Р
Е Ш Е
Н И Е №
251
гр.Видин , 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и първа година , в състав:
Председател:Нина Николова
като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело №2163 по описа за 2020г.,
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените
претенции са с правно основание чл.26, ал.1 ,пр.2 от ЗЗД и евентуално - чл.33,
ал.2 ЗС.
Подадена е искова молба от Б.Е.А. *** и Л. *** против М.М.Л. ***, Д.В. ***, М.Д.В. ***, Л.М.Л.
*** за обявяване на договор за дарение на земеделски земи за нищожен и
изкупуване на прехвърлена с покупко-продажбе идеална част по реда на чл.33,
ал.1 ЗС.
Поддържа се, че ищците и ответниците
Л., Л. и В. са наследници на наследодателя И.Й.К. ,починал 1977г.. На
наследниците е възстановено право на собственост върху земеделски земи.
Ответникът М.М.Л. с договор за дарение на идеални части от недвижим имот от
25.06.2020г. дарил на ответника Д.В.Д.
1/30 ид.ч. от правото на собственост върху два ПИ , описани в исковата молба. С
договор за покупко –продажба от същата дата на ид.ч. от недвижим имот
ответниците Л., Л. и В. са прехвърлили на Д.
9/30 ид.ч от поземлените имоти -земеделски земи, находящи се в землището
на гр.Видин. Малко преди дарението, на
същата дата е сключен и договор за ползване на имотите между М.М.Л. и бащата на ответника Д.. Твърди се, че ищците
не са знаели за сключените сделки и разбрали случайно , при справка в СГКК
Видин с цел отдаване под аренда на
имотите.
Иска се да бъде обявена нищожността
на договора за дарение поради нарушение на закона, с оглед липсата на дарствено
намерение у дарителя или евентуално се
иска изкупуване на идеалните части от прехвърлителите на основание чл. 33, ал.2
ЗС . Претендират се разноските.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответниците, от
които в срока по същия текст са подали
отговор Д.Д. и Л.Л.. Сочи се от двамата ответници, че не е налице
нищожност на договора на посоченото основание, както и че не са налице
основанията за изкупуване на прехвърлените идеални части.
В производството са представени и приети писмени
доказателства.
Видинският
районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, отговора на същата и
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа страна: Не се спори между страните, че ищците и ответниците Л., Л. и В. са наследници на
наследодателя И.Й.К. ,починал 1977г., както и че на същите е възстановено
правото на собственост върху земеделските земи, предмет на делото. Не се спори
още, че ответникът М.М.Л. с договор за дарение на идеални части от недвижим
имот от 25.06.2020г. дарил на ответника Д.В.Д.
1/30 ид.ч. от правото на собственост върху двата поземлени имота: ПИ с
идентификатор 10971.18.10 по КККР,одобрени със Заповед РД-18-5/28.01.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК ,представляващ нива, м. Мирия ,площ 20 327
кв.м., 4 категория, и ПИ с идентификатор 10971.43.12 по КККР,одобрени със
Заповед РД-18-5/28.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК ,представляващ
нива, м. Алимана ,площ 10 585 кв.м., 4 категория, двата в землището на
гр.Видин. С договор за покупко –продажба от същата дата на ид.ч. от недвижим
имот, ответниците Л., Л. и В. са прехвърлили на Д. 9/30 ид.ч от поземлените имоти -земеделски
земи, находящи се в землището на гр.Видин.
На същата дата, с номер преди дарението, е сключен и договор за ползване
на имотите между М.М.Л. и бащата на
ответника Д..
С оглед
изложеното от фактическа страна, Съдът намира, че претенциите са неоснователни,
поради следното: Съгласно приетото в Тълкувателно решение №5/28.11.2012г. по
т.д.№ 5/2012г.на ОСТГК на ВКС, разпоредбата на чл. 33 ЗС не съдържа забрана за
съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на
външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на
това право. Правилото създава ограничение за правото на разпореждане и
договорната свобода по чл. 9 ЗЗД, и затова разпоредбата на чл. 33 ЗС не подлежи
на разширително тълкуване. Нарушаването на задължението от страна на
съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота, има за правна
последица само възникването на преобразуващото право на останалите
съсобственици за изкупуване при същите условия, но не създава правно задължение
за изкупуване.
Заобикалянето
на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите –
чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо
на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се
осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона
поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна
норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката
следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона
резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по
себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай
страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за
тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото
осъществяване на която би противоречало на закона.
При
заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез
извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не
позволява. Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия
състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен
случай зависи от фактите по делото. В случаите, когато продажбата на остатъка
от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот
в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие
на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение,
не може да промени характера на сделката по чл. 33 ЗС и последиците от нея,
нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за
договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва
законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните
да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Когато
правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез
продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите
съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза
на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят
продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят
купувача, а, за да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна – по
силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част
от вещта. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице,
външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона.
Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по
силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част
от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част
от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на
първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е
така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети
правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като
преследваният резултат не е забранен или непозволен. В резултат идеалните части
са прехвърлени на ответника Д.В.Д. като съсобственик.
Други
основания за нищожност не са въведени от ищците, поради което съдът не обсъжда
такива.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва
да понесат направените разноски в производството в размер 1000.00 лева
адвокатско възнаграждение на ответника Д.Д., съгласно ДПЗС от 29.01.2021г.,
внесено в брой. По отношение на ДПЗС от
23.02.2021г. ,сключен от останалите
ответници и договорено възнаграждение от 900.00 лева, същите не следва да се
присъждат, тъй като няма доказателства за плащането им.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Е.А., ЕГН:********** с
адрес *** и Л.Е.А. ЕГН: ********** и
адрес *** против М.М.Л. ***, Д.В.Д. ***,
М.Д.В. ***, Л.М.Л. *** искови претенции за обявяване на договор за дарение на недвижим имот , материализиран
в нотариален акт № 145, т. II, рег № 3160, нот.д. 169/2020 г. на Нотариус Н.Ангелова с
район на действие ВРС за нищожен, поради заобикаляне на закона и изкупуване по реда на чл.33, ал.1
ЗС на прехвърлените с договор за покупко-продажба на недвижим
имот 9/30 идеални части, материализиран в нотариален
акт № 146, т. II,
рег № 3161, нот.д. 170/2020 г. на Нотариус Н.Ангелова с район на действие ВРС.
ОСЪЖДА
Б.Е.А., ЕГН:********** с адрес *** Борис I
033, ет.5, ап.25 и Л.Е.А. ЕГН: **********
и адрес *** да заплатят разделно и
поравно на Д.В.Д. *** 1000.00 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред ВОС по реда на въззивното
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с
оригинала
Секретар: