№ 224
гр. Монтана, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20231600500269 по описа за 2023 година
С решение от 05.07.2023 година, постановено по гр.д.№ 21/2020 година по описа
на Районен съд гр Л. е възложил в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Б. С. П.
следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА находяща се в гр. Л. с
идентификатор ***1011.2, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***1011, и
който обект е с идентификатор: ***1011.2.2 съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009година, с предназначение -
ЖИЛИЩЕН АПАРТАМЕНТ с РЗП от 67,09 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухненски бокс,
трапезария, две тераси и сервизни помещения, при съседи: самостоятелни обекти в сграда
на същия етаж - ***1011.2.2, под обекта - няма и над обекта -***1011.2.4, заедно с избено
помещение № 4 в същия вход, както и по 2,16 % идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху мястото, на което е застроена сградата, ПРИ УСЛОВИЕ, че в 6-
месечен срок от влизане в сила на решението заплати на В. С. З. сумата 17 900,00 лева
(седемнадесет хиляди и деветстотин лева ), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизане на решението в сила.
Така постановеното решение е обжалвано от В. С. З. с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност . Жалбоподателят чрез своя процесуален
представител твърди , че неправилно съдът е възложил в дял на Б.П. процесния имот, тъй
като не са налице изискванията на закона,поради което и същият следва да бъде изнесен на
публична продан.На второ място твърди,че оценката на имота е силно занижена . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателката лично твърди,че не е доволна от
определеното обезщетение за неползване на имота, но в тази насока няма жалба.
Постъпил е писмен отговор от Б. С. П.,която чрез своя процесуален представител
взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства и в тяхната
1
съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните, оплакванията в жалбата
и въз основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока
по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА .Мотивите на МОС за това са следните:
Пред първоинстанционния съд е разгледан иска за делба на съсобствен
недвижим имот и е постановено решение във фазата по извършване на делбата. За да
постанови атакуваното решение, районният съд е приел, че имотът е неподеляем, но в
случая е налице хипотезата на чл.349,ал.2 ГПК ,поради което и е възложил имота на
съделителката, направила искане в тази насока .
Съдът намира атакуваното решение за законосъобразно, като съображенията за това
са следните:
С решение от 1407.2021 г. съдът е допуснал делба по отношение на процесния
апартамент при права за страните по ½ ид.ч.
Това решение е влязло в сила .
След влизането му в сила е назначена съдебно-техническа експертиза, която е
категорична,че имотът е неподеляем .
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
В настоящата хипотеза такова искане от страна на ищеца въобще не е направено,за
да може да бъде обсъждано от РС или от МОС .
Както първата, така и настоящата инстанция намира,че са налице условията на
чл.349,ал.2 ГПК по отношение на ответницата .
От доказателствата по делото/ а този факт не се оспорва и от ищцата/ се установява
безспорно,че преди смъртта на майката на страните и общ наследодател в жилището е
живяла ответницата, която е полагала и непосредствените грижи за здравето на майка
си.Действително, същата не е живяла в него към момента ,когато е починал баща й/
03.09.1996 г./ ,но това не е основание, поради което не може да й бъде възложен
апартамента. По реда на чл.349,ал.2 ГПК може да се иска възлагане на имот,ако
съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители
наследодател. Ако е налице последователно придобиване на права по наследство от двама
общи наследодатели /възходящи/ от страна на всички съделители,възлагане може да се иска
ако са налице предпоставките за това към момента на откриване на което и да е от двете
наследства ,тъй като всяко едно от последователно осъществилите се наследявания дава
право на възлагане по смисъла на чл.349,ал.2 ГПК, противопоставимо на един и същи кръг
лица-наследници по закон и на двамата наследодатели. Разпоредбата на чл.349,ал.2 ГПК не
установява ограничение на правата при последователно наследяване и не е налице
основание за стеснително тълкуване само до момента на откриване на наследството на
първия общ наследодател.
Представеното по делото удостоверение за декларирани данни представлява годно
доказателство за установяване на обстоятелството, че претендиращият възлагането
съделител не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата при липса на
други данни и доколкото по делото не е установено противното. От страна на ищците не са
представени доказателства, които да опровергават тези твърдения.
Предвид гореизложеното съдът намира,че изводите на първоинстанционния съд за
наличието на предпоставки за извършване на делбата по реда на чл.349,ал.2 ГПК са
правилни.
Второто оплакване в жалбата е свързано с пазарната оценка на имота.Действително,
представената по дело експертиза относно стойността на жилището е оспорена, поради
2
което и съдът по искане на ищеца е назначил тройна съдебно-техническа експертиза ,която
обаче не е извършена поради невнасяне на определения депозит .В проведеното заседание
на 20.06.23 г. от процесуалния представител на ищцата не са постъпили нови искания,
поради което и съдът е отменил определението си за назначаване на експертиза и е решил
делото при наличните доказателства .
Настоящата инстанция приема заключението на вещото лице Д.Джонова като
обективно и безпристрастно и отговарящо на икономическата действителност в гр.Л..Както
бе изложено по-горе, въпреки направеното оспорване ищцата не е доказала твърденията си
относно занижената пазарна оценка .
Предвид гореизложеното съдът намира атакуваното решение за правилно, поради
което и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата
направените в производството разноски в размер на 1200 лв.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд-Л., постановено на 05.07.2023
година по гр.д.№ 21/2020 година .
ОСЪЖДА В. С. З. ,ЕГН ********** да заплати на Б. С. П. от гр.Л., ЕГН **********
разноски по водене на делото в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3