Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
14.03.2024 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
- Добрич, в публично заседание на двадесет и шести януари, две хиляди двадесет
и четвърта година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на
секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело №
702 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за закона
за движението по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на Ж.Е.С. от
гр.Добрич, подадена чрез адв. Д.А. –САК, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №
23-1717-000297/10.12.2023 г., издадена от Огнян Василев Стоев – началник група
в Първо РУ към ОД на МВР-Добрич, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
е наложена принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 190 дни като са отнети СРМПС № ********* и 2 броя
регистрационни табели ТХ 9047 АН.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на мотиви и противоречие
с материалния закон по подробно изложени съображения. Направени са оплаквания,
че нямало данни по какъв начин е установено, че водачът на превозното средство
е пребивавал повече от 3 месеца на територията на страната. Жалбоподателят моли
заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна като претендира присъждане на
всички разноски по делото вкл. и адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът, О. В. С.
– началник група в Първо РУ към ОД на МВР-Добрич, представя писмено становище
за неоснователност на жалбата. В становището е изложена фактическата
обстановка, свързана с извършената на 10.12.2023 г. проверка на водача на МПС.
Направено е искане оспорената заповед да бъде потвърдена.
Съдът обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на
страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването
заповедите от вида на процесната се извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена
от адресата на заповедта, срещу годен за оспорване административен акт. Заповедта
е връчена на 13.12.2023 г., жалбата е постъпила в съда на 21.12.2023 г., т.е. в
законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Основателни са
направените в жалбата възражения за допуснати нарушения по отношение на
изискванията за форма на административните актове, неизясняване на фактическата
обстановка. Съображенията за това са следните:
Оспорената Заповед
за прилагане на ПАМ № 23-1717-000297/10.12.2023 г. е издадена на основание чл.
171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата, който определя, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителната административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.
От фактическа
страна в заповедта е посочено, че при полицейска проверка, извършена на 10.12.2023
г. в гр.Добрич, по ул.“Л.Попов“, в 14,11 часа, се установило, че лек автомобил
марка Форд с рег. № …., собственост на Ж.Е. Георгиев, се управлява от Е. Ж. С. с
чуждестранно СУМПС без документа да е подменен след пребиваване на територията
на Република България повече от три месеца.
По делото не е
спорно, че управляваното МПС е собственост на жалбоподателя, както и че на
посочената дата, час и място то е било управлявано от Елица Сивкова, дъщеря на
собственика- жалбоподател. Не е спорно също, че при проверката С. е представила СУМПС, чийто срок за
валидност не е изтекъл.
Основателно е
направеното оплакване, че в заповедта не е посочено правното основание за
твърдяното нарушение.
Видно е, че чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, вписан в оспорената заповед като правно основание за
издаването й, предвижда множество различни хипотези, при наличието на които на
собственика на МПС са налагат посочените в нормата принудителни административни
мерки. От обстоятелствената част на заповедта обаче не става ясно какъв закон е
нарушила водачката с факта, че е управлявала автомобила на жалбоподателя с чуждестранно СУМПС. Отделно от това, от
посочените в заповедта фактически
основания не може да се установи коя от хипотезите на цитираната разпоредба
на чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП, издателят на заповедта е
приел за налична – неправоспособност на водача, отнето СУМПС, липса на СУ за
категорията, към която спада управляваното МПС или друго основание.
В административната
преписка по повод жалбата е представен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 873484 от 10.12.2023 г., съставен срещу водача, Е. Ж. С.,
въз основа на който е издадена оспорената заповед и в който е посочена като
нарушена нормата на чл. 162, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Този АУАН
е връчен на лицето, срещу което е издаден, т.е. на Е. С.. Същата обаче не е
адресат на оспорената заповед. Такъв е собственикът на управляваното МПС. Обстоятелството,
че АУАН е визиран в мотивите на оспорената заповед, не достатъчно да изпълни
условията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващи посочване на фактически и
правни основания за налагане на процесните принудителни административни мерки
спрямо собственика на МПС.
Разпоредбата на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП, сочена като нарушена в съставения срещу водача на
автомобила АУАН, определя, че българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на
влизането им в страната.
В мотивите на
заповедта и в документите от преписката липсват данни въз основа на какви
доказателства издателят на заповедта за налагане на ПАМ е установил, че са
изпълнени отрицателните предпоставките по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, обуславящи нарушаването
на тази норма.
По делото е
представено свидетелство за управление, издадено на Е. С. от Обединеното
кралство с дата на валидност от 31.10.2014 г. до 03.06.2024 г., т.е. валидно
към датата на проверката от контролните органи. Нито в мотивите на заповедта,
нито в друг документ от представената административна преписка се съдържа
твърдение за момента на влизането на С. в страната. Не става ясно как ответникът
е установил времето на пребиваването на Елица Сивкова на територията на Република
България и че са изтекли трите месеца, през които бългаският гражданин може да
управлява с чуждестранно СУМПС съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Изтичането на повече
от три месеца от датата на влизането на българския гражданин в страната, е
съществен елемент от хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, въз основа на който
законът определя наличието или липсата на правото му да управлява МПС с чуждо
СУМПС. В случая процесната заповед е издадена дори без да е посочен начален
момент, от който органът е счел, е започнал да тече 3 месечния срок по чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП. Отделно от това, в административната преписка не се съдържа
никакво доказателство, установяващо момента на влизане на С. в страната.
Горните пороци
представляват, както съществено нарушаване на изискването за форма на
административния акт, така и съществено процесуално нарушение в производството
по налагане на ПАМ. Липсата на начален момент, от който издателят на заповедта
приема, че е изтекъл 3 месечния срок към датата на установяване на твърдяното
нарушение, представлява липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ по
чл. 171, т. 2а, б.“а“ във вр. с чл. 162,
ал. 1 от ЗДвП. А липсата на доказателства в административната преписка, които
да установяват изтичането на трите месеца
по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП към датата на твърдяното нарушение, 10.12.2023
г., представлява допуснато в производството по налагане на ПАМ съществено
процесуално нарушение.
Отделно от това в
заповедта липсват мотиви и по отношение на СУМПС, с което е управлявала Е. С..
От заповедта не става ясно коя е държавата-издател на въпросното свидетелство,
което обстоятелство е също от съществено значение с оглед разпоредбата на
чл.162, ал.1 от ЗДвП. След като не е посочена държава-издател на СУМПС, няма
как да се разбере волята на административния орган за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, още повече, че дори не е спомената нормата на
чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Не става ясно защо
административния орган приема, че е налице хипотезата на чл.162, ал.1 от ЗДвП,
след като в административната преписка е приложено издадено от Обединено кралство Великобритания
СУМПС, което е в срок на валидност към датата на проверката. Общоизвестен е
фактът, че Обединено кралство Великобритания напусна ЕС на 31.01.2020 г., а
притежаваното от Елица Сивкова СУМПС е издадено преди тази дата, когато
държавата е била пълноправен член на ЕС.
Всички тези пороци
водят до извода, че заповедта е издадена и при съществени нарушения на чл. 35
от АПК, приложим в производствата по чл. 172 от ЗДвП. Цитираната разпоредба от АПК изисква индивидуалният административен акт да се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В представените по
делото доказателства няма данни, че преди издаването на заповедта са изяснени
всички факти и обстоятелства. Липсата на мотиви за горепосочените обстоятелства
силно ограничава и правото на защита на жалбоподателя, който търпи наложените ПАМ
без да са му посочени изчерпателно всички фактически и правни основания за
това. Ограничаването на правото на защита на адресат на заповед за прилагане на
ПАМ е винаги съществено процесуално нарушение
Горните съображения
налагат единствения законосъобразен извод, че издадената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена на основанията по чл. 146, т. 2 и
т. 3 от АПК.
В полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото за държавна такса от
10 лв. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата,
за оказана безплатна правна помощ, е неоснователно. По делото не са представени
доказателства, че уговорката между адвоката и жалбоподателя е за оказване на
безплатна правна помощ. Представено е единствено адвокатско пълномощно, в което
не се сочи уговорка за безплатна правна помощ и основанието за предоставянето й.
Поради липса на договор между адвоката и жалбоподателя, от който да е видно, че
е договорена безплатна правна помощ, съдът счита, не следва да се присъжда
възнаграждение на адвоката по реда на чл.38, ал. 2 от ЗА.
Така мотивиран,
Административен съд –Добрич, V състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Е.С.
от гр.Добрич ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № 23-1717-000297/10.12.2023 г.,
издадена от О.В. С. – началник група в Първо РУ към ОД на МВР-Добрич, с която
на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителната административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни като са отнети
СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели ..
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР- Добрич да заплати на Ж.Е.С. с ЕГН ********** от гр.Добрич
сумата от 10 (десет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
СЪДИЯ: