№ 327
гр. гр. Лом, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20231620102330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по предявен от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Изпълнителния *** Ю.Ю., чрез юрисконсулт Л. М., срещу П. П. Д., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. ***, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено, че П. П. Д., в качеството на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит с № ********** от 07.11.2018 г.,
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* следните суми,
присъдени по ч. гр. д. № 1353/2020 г. по описа на Районен съд Лом, а именно: 732.94 лв.
/седемстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
неизплатена главница по Договор за заем, 58.79 лв. /петдесет и осем лева и седемдесет и
девет стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
15.06.2019 г. до 15.02.2020 г., 209.78 лв. /двеста и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.06.2019 г. до 15.07.2020 г. и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 21.09.2020 г., до окончателно погасяване на
дълга. Претендират се разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 25.11.2021 г. е подписано Приложение №
1/25.11.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД между “Ти Би Ай Банк” ЕАД. с
1
ЕИК ********* /Банката/ и «Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********
/АСВ/, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит с №
**********, сключен между Банката и П. П. Д., е прехвърлено в полза на «Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 25.11.2021г. към Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. Съгласно чл. 3.6. от
рамковия договор за цесия Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер, се е
задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от “Ти Би Ай
Банк" ЕАД. На ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на Банката с изх. № УПЦ-С-ТБИ/********** от 25.11.2021 г. и
се иска съдът да връчи същото на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея. Процесното вземане произтича от сключен на 07.11.2018 г. Договор за потребителски
кр|едит с № ********** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. П. Д., съгласно който кредиторът
е предоставил кредит в размер на 1231.99 лв. за общо ползване, която сума ответникът се е
задъджил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 15.02.2020 г. /чл. 6 от
Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 94.67 лв., без последната вноска,
която е изравнителна и е в размер на 94.74 лв. Така към датата на подписване на Договора
страните са уговорили Кредитополучателят/ответник да плати на Банката общата сума от
1420.12 лв. Съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължи възнаградителна лихва с
годишен лихвен процент от 21,97 %. А в случай на просрочие съгласно чл. 9.4. от Договора
се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието. В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителния
план към него. съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна
дата 15.12.2018 г., а последната е 15.02.2020 г.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез
пълномощника адв. Р. Б. от МАК. Счита предявеният иск за неоснователен, сочейки че в
договора за кредит от 07.11.2018 г. има недействителни и неравноправни клаузи (нищожни),
които моли да бъдат прогласени за такива и така „длъжникът“ дължи връщане само на
чистата стойност по договора (заемната сума от 1000 лв. и приспадане от нея на всички
извършени от ответника плащания но кредита), както следва: В договора за кредит от
07.11.2018 г. са посочени като абсолютни стойности лихвеният процент по заема и ГПР,
като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита, поради което и на основание чл. 22 от 3ПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит). В случая в
договора за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите е 47,06 %,
но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Бланкетното
2
посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те са
в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Целта е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за може да направи осведомен и
икономически обоснован избор дали да сключи договора. С оглед спазването на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит в договора за
потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява годишният процент на разходите, но и
изчерпателно да се изброят всички разходи, които длъжникът ще прави, отчетени при
формиране на годишния процент на разходите. В конкретния случай в процесния договор за
кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР но кредита - кои точно компоненти са включени в него
и как се формира посочения в договора ГПР от 47, 06 %. Не са посочени допусканията,
които са взети предвид при посочване на годишния процент на разходите. Клаузите на
договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа
гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите
последици от сключване на договора. Поради изложеното счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11. ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит - годишният
процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни,
послужили за неговото изчисляване, въпреки че макар формално процесният договор да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 3ПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т.10 - годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в
договора за кредит, ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита (застрахователни премии, такси
за оценка на риска и т.н.), съгласно разпоредбата на чл. 23 3ПК. Съгласно чл. 143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря па изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По аргумент от чл. 6. параграф 1
от Директива 93/13/НИО неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Такива са
клаузите: за застраховки КОМБО ЖИВОТ на стойност 49.50 лв., КОМБО БЕЗРАБОТИЦА на
стойност 50.49 лв. и ЕДНОКРАТНА ТАКСА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА - включени към
размера на отпуснатия кредит в размер на 1000 лв., клаузата по чл. 9.4 от Договора за лихва
при просрочие (въпреки, че възнаградителнага лихва по чл. 9.1 от Договора в размер на
21.97 % - вече е включена в общата сума, дължима от потребителя), клаузата на чл. 15.1 от
Договора за начисляване на наказателна лихва при просрочие в размер на 21.97%, клаузата
на чл. 16.2, клаузата на чл. 25.4. В обобщение се позовава на нищожност на договора за
потребителски кредит от 07.11.2018 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр.с чл. 22 във
вр. с чл.11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Евентуално сочи, че ответникът не дължи сумите за
3
застраховки КОМБО ЖИВОТ на стойност 49.50 лв. и КОМБО БЕЗРАБОТИЦА на стойност
50.49 лв., тъй като ищецът не ги е превел на застрахователя УНИКА АД. ЕДНОКРАТНА
ТАКСА ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА в размер на 132 лв. е недължима, тъй като клаузата е
неравноправна. При евентуалност оспорва, че кредитът не е усвоен - няма данни в
исковата молба и приложенията за това, че заемната е предоставена на ответника.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява. В писмена молба моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника адв. Р. Б. от
МАК поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1353/2020 г. по описа на ЛРС, от което е видно,
че е издадена заповед за изпълнение от 24.09.2020 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, срещу ответника за следните
суми: 732,94 лв. главница, 58,79 лв. договорна лихва за периода от 15.06.2019 г. до
15.02.2020 г., 209,78 лв. обезщетение за забава за периода 15.06.2019 г. до 15.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
21.09.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски общо
175,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и 150.00 лева за адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 от ГПК, поради което ищецът, с оглед дадените от заповедния съд указания, е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Представен е Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г.,
сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК: ********* – продавач /цедент/, и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* – купувач /цесионер/, и Приложение №
1/25.11.2021 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД към ответника по кредит № ********** от 07.11.2018 г. е било прехвърлено на
цесионера – ищец.
Приложено е и пълномощно, по силата на което „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с правото да се уведомят
длъжниците по цедираните вземания.
По делото е прието за връчване на ответника уведомително писмо за цедиране
вземането на първоначалния кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, изходящо от представител на
ищеца-цесионер - „АСВ“ ЕАД .
Представен е от ищеца Договор за потребителски кредит № ********** от
07.11.2018 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, и ответника, по
силата на който е предоставен на ответника потребителски кредит в общ размер на 1231,99
лева, от които: кредит в размер на 1000 лева, BANK КОМБО живот в размер на 49,50
4
лева, BANK КОМБО безработица в размер на 50,49 лева, еднократна такса за оценка на
риска в размер на 132,00 лева. В чл.7.2 от договора, сключен между страните, е договорено,
че: средствата по договора за кредит се превеждат до три работни дни на кредитополучателя
по сметка на потребителя, открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи дължимата сума
за конкретната застраховка, се превежда от кредитора по сметката на съответния
застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие. Страните са договорили в
чл.9.1, че лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен
процент, е в размер на 21,97 %; че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата по договора – чл.9.2; че ГПР е в размер на
47,06 % - чл.10; че общата дължима от потребителя сума е 1420,12 лв. – чл. 10. Видно е от
процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план с посочена обща вноска
94,67 лв. – 14 вноски и една последна – 94,74 лв. В чл.15.1 от договора е предвидено
заплащане на законната лихва при просрочие върху цялата просрочена сума за целия период
на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, в
размер съгласно посоченото в чл.9 – в размер на законната лихва върху просрочената сума,
за периода на просрочието. В чл.9.4 е посочен и начинът на определяне на законната лихва
за просрочие - ОЛП плюс 10 пункта надбавка, като е уточнено, че основният лихвен процент
се определя от БНБ, а размерът на законната лихва - с Постановление на МС. В договора е
установено също в чл. 16.2, че при пълно или частично просрочие на три поредни месечни
погасителни вноски вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано от падежа
на третата вноска и считано от тази дата върху цялото вземане кредиторът начислява законна
лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е необходимо кредиторът
да изпраща уведомления за това на длъжника. От чл. 25.13 на договора се установява също,
че с подписването му кредитополучателят декларира, че му е предоставена своевременно на
хартиен носител и на български език необходимата информация под формата на Стандартен
европейски формуляр.
Видно е от приложеното по делото на л. 16-17 „Застрахователна програма „Защита
Живот/безработица/хоспитализация“, че са сключени застраховки „Живот“ и „Безработица“,
с посочена обща застрахователна премия от 99,99 лв., подписано от страна на
кредитополучателя. В удостоверението са дефинирани покритите застрахователни рискове и
дължимите при настъпването им обезщетения.
Установява се от представеното по делото Заявление – декларация за установяване на
договорни отношения /л.11/, че ответникът е заявил, че кандидатства за потребителски
кредит и че желае да бъде извършена предварителна проверка на неговата
платежоспособност с оглед сключването на договор.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице Д. А. – Г. се
5
установява, че:
По задача № 1: Усвояването /захранването на клиентката сметка на ответника/ е
реализирано на счетоводна дата 07.11.2018 г. - видно от приложено банкова сметка с
аналитичен запис: *** и IВАN запис: *** с титуляр - П. П. Д. в Ти Би Ай Банк ЕАД за
периода от 07.11.2018г до 01.06.2022 г. Сумата в размер на 1231,99 лева, е усвоена от
кредитополучателя на 07.11.2018 г. с бордеро номер: 8644893 и реф. номер на кредитна
сметка: 1722140. Стойността в размер от 1 000 лева е дебитирана на дата: 07.11.2018 г.
от сметката на ответника с бордеро номер: 8646804, с изтеглена на каса сума от
титуляр - П. П. Д.. Стойността в размер от 99.99 лева. е дебитирана на 07.11.2018 г. от
сметката, съотвестваща на Сертификат за застрахователна програма ‘‘Защита живот
Безработица / Хоспитализация" към “Уника Живот" АД и ЗК”Уника" АД, съгласно чл.7.1 от
Договора за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г. Стойността в размер от
132 лева. е дебитирана на дата 07.11.2018 г от сметката на ответника с бордеро номер:
8644894 с основание: такса отпускане / усвояване / одобрение, съгласно чл.7.1 от Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г. Общо усвоена сума на 07.11.2018г е в
размер на 1231,99 лева. Това са компонентите, описани в чл.7, т.7.1 от Договора за
потребителски кредит като „Общ размер и условия за усвояването му“, а именно: Чист
размер на кредита: с цифри: 1 000.00 лв. и Общ размер на застрахователна премия на кредит
по “КОМБО Живот" - 49,50 лв. и “КОМБО Безработица” - 50,49 лв: с цифри: 99.99лв.
Еднократната застрахователна премия за двете застраховки, платима при усвояване на
кредита и натрупана към главницата по кредита, се възстановява от потнебителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Еднократната такса за оценка на риска – 132 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски, съгласно Погасителния план. предвид заявеното му желание в
Искането- декларация. Общият размер на кредита с цифри и 1231,99 лв. със срок 15 месеца
и падеж 15.02.2020 г.
По Задача № 2. Общата сума, внесена от кредитополучателя, е 670 лева, на две
направени вноски – 370 лв. на 23.08.2019 г. и 300 лева на 29.11.2019 г., която е разнесена по
съответните компоненти по кредита. Общо внесени суми от кредитополучателя по Договора
за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г., са в размер 670 лева. Със сумата са
погасени падежирали вноски на дати: 15.12.2018г., 15.01.2019г., 15.02.2019г., 15.03.2019г.,
15.04.2019г., 15.05.2019г. и 15.06.2019г., съгласно погасителен план по процесния кредит:
главница в размер от 499,05 лв., начислена редовна договорна лихва в размер 129,34 лв. и
наказателна лихва за просрочие в размер 41,60 лв.
По Задача № 3: Размерът на непогасената главница по процесния Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.11.2018г е в размер от 732,94 лева. Непогасената
договорна лихва по погасителен план е в размер от 58,79 лв.
Задача № 4: Размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по
процесния Договор, съгласно клаузите по Договора към дата 15.02.2020г е в размер 114,54
6
лева, а към дата 15.07.2020г е в размер 209.78 лева.
По Задача № 6: В Годишния процент на разходите по кредита са включени сумите за
застраховки КОМБО ЖИВОТ на стойност от 49,50 лв., КОМБО БЕЗРАБОТИЦА на стойност
от 50,49 лв., но не е включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 132 лв.
Годишен процент на разходите по Договор за потребителски кредит № ********** от
07.11.2018 г, съгласно Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като са включени стойностите на
отделните компоненти по формулата, а именно: Възнаградителна лихва за периода от 15
месеца в размер 188,16 лв; Такса оценка на риска в размер от 132 лв; Застраховки "КОМБО
ЖИВОТ" в размер от 49,50лв; Застраховка “КОМБО БЕЗРАБОТИЦА” в размер от 50,49 лв.,
вещото лице изчислява ГПР% в размер от 74,37% при договорена възнаградителна лихва
по договора в размер от 21,97% и размер на кредита с главница в размер от 1231,99 лв.
По Задача № 7: Лихвата по чл. 15.1 от Договора за кредит не е включена в годишния
процент на разходите. Годишният процент на разходите по кредита с включена лихвата по
чл. 15.1 от Договора за кредит би била в размер от 93,68%.
По Задача № 8: Лихвата по чл. 16.2 от Договора за кредит не е включена в годишния
процент на разходите. Годишният процент на разходите по кредита с включена лихвата по
чл. 16.2 от Договора за кредит би била в размер от 93,68%.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
От обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в
качеството на цесионер и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството на цедент, е сключен валиден
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. и
приложение №1/25.11.2021 г., с които е прехвърлено вземането на цедента към ответника по
договор за кредит № **********. Установява се наличие и на извършено упълномощаване с
правото за уведомяване на ответника за договора за цесия, дадено от страна на
дружеството – цедент в полза на ищеца – цесионер.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице, е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложеното към договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
7
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода на
договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или
липсата на такова за прехвърляне на вземането би имало значение единствено, при условие
че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая няма твърдение,
че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Не на последно място, в производството по чл. 410 от ГПК при
установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя не е необходимо
установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на
цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба,
вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен представител.
Безспорно е между страните, че цедираното вземане произтича от сключен при
условията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договор за кредит между ответника и
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да
предостави на заемополучателя потребителски кредит в размер на 1231,99 лева.
Съгласно т. 9 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е
спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. Цедентът е получил разпореждането с указания за
предявяване на иска на 09.11.2023 г., а цесионерът е предявил иска на 04.12.2023 г.
/товарителница на л.37/, поради което срокът е спазен.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже образуването на заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в
негова полза /в полза на цедента в случая/ заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в
едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо
вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна
страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите,
предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на
ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от
8
него правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 1353/2020 г. че в
полза на цедента „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК,
поради което и в изпълнение указанията на съда цесионерът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство
и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков кредит -
Договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г., сключен между „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, с ЕИК: *********, и ответника, по силата на който цедентът е предоставил
на ответника потребителски кредит в общ размер на 1231,99 лева, от които: кредит в размер
на 1000 лева, BANK КОМБО живот в размер на 49,50 лева, BANK КОМБО безработица в
размер на 50,49 лева, еднократна такса за оценка на риска в размер на 132,00 лева, която
сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по
кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
Безспорно по делото се установява факта на сключването на застраховките „Живот“
и „Безработица“. Данните по делото сочат за сключен застрахователен договор, по
застрахователна полица, за срока на действие на договора за кредит, с изрично писмено
съгласие на длъжника, с покритие – смърт на кредитополучателя, пълна трайна
неработоспособност и временна пълна неработоспособност на кредитополучателя. В
решение №99/28.07.2011г. по т.д.№542/2010г. на ВКС, ТК, І т.о е прието, че при такъв
договор банката има едновременно качествата на застраховащ и на ползващо се от
сключената застраховка лице. Съгласно чл. 199а, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят отговаря единствено пред кредитора до размера на
непогасената част от задължението, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване
на застрахователното събитие. В този смисъл, тази застраховка се явява правно средство,
чрез което Банката осигурява удовлетворяване на вземането си и в същото време за нея
възниква притезателно и акцесорно право да получи застрахователното обезщетение, тъй
като има качеството ползващо се лице. Банката има право да търси алтернативно
изпълнение от длъжника като негов кредитор или от застрахователя като застраховащ и
трето ползващо се лице, защото правата й по застрахователното правоотношение
съществуват наред с тези в качеството й на кредитор. Задължението се погасява при
плащане, опрощаване, новация и пр. Съществуващият договор и настъпил застрахователен
риск не освобождават длъжника от изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод следва
и от разпоредбата на чл.242 КЗ (отм.), предвиждаща право на иск на длъжника срещу
9
застрахователя при удовлетворяване на банката. Видно от самия договор за кредит от стр. 1,
върху която е положен подпис на ответника, е, че същият е узнал размера на двете
застрахователни премии, посочени в т. 7.1 на договора.
Установи се също, съобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя е
предоставена своевременно на хартиен носител и на български език необходимата
информация под формата на Стандартен европейски формуляр, с което съдът приема, че
такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора. Следва да се отбележи
също, че по арг. на чл. 22, ал.1 от ЗПК непредставянето на преддоговорна информация не е
основание за недействителност на договора.
По делото безспорно се установи, че от страна на ответника има плащане по договора
в размер на общо 670,00 лв.
По делото безспорно се установи също, че към датата на депозиране за заявлението
по чл. 417 от ГПК - 20.07.2020 г., подадено първоначално до РС- Сливен/ от страна на
кредитора – заявител е настъпила изискуемостта на вземането, тъй като последната
погасителна вноска по кредита съобразно погасителния план е била на 15.02.2020 г.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 ЗПК, като
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т.
10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период
от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,06%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер формално, както е
посочен цифрово, не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява
действителният такъв, тъй като не отразява част от разходите по кредита,
включително предвидената в чл. 7.1 от договора еднократна такса за оценка на риска в
размер на 132,00 лв., дължима още при самото сключване на договора, която се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Вещото лице по ССЕ
10
посочи при отговора на задача № 6, че в Годишния процент на разходите по кредита са
включени сумите за застраховки КОМБО ЖИВОТ на стойност от 49,50 лв., КОМБО
БЕЗРАБОТИЦА на стойност от 50,49 лв., но не е включена еднократна такса за оценка на
риска в размер на 132 лв. Годишен процент на разходите по Договор за потребителски
кредит № ********** от 07.11.2018 г, съгласно Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като са
включени стойностите на отделните компоненти по формулата, а именно: Възнаградителна
лихва за периода от 15 месеца в размер 188,16 лв; Такса оценка на риска в размер от 132 лв;
Застраховки "КОМБО ЖИВОТ" в размер от 49,50лв; Застраховка “КОМБО БЕЗРАБОТИЦА”
в размер от 50,49 лв., вещото лице изчислява ГПР% в размер от 74,37% при договорена
възнаградителна лихва по договора в размер от 21,97% и размер на кредита с главница в
размер от 1231,99 лв. Същата такса за оценка на риска следва да се поема от кредитора, а не
от потребителя, като кредиторът следва за своя сметка да извършва преценката дали да
отпусне кредит на потребителя, още повече, че би следвало да е професионалист в областта
на кредитирането, и такава оценка не следва да съставлява затруднение за кредитора, което
навежда от друга страна на неравноправност на клаузата. Съдът приема, че макар формално
процесният договор за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал.
1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като
не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, невключвайки таксата за
оценка на риска по чл. 7.1 от договора, кредитодателят е нарушил изискванията на закона
и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност
на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи /чл.23 ЗПК/. Предвид и
факта, че таксата за оценка на риска представлява сигурно възнаграждение за заемодателя,
което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на
годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на
потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в
размер на уговорения ГПР /47,06 %/, а не реалното такова, което възлиза на 74,37 % според
вещото лице. Предвидената в закона формула не следва да се счита приета с цел заблуда
на потребителя, а да се тълкува изцяло в полза на същия. В случая чрез удържане от
кредитора на такса за оценка на риска се достига и до
неоснователно обогатяване на кредитора.
Поради това следва изводът, че кредитодателят не е оповестил действителния ГПР по
11
кредита, а е посочил занижен такъв. В процесния договор кредиторът е посочил като
абсолютни стойности лихвения процент и ГПР на заема, като липсва ясно разписана
методика на формиране на ГПР - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 47.06%, освен лихвен процент от 21.97%. Посочен е
лихвен процент от 21,97%, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора и какво друго е включено в ГПР, чийто размер е 47,06%. В случая при
определяне на ГПР по кредита не е включен разходът, озаглавен „еднократна такса за оценка
на риска” на стойност от 132.00 лв., който е над 10% от чистата стойност на заемната сума.
Твърди се от ответника, че тази информация била указана в т.4.3 от СЕФ /Стандартен
европейски формуляр/, какъвто не само че няма приложен по делото, но и този формуляр не
следва да замества задължителните реквизити на договора за потребителски кредит,
установени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Неяснотата относно начина, по който ГПР е
формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за
посочване на действителния размер на ГПР по кредита и за яснота от какви компоненти се
формира същият. Поради това следва недействителността на договора за потребителски
кредит на основание чл. 22 от ЗПК. В тази хипотеза съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На следващо място, отделно от изложеното, по отношение на претендираната
договорна лихва съдът приема същата за основана на нищожна клауза. Трайно
установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; е налице
противоречие с добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, е налице неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички
свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват
поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в
гражданското съдопроизводство. В процесния договор, в частта, в която се урежда
дължимата договорна лихва, е посочено в чл. 9.1, че: „Лихвеният процент, с който се
олихвява предоставения кредит…..“, като по-горе в чл. 7 съществуват две понятия за думата
кредит: „размер на кредита с цифри: 1000,00 лв.“ и „ОБЩ Размер на кредита с цифри:
1231,99 лв.“ и така не става ясно коя от двете суми има предвид разпоредбата на чл. 9.1
от договора и коя от тях се олихвява – дали тази от 1000 лв. или тази от 1231,99 лв. От така
направената формулировка на дължимата договорна лихва не става ясно върху коя главница
се изчислява същата - дали върху чистата стойност на кредита – 1000 лева или върху
стойността на кредита плюс добавките на дължимите премии по договора за застраховка и
12
за оценка на риска. Неяснотата на начина, по който се формира договорната лихва, води
като последица до обявяване на същата клауза на чл. 9.1 от договора за кредит за
нищожна. Следва да се отбележи, че ако в главницата, въз основа на която се определя
договорната лихва, се включат и дължимите такси по сключените застраховки, е налице
неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които
кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се включват в основата, която
определя договорната лихва. Но дори да се приеме, че Банката не е длъжна да предоставя
безлихвени суми на длъжника за покриване на застрахователните премии, в което
съображение има известен резон, то да се начислява върху таксата за оценка на риска
договорна лихва, е категорично неравноправна спрямо потребителя договорка, тъй като
банката не изважда от своя патримониум реална парична сума за тази такса, а я начислява
в своя полза и събира от потребителя, без фактическото й изплащане на длъжника или трето
лице.
Както се посочи, съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 1000
лева, като кредитополучателят е заплатил общо 670 лева съгласно заключението по задача 2
от ССЕ и така платената сума следва да бъде приспадната от главницата, а не да се съотнася
към други компоненти на кредита. Т.е. дължимият остатък от ответника е в размер на 330
лева за главница, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Вследствие на изложеното установителният иск следва да бъде уважен за част от
главницата – за 330 лева, ведно със законната лихва върху уважената главница, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – 21.09.2020 г., до окончателно погасяване на дълга, като бъде отхвърлен иска за
главница за размера над 330 лв. до претендирания размер за главница от 732.94 лв. Следва
да се отхвърли иска за претенцията за 58.79 лв., представляваща договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.06.2019 г. до 15.02.2020 г., както и за
209.78 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 15.06.2019 г. до 15.07.2020
г.
По разноските:
Съобразно изхода на спора отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 57.75 лв. за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска /33 %/.
В исковото производство за съдебно-счетоводна експертиза ищецът е заплатил 400,00
лева, за особен представител – 400 лв. и за държавна такса 125,00 лв., или общо 925,00 лв.,
като съобразно уважената част от претенцията от ответника се дължат 305,25 лв.
Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство,
13
съдът намира следното: съгласно чл.78 ал. 8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, както и че пълномощникът на ищеца не се
е явил в нито едно о.с.з., поради което определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150.00 лв., като, с оглед основателността на претенцията, ответникът дължи заплащане
на 49,50 лева от така определеното възнаграждение. Ето защо за исковото производство в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 354,75 лв., съобразно
уважената част от иска, платими от ответника, включващи юрисконсултско възнаграждение
– 49,50 лв. и сбор от останалите разноски – 305,25 лв.
С протоколно определение ищецът е задължен да довнесе сума в размер на 348,25 лв.
по депозитната сметка на съда за възнаграждение на вещото лице, като е указано, че при
неизпълнение разноските ще бъдат събрани принудително по реда на чл. 77 от ГПК, в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението. Това определение е
изпратено по ел.поща на ищеца, но липсват доказателства за получаването му, поради което
съдът следва отново да укаже същото, преди да пристъпи към принудително събиране на
разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. П. Д., с ЕГН: **********, с настоящ адрес:
обл. ***, дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4, 330,00 лв. /триста и тридесет лева/,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит с № **********
от 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2020 г., до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: главница над
уважения размер от 330,00 лв. /триста и тридесет лева/ до претендирания размер от 732.94
лв. /седемстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, 58.79 лв. /петдесет и
осем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 15.06.2019 г. до 15.02.2020 г., както и 209.78 лв. /двеста и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
15.06.2019 г. до 15.07.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело №
1353/2020 г. по описа на ЛРС.
14
ОСЪЖДА П. П. Д., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: обл. ***, да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4, сумата от от 57.75 лв. /петдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки/ за сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1353 по
описа за 2020 г. на Ломски районен съд разноски, както и сумата от 354,75 лв. /триста
петдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски.
УКАЗВА на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4, че е задължен съгласно
протоколно определение от 12.09.2025 г. да довнесе сума в размер на 348,25 лв. по
депозитната сметка на РС- Лом за възнаграждение на вещото лице Д. Т. А. – Г., в
едноседмичен срок от получаване на препис от решението, имащо характер на определение
в тази му част, като при неизпълнение в указания срок разноските ще бъдат събрани
принудително по реда на чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Монтански окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
15