Определение по дело №3069/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1213
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120203069
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

                                                    З.З.

07.08.2020 г.

 

 

Бургаският районен съд                                            V-ти наказателен състав

В закрито заседание                                                                на 07.08.2020 г

В състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

 

 Като разгледа докладваното от съдия Стефанова НЧД №3069 по описа за 2020 г на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.244 ал.5 и следващите от НПК.

Образувано е по повод жалбата на К.С.С. ЕГН ********** *** и Б.Д.П. с ЕГН ********** *** чрез пълномощника им адв.Г.К. АК-Бургас  срещу постановление на РП-Бургас от 03.07.2020г за спиране на наказателното производство по ДП №317/2017г по описа на РУ-Камено на основание чл.244 ал. т.2 НПК.

Жалбоподателите в жалбата си твърдят, че със спирането на производството се целяло изтичане на давностния срок, след което производството да бъде прекратено. Считат, че са налице достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато на лицето С.Х.И. обвинение. Молят съда да отмени обжалваното постановление като неправилно.

С постановление на Районна прокуратура –Бургас от 03.07.2020г на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК е било спряно наказателно производство по ДП №317/2017г по описа на РУ-Камено (пор.№3484/2017г по описа на БРП) водено за престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК за това, че в периода от месец юли на 2015г до месец юни на 2017г  в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел –сумата от 2501,55 лева собственост на К.С.С. с ЕГН ********** и сумата от 1932,02 лева собственост на Б.Д.П. с ЕГН **********, като общият размер на обсебеното имущество възлиза на 4433,57 лева.  Съобщение за това е било изпратено на пострадалите С. и П. но данни на коя дата са го получили по делото няма. 

Съдът не може да направи категоричен извод относно спазването на преклузивния 7-мо дневен срок за обжалване на постановлението на прокурора.  Допуска, че е в срок. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 21.11.2017г с постановление на прокурор от БРП по реда на чл.212 ал.1 от НПК водено за извършено престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК за това, че в периода от месец юли на 2015г до месец юни на 2017г  в гр.Бургас, в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел –сумата от 2501,55 лева собственост на К.С.С. с ЕГН ********** и сумата от 1932,02 лева собственост на Б.Д.П. с ЕГН **********, като общият размер на обсебеното имущество възлиза на 4433,57 лева

По досъдебното производство няма привлечено обвиняемо лице.

В хода на разследването са били извършени разпити на пострадалите С. и П., като и на свидетелите М.Г., М.Т. и Г.Д.. Тези разпити били извършени в срока от 18.12.2017г до 23.05.2018г. До тогава срокът за извършване на разследването е бил удължаван общо седем пъти до 28.01.2018г.  Назначена била на 30.01.2019г съдебно–икономическа експертиза с вещо лице Г. Г., чието заключение било изготвено на 20.02.2019г. Поискана е от ТД на НАП справка за публичните задължения на пострадалите. Били събрани данни за задълженията на П. и С. за ДОО ЗО е УПФ за периода от 2015 до 2017г. След изготвянето на експертизата е било поискано удължаване на срока за разследване още  14 пъти до  03.04.2019г, когато с постановление прокурорът е разпоредил на разследващия да назначи да бъде извършена допълнителна съдебно-счетоводно експертиза. Разследващият полицай е назначил такава експертиза на 23.04.2019г със задачи обхващащи същия срок от 2015 г до 2017 г и със задачи, на които е даден отговор в първата експертиза. От ТД на НАП са предоставени справки за този период и за задълженията на пострадалите С. и П.. След това производството е било удължавано общо 6 пъти, но така и не е била извършена експертиза. На 01.06.2020г разследващият полицай е направил предложение към наблюдаващия прокурор да прекрати делото на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, тъй като е счел, че обвинението не може да бъде доказано. Мотивите за този извод са, че пострадалите С. и П. са имали със С.Х.И. само устна договорка да внася осигурителните им вноски, предавали са плик без документ удостоверяващ това действие (въпреки, че има свидетелски показания в тази насока). Наблюдаващият прокурор е спрял производството на основание чл. чл.244 ал.1 т.2 от НПК –недоказано авторство.

 Съдът намира, че атакуваният акт на прокурора е неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.1 т.2 от НПК производството се спира, ако на досъдебното производство се установи, че не може да се направи категоричен извод относно авторството на деянието. Този извод е  неправилен. В хода на досъдебното производство са налични свидетелски показания на П., С., Г.,  Т. и Д. които са в посока, че именно И. е водела счетоводството на пострадалите и тя е внасяла в НАП осигурителните им вноски. Освен това изведеният от прокурора извод за липсата на категоричност относно авторството на деянието не съвпада с изводите в обстоятелствената част на постановлението, където прокурорът всъщност отразява липсата на доказателства за извършено престъпление изобщо по чл.206 ал.1 НК. В настоящия казус е ирелевантно дали пострадалите са имали сключен писмен договор с И. да им води счетоводството. Ирелевантно е било също да имат документ, в който да е отразено, че  й предават пари, които тя по силата на устната уговорка е следвало да внесе в ТД на НАП-Бургас  по тяхната сметка. Впрочем не е изследвано кое е лицето внасяло осигуровките на двете свидетелки в НАП. За този факт е  можело да бъдат събрани писмени доказателства. От обективна страна когато деецът се е разпоредил като със своя с поставената в негова фактическа власт движима вещ от нейния собственик е налице престъпление по чл.206 ал.1 НК, а не неизпълнено на граждански договор. При обсебване лицето няма намерение да изпълни поетото задължение като действа извън знанието и съгласието на собственика. В този смисъл е Решение №419/27.11.2019г по н.д.№384/2000г ІІІ н.о. на ВКС.

По мнение на съда делото следва да бъде върнато на прокурора за да продължи процесуално-следствените действия.    

 Поради изложеното съдът намира, че неправилно е приложен законът, което дава основание да отмени постановлението за спиране на наказателното производство.

Така мотивиран и на основание чл.244 ал.5 НПК, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОТМЕНЯ постановление на РП-Бургас от 03.07.2020г за спиране на наказателното производство по ДП №317/2017г по описа на РУ-Камено на основание чл.244 ал. т.2 НПК водено за престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК за това , че в периода от месец юли на 2015 г до месец юни на 2017 г  в гр.Бургас , в условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел –сумата от 2501,55 лева собственост на К.С.С. с ЕГН ********** и сумата от 1932,02 лева собственост на Б.Д.П. с ЕГН **********, като общият размер на обсебеното имущество възлиза на 4433,57 лева. 

 

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

Копие от определението на съда да си изпрати на жалбоподателите и на БРП. 

 

                                                                            СЪДИЯ :