Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№9712 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника М.К.П. срещу
решение от 27.03.2018 г. по гр.д. №6752/2017 г. на Софийския районен съд, 87
състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата 1931,43 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода мес.07.2013 г. – мес.04.2015 г. за имот, находящ се в гр.
София, жк. „******, ведно със законната лихва от 18.07.2016 г. до окончателното
изплащане, сумата от 17,53 лв., представляваща такси за дялово разпределение за
периода мес.07.2013 г. – мес.04.2015 г., ведно със законната лихва от 18.07.2016
г. до окончателното изплащане, сумата от 266,52 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 31.08.2013 г.
– 13.06.2016 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Поддържа, че през процесния период не е
ползвал топлинна енергия, респ. не е бил потребител по смисъла на ЗЕ. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия, за
главница за дялово разпределение и за лихва за забава. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „П.И.”
ООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която е
отхвърлен установителният иск за лихва за забава за разликата над посочената
по-горе сума до пълния предявен размер, не е обжалвано от ищеца и е влязло в
сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна
енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество –
ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ
отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ
отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване
от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда
да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. Ответникът не оспорва, че е бил собственик
на процесния топлоснабден имот през процесния период.
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която
се намира процесния апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за
дялово разпределение.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните
изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ищците и за дялово
разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката
От заключението на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че сумите за ТЕ, дължими от ответника за процесния период,
коригирани с изчислените суми при дяловото разпределение, са както следва:
114,78 лв. – сума за сградна инсталация, 381,52 лв. – сума за отопление,
1054,67 лв. – сума за топла вода или обща стойност от 1550,97 лв. към която се
прибавят сумите от изравнителните сметки в размер на 380,43 лв., или общата
сума, дължима от ответника е 1931,43 лв.
От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че размерът на непогасените
задължения на ответника за главница за топлинна енергия през процесния период е
в размер на 1994,31 лв., а лихвата за забава за върху процесните вземания
възлиза на сумата от 274,84 лв.
По делото е установено, че за процесния период услугата
дялово разпределение е извършвана от „ПМУ И.“ЕООД, поради което и с оглед
осъществената услуга ответникът дължи заплащането и, която услуга за процесния
период е на обща стойност от 17,53 лв.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №372722/27.03.2018
г., постановено по гр.д. №6752/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „П.И.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.