Решение по дело №2285/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

298/5.6.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и шести май                                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2285 по описа на ШРС за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

           

            Предявени са искове с правно основание по чл.149, във вр. с чл.144 от СК и чл.144 от СК.

Депозирана е искова молба от Р.П.П. с ЕГН ********** *** срещу П.Б.П. с ЕГН ********** ***.

Ищцата твърди, че ответника е неѝн баща. До навършване на пълнолетие ѝ била присъдена издръжка в размер на 70 лв., която не била увеличавана. В момента завършвала висшето си образование, редовна форма в ШУ“Епископ Константин Преславски“. Тъй като била редовен непрекъснал студент и не можела да се издържа от доходите си и да работи, то за нея възниквал правен интерес от предявяване на иска. Счита, че ответникът без затруднение можел да заплаща 150 лв., считано от месец юни 2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. В заключение моли за уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В срока на писмен отговор е депозиран такъв от страна на ответника. В него се оспорва редовността на исковата молба и основателността на иска. Твърди се, че молбата не изхожда лично от ищцата, като подписа положен в нея не е на лицето. Същевременно искът е недопустим, тъй като не може да се претендира издръжка за минало време, а е неоснователен, тъй като ответникът издържа друго дете, което също завършва висшето си образование. В допълнение на писмения отговор се прави отвод на съда и се правят доказателствени искания, свързани с доказване на обстоятелството, че ищцата не посещава редовно заниманията във висшето училище.

По искането за отвод, съдът се е произнесъл с Определение № 70 от 08.01.2020г. (лист 58 от делото), с което го е оставил без уважение.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, като депозира молба, сочейки уважителни причини за отсъствието си, като потвърждава и всички действия извършени досега, включително и полагането на подписа под исковата молба.

В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. Х.Х.от АК – Добрич, които поддържат писмения отговор и оспорват основателността на иска. Основните доводи са свързани с това, че ищцата не е била редовен студент през целия исков период, както и затруднения, които ответникът има, за да я издържа.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е родена на ***г., като видно от Удостоверение за раждане сер.Р, № 006356 от 12.07.1995г. ответникът П.Б.П. е неѝн баща. Ищцата е навършила пълнолетие на 08.07.2013г., като дотогава ѝ е била изплащана издръжка по силата на съдебно решение. Представени са Уверение № СК-07-21646/10.09.2018г. (лист 6 от делото) и Уверение № СК-07-21052/02.07.2019г., издадени от Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“, факултет Хуманитарни науки, видно от които ищцата е записана четвърти курс, редовна форма на обучение по специалността „Английска филология“ през 2018-2019г. в летен и зимен семестър.

Представена е регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ от 18.07.2017г., в която са полагани подписи от майката на ищцата, като последно е насочена към „СРМ“ на 01.10.2018г.

Видно от Заповед № СК – 04 – 20253/12.09.2019г. (лист 121 от делото), издадена от ректора на ШУ, ищцата е отстранена поради неполагането на всички семестриални изпити, считано от 12.09.2019г.  С последваща Заповед на ректора на ШУ № СК – 04 – 20277/20.09.2019г. студентските ѝ права били възстановени.

Видно от представеното по делото Разпореждане № ********** (лист 50 от делото), издадено от ТП на НОИ Варна ответникът е пенсионер, като личната му пенсия е в размер на 807.56 лв., считано от 28.09.2018г.  От рецептурната му книжка се установява, че е с диагноза „ХСБ“ – хипертонична болест на сърцето и ползва медикаменти за лечението.

Представено е извлечение от банковата сметка на ответника, с което доказва факта на плащане на издръжка на ищцата за обучението ѝ, като видно от счетоводните документи обхваща периоди извън процесния, като последното плащане е май 2018г., поради което са ирелевантни за спора.  Представени са фактури за заплащане на разходи по ел.енергия и телефон. Същите се ценят от съда доколкото са свързани със задължението на всеки потребител да заплаща потребеното от него, съобразно договореностите с доставчиците на услугите и са разходи в рамките на нормалното.

Видно от Удостоверение за раждане с № 432529 от 29.08.2000г. ответникът е баща на Я. П.П., роден на ***г. Представено е и Уверение от Технически университет Варна № 7481/05.12.2019г., издадено за това, че Я. е записан като студент първа година за учебната 2019/2020г., задочна форма на обучение.

По делото е приложена и справка от Служба по вписвания за лицето И.Р.И.– майка на ищцата, от която е видно какви вписвания има по отношение на лицето. Доколкото обаче това е трето неучастващо по делото лице, то това доказателство е несъотносимо към предмета на делото и няма доказателствена стойност за това дали ищцата има недвижимости или не.

При така установените обстоятелства по делото и съобразно закона, съдът приема от правна страна следното:  

По отношение на допустимостта на исковете: По отношение за част от периода на иска по чл.149 от СК, а именно от 01.06.2018г. до 01.08.2018г. искът е недопустим, доколкото исковата молба е подадена на 01.08.2019г., а искът за издръжка за минало време може да се подаде за година назад, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. По отношение на твърдението на ответника, че същия е изцяло недопустим, тъй като издръжка може да се претендира занапред, а и ищцата била с прекъснати студентски права,  съдът намира следното: От една страна иск по чл.149, във вр. с чл.144 от СК не е бил разглеждан досега и ищцата има правен интерес от предявяването му. От друга страна отношение към допустимостта на иска е дали ищцата е навършила пълнолетие, като останалите елементи от фактическия състав на нормата на чл.144, във връзка с чл.149 от СК, включително и качеството „студент“,  са по съществото на спора.

Искът по чл.144 от СК, считано от 01.08.2019г., съдът установява, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това, поради което същия е допустим.

По отношение основателността на исковете:  Искът на пълнолетен учащ се по своята същност е осъдителен иск, с който се защитава правото на навършилия пълнолетие правен субект да получава месечна издръжка от своите родители, ако същите не предоставят доброволно такава или тази, която предоставят е недостатъчна и не покрива изцяло нуждите на пълнолетния. За да е основателен искът обаче в тежест на ищеца е да докаже безспорно няколко предпоставки, които са дадени в кумулативност, а именно: че ответникът е родител на ищеца и че ищеца, навършил пълнолетие не е навършил 25 годишна възраст  (ако учи във висше учебно заведение, както е в настоящия случай); че обучението на същия преминава под „редовна форма“;  че ищеца няма възможност да работи и да се издържа от доходите си; както и че за неговия родител няма сериозно затруднение да го издържа.

В конкретния случай е налице  първата предпоставка за основателността на исковете за издръжка, а именно видно от Удостоверение за раждане № 6356/12.07.1995г. ищцата е дъщеря на ответника и към датата на предявяване на исковата молба същата е навършила пълнолетие, но не е навършила 25 годишна възраст.

 Видно от представеното Удостоверение за редовен студент № СК -07-21052 от 02.07.2019г. в периода от 2018/2019г. (летен семестър), същата е редовен студент, като е вписано, че до 02.07.2019г., същата не е прекъсвала обучението. Обучението обаче е прекъснато два месеца по-късно, когато е отстранена  със заповед на ректора, поради неположен изпит от летен семестър на четвърти курс. От това съдът прави извода, че по отношение на процесния период на иска за издръжка за минало време от  01.08.2018г. – 01.08.2019г., то е налице и втората кумулативно дадена предпоставка –  ищцата е била студент редовна форма на обучение във висшето заведение.

По отношение на периода на иска за претендирана издръжка по чл.144 от СК, обаче, редовното ѝ обучение е било прекъснато с отстраняването ѝ, като в последствие студентските ѝ права са били възстановени. Основателността на иска за издръжка на пълнолетен учащ обаче изисква предпоставката „редовен студент“ да е налична през целия период на обучението. Предвид гореизложеното, то съдът намира, че иска по чл.144 от СК за периода от 01.08.2019г. до настъпване на законовите причини за прекратяването на издръжката не се явява основателен.

Така също за задължението  на родителите да доставят издръжка на пълнолетното си дете законът изисква допълнително условие, свързано с невъзможността на детето да се издържа от доходите и имуществото си, както и с материалните възможности на родителите. Това изхожда от принципа, че задължението за издръжка на пълнолетно дете не е безусловно ( каквото е задължението за издръжката на непълнолетно дете), а родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете. При изследването на тези въпроси съдът намира, че ищцата не ангажира безспорни доказателства за обстоятелствата, че не разполага с имущество, от което да се издържа или да получава доходи (не бяха представени справки от Служба вписвания например). Ангажираните доказателства, че майката на ищцата не работи, също не са актуални към момента.

Отделно от гореизложеното преценката на възможностите на ответника предпоставя не само определяне размера на дължимата издръжка, но и основание за престиране на такава. По делото са събрани доказателства, че дохода на ответника произтича от получаване на лична пенсия в размер на 807.56 лв. Същевременно изплаща заем в размер на около 6 500 лв. (лист 40 от делото), както и има разходи свързани с обучението на сина си. Здравословното състояние на лицето, видно от медицинската документация, също обуславя извършване на разходи в тази връзка. Няма данни за наличие на алиментно задължение на родителя към непълнолетни лица. Предвид, че задължението за издръжка по чл.144 от СК произтича от ограниченията с оглед материалните възможности на родителя, то съдът намира, че в настоящия случай исканата издръжка би представлявала особено затруднение за ответника.   В този смисъл са Решение № 273 /17.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 1694/2010г. ІІІ г.о.; Решение № 305 от 07.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1296/2010г. ІV г.о., Решение № 195/01.06.2011г. на ВСК по гр.д. № 1424/2010г. на ІІІ г.о., Решение № 199 от 17.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 944/2010г., ІІІ г.о. и Решение № 170/ 24.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1339/2012г., ІІІ г.о. За пълнота следва да се отбележи, че ответникът е изпълнявал моралните задължения на родител свързани с подпомагане финансово на пълнолетната си дъщеря до месец май 2018г., след което синът му е приет първи курс студент и започва да подпомага финансово другото си пълнолетно дете. Тези обстоятелства са показателни за извънпроцесуалното поведение на родителя към ищцата.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че претендираната месечна издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от 01.06.2018г. би създала значителни затруднения на ответника, дори и да се приеме, че всички други предпоставки по фактическия състав на исковете са налице. Поради това исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Предвид липсата на направено искане за присъждане на разноски на ответника, то съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание по чл.149 от СК за осъждане на П.Б.П. с ЕГН  ********** да заплати на ищцата Р.П.П. с ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на по 150 лв. месечно за периода от 01.06.2018г. до 01.08.2018г. като недопустим.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.П.П. с ЕГН ********** *** срещу П.Б.П. с ЕГН ********** *** обективно съединени искове по чл.144 от СК и по чл.149 от СК, във връзка с чл.144 от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.08.2019г. до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да заплати издръжка за минало време за периода от 01.08.2018г. до 01.08.2019г., в размер на 150 лв. месечно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

            Решението подлежи на обжалване  пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, който започва да тече от 09.06.2020г. -  датата на обявяването му на страните.   

                                                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: