РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Горна Оряховица, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20234120200509 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л. Ю. И. от гр. ***************, вх. А, с ЕГН
********** останал недоволен и чрез защитника адв. Н. К. от ВТАК обжалва
Наказателно постановление № 23-0268-000881/04.08.2023 г. на Началник
сектор към ОДМВР - Велико Търново, РУ - Горна Оряховица, с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни
наказания - глоба в размер на 3000 лева и 12 месеца лишаване от право да
управлява МПС, за това, че виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон. Излага съображения. Оспорва
вмененото нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят
поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства. Защитникът адв. Н. К.
поддържа, че административнонаказателното обвинение не е доказано.
1
Подробни съображения излага в писмени бележки.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ ГОРНА ОРЯХОВИЦА редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по същество на
жалбата. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С АУАН № GA 992484/24.07.2023 г. Т. А. А. – мл. автоконтрольор при
ОДМВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, в присъствието на
свидетеля – очевидец И. Т. К. констатирал, че на 24.07.2023 г. в 23:20 часа в
гр. Горна Оряховица, по ул. „Янко Боянов“ жалбоподателят Л. Ю. И.
управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ********, като
използва път отворен за обществено ползване за друга цел, освен за
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно
форсира двигателя, като ненужно и демонстративно превърта задните
моторни колела и поднася задната част на автомобила по посоката си на
движение първо наляво – последователно надясно, като с тези действия
застрашава останалите участници в движението. А. вписал в акта, че с
описаното деяние И. е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът е предявен
същия ден на И. за запознаване със съдържанието и подписан без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по
акта.
На 04.08.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения акт, И. Т. Н. – Началник сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ
Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., издал
обжалваното НП № 23-0268-000881/04.08.2023 г., с което на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП наложил на Л. Ю. И. административни наказания -
глоба в размер на 3000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява
МПС, за това, че виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Като описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено В НП са
2
възпроизведени дословно отразените в АУАН констатации.
Постановлението е връчено на И. на 13.09.2023 г. На 26.09.2023 г. И.
депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до РС –
Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие актосъставителят Т. А. сочи, че
жалбоподателят се е движил с автомобила си по улица „Отец Паисий“,
идвайки от болницата в посока кръговото кръстовище до бившата автогара,
като е навлязъл в кръговото кръстовище - преминавайки непосредствено край
патрулния автомобил, позициониран в дясно, до Градските хали. А. твърди,
че при напускане на кръговото кръстовище и извършването на десен завой за
навлизане по ул. „Янко Боянов“, преди пешеходната пътека на пазара,
водачът е форсирал двигателя на автомобила и поднесъл задната част на МПС
първо наляво, а после надясно. Последвали го и го спрели със звуков и
светлинен сигнал до казиното. А. не си спомня коя част на денонощието е
била, но твърди, че имало движение на други автомобили по платното и
пешеходци по тротоарите. Светофарът на кръстовището на ул. „Янко Боянов“
и ул. „Цар Освободител“ работел. При спирането водачът заявил, че гумите
му не ставали и колата се подхлъзнала. В автомобила пътувало момиче.
Извършили проверка на водача за употреба на алкохол. А. заявява, че не може
да бърка случая, за който дава показания.
Св. И. К. първоначално сочи, че жалбоподателят се е движил по ул.
„Отец Паисий“ и е подминал полицейския автомобил, който се намирал на ул.
„Отец Паисий“, в близост до Градските хали. Излизайки от кръговото
кръстовище в посока ул. „Янко Боянов“, преди пешеходната пътека, водачът
форсирал двигателя и поднесъл автомобила първо наляво, а после надясно.
Спрели автомобила със звуков и светлинен сигнал малко преди казиното.
Било в тъмната част на денонощието и нямало трафик. След изслушване
обясненията на жалбоподателя и запознаване със съставения АУАН К.
заявява, че това, което е разказала до момента се отнася за друг случай.
Заявява, че водачът идвал от светофарите по ул. „Янко Боянов“ и се движел
посока автогарата, като поднесъл леко автомобила и колегата й го спрял за
проверка. Видели леко еднократно поднасяне на автомобила при ляв завой от
ул. „Иван Вазов“ към ул. „Янко Боянов, след което водачът изправил
автомобила. Няма спомен как е станало поднасянето – дали на кръстовището
3
или на правия участък. В Районното управление изпробвали водача за
употреба на алкохол и наркотици. Мисли, че колегата й също е разказвал за
друг случай.
В обясненията си водачът Л. И. сочи, че се е движил по главната ул.
„Иван Вазов“. Оставил негов приятел до часовникаря и пътувал към гр.
Лясковец, защото приятелката му имала рожден ден. Трябвало да направи ляв
завой. Светофарът не работел. Бил сам в автомобила. По време на маневрата
задницата му леко поднесла и той натиснал газта, за да изправи колата и да не
чукне бордюра. Продължил напред, минал кръговото и бил спрян от
полицаите. Патрулката била до моста до канала. В Районното управление го
изпробвали за употреба на алкохол и наркотици, като пробите били
отрицателни.
Св. Ж. Ц. е приятелка на жалбоподателя. Ц. сочи, че на 24.07.2023 г.
имали уговорка да се видят към 23 часа, тъй като И. имал среща с приятел в
гр. Горна Оряховица. И. й се обадил по телефона към 23.00 часа и казал, че
оставил приятеля си до билковата аптека на главната улица в гр. Горна
Оряховица и пътува към нея. Тя излязла навън да го чака. Пристигнал след
около час и казал, че е бил спрян от служители на реда на автогарата, където
спира автобус № 14. Водили го в РУ и му съставили акт, защото направил
нещо с колата, колата поднесла.
От писмо на Началник на РУ – Горна Оряховица рег. № 268000-
15004/07.11.2023 г. се установява, че записът от монтираните камери в
патрулния полицейски автомобил „Опел Астра“ с рег. № *****, за времето от
23:00 часа до 23:40 часа на 24.07.2023 г. не може да бъде представен, тъй като
с писмо рег. № 7855-4658/13.07.2015 г. на Директор Дирекция Вътрешна
сигурност е упоменато, че всички файлове с видеоинформация от АИС ВПК
се съхраняват за срок от 30 дни в компонента, като след изтичане на този срок
се извършва автоматичното им заличаване от системата.
От приложената справка за нарушител е видно, че жалбоподателят е
наказан един път с наказателно постановление за извършено нарушение по
ЗДвП и 7 пъти са му налагани глоби за нарушения по ЗДвП с фишове. Не са
му налагани ПАМ.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
4
доказателства.
Съдът кредитира като логични и безпристрастни показанията на
свидетелите И. К. и Ж. Ц., с изключение показанията на свидетеля К. в частта,
в която сочи, че жалбоподателят се е движил по ул. „Отец Паисий“ и е
подминал полицейския автомобил, който се намирал на ул. „Отец Паисий“, в
близост до Градските хали; излизайки от кръговото кръстовище в посока ул.
„Янко Боянов“, преди пешеходната пътека, водачът форсирал двигателя и
поднесъл автомобила първо наляво, а после надясно; спрели автомобила със
звуков и светлинен сигнал малко преди казиното. В тази част показанията на
К. се отричат от самата нея след запознаване с АУАН с пояснение, че това,
което е разказала до момента се отнася за друг случай, както и се
опровергават от обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Цонева.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св. Т. А., тъй като
показанията му се опровергават от обясненията на жалбоподателя и
показанията на св. К. и св. Ц. Св. К. предполага, че колегата й също е
разказвал за друг случай.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН
може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно
упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л. 8-9/. АУАН е съставен по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и свидетеля,
който е присъствал при установяване на нарушението и е надлежно връчен,
съобразно правилата на чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени
възражения.
Непосочването в АУАН на възрастта и местоработата на жалбоподателя
е несъществен пропуск по чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като възрастта на
5
нарушителя може да бъде определена от посочения в акта единен граждански
номер. Този пропуск по никакъв начин не е ограничил правото на защита на
жалбоподателя.
Голословно е твърдението на защитника, че в нарушение на чл. 42, ал. 1,
т. 3, пр. 2 от ЗАНН в акта не е посочено точно мястото на нарушението.
Видно от АУАН като място на нарушението е посочено „в гр. Горна
Оряховица, по ул. „Янко Боянов“.
НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 3.9/ да издава НП
по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН.
В нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН както
контролният, така и АНО не са посочили пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Като описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено контролният и АНО са се
задоволили единствено да посочат, че „На 24.07.2023 г. в 23:20 часа в гр.
Горна Оряховица, по ул. „Янко Боянов“ управлява собствения си лек
автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ********, като използва път отворен за
обществено ползване за друга цел, освен за съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а именно форсира двигателя, като
ненужно и демонстративно превърта задните моторни колела и поднася
задната част на автомобила по посоката си на движение първо наляво –
последователно надясно, като с тези действия застрашава останалите
участници в движението.“ Така и не става ясно каква е била посоката на
движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и къде точно, в
коя част на ул. „Янко Боянов“ водачът е използвал пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Непълното и неясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в АУАН и НП
ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като го лишава от
възможността да разбере същността на административнонаказателното
обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него, а така също
възпрепятства съда от възможността да се произнесе по законосъобразността
6
на обжалваното НП.
Констатираните съществени нарушения по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН не могат да бъдат санирани и са самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното НП.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за административно
нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. Съставът на това
административно нарушение не съдържа като елемент създаването на
предпоставка за ПТП с останалите участници в движението, поради което се
налага извод за противоречие между правното и фактическо обвинение в
АУАН и НП, препятстващо правото на защита на жалбоподателя и
представляващо достатъчно основание за отмяна на НП. Поведението на
водача на МПС, описано в АУАН и НП сочи на нарушаване на забраната по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което не се субсумира под състава на
административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено и в нарушение на материалния
закон, тъй като административнонаказателното обвинение не е доказано по
несъмнен и безспорен начин.
Отговорността на Л. Ю. И. е ангажирана на основание чл. 175а, ал. 1, пр.
3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение
на законово регламентираната в чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забрана водачът на
МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
фактическа страна извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение
е обосновано с констатацията, че на 24.07.2023 г. в 23:20 часа в гр. Горна
Оряховица, по ул. „Янко Боянов“ управлява собствения си лек автомобил
„БМВ 320Д“ с рег. № *********, като използва път отворен за обществено
ползване за друга цел, освен за съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, а именно форсира двигателя, като ненужно и
демонстративно превърта задните моторни колела и поднася задната част на
автомобила по посоката си на движение първо наляво – последователно
7
надясно, като с тези действия застрашава останалите участници в
движението.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже наличието на
всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност. В случая приетото от наказващия орган, че описаното в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение сочи на
„използване на пътя за други цели, а не по предназначение” от водача на
МПС, е фактически и доказателствено необосновано.
От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че на
посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал собствения си
лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № ********, като се е движил по главната
ул. „Иван Вазов“ в гр. Горна Оряховица. При извършване на маневра ляв
завой от ул. „Иван Вазов“ към ул. „Янко Боянов на светофара, който не
работел, И. форсирал двигателя с цел по – бързото завършване на маневрата,
при което автомобилът леко поднесъл, след което водачът го изправил. Св. К.
видяла леко еднократно поднасяне на автомобила при ляв завой от ул. „Иван
Вазов“ към ул. „Янко Боянов“, след което водачът изправил автомобила. Този
факт не се отрича от жалбоподателя.
Събраните по делото доказателства не доказват с категоричност
умишлено жалбоподателят да е нарушил изискването на чл. 104б, т.2 от
ЗДвП, изразяващо се в това като водач на МПС да форсира двигателя на
автомобила с цел поднасяне, с което да създава реална опасност за живота и
здравето на себе си и останалите участници в движението. От установените
факти се налага единствения извод, че при потеглянето си от кръстовище
автомобилът е бил форсиран с цел по-бързото включване в движение при
неработещ светофар. Не е изключено поднасянето на автомобила да се дължи
и на състоянието на пътя. Не се събраха доказателства при потеглянето и в
последствие автомобилът да е поднасял наляво или на дясно с рязко
ускоряване оборотите на двигателя и съпътстващо рязко завиване на волана с
цел загуба на сцепление и поднасяне на автомобила. Не се установиха факти,
които безспорно да сочат, че жалбоподателят е ползвал автомобила при
потеглянето си по път отворен за обществено ползване, не по предназначение,
при което движейки се по платното на пътя отворен за обществено ползване,
8
да е предприел умишлено опасни маневри, умишлено нарушавайки
стабилността на автомобила и което обстоятелство да е създало особена
опасност за всички участници в движението - водачи и пешеходци, доколкото
подобно поведение е абсолютна предпоставка за пътно - транспортно
произшествие.
Поведението на жалбоподателя, не може да се квалифицира под
посочената правна норма - при заснета проверка в последствие няма запазен
видео и звуков запис, който да е фиксирал положението на автомобила
управляван от жалбоподателя непосредствено при потеглянето и
непосредствено след това. При липса на запис и при разнопосочни
свидетелски показания не може да се приеме, че водачът умишлено е имал
поведение, което следва да носи след себе си санкция за административно
нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
По делото не са събрани категорични доказателства за виновно
поведение от страна на жалбоподателя, в конкретност за умишлено такова и в
тази връзка не се доказа, жалбоподателят на посочените в НП място и време
да е ползвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен
за превоз на хора и товари, поради което административнонаказателното
обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Предвид гореизложеното обжалваното Наказателно постановление №
23-0268-000881/04.08.2023 г. на Началник сектор към ОДМВР - Велико
Търново, РУ - Горна Оряховица следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото е частично основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ и
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира за
неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, тъй като същото е в минимално определения
размер. Поради това и с оглед разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК следва да
9
осъди ОДМВР Велико Търново /в структурата на която е административния
орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя Л. Ю. И.
направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие
от 25.09.2023 г. /л. 5, на гърба/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0268-000881/04.08.2023 г.
на Началник сектор към ОДМВР - Велико Търново, РУ - Горна Оряховица, с
което на Л. Ю. И. от гр. ********, с ЕГН **********, на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер
на 3000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС, за това, че
виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВЕЛИКО ТЪРНОВО да
заплати на Л. Ю. И. от гр. ************, с ЕГН **********, разноски по
делото в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10