Р E Ш Е Н И
Е
№ 08.12.2020 г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
дванадесети ноември две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НИКОЛИНА КОЗЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 833 по описа на съда за 2020
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.9, ал.1 ЗК във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в
исковата си молба, че на 21.05.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно с Приложение 1/21.05.2018 г., сключен на
основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД срещу ответника Н.Е.С.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № 2657580/ 17.03.2017 г., било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, което вземане
било индивидуализирано в Приложение 1. Уведомлението за извършената цесия било
връчено на ответника, чрез ЧСИ Румяна Бончева Манджурова, при условията на
чл.47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 08.05.2019 г.
Ищецът твърди още, че процесното вземане произтичало
от потребителски паричен кредит №
2657580, сключен на 17.03.2017 г. между
ответницата Н.Е.С., в качеството на
Кредитополучател и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на Кредитор. При условията на
Договора, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен
кредит с главница /общия размер на кредита/ от 3114 лв., която сума включвала
чистата стойност на кредита от 3 000 лв., комисионна /такса за разглеждане на
кредита/ от 114,00 лв., платими на 96 броя Равни месечни вноски. Страните
уговорили и застрахователна премия от 323,52 лв., която била разделена на 96
броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни
погасителни вноски. Считано от 07.03.2018 г. не били начислявани месечни
застрахователни премии. Страните уговорили възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 2266,80 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит
била в размер на 5704,41 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит
била платима на 96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
59,42 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 7.04.2017 г., а
последната била с падеж на 7.03.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна
част от Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 07.03.2025 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б.
„а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. От страна на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено
уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2657580, с което му било съобщено,
че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора
всички вземания по него са станали изискуеми изцяло и в пълен размер, считано
от 21.05.2018 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Уведомителното писмо било връчено на кредитополучателя, чрез ЧСИ
Румяна Бончева Манджурова, рег. № 868, на 08.05.2019 г. при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Предвид забавата, на длъжника било начислено и
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 267,32 лв. за
периода от 07.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда..
Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 434,15 лв., с която били погасени, както следва: възнаградителна
лихва: 259,04 лв., главница: 133,31 лв., застрахователна премия: 37,07 лв. и лихва
за забава 4,73 лв.
За дължимите от ответника суми „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4974/2019 г., по описа на РС – Стара Загора. В изпълнение на указанията на
заповедния съд, ищецът предявявал настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Прави
искане съдът да вземе предвид всички
падежирали вноски до приключване на съдебното дирене, настъпването на които
падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното право съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /
Искането на ищеца до съда е до постанови съдебно
решение, с което да признае за установено,
че Н.Е.С., в качеството на кредитополучател по договор за потребителски кредит
№ 2657580, сключен на 17.03.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, , следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 4974/2019 г/ по описа на РС-Стара Загора, ,
а именно:
2980,69
лева /две хиляди и деветстотин и
осемдесет лева и 69 стотинки/ - представляващи главница по 90 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.10.2017 г. до 07.03.2025 г., по отношение на които на основание
чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит била
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 21.05.2018 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/;
274,80
лева /двеста седемдесет и четири лева и
80 стотинки/, представляващи възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г.
до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
262,59
лева /двеста шестдесет и два лева и 59
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 07.10.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда;
законна
лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга. Претендира за разноски, включително направените по ч.гр.д.
№ 4974/2019 г., по описа на РС-Стара Загора.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени
установителни искове срещу Н.Е.С., моли съда да постанови съдебен акт, по
силата на който да осъди Н.Е.С.,
в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 2657580
сключен на 17.03.2017 г., да плати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, следните неизплатени по процесния договор суми:
2980,69
лева /две хиляди и деветстотин и
осемдесет лева и 69 стотинки/ - представляващи главница по 90 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 07.10.2017 г. До 7.03.2025 г., по отношение на които на основание
чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 21.05.2018 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/;
274,80
лева /двеста седемдесет и четири лева и
80 стотинки/, представляващи възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г.
до 21.05.2018 г. /датата на прехвърляне на задължението/;
363,82
лева /триста шестдесет и три лева и 82
стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 07.10.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда;
законна
лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.
Претендира разноски.
Ищецът
сочи следната банкова сметка ***: ***гарска
Банка АД за заплащане на пертендираните суми.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният
представител на ответницата Н.Е.С. – адв.
Р.С. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло
предявените искове. Твърди, че както от исковата молба, така и от представените
доказателства не ставало ясно точно на коя дата кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Твърди още, че не ставало ясно дали били изпълнени
изискванията на чл.47, ал.3, изр. второ и трето от ГПК за връчване на книжата
от частния съдебен изпълнител, като това неизпълнение опорочавало връчването на
уведомлението до ответника. След като не била изпълнена в пълнота предвидената
в ГПК процедура за връчване на книжа, то не било налице надлежно връчване и
респективно не било налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост и
уведомяване за прехвърлянето на вземането.
По отношение на уведомяването на длъжника за
извършената цесия, счита, че същото не било осъществено. Позовава се на съдебна
практика, че уведомлението не може да бъде връчено на особения представител на
ответника.
Предвид горното счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, а депозира по делото становище, с което заявява, че поддържа
исковата молба и доразвива доводи за фингирано връчване на уведомленията до ответницата.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника Н.Е.С. – адв. С. заявява, че оспорва исковете по изложените в
отговора възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4974/2019 г.по описа на Районен съд - Стара
Загора, съдът е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н.Е.С.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 2980,69
лева – за главница по договор за потребителски кредит № 2657580 / 17.03.2017 г., 274,80
лева -
възнаградителна лихва за периода от 07.10.2017 г. до 21.05.2018 г., 262,59
лева - обезщетение
за забава за
периода от 07.10.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.09.2019г. до изплащането й, както и за разноските по
заповедното производство – 70,36 лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско
възнаграждение.Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси,
съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и
ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта.
С договор за потребителски кредит № 2657580 / 17.03.2017 г. (л.10-17 от
делото), сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Н.Е.С., „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД се е задължило да предостави в заем на потребителя сумата от
3000 лева, като преведе заемната сума по посочена в договора банкова сметка, ***и
сума, застрахователна премия в размер на 3,37 лева месечно, при годишен процент
на разходите 19,59%, годишен лихвен процент 14,99 %, с краен срок на договора 07.03.2025
г.. В договора е обективиран погасителния план, в който са отразени падежите на
вноските, вида и размера на вземанията,
включени във всяка отделна вноска. Приложени са Общите условия, които съгласно
договора са неразделна част от него
Представени са също по делото рамков договор от 20.12.2016 г.за продажба
и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.05.2018г., сключен между същите страни, като видно от Приложение 1 от към индивидуалния договор, вземането на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” АД, произтичащо от договор № № 2657580 /
17.03.2017 г. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на ищеца. „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 21.05.2018
г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия,
видно от пълномощно, на л.27 от делото. До ответника е било изпратено от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД уведомително писмо от 28.05.2018
г. за станалата продажба и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
считано от 21.05.2018г., поради просрочие в плащането на вноските по него, като
видно от известие за доставяне (л.31) писмото не е било доставено и е
отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“. Било е изпратено второ по
ред уведомително писмо, чрез ЧСИ Румяна Манджурова, като видно от разписка
(л.34) лицето не е намерено на адреса и е залепено уведомление, на
08.05.2019г., като е предоставен двуседмичен срок на длъжника за явяване в
канцеларията на ЧСИ за връчване на книжата, в който срок същият не се е явил
(л.35).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установява възникналото заемно
правоотношение между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като кредитор и ответника, като
кредитополучател. По делото обаче не са представени доказателства за извършения
паричен превод на заемната сума от кредитора на потребителя, така, както е уговорено
в самия договор. Това е достатъчно основание да се отхвърлят предявените
искове.
В случая
обаче е налице още едно основание за отхвърляне на исковете, което е свързано и
с основния спорен въпрос по делото, предвид направените оспорвания на особения
представител на ответника, а именно дали е надлежно връчено уведомлението за
извършената цесия.
Видно от представените по делото доказателства - 2 броя уведомления за
извършената цесия, те са били изпратени на посочения от ответника адрес за
кореспонденция, съвпадащ с неговия постоянен и настоящ адрес (виж служебно
изисканата от съда справка за адрес на л. 50 от делото) – чрез „Български пощи“
ЕАД и чрез ЧСИ Румяна Манджурова. За да може съдът обаче да приеме, че в случая
е налице фингирано връчване на уведомлението, то следва в договора страните да
са уговорили такова фингирано връчване и кредиторът да е положил дължимата
грижа за връчването на уведомлението -
да го е изпратил на посочените в договора адреси, съобразно уговореното. Видно от
договора и от Общите условия към договора, които са неразделна част от него, липсва уговорка за
такова фингирано връчване и за последиците от него. Освен това в Общите условия
(чл.8), е предвидено кореспонденцията между страните преимуществено да се
осъществява чрез SMS или телефонни обаждания, като в договора е посочен
телефонен номер на потребителя за контакт, но по делото не са представени
доказателства за осъществен такъв контакт. Що се отнася до цитираното от ищеца
съдебно решение №25/03.05.2017 по дело №60208/2016 на ВКС, ГК, II г.о., в
същото, освен горепосоченото е прието още, и то противно на тезата на ищеца, че връчването на уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита, респ. уведомление за цесия, извършено от ЧСИ не може да
се приеме за надлежно връчване, за разлика от извършено такова от нотариус. В
това решение са развити съображения, че „предвидената
в чл.43 ЗЧСИ възможност частният съдебен изпълнител да
възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения
и книжа по реда на чл.37- 58 ГПК следва
да се тълкува именно в контекста на предоставената от държавата компетентност
за извършване на принудително изпълнение, при което принципът е, че частният
съдебен изпълнител може да удостоверява връчване на книжа не изобщо, а само във
връзка с образуваните пред него изпълнителни дела. Само по изключение разпоредбата
на чл.42, ал.2 ГПК допуска
в производството пред гражданския съд по искане на страната съдът да разпореди
връчване на съобщенията по делото от частен съдебен изпълнител. По различен начин
е уредена компетентността на нотариусите за връчване на книжа. Според чл.2, ал. 1 ЗННД нотариусът
е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите
нотариални действия. Последните са посочени изчерпателно в чл.569 ГПК, като
разпоредбата на т.3 изрично урежда компетентността на нотариуса за връчване на
нотариални покани, който способ очевидно намира приложение в разглежданата
хипотеза на уведомяване на длъжника за изявлението на банката-кредитор, че е
упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем.“
Следователно в случая не може да се приеме, че е
налице фингирано връчване на уведомлението за извършената цесия преди
образуване на настоящото дело.
Не може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на ответника и в
хода на настоящото съдебно производство, чрез връчване на уведомлението на
назначения му по делото особен представител. В съдебната практика се наложи
разбирането, че връчването на особен представител не би могло да се приравни,
нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да доведат
извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му
се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо
отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като
приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото
правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна
власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният
представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в
материалното правоотношение между страните. В този смисъл са и решение № 74 от
27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е
допуснато до касация с определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Освен това, в случая съдът констатира, че в договора за кредит и в Общите
условия не е уговорена възможността за прехвърляне правата на кредитора на
трети лица, а съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК „кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.“
Гореизложеното води до неоснователност, както на предявените установителни
искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, така и на предявените, при условията на
евентуалност, осъдителни искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Н.Е.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове за
установяване съществуването на вземанията на “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за следните суми: 2980,69 лева – за
главница по
договор за потребителски кредит № 2657580 / 17.03.2017 г., 274,80 лева - възнаградителна лихва за
периода от 07.10.2017 г. до 21.05.2018 г., 262,59 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2017 г.
до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2019г. до окончателното й изплащането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4974/2019 г.по описа на
Районен съд - Стара Загора, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените, при условията на евентуалност, от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, против Н.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за заплащане на сумите: 2980,69 лева
– за главница по договор за потребителски
кредит № 2657580 / 17.03.2017 г., 274,80 лева - възнаградителна лихва за
периода от 07.10.2017 г. до 21.05.2018 г., 363,82 лева - обезщетение за забава за периода от 07.10.2017 г.
до 19.02.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.02.2020г. до окончателното й изплащане, като
неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: