Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1009 / 13,07,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май 2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 621/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх. № 924/23,01,2018 г.
от Х.С.И. ***, ЕГН **********; против решение № 453/15,12,2017 г., постановено
по гр. д. № 865/2017 г. на РС Карлово, с което е отхвърлен предявения от него
против К. В.Ш. ***, ЕГН **********; иск за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
на честта, достойнството и доброто му име в обществото, настъпили в резултат на
извършено с жалба от 24,08,2015 г. до Окръжна прокуратура – гр. Пловдив
приписване на престъпление по чл. 234в НК (неправомерно присъединяване към
електропреносната или електроразпределителната мрежа на „ЕВН“) и на
престъпление по чл. 294, ал. 1 НК (лично укривателство).
Жалбоподателят счита обжалваното решение за
незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон и
допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Въз основа на това иска от въззивния съд да иска да постанови решение,
с което да отмени обжалваното и вместо това да уважи предявените искове.
Ответникът К. В.Ш. ***, ЕГН **********; изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Предявени от Х.С.И. ***, ЕГН **********; против К. В.Ш. ***, ЕГН **********.
Ищецът
твърди, че ответникът предявил жалба от 24,08,2015 г. до Окръжна прокуратура –
гр. Пловдив, с която го набедил в извършване на престъпление по чл. 234в НК
(неправомерно присъединяване към електропреносната или електроразпределителната
мрежа на „ЕВН“) и на престъпление по чл. 294, ал. 1 НК (лично
укривателство). Вследствие на това били
накърнени честта, достойнството и доброто му име в обществото, от което той
претърпял негативни преживявания – унижение, обида, ищецът станал раздразнителен
и напрегнат, влошили се отношенията му с близки и познати. Въз основа на
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 10000 в., представляваща обезщетение за описаните
неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че е предявил твърдяната жалба
до ОП Пловдив. Оспорва с нея да е осъществил посочените престъпни състави,
твърди да е изпълнил задължението си да „доведе до знанието на компетентните
органи“ получена от други лица информация с цел извършване на проверка и
установяване на обективната истина.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обхватът
на въззивното производство се определя от предявените във въззивната жалба
оплаквания. Наред с това съдът дължи и въззивната проверка относно валидността
и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на
императивна материалноправна норма (съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При направената служебна проверка се констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не се установи при
постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми.
Съгласно нормата на чл.
45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да проведе успешно доказване на тази претенция ищецът по безспорен и
несъмнен начин следва да установи наличието на всички елементи от сложния
юридически факт на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние,
вреда, причинна връзка и вина, като за наличие на последната с разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се възвежда оборимо предположение.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор
относно следните, установени с първоинстанционното решение факти:
Прокурорска преписка № 1499/2015 г. по описа на РП
Карлово е образувана по предявена от ответника жалба от 24,08,2015 г. до
Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, с която се сочат обстоятелства за действия на ищеца, с които са осъществени
неправомерно присъединяване към електропреносната и електроразпределителната
мрежа, както и лично укривателство. Проверката по посочената преписка е
приключила с постановление от 22,06,2017 г. за отказ да се образува досъдебно
производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Впоследствие по сигнал от ищеца за извършено от
ответника набедяване, осъществено с
описаната по-горе жалба, е образувана прокурорска преписка № 3268/2016 г. по
описа на РП Пловдив. Същата е прекратена с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 18,10,2016 г., поради липса на достатъчно
данни по смисъла на чл.207, ал.1 НПК за извършено престъпление от общ характер.
В случая не може да се приеме, че извършените от
ответника действия по предявяване на жалба срещу ищеца дават основание за
ангажиране на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД, тъй като не се установява тези
действия да са противоправни.
Когато с жалба до държавен орган се съобщава за
извършено престъпление от общ характер и при проверката се установи, че няма
извършено такова престъпление, това не може да е основание да се ангажира
отговорността на подалия жалбата. Всеки гражданин е длъжен да съобщава на
съответните компетентни органи за евентуално извършено престъпление, като за
това съобщаване той не може да носи отговорност, ако при проверката
разследващите органи стигнат до извода, че няма извършено престъпление или
впоследствие бъде постановена оправдателна присъда от съда. Това задължение на
гражданите за уведомяване при знание за извършено престъпление е предвидено
изрично в разпоредбата на чл. 205 от ГПК. Подалият сигнал гражданин действа
добросъвестно, тъй като интерпретира фактите такива, каквито ги е възприел и
именно поради това не може да се ангажира отговорността му, а преценката
доколко изложеното осъществява състав на престъпление е изцяло в прерогативите
на прокуратурата.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай
въззиваемият се е възползвал от конституционно гарантираното му право да подаде
жалба до компетентните държавни органи и институции /чл. 45 от Конституцията на
РБ/ и самото подаване на жалба не може да се охарактеризира като противоправно
деяние. Преценявайки съдържанието на жалбата въззивният съд намира, че от него
не може да се направи извод за злоупотреба с права, като същата е отправена с
цел извършването на проверка на изложените обстоятелства и вземане на
необходимите мерки. Не се установява по делото ответникът да е действал със
съзнание, че обстоятелствата са неверни, с цел да навреди другиму или да
накърни друг обществен интерес.
При това положение предявеният иск следва да се
приеме за неоснователен и да се отхвърли. Като е достигнал до същия извод, РС
е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
На
въззиваемия следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, които се констатираха в размер на 800
лв..
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 453/15,12,2017 г., постановено по гр. д. № 865/2017 г. на РС
Карлово.
ОСЪЖДА Х.С.И. ***, ЕГН **********; да заплати на К. В.Ш. ***,
ЕГН **********; сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: