше
да наложи самостоятелна санкция за това. Докато в настоящия случай е
наложена само едно наказание по чл. 182, ал. 1 ЗДДС .
По този начин в хода на цялата преписка санкционираното лице е било
поставено в невъзможност да разбере за какво негово поведение е ангажирана
отговорността му и въз основа на коя точно норма и неин фактически състав.
Този порок не може да бъде саниран едва във въззивното производство пред
съда, поради което е неотстраним и влече порочността на всички актове в
производство. Посоченото обуславя извод за наличието на процесуално
нарушение от категорията на абосютно отменителните, поради което не се
налага обсъждането на останалите релевирани с въззивнажа жалба
6
възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН има жалбоподателят.
В тази връзка своевременно по делото са представени пълномощни /л. 14 и
15/, списък на разноските /л. 20/, Договор за правна защита и съдействие от
14.01.2021г. /л. 21 - 22/, Фактура оригинал № 476/ 14.01.2021 г. както и
платежно нареждане /л. 24/, видно от които уговореното и заплатено
възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция е в
размер на 360,00 лева с ДДС.
В хода на съдебните прения, представителят на въззиваемата страна е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото размера му е правилно
съобразен със съответните разпоредби на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място
съдът съобрази текста на § 2а от ДР на горецитираната Наредба , съгласно
чийто регламент за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без
включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Доколкото по делото са представени доказателства за регистриране на
адвокат Хаджиева по ЗДДС /л. 23 – Фактура 476/ 14.01.2021г./, следва към
така определеното възнаграждение да се начисли ДДС на основание § 2а от
Наредбата, тъй като предоставените от процесуалния представител - адвокат,
правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка. Поради изложеното
в полза „Стройколукс“ ООД следва да се присъди сумата в размер на 360,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 549982 - F555505/
03.12.2020г. на Директор на дирекция "Контрол" в ТД на НАП Пловдив, с
което на "Стройколукс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. "Петър Ченков" № 27 на основание чл. 182, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 и
ал. 3 и чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и за осъществен състав на чл. 182, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на "Стройколукс" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Петър
Ченков" № 27 сумата от 360,00 /триста и шестдесет / лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК на касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8