Р Е Ш Е Н И Е
№ 1512
19.04.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 20141 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК
за признаването за установено в отношенията между страните, че Н.М.З. не дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив следните суми: 1400.30 лева главница, представляваща
неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода и 163.24 лева- лихва за забава за периода
от …г. до …г., за които е бил
издаден изпълнителен лист от …г. по ч.гр.д. № 19685/2012г. по описа на ПРС.
Ищцата
твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист за посочените суми, както и за
други вземания, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
на ПРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. №
3021/2014г. по описа на ДСИ при ПРС. Последното изпълнително действие било от …г.,
от която дата до настоящия момент била изтекла погасителната давност за
вземанията. Иска да се установи, че не дължи посочените по- горе суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от страна
на ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който оспорва искът. Твърди, че ищцата е
потребител на предоставяните от дружеството услуги. Възразява, че ищцата не би
могла да противопоставя обстоятелства, за които е могла да възрази до изтичането
на срока по чл. 414 ГПК. Изтъква, че за вземанията е било образувано
изпълнително производство, по което били направени множество искания за
извършването на изпълнителни действия. Поради това намира, че изпълнението не
се е прекратило и давността не е изтекла. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За
процесните суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19685/2012г. на ПРС в полза на
ответника срещу ищцата. Oт нейна страна не е постъпило възражение, поради което
заповедта е влязла в сила и въз основа на нея е бил издаден изпълнителен лист
от …г. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на
длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могла да релевира преди
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
От приложеното по делото изпълнително дело № 3021/2014г. на ДСИ при ПРС се
установява, че на …г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително
производство, като е посочил запор на трудово възнаграждение. Изпратена е ПДИ,
която е връчена лично на …г.- лист 78. С нея страната е била предупредена и за
последиците на чл. 41 ГПК, видно от съдържанието указанията на гърба на
останалите съобщения, върнати в цялост. След това са насрочвани и отлагани
няколко описа на движими вещи, поради нередовно призоваване на длъжника,
въпреки, че според съда са били налице предпоставките за прилагането на чл. 41 ГПК. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и погасителната давност са били прекъснати
последно на … г. с налагането на възбрана върху имот собственост на длъжника по
искане на взискателя- ответник- лист 117-128. Вписването на възбраната е
относимо към нейната противопоставимост
и не прекъсва давностния срок. След тази дата, с молба от …г. (л.133) е поискан
нов опис на движими вещи. Такъв е насрочен от ДСИ, но отново е прието нередовно
уведомяване на длъжника, като няма доказателства и внасянето на ДТ от взискателя
и осигуряването на превоз, съгласно дадените указания- лист 134.
На
…г. е поискана публична продан на възбранения недвижим имот, като съдебният
изпълнител е дал указания в тази насока. По тях е постъпила молба от …г., която
отново е оставена без движение с указания за представяне на документи. Тези
указания не са изпълнение, като на …г. е постъпила нова молба за публична
продан (лист 160). След нея са извършени реди действия по събирането на
документи във връзка с избрания изпълнителен способ, като на …г. е насрочен
опис на недвижимия имот (лист 211). Описът е пренасрочен с протокол от …г.
(лист 224) заради прието нередовно уведомяване на длъжника. Изпратени са нови
съобщения до всички заинтересовани лица, като в крайна сметка, описът не се е
осъществил поради неявяването на взискателя (лист 247), като няма доказателства
и за внасянето на дължимата ДТ. Всички поискани след …г. изпълнителни действия
не са извършени по вина на взискателя, тъй като негов представител не се е явил
на насрочените дати и не са били внесени дължимите държавни такси.
В т.10
на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
В настоящият случай последното валидно
извършено от съдебния изпълнител действие по принудителното изпълнение е на …
г., когато е наложена възбрана върху недвижим имот. Следващите искания и насрочвания
на описи на движими вещи и недвижим имот не
могат да се приемат за валидни действия по изпълнението. Това е така,
защото всички те не са били доведени до край вследствие поведението на
взискателя- не са внесени държавни такси за осъществяването им, не е осигурен
транспорт, не се е явил представител ответното дружество. В този смисъл е и
цитираното тълкувателно решение. Същинско изпълнително действие по смисъла на
чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
същинското действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение № 451
от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което
молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие не
прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ. Съответно ако съдебният изпълнител
незаконосъобразно е отказал да извърши определено изпълнително действия,
взискателят може да се защити чрез обжалването на този акт- чл. 435, ал. 1 ГПК.
Така,
давността е била прекъсната последно на …г., когато е наложена възбраната. От тази
дата е започнал нов давностен срок, който е изтекъл на …г. До прекъсване на
довността за този период не се е стигнало, съгласно изложените по- горе
съображения и вземанията се погасили по давност.
Процесните
вземания не се погасяват с 5- годишна давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давността е винаги 5- годишна ако вземането е установено със съдебно решение.
Настоящия случай не е такъв. В действителност е налице влязла в сила заповед за
изпълнение, но тя има единствено
преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и, с които
е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение.
Влизането на заповедта в сила обаче не създава сила на пресъдено нещо между
страните, както влязлото в сила съдебно решение, а поражда изпълнителната й
сила. Именно този извод следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 424 ГПК,
който позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити обстоятелства
и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника
до изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се снабди в
същия срок. Този специален иск е предвиден въпреки наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение, макар тя да е със същия предмет и разкрива,
разминаването в последиците на влязлото в сила решение и влязлата в сила
заповед за изпълнение. Поради това без изрична законова разпоредба в този
смисъл, заповедта не може да бъде приравнена на решение по спора и не може да
се ползва от всички негови последици. За да достигне до този извод съдът
съобрази и подхода на законодателя при уреждането на двете материи, и
предвиденият самостоятелен ред за защита срещу влязлата в сила заповед за
изпълнение по чл. 424 ГПК, което нямаше да е необходимо ако тя се ползваше със
сила на пресъдено нещо като решение по делото, тъй като щеше да намери приложение
чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, който
регламентира идентични предпоставки.
Ето защо претенцията се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени направените разноски за д.т. и адв. възн. По отношение на последното е направено възражение за
прекомерност, което се явява основателно. Делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението следва да бъде
намалено до 450 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Н.М.З., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1400.30
лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода от …г. до …г. и сумата от 163.24 лева- лихва за забава за периода от …г. до …г., за които е издаден изпълнителен лист от
…г. по ч.гр.д. № 19685/2012г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н.М.З., ЕГН **********, сумата 512.54 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ