РЕШЕНИЕ
№
4218
01.12.2017 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На първи декември две
хиляди и седемнадесета година
В
открито заседание на двадесет и
първи ноември 2017 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 9433 по описа за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.224, ал.1 от
Кодекса на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д.А.А., ЕГН **********,***
твърди, че работил при ответника – “Мигтон”ЕООД – гр.Пловдив, по трудов договор
№ ***/******г. на длъжността “************” до ****** г.вкл., когато
правоотношението било прекратено на основание чл.325, ал.1 от КТ. Заявява, че е
полагал труд по трудовото правоотношение през м.март и април 2015 г. и през
м.март, април и май 2016 г., но работодателят не му заплатил трудово
възнаграждение за тези месеци. Уговореното възнаграждение на ищеца било 1421
лв. месечно, както и 12,6% в размер на 179,04лв. – допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит, платимо от 25 – то до 30-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася. На 24.04.2015 г. между страните
било подписано допълнително споразумение, като считано от 01.05.2015 г. било
променено работното време от 8 часа дневно на 5 работни дни месечно или 40 часа
месечно, както и трудовото възнаграждение на 150 лв. На 18.03.2016 г. било подписано ново допълнително споразумение, с
което работното време било променено на 8 часа дневно, а трудовото
възнаграждение – на 1421лв.
Заявява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят не му изплатил обезщетение за неползван
платен годишен отпуск от 5 дни, полагащ се за 2016 г.
С оглед изложеното моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата 1400 лв. – неизплатено нетно
възнаграждение за м.март 2015 г., 770 лв. – за м.април 2015 г., 636,36 лв. – за м.март 2016 г., 1400 лв. – за м.април
2016 г., 1400 лв. – за м.май 2016 г., както и сумата от 355,25 лв. –
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумите.
Претендира и направените по делото разноски. Ангажирани са доказателства.
В дадения му срок ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по размер.
Оспорва и размера на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
приложения към исковата молба препис от трудов договор № ***/*********г. се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответното
дружество по силата на сключен между него и ответника трудов договор на
длъжност “************” от ******* г. с основно трудово възнаграждение в размер
на 1421 лв. месечно, както и 12,6% в размер на 179,04лв. – допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, платимо от 25 – то до 30-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. На ***** г. между страните
било подписано допълнително споразумение, като считано от 01.05.2015 г. било
променено работното време от 8 часа дневно на 5 работни дни месечно или 40 часа
месечно, както и трудовото възнаграждение било изменено от 1421 лв. на 150 лв.
На ***** г. било подписано ново
допълнително споразумение, с което работното време било променено на 8 часа
дневно, а трудовото възнаграждение – на 1421лв.
От
представената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № *****/******
г. на *** на ответното дружество се констатира, че правоотношението е
прекратено на ****** г. на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ. От издадената от
работодателя справка за отпуските се установява, че същият е удостоверил, че
неползваният платен годишен отпуск на служителя за 2016 г. възлиза на 5 дни.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза, възприето от съда като обективно,
изготвено с необходимите знания и опит и неоспорено от страните, се установява,
че размерът на неизплатеното трудово възнаграждение, след приспадане на
нормативно установените удръжки за процесните месеци възлиза на 5578,68лв. Е. е
посочил също така, че размерът на обезщетението за неползван платен годишен
отпуск от 5 дни, след приспадане на нормативно установените удръжки, възлиза на
344,69лв. В тежест на
работодателя, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, се явява задължението да
докаже изплащането на претендираните суми. Ответникът не е ангажирал
доказателства в тази насока, а
е налице и извънсъдебно признание на факта на дължимостта на обезщетението за
неползван платен годишен отпуск, обективирано в издадената на ищеца справка за
отпуските.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че обективно съединените искове по чл. 128, т.2 от КТ
се явяват доказани до размера, посочен от е. в заключението, поради което и ще
се уважат в посочения размер, а до пълния претендиран – ще се отхвърлят като
неоснователни. Искът по чл.224, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и до
размера, посочен от е. и ще се уважи до този размер.
Ищецът претендира разноски, като е
представил доказателства за заплатено адв. възнаграждение в размер на 400лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази част.
Съдът не споделя наведеното възражение,
тъй като минималното възнаграждение, определено съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 628,08лв., а заплатеното възнаграждение
е под минимума, поради което и не се явява прекомерно и не следва да бъде
намалявано. Ето защо на ищеца следва да се присъди сумата от 397,43лв. –
заплатено адв. възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът не претендира разноски.
Ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПРС сумата от 273,15лв. - държавна такса за уважените
искове, както и 70лв. – разноски за съдебно – счетоводна експертиза, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран от горното, ПРС - ХV гр.
състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
“Мигтон”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев” № 92В, представлявано от *** Т.М.П., ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.А., ЕГН **********,***, СУМАТА от 5578,68лв./пет
хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 68 ст./ – неизплатени трудови
възнаграждения за м.март 2015 г.,
м.април 2015 г., м.март 2016 г., м.април 2016 г. и м.май 2016 г., след приспадане на нормативно установените удръжки, СУМАТА от 344,69лв./триста
четиридесет и четири лева и 69ст./ – обезщетение по
чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни за 2016 г., след
приспадане на нормативно установените удръжки, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение със Заповед № ***/******г. на *** на дружеството –
работодател, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете – 22.06.2017 г., до окончателното им изплащане, както и СУМАТА от 397,43лв./триста
деветдесет и седем лева и 43 ст./ - разноски, като за разликата над уважения до
пълния предявен размер от 5606,36лв. на неизплатените трудови възнаграждения и
от 355,25 лв. на неизплатеното обезщетение за неползван платен годишен отпуск ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.128, т.2 и по
чл.224, ал.1 от Кодекса на труда като неоснователни.
ОСЪЖДА “Мигтон”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев” № 92В, представлявано от *** Т.М.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ПРС за държавни такси, сумата 273,15 лв./двеста
седемдесет и три лева и 15ст./ - държавна такса, както и сумата от 70 лв./седемдесет лева/ - разноски за
съдебно – счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ