Присъда по дело №2600/2024 на Районен съд - Бургас

М О Т И В И
към Присъда №66 по НЧХД № 2600 по описа за 2024 година
на Районен съд Б.

По отношение на Д. И. П. - роден на ****г. в гр. Н., с постоянен адрес: гр. В.Т.,
ул. „П.“ № ****, български гражданин, неосъждан, ЕГН ********** е повдигнато
обвинение от частения тъжител П. И. Г. както следва:
За това, че 09.11.2023г. в сайта на „******“, раздел новини достъпна на ел.адрес
htpps:/************* публикувал статия със заглавие „************", съдържаща
обидни квалификации спрямо П. И. Г., както следва:
1. „Уважаеми Дами и Господа не търсене работа в П.Р. ЕООД, невъзпитан и
юридически неграмотен Управител на дружеството П. Г. - клон „П." се гаври с
работещите служители нарушавайки трудовите им права и интереси, лоши и
нездравословни условия на труд и почивка...“
2. „В професионалната си кариера съм се срещал с много Работодатели,
Директори, Управители, Изпълнителни директори и др., но с такъв юридически
неграмотен и невъзпитан човек срам и позор за Дружеството, не съм" - престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. второ, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
В пледоарията си пред настоящия състав повереникът на частния тъжител – адв.
Стоянов – БАК заявява, че установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка се доказа по безспорен начин. Посочва, че от съдържанието на заверения
от нотариуса протокол се установява, че подсъдимият П. е автор на статията в сайта на
П.ч.с.т. Прави подробен анализ на употребените в статията епитети спрямо частния
тъжител, като счита, че същите са обидни по своето съдържание и накърняват честта и
достойнството на П. Г.. В заключение счита, че престъплението е доказано от
обективна и субективна страна, поради което моли подсъдимият да бъде признат за
виновен, като му се наложи административно наказание глоба в размер на 3000 лева.
В последно проведеното с.з. частният тъжител П. Г. редовно уведомен не се яви
и не взе становище по същество.
Защитникът на подсъдимият - адв. К. – БАК, счита, че подзащитният му Д. П.
следва да бъде признат за невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената
съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата и
допълнителното уточнение. Сочи, че от изключително оскъдната доказателствена
съвкупност не се доказаха обективните и субективни признаци на соченото в тъжбата
престъпление от частен характер. Счита, че от разпита на двамата свидетели посочени
от тъжителя може да се извлекат само отношенията между тъжителя и подсъдимия, но
по никакъв начин не може да се изведе авторството на престъплението. Приема, че не
е доказано кой е публикувал въпросната статия Приема, че не е доказано кой е
собственик на сайта и в каква вързка се търси наказателната отговорност на
подзащитният му. Счита, че след като не са ангажирани доказателства кой е автор на
статията деянието е останало недоказано. Излага съображения за липса на
престъпление, респективно за недоказаност на соченото в тъжбата деяние. В
заключение предлага неговият подзащитен Д. П. да бъде изцяло оправдан.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18
1

НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Частният тъжител П. Г. бил управител на дружество „П.Р." ЕООД от месец юли
2022 г. Дружеството имало разнородна предмет на дейност: извършване на
железопътни превози на товари във вътрешно и международно съобщение, в това
число, но не само превоз на насипни, контейнерни и други товари; наемане на
локомотивна тяга и вагони за извършване на железопътни превози на товари;
поддръжка и ремонт на подвижен състав (локомотиви и вагони); организация на
производство, производство, модернизация и ремонт на товарен железопътен
подвижен състав; строителство, възстановяване и поддържане на транспортни обекти
от железопътната и шосейна инфраструктура; промишлено и гражданско
строителство; търговия с жп материали, строителни материали и резервни части за
специализирана тежка строителна механизация, както и извършване на ремонтни
дейности по нея, предприемаческа дейност в областта на транспортните комуникации;
търговско представителство и посредничество, складови сделки, комисионни,
спедиционни и превозни сделки, както и всички други дейности, които подпомагат,
съпътстват и/или допълват предмета на дейност и не са забранени със закон.
Седалището и адресът на управление на дружеството е в град Б., като дружеството
имало офис и в град П..
На 30.10.2023 г., в офисът на дружеството в град П. пристигнал подс. П., който
заявил, че е председател на Сдружение „П.ч.с.т", регистрирано под № ********* г., на
Окръжен съд - В.Т., с адрес: гр. В.Т. ****, ул. „П." **********. Той заявил, че иска да
получи документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение със
служител на дружеството, което му било отказано.
След тази среща тъжителят на 09.11.2023 г. разгледал сайта на Сдружение
„П.ч.с.т", раздел „Новини" достъпен на следния адрес: https:/************* от
работното си място в град Б.. Г. установил че била публикувана статия със заглавие
„************“, със следното съдържание:
1. „Уважаеми Дами и Господа не търсене работа в П.Р. ЕООД, невъзпитан и
юридически неграмотен Управител на дружество П. Г. - клон „П." се гаври с
работещите служители нарушавайки трудовите им права и интереси, лоши и
нездравословни условия на труд и почивка;
2. „В професионалната си кариера съм се срещал с много Работодатели,
Директори, Управители, Изпълнителни директори и др., но с такъв юридически
неграмотен и невъзпитан човек срам и позор за Дружеството не съм".Под
публикуваната статия неустановено лице е посочила имената на Д. И. П..
След прочитане на статията, тъжителят е приел, че подсъдимият е автор на
статията и се почувствал засегнат от обидните епитети „невъзпитан" и „юридически
неграмотен човек", „срам и позор за дружеството" като приел, че това е лична обида
към него. Счел е, че публикуваните изрази и квалификации срещу него са унизителни
за честта и достойнството му. Излага доводи, че е уважаван професионалист в сферата
си и се ползва с доверието на целия колектив.
При тези данни тъжителят счита, че подс.П. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление против честта и достойнството му, съставомерни по
чл. 148, ал.1 т.2 НК.
Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, а именно: протокол от 30.04.2024г. на нотариус Ч.,
писмо на П.ч.с.т и справка за съдимост, както и от показанията на св.Г. и Г..
Предмет на обвинение, независимо дали от частен или от общ характер, може да
2

бъде конкретно действие или бездействие на дадено лице. Тези действия или
бездействия следва да покриват определени обективни и субективни признаци от
състава на конкретна правна норма, за да изпълнят състава на дадено престъпление. С
оглед изложените в тъжбата факти се твърди да е извършена квалифицирана обида по
чл.148 ал.1 т.1 НК, а именно публично. Съобразно твърденията в тъжбата се иска
подсъдимият да бъде осъден за обида разпространена в интернет пространството в
сайт на дружество т.е. правилната квалификация е „по друг начин“ по смисъла на
чл.148 ал.1 т.2 предл. второ във вр. с. чл.146 ал.1 НК.
Съдът кредитира показанията на св.Г. и Г. тъй като те пряко са възприели
душевните терзания на тъжителя. Те са видели въпросната статия като ясно описаха
използваните епитети. От показанията им обаче няма как да се докаже авторството на
така повдигнатото обвинение. Съдът кредитира и приложения протокол с нотариална
заверка на нотариус Г.Ч., от който е видно съдържанието на цялата статия, но от него
също не може да се извлече по категоричен начин кой е автора на тази статия.
Въпреки, че след финализиране на статията е изписано името на подсъдимия не се
доказа, че именно той е автора.
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на събраните
оскъдни доказателства – всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът
счита, че частното обвинение остава изцяло недоказано, за това че подсъдимия е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за което се
обвинява в тъжбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК подсъдимият се признава за
виновен,когато обвинението е доказано по несъмнен начин и присъдата не може да
почива на предположения. Това са и принципните рамки, които следва да се
съобразяват при преценка за виновността на подсъдимите лица. Същевременно са
изрично очертани и условията за признаването на подсъдимия за невиновен и съгласно
чл. 304 от НПК, като така следва да се постъпи, когато не се установи, че деянието е
извършено, че не е извършено от подсъдимия или че не е извършено виновно, както и
когато не съставлява престъпление. При така очертаните положения и при правната
оценка на установените факти, настоящият съдебен състав намира, че не се установи
подсъдимият да е автор на твърдяното деяние.
За съставомерността на престъплението обида авторът на деянието следва да е
казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на пострадалия, да е
изразил отрицателна оценка за личното достойнство на обидения в негово присъствие
или да е разпространено по друг начин и отправените думи и изрази да са годни да
накърнят достойнството му, тъй като са неприлични, вулгарни, цинични. Прието е в
трайно установената съдебна практика, че разгласяване на позорно обстоятелство е
твърдението за съществуването на определен факт, свързан с личността на
пострадалия, който е от такова естество, което да накърни доброто му име в
обществото. В настоящия казус тъжителят е ангажирал наказателната отговорност на
подсъдимия за обида, отправена чрез Интернет пространството, а именно чрез сайт на
дружество. Няма спор, че процесните изрази, посочени в тъжбата са унизителни,
неприлични, засягащи грубо самооценката на отделния човек, в случая на П. Г.. В този
смисъл, съдът намира, че посочените изрази са обидни. Думите и изразите
представляват негативното отношение и отрицателната оценка за личността и
достойнството на обидения, когато той ги чуе, прочете или види, след
разпространението им чрез печатно издание или по друг начин, в случая чрез сайт. В
съвременното общество новите технологии позволяват бързина и мобилност на
предаване и получаване на конкретна информация чрез сайтове, които се отварят чрез
използване на компютърна или мобилна мрежа интернет за комуникация – гласова,
3

текстова и т.н. Интернет-пространството дава възможност словесното изявление на
даден автор да се публикува на страницата на конкретно дружество общодостъпно,
когато е публикувано в мрежа за общ достъп. В конкретния случай посочените обидни
изрази са разпространени чрез сайт, като авторът на статията остана недоказан. Не се
доказа и кой оператор извършва хостинг услугите на въпросния сайт т.е. дружеството
което обслужва сайта.
В процесиня случай не е налице и верига от косвени доказателства, която да
позволява да се направи единствено възможен извод за авторството на деянието от
страна на подсъдимия.
Тъжителят не ангажира и необходимите доказателства установяващи връзката
между лицето, ползващо съответния Ай Пи адрес и дееца. Липсват и доказателства от
които да е видно който реално е оперирал със сайта и е разпространил статията.
В хипотезата в която не може да се установи, кое е лицето, което чрез интернет
сайт е разпространило обидни изрази, следва да се приеме, че засегнатите лица могат
да ангажират гражданската отговорност за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от дружеството – собственик на сайта или медията, в каквато насока е
константната практика на ВКС.
По силата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да докаже обвинението по дела,
образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Независимо от
позицията, изразена от подсъдимия, тежестта да се докаже обвинението се носи от
тъжителя. Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност частният
тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да постанови
оправдателна присъда.
Всичко изложено до тук мотивира съда да постанови именно оправдателна
присъда, тъй като авторството на дадено престъпление следва да бъде безспорно
доказано по ясен и категоричен начин. Такова доказване в настоящия процес не се
установи.
С оглед изхода на делото и предвид изрично направено искане от страна на
подсъдимия на основание чл. 190, ал.1 НПК съдът осъди частният тъжител да заплати
на подсъдимия сторените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно приложен договор за правна
помощ.
За изготвяне на мотивите да се съобщи писмено на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	66
Дата:	14 април 2025 г.
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20242120202600
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 юни 2024 г.

Присъда по дело №2600/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите