Решение по дело №3548/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1089
Дата: 11 юли 2023 г.
Съдия: Николай Стефанов Стефанов
Дело: 20224520103548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1089
гр. Р., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520103548 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.23 от
СК.
Ищцата твърди, че ответникът е нейн бивш съпруг. По силата на
съдебно решение № 260036 от 19.01.2021г., постановено по гр.д.№ 5809/2020
год. по описа на РРС, бракът им бил прекратен по реда на чл.50 от СК.
Твърди, че по време на брака отношенията им били изключително
влошени. Ищецът винаги подхождал властно и авторитарно спрямо нея. До
2014г. Живеели в Кипър, където през 2010г. претърпяла транспортна
злополука. В Районен съд-Ларнака завела дело за обезщетение, в хода на
което се споразумяли със застрахователя на водача на МПС, причинил
уврежданията й. Твърди, че на 13.6.2017г. застрахователят й изплатил
обезщетение в размер на 25 000 евро. Пари от обезщетението в размер на 44
849,59 лв. Превела от личната си банкова сметка в кипърска банка в личната
си банкова сметка в „Банка ДСК" АД. Този трансфер бил извършен на
30.06.2017г. Съпругът й - ответникът по делото, тогава настоявал незабавно
да прехвърли парите в неговата сметка. Той не търпял възражение, а и
отношенията им били такива, че било невъзможно да не изпълни нареждането
1
му. На 03.07.2017г. превела по неговата сметка сумата от 35 000 лв., като
оставила пари и в нейната сметка в размер на 9849 лв., които използвала за
бизнеса, който стартирала - малък магазин за промишлени стки.
Твърди, че на 12.07.2017г. за сумата от 3600,00 лева закупила от П.В.П.
и Т.П.Б. недвижим имот в с. Е.Й., а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ - VII-291 / седем римско, тире, арабско двеста деветдесет и едно/, в
квартал 11 / единадесет/, по регулационния план на село Е.Й., община Б.,
област Р., /одобрен със Заповед № 1205/1967 година/, представляващ
ДВОРНО МЯСТО - цялото с площ 1640 кв.м. /хиляда шестстоин и
четиридесет квадратни метра/, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет квадратни метра/ и
СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м. /седемдесет
квадратни метра/, съгласно нотариален акт, ведно с всички подобрения в
имота, при граници и съседи: улица, УПИ-VIII-290, УПИ- ХХI-291 и УПИ VI-
292, за което е съставен Нотариален акт № 97, том 7, дело № 1306 от
12.07.2017 год. на Служба по вписванията-гр. Бяла. Продажната цена на
имота била заплатена от средствата, които превела по сметка на ответника,
като същия й дал парите в брой, след като я информирал, че ги е изтеглил от
сметката си.
Счита, че имотът, макар и придобит по време на брака й с ответника, е
закупен изцяло с нейни лични средства от изплатено й застрахователно
обезщетение и при липса на принос в придобиването му от страна на
ответника.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника И. К. Г. с ЕГН:**********, че ищцата
– А. Ц. А. е изключителен собственик на недвижим имот - УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -VII-291 / седем римско, тире, арабско двеста деветдесет
и едно/, в квартал 11 / единадесет/, по регулационния план на село Е.Й.,
община Б., област Р., одобрен със Заповед № 1205/1967 година/,
представляващ ДВОРНО МЯСТО - цялото с площ 1640 кв.м. /хиляда
шестстоин и четиридесет квадратни метра/, заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет
квадратни метра/ и СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м.
/седемдесет квадратни метра/, съгласно нотариален акт, ведно с всички
2
подобрения в имота, при граници и съседи: улица, УПИ-VIII-290, УПИ- ХХI-
291 и УПИ VI-292, вследствие пълна трансформация на лично имущество на
основание чл.23 ал.1 от СК.
Претендира направените по делото разноски. Направено е искане за
допускане на гласни доказателства
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който
развива съображения за неоснователност на предявените искове. С отговора
са направени доказателствени искания допускане на гласни доказателства.
Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по
реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са
бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 08.08.2012г. и прекратен с
Решение №260036/19.01.2021г. по гр.д.№5809/2020г. на Р.нски районен съд.
На 12.07.2017г. за сумата от 3600,00 лева, платена в брой, ищцата
закупила от П.В.П. и Т.П.Б. недвижим имот в с.Е.Й., а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - VII-291 / седем римско, тире, арабско
двеста деветдесет и едно/, в квартал 11 / единадесет/, по регулационния план
на село Е.Й., община Б., област Р., /одобрен със Заповед № 1205/1967 година/,
представляващ ДВОРНО МЯСТО - цялото с площ 1640 кв.м. /хиляда
шестстоин и четиридесет квадратни метра/, заедно с построените в него
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет
квадратни метра/ и СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ от 70 кв.м.
/седемдесет квадратни метра/, съгласно нотариален акт, ведно с всички
подобрения в имота, при граници и съседи: улица, УПИ-VII-290, УПИ- ХХI-
291 и УПИ VI-292, за което е съставен Нотариален акт № 97, том 7, дело №
1306 от 12.07.2017 год. на Служба по вписванията-гр. Бяла.
По делото няма спор и се установява, че имотът е закупен от А. Ц. А. с
част от изплатеното й застрахователно обезщетение в общ размер на 25000,00
евро. По делото е установено, че до 2014г. страните са живяли в Кипър. Там
през 2010г. ищцата претърпяла транспортна злополука. В Районен съд-
Ларнака тя е завела дело за обезщетение, в хода на което е постигнато
споразумение със застрахователя на водача на МПС, причинил уврежданията
3
на А., като на 13.6.2017г. застрахователят й изплатил обезщетение в размер на
25 000,00 евро.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
При положителен установителен иск ищецът трябва да докаже
съществуването на спорното право и фактите, от които черпи претендираното
право. Когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право или
претендира правото, което ищецът отрича, няма нужда от доказване на
интереса от търсената с иска защита.
За преобразуването на лично имущество по чл.23 от СК правно
значение имат влагането на средства при придобиването на вещта и
източникът на вложените средства. В закона не е уредено общо ограничение
за доказването на тези две групи факти със свидетелски показания.
Ограничения за доказването на тези факти със свидетелски показания може
да възникнат само поради формата, в която е сключена придобивната сделка
за спорната вещ или поради формата, в която са удостоверени отделни факти
във връзка със сключването или изпълнението на придобивната сделка
/Решение 150 от 08.052014г. на ВКС/. Настоящия случай обаче не е такъв.
По нататък, в новия СК се предвижда възникване на съпружеска
общност при възмездно придобиване по време на брака в резултат на
съвместен принос, който се предполага до доказване на противното.
Презумпцията на чл. 21, ал. 3 от новия СК е оборима. Приносът е изключен и
е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената
възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права са придобити по
време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение,
наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК.
В настоящия казус не е спорно, че процесният недвижим имот е закупен
със средства от изплатено на ищцата застрахователно обезщетение. Този факт
не се оспорва от ответника. Той оспорва, че парите от изплатеното на ищцата
обезщетение не представляват лични нейни средства. В тази връзка следва да
се отбележи, че с отменения вече СК от 1985г. законодателят за пръв път
въвежда като предпоставка за възникване на съпружеската общност
наличието на съвместен принос, който намира изражение в пари, работа в
домакинството, отглеждане на деца. По този въпрос съдебната практика е
4
еднозначна, че трудовите възнаграждения и полагащите се обезщетения,
свързани с трудово правоотношение и обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди представляват вземания на този, на когото са
присъдени.
Върху вземания на единия съпруг не възниква съпружеска общност,
съгласно чл.19 от СК /отм/, респективно чл.21 от СК от 2009г. Режимът на
съпружеската имуществена общност е създаден, за да отчете и уреди правно
статута на недвижим имот, придобит възмездно с общи средства, и при
съвместни усилия и на двамата съпрузи. Липсва съвместен принос и
презумпцията на чл. 21, ал.З от СК е оборена, когато произхода на средствата
е такъв, че те не са съпружеска общност, каквито са обезщетенията.
Съдебната доктрина и практика са категорични относно покупката на
недвижим имот с получени като обезщетение суми влагани на труд.
В случая когато на единия съпруг се присъжда обезщетение за вреди,
съставляващо едно облигационно по рода си вземане също е изключен
приноса на другия съпруг. Това е така, тъй като тази сума е лична на съпруга
и е предназначена да репарира понесените от него вреди, поради което
законодателят е предвидил, че не съставлява съпружеска, общност, а това
означава, че и придобитото с нея не става СИО, защото е изключен приноса
на другия съпруг.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че в
настоящия казус предявеният иск е доказан по своето основание. Имотът,
макар и придобит по време на брака между ищцата и ответника, е закупен
изцяло с нейни лични средства от изплатено й застрахователно обезщетение и
при липса на принос в придобиването му от страна на ответника.
С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направени разноски по делото в общ размер на 1548,11 лева, съобразно
представения списък с разноските по реда на чл.80 от ГПК, от които 148,11
лева платена д.т. и 1400,00 лева платен адвокатски
хонорар.
По изложените съображения районният съд:
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. К. Г. с
ЕГН:**********, че А. Ц. А. с ЕГН:********** е изключителен собственик
на недвижим имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -VII-291 / седем
римско, тире, арабско двеста деветдесет и едно/, в квартал 11 / единадесет/,
по регулационния план на село Е.Й., община Б., област Р., одобрен със
Заповед № 1205/1967 година/, представляващ ДВОРНО МЯСТО - цялото с
площ 1640 кв.м. /хиляда шестстоин и четиридесет квадратни метра/, заедно с
построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75 кв.м.
/седемдесет и пет квадратни метра/ и СТОПАНСКА СГРАДА със застроена
площ от 70 кв.м. /седемдесет квадратни метра/, съгласно нотариален акт,
ведно с всички подобрения в имота, при граници и съседи: улица, УПИ-VIII-
290, УПИ- ХХI-291 и УПИ VI-292, вследствие пълна трансформация на лично
имущество на основание чл.23 ал.1 от СК.
ОСЪЖДА Ивайло К. Г. с ЕГН:********** да заплати на А. Ц. А. с
ЕГН:********** сумата от 1548,11 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Р.нския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
6