№ 33
гр. Гълъбово, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо А.ов
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Христо А.ов Административно наказателно
дело № 20215550200130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0447-000165 от 16.07.2021г. на
Светослав П. Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на В. Р. Д. с ЕГН
**********, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер 10 /десет/ лева – за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца – за извършено
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – чрез пълномощник, излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово – чрез
пълномощник изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
1
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: копия на административно-
наказателната преписка на РУ Гълъбово към ОДМВР Стара Загора, а именно: АУАН бл.№
958777 от 28.06.2021г.; Наказателно постановление № 21-0447-000165 от 16.07.2021г. в
оригинал; Справка за нарушител/водач; Заповед с рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, от Министъра на
МВР; Писмено становище от гл. юриск. Милен Алексиев, процесуален представител на
Началник РУ Гълъбово и Писмо с рег. № 447р-4871/18.06.2021г. от мл.ПИ Д.Г. при РУ
Гълъбово до Началника на РУ Гълъбово.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Д. Д. Г., Г. Д. К., П. Б. П., Б. Т. К., А. Р. Д.
и И.Г. И..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 18.06.2021г., около 06.00 часа, в с.Обручище, общ.Гълъбово се извършвал
протест на жители на селото и пътят бил блокиран чрез непрестанно преминаване на
протестиращи през пешеходна пътека. Свидетелите Д.Г., Г.К., П.П. и Б.К. – в качеството им
на служители на РУП – Гълъбово изпълнявали полицейските си задължения по опазване на
обществения ред при протеста.
В около 06.10ч., непосредствено след блокиране на пътя от протестиращите,
полицейските служители забелязали лек автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег.№ ******, който
се опитал да премине. Протестиращите отказали да го пропуснат и водача му – В.Д. се
обърнал към полицейските служители за съдействие – да му осигурят преминаване – на
неговия ги съпътстващия го друг автомобил. Св.Б.К. и св.Д.Г. му обяснили, че не могат да
му осигурят пропускане през блокадата и това зависи само от протестиращите.
Жалбоподателя В.Д. и съпътстващите го отново се обърнали към протестиращите да ги
пропуснат да преминат с автомобилите си и след като получили отказ решили да преминат
през обходен маршрут. При потеглянето си с лекия автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег.№
******, жалбоподателят В.Д. подал рязко газ на автомобила, вдигал оборотите на двигателя,
което предизвикало задните задвижващи колела да приплъзват по пътя, в следствие на което
лекият автомобил се премествал в ляво и в дясно спрямо оста на пътя /т. нар. "дрифт"/,
оставяйки следи по асфалтовата настилка от въртенето на гумите.
Тези действия на водача на лекия автомобил - жалбоподателя В.Д. станали достояние
2
на присъстващите полицейски служители – св. Д.Г., св.Г.К., св.П.П. и св.Б.К., а и на
множество от гражданите – участващи в протестните действия, които отправили реплики
към полицейските служители да вземат отношение. Свидетелите Д.Г., Г.К. и П.П..
последвали и спрели за проверка лекия автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег.№ ******, като
установили, при извършената проверка, че водача е жалбоподателя В. Р. Д. и същия не
представил Свидетелство за управление на МПС и Контролен талон.
Св.Д.Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. С
АУАН с бланков №958777 от 18.06.2021г. по описа на РУ-гр.Гълъбово, е констатирано, че
В. Р. Д. с ЕГН **********, на 18.06.2019г., в около 06,25 часа, в с.Обручище, общ.Гълъбово,
по ул.”Млада Гвардия” пред сградата на Здравна служба, в посока изток управлява лек
автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег.№ ****** – негова собственост, като извършва следните
нарушения: 1. Не носи СУМПС и контролен талон към него и 2. Водачът по време на
движение подава рязко газ на автомобила, вдига оборотите на двигателя, което предизвиква
задните задвижващи колела да приплъзват по пътя в следствие на което лекият автомобил се
премества в ляво и дясно спрямо оста на пътя. С тези си действия водача не използва пътя
по предназначение, а именно, за превоз на хора и товари. Нарушенията били квалифицирани
като такива по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. Р. Д. подписал съставения му АУАН и получил срещу разписка
препис от него. В АУАН били направени възражения от жалбоподателя – че не е подавал газ
с цел дрифт, а колата е тръгнала с по-високи обороти.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 21-0447-
000165 от 16.07.2021г. на Светослав П. Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ-
Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, в
обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган е възприел описаната
в АУАН фактическа обстановка. Административно наказващия орган /АНО/ е приел, че В.
Р. Д. с ЕГН ********** е извършил:
1. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
2. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно
е нарушил чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган /АНО/ на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1,2
ЗДвП е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 10 /десет/ лева –
за извършеното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл.3
от ЗДвП е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер 3000 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца – за
извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
3
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има презумптивна доказателствена сила до
доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са
опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по доказателства.
Относно показанията на свидетелите, следва да бъде отбелязано, че са налице две
противоречащи си групи свидетелски показания. От една страна са показанията на
полицейските служители – св.Д.Г., св.Г.К., св.П.П. и св.Б.К., а от друга страна са
показанията на водените от жалбоподателя свидетели - А.Д. и И.И..
Съдът намира, че следва да се кредитират с доверие показанията на св.Д.Г., св.Г.К.,
св.П.П. и св.Б.К., но не поради техния брой, не само поради качеството на тези свидетели-
полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни
задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина
относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до
отмяна или потвърждаване на НП, а заради това, че показанията им са последователни,
логични, взаимно допълващи и взаимно подкрепящи се,кореспондиращи с писмените
доказателства, поради което заслужават пълен кредит на доверие. Не на последно място
следва да се отчете и категоричността в показанията и на четиримата свидетели, които с
положителност потвърдиха, че лично са възприели извършените нарушения.
От друга страна относно двамата доведени от жалбоподателя свидетели се установи,
че са в роднински отношения с него – единият е брат на жалбоподателя, а другия му е баща,
което е индиция за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото и поставя под
съмнение достоверността на заявеното от тях.
По същество техните показания се отнасят до това да отричат извършваното въртене
на гуми и т.н. „дрифт“ от страна на жалбоподателя.
Показанията на св.А.Д. се отнасят до твърдения, първоначално, че полицейските
служители са действали тенденциозно спрямо тях и че автомобила е стар и поради
технически особености е извършено въртенето на една гума. св.А.Д. заяви: „… Те –
полицаите, даже ни скачат на бой и не ни пускат…“. Св.А.Д. заяви: „Това не беше дрифт.
Колата е стара, няма блокаж,тръгва на първа, на втора превключи и завъртя едната гума.“.
При анализа на показанията на св.А.Д. следва да бъдат отчетени и следните противоречия:
св.А.Д. неколкократно заяви, че той е бил в колата на брат си – жалбоподателя В.Д. – „…ние
бяхме тримата в тази кола…“/ред 1, стр.55 от делото/ и „…Аз се возих отпред в
колата…“./ред 15-16, стр.55 от делото/. Това бе категорично отречено от св.Д.Г., св.Г.К.,
св.П.П., които обясниха, че св.А.Д. е управлявал друг лек автомобил. Следващото
противоречие, бе отчетено и при твърдението на св.А.Д., че полицейските служители са
съставили на брат му акт и за това, че е минал по неправилни пътища. Това не отговаря на
4
истината, тъй като такъв акт нито е съставян, нито пък е вменявано такова „нарушение“ на
някое от присъстващите лица.
Показанията на св.И.И. са в смисъл, че не знае какво точно се е случило, но не е така,
както твърдят полицейските служители. Св.И.И. твърди, че е бил на задната седалка на
лекия автомобил и „…Аз бях в колата и синът ми не е въртял гумите на колата. Бях в
колата, чувах ги нещо че се контриха полицаите. Законтриха се нещо полицаите. Не знам
какво стана, какво не стана, нямам представа….“.
Всички тези противоречия в показанията на св.А.Р. и св.И.И., липсата на формална
логика в твърденията им, противоречията им с останалите свидетелски показания,
съпоставени с роднинските отношения между тях и жалбоподателя и евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото мотивират съда да не кредитира с доверие техните
показания.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административно-наказателното производство, самите актове и да нарушават правата на
нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които
същите са извършени. Подробно са описани няколко аспекта на поведението на водача,
които са резултирали в неизползването на пътя по предназначение и непредставяне на
5
СУМПС и КТ. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама
свидетели - очевидци.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него.
Предоставена му е възможност за излагане на възражения, от която възможност той се е
възползвал, поради което в максимална степен е охранено правото на защита на наказания
субект. АУАН е връчен на жалбоподателя след при съставянето му.
Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка.
Ясно и недвусмислено е посочено за какви нарушения е възбудено административно-
наказателното производство.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, т. 2. 11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целите на закона. Спазени са сроковете по чл. 34
от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административно-наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за това, че не носи СУМПС и КТ и за преднамерено
подаване рязко газ на автомобила, вдигане оборотите на двигателя, което предизвиква
задните задвижващи колела да приплъзват по пътя, в следствие на което лекият автомобил
се премества в ляво и дясно спрямо оста на пътя и е израз на неизползването на пътя по
предназначение.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при движението си водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. В настоящият случай
безспорно бе установено, че при извършената проверка на изискващите се документи,
жалбоподателят В.Д. не представил свидетелство за управление на МПС и контролния
талон към него, с което по същество е осъществен състава на нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
Нарушението е правилно квалифицирано. Правилно е приложена и санкционната
норма за това че водача не носил КТ към СУМПС и СУМПС по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2
от ЗДВП. Наложеното наказание също е в твърд размер определен в закона, поради което не
подлежи на изменение при съдебния контрол. Ето защо НП следва да бъде потвърдено и в
тази му част
6
Относно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на
становище, че правилно административно-наказващия орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че В. Р. Д. като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес
Ц200“ с рег.№ ******, на 18.06.2021г. в около 06.25 часа в с.Обручище, общ.Гълъбово, по
ул.”Млада Гвардия” пред сградата на Здравна служба, в посока изток управлявал лек
автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег.№ ****** – негова собственост, като по време на
движение подава рязко газ на автомобила, вдига оборотите на двигателя, което предизвиква
задните задвижващи колела да приплъзват по пътя в следствие на което лекият автомобил се
премества в ляво и дясно спрямо оста на пътя.
Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътя, отворен за
обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за неговото предназначение за
превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си и други
хора и товари, е извадил автомобила от сцепление с пътната настилка, като го е накарал да
поднесе и така е създал опасност и пречки за придвижването на останалите участници в
движението. Този елемент от описаното нарушение безспорно е налице.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му ползва пътищата за
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален
характер, и е искал настъпването на последиците, а именно задната част на автомобила му
да занесе и да осъществи „дрифт“, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
Правилно описаното нарушение на чл. 104а, т. 2 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, която
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
/дванадесет/ месеца и глоба 3000 /три хиляди/ лева за водач, който използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото законодателят не е предвидил
определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да
бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния
случай е наложена глоба във фиксиран размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, което е в предвидените от закона
рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
7
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение на всяко от нарушенията, т. е. не е налице "маловажен случай" на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на
ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства,
дефиниращи случая като "маловажен". Преценката на административно-наказващия орган
за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се
по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса
на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самите деяния не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Относно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП се касае за
поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, като се има
предвид че при поемането на риска да се занижи контролът върху автомобила, водачът е
осъзнавал, че шансът да предизвика ПТП е висок. На следващо място водачът не разкрива
белези на такъв с ниска обществена опасност. Напротив. Видно от справката за
нарушител/водач същият има наложени множество наказания за нарушение на ЗДвП – за
последните 5 /пет/ години водачът В. Р. Д. има съставени 18 /осемнадесет/ броя актове по
ЗДвП, съответно 18 /осемнадесет/ наказателни постановление за нарушения по ЗДвП и 45
/четиридесет и пет/ броя фишове за нарушения по ЗДвП. Затова и съдът счете, че случаят не
може да се определи такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, всяко от определените наказания за извършените нарушавания е
справедливо и затова обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
8
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в повече от едно с.з., но юрисконсултът не е участвал
лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА Наказателно постановление № 21-0447-000165 от 16.07.2021г. на
Светослав П. Боев - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на В. Р. Д. с ЕГН
**********, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер 10 /десет/ лева – за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца – за извършено
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Р. Д. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването
му пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9