Решение по дело №4502/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260391
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 14 септември 2021 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20205330104502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  260391

10.02.2021  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4502 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен иск за установяване наличието на членствено правоотношение в кооперация.

            Ищецът твърди, че е бил един от учредителите на кооперацията, като е бил избран и в контролния й съвет. Членственото му правоотношение възникнало през 1993г. Ищцата също била член кооператор и работела по трудово правоотношение с нея. Нейното членствено правоотношение възникнало с РПК „Тракия“ през 1985-1986г. и продължило при ответника след отделянето на кооперация. Поддържат, че никога не са прекратявали членството си и искат да бъде установено. Претендират разноски.

            В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се взема становище за неоснователност на претенцията. Признава се, че ищецът е бил член на кооперацията, но до 1998г., когато правоотношението било прекратено поради невнасяне на дялов капитал. Ищцата никога не била член на кооперацията, като издадено удостоверение установявало единствено, че е работила във фурната. Иска се отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

            С определение от о.с.з. от 05.11.2020г. производството по делото е прекратено по отношение на ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Предявен е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, чрез който ищецът цели да установи на основание чл. 60 ЗК наличие на свое членствено правоотношение в ответната кооперация, отричането на което от страна на органи на кооперацията е довело до нарушаване на негови членствени права по чл. 9 ЗК. (Решение № 173 от 11.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2641/2017 г., I т. о.)

            С доклада на делото като безспорно е отделно обстоятелството, че ищецът е бил приет за член на кооперацията през 1993г. Страните не спорят по възникването на членственото правоотношение, като същото се установява и от представените списъци на кооператорите, сред които присъства ищецът.

            Липсата на членствени права към настоящия момент се извежда от ответника поради настъпило след това прекратяване на правоотношението поради изключване. Прекратяването на членство в кооперацията съставлява положителен факт, който настъпва при сбъдване на хипотезите на чл. 12 и чл. 13 ЗК, респ. чл. 14 и чл. 15 ЗК (отм.). Съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения, като подлежат на доказване положителни факти. За ответника– доказване факта на неговото прекратяване. Не съществува задължение за ищцовата страна да доказва отрицателния факт, а именно, че членственото му правоотношение не е прекратено.

            За установяването на това обстоятелство са представени два протокола на ОС на кооперацията от 27.04.2001г. и от 22.04.2002г. И в двата документа са обективирани решения за изключването на ответника.

            Аргументите на ищеца за незаконосъобразност на решенията на ОС поради нарушаване на предвидените в ЗК правила за свикване и провеждане на събранието не могат да бъдат споделени. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали съществува членствено правоотношение. Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решения на ОС на кооперацията, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна- чл. 58 ЗК. Подлежи на преценка единствено доказателствената стойност на посочените документи. 

            Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗК за всяко заседание на общото събрание се води протокол. Обстоятелствата по провеждането на ОС (в случая от 27.04.2001г. и от 22.04.2002г.) и взетите от него решения биват материализирани чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или на частен диспозитивен такъв. Според същата норма протоколът се подписва от  председателя на събранието и протоколчика. Само с това съдържание протоколът от ОС може да служи като доказателство, удостоверяващи възпроизведените в него твърдения и взетите решения.

            И двата представени от ответника документа нямат изискуемите от закона реквизити. В края на протокола от 27.04.2001г. се съдържа един подпис, без да е записано качеството на лицето, което го е положило, а в протокола от 22.04.2002г. липсват подписи. Наред с това и в двата протокола не е посочено, кои са лицата изпълнявали функциите на председател на събранието и протоколчик, нито е ясно кое лице е записало това съдържание в протоколната книга. Подписите на председател на събранието и протоколчик са съществени реквизити, удостоверяващи верността на извършените действия и правилното записване на взетите решения. Без тях не може да се приеме, че представените документи удостоверяват взети от общото събрание решения за изключването на ищеца.

            Ето защо предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена.  

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 80 лева за д.т. и 300 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Потребителна кооперация Съединение- в ликвидация, ЕИК *********, че И.Н.Г., ЕГН **********, е член на кооперацията. 

ОСЪЖДА Потребителна кооперация Съединение- в ликвидация, ЕИК *********, да заплати на И.Н.Г., ЕГН ********** сумата от 380.00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                                                                           /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.