Решение по дело №580/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 75
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20207080700580
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 75

 

гр. Враца  08.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.02.2021 г. /девети февруари две хиляди двадесет и първа  година/ в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

      ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 580 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „М.С.“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, представлявано от К.М. К., депозирана чрез *Ц.С., против Решение № 260022 от 08.09.2020 г. на Районен съд – Враца, постановено по анд № 737 по описа на съда за 2020 г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено издаденото от Зам. Председател на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР /ДАМТН/ – гр. София, НП № НП-92/06.07.2020 г., с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, за което се излагат подробни съображения и се иска неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. В представено по делото писмено становище по хода на делото и същество на спора, се поддържа касационната жалба, като се приповтарят изложените доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, за което се твърди, че не е обсъдено от въззивния съд, като  се позовава на съдебна практика на районни съдилища. Алтернативно се отправя искане за изменение на НП относно размера на наложената имуществена санкция, като се моли същата да бъде намалена в предвидения законов минимум от 500 лева.

Ответникът по касация – ДАМТН гр. София, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по касационната жалба. 

           Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че не са налице касационни основния за отмяната му, съдът е изложил съображения за неприложимост на разпоредбите за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и в съответствие с чл. 27 ЗАНН санкцията е към предвидения минимум.

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

           Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 260022 от 08.09.2020 г., постановено по анд № 737/2020г., Районен съд – Враца е потвърдил Наказателно постановление  № НП-92 от  06.07.2020 г. на Зам.-Председателя на ДАМТН гр. София, с което за извършено за нарушение по чл. 46, ал. 2, т. 3 от Закон за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗТИП на дружеството касатор е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

За да потвърди НП, въззивният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в съответствие с ЗТИП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им. В НП достатъчно подробно е описано нарушението и обстоятелствата при които е извършено, в това число време и място на извършване, посочена е правната квалификация, както и доказателствата, които  го потвърждават. От събраните и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че при извършена проверка от органи на ДАМН, във връзка с трудова злополука със смъртен случай на работник, дружеството касатор е допуснало в експлоатация съоръжение с повишена опасност - подвижна работна площадка стрелови тип, без да е регистрирана пред орган за технически надзор, с което е извършено нарушение именно по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП. За посоченото нарушение съдът е приел, че правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството на основание чл. 55, ал. от ЗТИП, съгласно който за неизпълнение или нарушение на разпоредбите на чл. 36, 44, чл. 46, ал. 1, т. 1, 6 и 7 и ал. 2 или при неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци – с имуществена санкция в същия размер. Противно на наведените в касационната жалба доводи, съдът е обсъдил приложението на чл. 28 ЗАНН за „маловажен случай“ на административно нарушение и е възприел становището на АНО, застъпено в НП, че този текст не може да намери приложение, тъй като се касае до нарушение на нормите и изискванията за безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност. Относно размера на наложената имуществена санкция, с оглед разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, РС е приел, че правилно е определена към минималния размер по чл. 55, ал. 1, предвиждащ санкция от 500 лв. до 10 000 лева, доколкото липсват данни за други извършени от фирмата нарушения по ЗТИП, за имущественото ѝ състояние или за други отегчаващи отговорността обстоятелства.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на събраните убедителни и непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на посоченото правно основание. Противно на изложеното в касационната жалба в оспореното решение са обсъдени всички възражения, включително относно приложимостта на чл. 28 ЗАНН и мотивирано е прието, че са неоснователни. Тези изводи напълно кореспондират с установените факти и са в съответствие с материалния закон, поради което изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд, не са посочени и представени от касатора. Това, че изразява недоволство от издаденото НП и счита същото за незаконосъобразно,  настоящият касационен състав счита за израз на правото му на защита, а не релевантен към случая факт.

Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК изцяло се споделят подробните и задълбочени мотиви в решението на РС - Враца, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

От страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът се освобождава от произнасяне по този въпрос.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260022 от 08.09.2020 г., постановено по анд № 737 по описа на  Районен съд – Враца за 2020 г., с което е потвърдено  НП-92/06.07.2020г. на ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ на ДАМТН.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                        

 2.