Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 02.11.2020 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две хиляди
и двадесета година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 550/2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от „Мегатек” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Позитано” № 145, чрез адв. Н.П. в качеството ѝ на пълномощник на …
Н. П. З., против Б.Б.С. ***,
ЕГН **********. В исковата молба се излага, че ответникът е длъжник на ищеца
съгласно два договора за паричен заем сключени на 02.09.2004 г. и на 04.04.2007
г., плащанията по които са обезпечени с два записа на заповед от 19.10.2007 г.,
като вземанията са прехвърлени на „Мегатек” ЕООД по
силата на договор за цесия от 10.02.2016 г. със заличения търговец „Мегатекс” ЕАД, ЕИК ********* (към 2004 г./2007 г. „Мегатекс”
АД). Издадени са два изпълнителни листа : 1) от 05.06.2008 г. по
ч.гр.д. № 8631/2008 г. по описа на Софийския районен съд за сумата от 9000
щатски долара – задължение по запис на заповед от 19.07.2007 г. и сумата от
9720 щатски долара – задължение за лихви за периода от 20.10.2007 г. до
04.02.2008 г., както и сумата от 468,44 лева - разноски ; 2) от 02.04.2008 г. по ч.гр.д.
№ 8630/2008 г. по описа на Софийския районен съд за сумата от 16370 лева –
задължение по запис на заповед от 19.07.2007 г. и сумата от 327,40 лева – разноски.
Образувано е изпълнително дело № 20108440401690 на
ЧСИ с рег. № 844, но видно от протокола за разпределение от 08.11.2012 г.
праводателят на дружеството-ищец е получил само сумата от 1462,79 лева, т.е.
вземането е останало неудовлетворено. На 29.09.2014 г. ответникът чрез едностранно заявление по реда на чл. 100, ал. 1 във вр. с
чл. 99, предложение последно от Закона за собствеността (ЗС), заедно с брат си –
починал на ….. г., е направил отказ от правото на собственост върху наследствен поземлен с площ по документи от 500
кв.м., находящ се в землището на с. Р., общ. С., местност „…..” в землището на
с. Р. Отказът е вписан на 30.09.2014 г., като от приложените към исковата
молба документи е видно, че не могат да се установят живи роднини на Б.С.,
които биха придобили правото на собственост. Посочва се, че извършеното от
ответника е част от поредица от действия, с които той се е опитал да увреди
кредиторите си. При така изложените обстоятелства се иска от съда на основание
чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да обяви за недействителен спрямо „Мегатек” ЕООД отказът от право на собственост извършен от Б.С.
и касаещ ½ идеална част от правото на
собственост върху имота в с. Р.
От страна на Б.С.
е подаден писмен отговор. Ответникът оспорва част от фактическите твърдения изложени
в исковата молба и иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен
и недоказан. Твърди, че договорът за цесия от 10.02.2016 г. е недействителен,
тъй като е сключен с ясното съзнание, че всички вземания на „Мегатекс” ЕАД са поставени „под
запрещение” от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20128630400777 с взискател Агенцията за приватизация
и следприватизационен контрол (АПСК). Във връзка с така изложеното
не е отправено някакво искане към съда относно договора за цесия, а само се
посочва че същият е недопустим и „Мегатек” ЕООД не е кредитор на ответника. От
фактологията описана в отговора на исковата молба единствено е видно, че АПСК евентуално
има правото по чл. 135 ЗЗД спрямо договора за цесия, но няма данни то да е
упражнено. Също така от приложеното към отговора запорно съобщение (изх. № от 13.05.2014 г.) се установява, че е
наложен запор на всички вземания, които Б.С. има към „Мегатекс” АД. Запорът върху вземането се
счита наложен с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице,
видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК. От този момент
насетне, на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и то
придобива качеството на пазач по отношение на дължимите суми. Процесуална
последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение
от страна на третото задължено лице, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо
плащане - чл. 510 ГПК. От момента на
получаване на запорното съобщение, ответникът не е имал право да предава
дължими суми на своя кредитор, нито на негови частни правоприемници, но единствено
под страх от отговорност за повторно плащане - чл. 452, ал. 3 ГПК.
Следователно, поради липса на плащане, както и на твърдения за такова, посоченото
запорно съобщение е неотносимо към настоящото дело. Със съобщение по изпълнително
дело № 20108440401690 ответникът е уведомен, че с постановление от 22.05.2019 г.
същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). Посочената правна норма урежда
случая, при който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, като изпълнителното дело е образувано от молба
на взискателя „Мегатекс” АД. В отговора подаден от ответника е обсъден и
размерът на иска, както и съотношението му с договореното адвокатско
възнаграждение, като е заключено, че хонорарът превишава цената на иска.
В открито съдебно заседание страните подробно мотивират тезите си, като
излагат и допълнителни аргументи.
По делото са събрани
писмени доказателства, представени от страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна :
От приложените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че ищецът има качеството на кредитор
спрямо ответника. Последният е бил наясно с това обстоятелство, тъй като е подписал
два договора за паричен заем на 02.09.2004 г. и на 04.04.2007 г. На 19.10.2007
г. е издал два записа на заповед, с които е обезпечил вземанията по двата договора
за заем. На 07.02.2008 г. е получил нотариална покана за плащане. Запознат е,
че е образувано изпълнително дело и вземането на взискателя е останало
неудовлетворено – л. 29 от делото. Въпреки това на 29.09.2014 г. е направил
отказ от право на собственост. Обстоятелството, че на 10.02.2016 г. вземането е
прехвърлено от кредитора на трето лице е без значение, тъй като към тази дата
увреждането вече е било факт. Новият кредитор встъпва в правата на стария
кредитор. Ответникът е уведомен за договора за цесия на 24.01.2017 г. „Мегатекс”
ЕАД, ЕИК *********, е правоприемник на „Мегатекс” АД, като това обстоятелство е
известно на основание чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Имотът е бил собственост на
ответника и брат му, по ½ идеална част за всеки от тях. Това е видно от
приетите по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът счита от правна
страна, че предявеният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен. Съображенията
са следните :
Безспорно се установи, че ищецът
е кредитор на ответника, извършеното от длъжника едностранно волеизявление (атакувано с иска), което уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. осуетява или
затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника. Последният е знаел за увреждането
към момента на извършването на атакувания правен акт.
Знанието на длъжника е установено винаги когато същият знае, че има кредитор,
като увреждащото действие е всяко и всеки правен и фактически акт, с който се
засягат правата на кредитора. Според правилото на чл. 133 ЗЗД цялото имущество
на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Налице е валиден
договор за цесия, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, тъй като не е уговорено
противното.
Закона
за държавната собственост и Закона за общинската собственост не предвиждат
възможност за придобиване правото на собственост върху имоти, които нямат
собственик от страна на държавата/общината ; общините имат задължение да
владеят и управляват безстопанствените имоти, но ако отказалият се
собствеността си продължи да владее същия имот няма пречка отново да придобие
правото на собственост по давност – след изтичане на десет години от началото
на владението, т.е. през 2024 г. ответникът може отново да придобие правото на
собственост, а и няма данни имотът към днешна дата да е безстопанствен.
Относно
искането за спиране - производството по делото може да се спре и от въззивния
съд, ако са налице предпоставките затова. Към 02.10.2020 г. не бяха налице
условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на дружеството-ищец ще трябва да се присъдят направените по
делото разноски – според представения списък. По искането с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно изричното възражението на ответника, тъй като е налице несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Адвокатското
възнаграждение по конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, като по гр.д. № 550/2019 г. е проведено
едно заседание. При това положение, според съдебния състав, за
горницата над 300 лева разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Отделно от така
изложеното, дължимата държавна такса е 50 лева, а не 65 лева - колкото са
внесени, както и разходът
за пътуване на адвоката не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не
може да се претендира на основание чл. 78 ГПК.
Воден от горните съображения и на
основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенски районен съд
Р Е Ш И
:
Обявява за относително недействителен по отношение на „Мегатек” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Позитано” № 145, представлявано
от … Н. П. З., отказът който на 29.09.2014 г. е направил Б.Б.С. ***, ЕГН **********, от
притежаваното от него право на собственост върху ½ идеална част от наследствен
поземлен с площ по документи от 500 кв.м., находящ се в землището на с. Р.,
общ. С., местност „…..”, като този отказ е вписан в Службата по вписванията към
Районен съд Своге на 30.09.2014 г.
Осъжда Б.Б.С. ***, ЕГН **********, да заплати
на „Мегатек”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано” № 145,
представлявано от … Н. П. З., направените по делото разноски в общ размер
на
426,97 лева, като адвокатското възнаграждение е намалено
на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила съдебно решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :