Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
12.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова при участието на секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14709 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 4.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 17115/
2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 124
състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/
срещу М.Д.М. /ЕГН **********/ установителни искове
по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумата 1 439.62 лв.- стойност
на доставена през периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. в имот с аб.№ 095245
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 9.11.2016 г. до изплащане на
вземането, и на сумата 97.13 лв.- лихва за забава за периода от 15.09.2015 г.
до 10.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по гр.д.№ 63675/ 2016 г. на СРС, 124 състав. С решението са оставени без
уважение молба на ищеца „Т.С.“ ЕАД за присъждането на разноски за
исковото и заповедното производства и молба на ответницата М.М. за присъждането
на разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта
на горните суми- главница и лихви за забава, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна М.Д.М. /ответница по делото/ оспорва жалбата
на ищеца и моли постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да
бъде потвърдено.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С.” ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество решението на СРС като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата за процесния
период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топло-
снабдявания имот. Цитираната
разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или
вещно право на ползване. Доказателствената тежест за
установяването на тези релевантни за спора факти принадлежи на ищеца /чл.154,
ал.1 ГПК/. За доказването им, обаче, по делото не са представени доказателства.
В депозирания пред СРС писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответницата е оспорила твърдението на ищеца, че има качеството потребител
на топлинна енергия в процесния имот, като е възразила и за липсата на
представени от последния доказателства да има вещни права върху имота. Като етажен собственик за имот с аб.№ 95245 в
представения от ищеца списък на етажните
собственици, приложен към решение на ОС на етажната собственост в процесната сграда
от 2002 г. за сключване на договор за услугата
топлинно счетоводство, е посочен С.Д.Д., по отношение на когото е издадена
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 63675/ 2016 г. на СРС, 124
състав, и който, предвид неподаването на възражение по чл.414 ГПК, не е страна в
настоящото установително производство по чл.422 ГПК. Приложените от
подпомагащата страна с молба от 19.03.2018 г. дялови разпределения и отчетни
документи са на името на ответницата М.М., но касаят друг топлоснабден имот в
същата сграда- ап.№ 26 /с друг аб.№/, а не процесния ап.№ 9.
Действително в подадения по делото писмен отговор на исковата
молба ответницата М.М. е заявила, че притежава 1/6 идеална част от процесния
имот, за който било образувано и дело за съдебна делба, но доказателства за
притежанието на такива права върху имота, вкл. и в изпълнение на дадените от
СРС в доклада по чл.140 ГПК указания, от страна на ищеца не са представени. Съгласно
нормата на чл.175 ГПК
направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява
от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая според приложения от ищеца Нотариален акт № 157/
1999 г. съсобственици на имота са третите за настоящия спор лица Л.Д.и С.Д.,
като не са ангажирани доказателства, при
принадлежаща на ищеца доказателствена тежест, ответницата М.М. да притежава
право на собственост върху част от него /за каквото е направено признание в
отговора по чл.131 ГПК/. Следва да се отбележи в тази връзка, че с издадената
по гр.д.№ 63675/ 2016 г. на СРС, 124 състав заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
е разпоредено ответницата- длъжник М.М. да заплати на ищеца- кредитор „Т.С.“
ЕАД 1/3 част от претендираните суми, а не 1/6 част, каквото е твърдението й по
настоящото дело.
Предвид така събраните в процеса доказателства, не може да се приеме в случая, че ответницата М., за която
не са представени доказателства да притежава вещно право върху процесния
апартамент /респ. върху част от него/, е
пасивно легитимирана да отговаря по предявените
установителни
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14709/ 2018
г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
искове. Въпреки дадените от първоинстанционния
съд указания, ищецът не е ангажирал и представил релевантни за установяване
качеството потребител на топлинна енергия на ответницата доказателства. Изводи
относно действителните права на ответницата върху процесния апартамент, вкл.
изводи дали е притежавала такива права през исковия период въз основа на
приложените документи не могат да бъдат направени. Не са ангажирани и събрани по делото и
доказателства между страните да е налице валидно сключен писмен договор, по
силата на който ответницата- като потребител,
да е поела задължение да заплаща доставената й от ищеца топлинна енергия. Липсата
на доказателства, установяващи качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия
за процесния имот и абонатен номер и респ. пасивната й материално- правна
легитимация да отговаря по предявените установителни искове, води
до отнасяне неблагоприятните последици от дължимото и непроведено пълно главно
доказване на производящите спорното право факти във вреда на ищеца и като краен
резултат- до отхвърляне на иска за признаване дължимостта на претендираната
главница, представляваща начислена цена на топлинна енергия за аб.№ 095245,
като недоказан и неоснователен.
Неоснователността на иска относно главницата води
до неоснователност и на иска за признаване дължимостта на обезщетение за
забавено изпълнение на главното задължение, имащо акцесорен характер.
При тези съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемата страна има
право на разноски, но искане в този смисъл пред въззивния съд не е заявено
/молба от 29.05.2019 г./, поради което и разноски с настоящото въззивно решение
не следва да й бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 4.04.2018
г., постановено по гр.д.№ 17115/
2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 124
състав.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.