№ 1134
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110163794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ищците Ф. К. М. и Н. К. М., за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 565 /27.01.2022 г. по гр. дело №
63749/2021 г. на Софийския районен съд, 37. състав (настоящото дело) – в
частта относно падежа на месечните задължения за издръжка, както и по
искане за изменение на решението в частта за разноските, като на ищците се
присъдят още 25 лева държавна такса и 220 лева адвокатско възнаграждение.
В молбата се сочи, че диспозитивът на съда относно падежа на
месечната издръжка не бил уточнен, поради което следва да се посочи
изрично, а молителите били сторили още 220 лева разноски за адвокат, които
се доказвали от представения списък за разноски. Иска се на ищците да се
присъди и платена от тях държавна такса в размер на 25 лева.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на поправка решение
от страна, която е засегната от същото. Настоящият съдебен състав
констатира, че молбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 102,
ал. 1 ГПК, и е подадена от пълномощник с пълномощно по делото (на лист 6
от същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Очевидна фактическа грешка в съдебен акт е налице тогава, когато
изразената в диспозитива му воля на съда не съответства на обоснованата
такава в мотивите. Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може да поправя
очевидните фактически грешки в актовете си по искане на страните или по
свой почин.
1
В случая съдът е определил падеж на задължението за издръжка, но го е
посочил като период до определена дата, а не като ясно обозначена дата, като
поради това решението следва да се поправи като за падеж на издръжката се
посочи изрично 20-то число на месеца, за който се дължи. Не следва това да
се отразява по друг начин в текста на диспозитива на съда, който иначе е ясен
и недвусмислен относно датата на падежа.
По исканията за разноски – на първо място ищците по дело за издръжка
са освободени от заплащане на такси при завеждане на иска съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК. Ако ищците решат да внесат такава такса (или както в
случая – част от нея), то същата не подлежи на заплащане от ответника, а се
явява недължимо платена и може да се иска само по реда за връщане на
недължимо платеното. Поради това ответникът не може да бъде осъден да
заплаща на ищците такси, каквито те никога не са дължали и искането в тази
част следва да се остави без уважение.
Претенцията за адвокатско възнаграждение също не следва да се
уважава, тъй като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС адвокатско възнаграждение се присъжда само ако е доказано
плащането на хонорара. Доказването става с представяне на банкови
документи или разписка от адвоката. Дали един документ има характер на
разписка се преценява съгласно чл. 20 ЗЗД от характера на обективираните в
него изявления. В случая ищците твърдят, че представеният от тях списък на
разноските, подписан от адвоката, има характер на разписка. Никъде в
списъка (на лист 42 от делото) обаче не се съдържа такова изявление – в
същия пише, че това е списък на разноски, не кога и как са направени, като не
е изключена и втората възможност по цитираната точка от Тълкувателното
решение – да е имало плащане по банков път. Други доказателства за платен
адвокатски хонорар по делото няма, като в договора за правна помощ на лист
6 е удостоверено плащане само на 180 лева, които са присъдени на ищците.
Пропускът да се представи разписка за другата сума, който ищците
аргументират с „практика“ на адвокатите, не може да се компенсира със
списък за разноски или доказване по друг начин в противоречие с изричните,
ясно определени отнапред изисквания на Тълкувателното решение. Поради
това искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се
отхвърли изцяло.
Относно разноските: не се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в Решение № 565/27.01.2022 г. по гр. дело № 63794/2021 г. на
Софийския районен съд, 37. състав, като в диспозитива на същото навсякъде
ВМЕСТО „датата на падежа – до 20-то число на съответния месец“ ДА СЕ
ЧЕТЕ вярното: „датата на падежа – 20-то число на съответния месец“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищците Ф. К. М. и Н. К. М.
2
за поправка на фактическа грешка и изменение в частта за разноските на
Решение № 565/27.01.2022 г. по гр. дело № 63794/2021 г. на Софийския
районен съд, 37. състав, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3