Решение по дело №273/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от Г. М. С. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-135/08.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-700#5/23.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж периода на майчинство, за времето от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г. Счита, че за нея са налице условията за отпускане на лична пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като действителния й осигурителен стаж, при зачитане на периода на майчинство, надвишава изискуемия. Иска отмяна на оспореното решение. В писмено становище представено от пълномощник, поддържа подадената жалба. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, в писмено становище, представено от пълномощник, оспорва жалбата и излага подробни съображения за нейната неоснователност. Сочи, че периодът от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г. /1 м. и 24 дни/, зачетен на жалбоподателката за осигурителен стаж, като неработеща майка, не е действителен стаж. В тази връзка счита, че жалбоподателката няма 15 години действителен осигурителен стаж и не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО, поради което не й се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст.

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Административното производство по издаване на оспореното решение е започнало по заявление на жалбоподателката с вх.№ 2113-08-700/25.04.2024 г., за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.

С Разпореждане №2113-08-700#5/23.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж. Правото на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО е преценено с оглед изискуемата за 2024 г. възраст, като е прието, че към датата на подаване на заявлението лицето има навършена възраст 67 год. 09 мес. и 11 дни. Прието е, че общия осигурителен стаж възлиза на 14 год. 10 мес. и 22 дни, а действителния осигурителен стаж е 14 год. 08 мес. и 28 дни, в т.ч. и осигурителния стаж за периода 01.01.1976 г. – 07.12.1976 г. /11 м. и 06 дни/, признат с Решение № **/*** г., постановено по гр.д. №**/*** г. по описа на РС-[община]. Периодът на майчинство, за времето от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г., с продължителност 01 мес и 24 дни, е зачетен за осигурителен стаж, но не е зачетен за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-135/08.07.2024 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил мотивите, изложени в оспореното разпореждане. В решението е посочено, че предвид изричната легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, не следвало да се зачита за действителен осигурителен стаж. Прието е, че периодът, през който жалбоподателката е била в майчинство, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което действителният осигурителен стаж на лицето бил правилно определен.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на административнопроизводствените правила. По отношение на съответствието на процесното решение с материалния закон, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО. Няма спор също така, видно и от приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателката, че периодът на майчинство от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г., който не е зачетен за действителен осигурителен стаж, е с продължителност 01 мес и 24 дни.

Съдът приема, че горния период на майчинство представлява действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО, поради следното:

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая, спорния период на майчинство е за времето 1976 г.-1977 г., поради което времето на майчинство следва да се прецени съобразно разпоредбите, действали до 31.12.1999 г.

Според относимата към периода материалноправна разпоредба на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП (отм.), за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съгласно действащата към относимия период Инструкция № 2492/29.12.1967 г. (отм.), за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Относима към спора е и т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете (обн. ДВ, бр. 15 от 1970 г.), според която при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца - при първо дете, 14 месеца - при второ дете, 18 месеца - при трето дете и 12 месеца за четвърто и всяко следващо дете. В същия смисъл е и ПМС № 61/1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), съгласно което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов/осигурителен стаж, като това право не е поставено в зависимост от условието, майката да е била работеща.

От своя страна, съгласно сега действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, според която за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността на работното време, като и тук законодателят не прави разлика между неработещите майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

От съдържанието на посочените разпоредби следва извод, че и според действалите до 31.12.1999 г. норми на ЗП(отм.) и ППЗП (отм.), и по сега действащия КСО, периодите на майчинство се зачитат за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране. Установи се по делото, че спорния период на майчинство обхваща времето преди 31.12.1999 г. По силата на чл. 80 от ППЗП/отм./, горния период се зачита за трудов стаж, като на основание §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, този период на майчинство следва да се зачете и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика: Решение №1306/06.02.2024 г. постановено по адм.д. №4331/2023 г. по описа на ВАС; Решение № 12450/13.12.2023 г. постановено по адм.д. №9988/2023 г. на ВАС; Решение №1624/21.02.2022 г. по адм.д. №11773/2021 г. на ВАС; Решение №1740/23.02.2022 г. по адм.д.№8649/2021 г. на ВАС; Решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. дело № 2009/2018 г. на ВАС и др. Според приетото в горните съдебни решения, осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд, а възприетото от пенсионния орган разрешение на въпроса, противоречи на разпоредбите на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България.

По изложените съображения следва да се приеме, че периодът на майчинство от 07.12.1976 г. до 01.02.1977 г. неправилно не е бил зачетен от административния орган за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Последното обаче не се отразява върху крайния извод, обективиран в решението, за липса на предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Добавяйки горния период, с продължителност от 01 мес. и 24 дни, към установения действителен осигурителен стаж, в размер на 14 год. 08 мес. и 28 дни, то отново за лицето не са изпълнени условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като общия действителен осигурителен стаж възлиза на 14 год. 10 мес. и 22 дни, т.е. под изискуемия в закона действителен осигурителен стаж от най-малко 15 години.

По отношение на доводите в жалбата, касаещи периода 17.08.1980 г. – 07.07.1981 г. следва да се отбележи, че този период, като част от периода: 15.09.1977 г. - 01.09.1989 г. /11 г. 11 м. и 16дни/ е зачетен за действителен осигурителен стаж, на основание представеното УП-3№35/16.06.2022 г., видно от приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателката.

Ето защо, оспореното решение се явява правилно, като краен резултат, тъй като за жалбоподателката не е изпълнено изискването на чл.68, ал.3 от КСО за наличие на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. По изложените съображения подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. М. С. от [населено място], [община], против Решение №2153-08-135/08.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №2113-08-700#5/23.05.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. М. С. от [населено място] ***, [община], [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, гр.Кърджали, [улица], разноски по делото в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.