Решение по дело №9712/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2909
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20181100509712
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 19.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                       Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9712 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М.К.П. срещу решение от 27.03.2018 г. по гр.д. №6752/2017 г. на Софийския районен съд, 87 състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1931,43 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода мес.07.2013 г. – мес.04.2015 г. за имот, находящ се в гр. София, жк. „******, ведно със законната лихва от 18.07.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 17,53 лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода мес.07.2013 г. – мес.04.2015 г., ведно със законната лихва от 18.07.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 266,52 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 31.08.2013 г. – 13.06.2016 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано.  Поддържа, че през процесния период не е ползвал топлинна енергия, респ. не е бил потребител по смисъла на ЗЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия, за главница за дялово разпределение и за лихва за забава. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.

Третото лице-помагач „П.И.” ООД не взема становище по въззивната жалба.

Решението на СРС в частта, в която е отхвърлен установителният иск за лихва за забава за разликата над посочената по-горе сума до пълния предявен размер, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Ответникът не оспорва, че е бил собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период.

От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която се намира процесния апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ищците и за дялово разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката

От заключението на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че сумите за ТЕ, дължими от ответника за процесния период, коригирани с изчислените суми при дяловото разпределение, са както следва: 114,78 лв. – сума за сградна инсталация, 381,52 лв. – сума за отопление, 1054,67 лв. – сума за топла вода или обща стойност от 1550,97 лв. към която се прибавят сумите от изравнителните сметки в размер на 380,43 лв., или общата сума, дължима от ответника е 1931,43 лв.

От заключението на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се  установява, че размерът на непогасените задължения на ответника за главница за топлинна енергия през процесния период е в размер на 1994,31 лв., а лихвата за забава за върху процесните вземания възлиза на сумата от 274,84 лв.

По делото е установено, че за процесния период услугата дялово разпределение е извършвана от „ПМУ И.“ЕООД, поради което и с оглед осъществената услуга ответникът дължи заплащането и, която услуга за процесния период е на обща стойност от 17,53 лв.

Поради изложеното, решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено изцяло.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №372722/27.03.2018 г., постановено по гр.д. №6752/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, в обжалваната част.

 

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „П.И.” ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.