№ 1557
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504686 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4686/202 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД гр.София срещу решение №20207684 от 04.11.2021 г
постановено по гр.д.№8849/21 г на СРС , 160 състав , в частта , с която са отхвърлени
исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София дължи
сумата от разликата над 935,97 лева до предявения размер от 1517,67 лева – незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018 г за ап.№2 в гр.София ж.к.**** ведно
със законната лихва от 12.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; разликата над
159,03 лева до предявения размер от 258,59 лева лихви за забава върху посочената главница
за периода 14.09.2016 г – 30.05.2019 г ; както и 6,86 лева лихви за забава върху главница за
дялово разпределение от 32,86 лева за периода 30.06.2016 г – 30.05.2019 г ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.12.2019 г по ч.гр.д.
№33516/2019 г. на СРС , 160 състав ; както и в частта за разноските ;
- по насрещна въззивна жалба на Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София срещу посоченото
решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С. “ ЕАД
гр.София срещу А. , че същият дължи 935,97 лева– незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2015 г – м.04.2018 г за ап.№2 в гр.София ж.к.**** ведно със законната лихва от
1
12.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; 159,03 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 14.09.2016 г – 30.05.2019 г ; главница за дялово
разпределение от 32,86 лева за периода 01.05.2016 г – 30.04.2018 г , ведно със законната
лихва от 12.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; за които суми е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 17.12.2019 г по ч.гр.д.№33516/2019 г.
на СРС , 160 състав ; както и в частта за разноските .
Въззивникът „Т.С. “ ЕАД гр.София излага доводи за неправилност на решението на СРС / в
обжалваната от него част/ , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ /2014 г/ потребителите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок от датата на
публикуване на общите фактури в интернет . За публикуването има съставени констативни
протоколи от нотариус . Общите фактури са издадени съответно на 31 юли , съответно 2016
г , 2017 г и 2018 г и сумите по тях са станали изискуеми септември месец на съответните
години . Предвид подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
12.06.2019 г процесните вземания не са погасени по давност .
Въззивникът Б. Л.А. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от
него част/ , тъй като не е доказано , че е потребител на топлинна енергия и вземанията не са
доказани .
Въззивниците са подали отговори на въззивната жалба на насрещната страна с общи доводи
за неоснователност .
Третото лице “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника „Т.С. “ ЕАД на
10.11.2021 г и е обжалвано в срок на 23.11.2021 г . В срок е и насрещната въззивна жалба ,
тъй като препис от въззивната жалба на ищеца е връчена на новия особен представител на
ответника на 04.04.2022 г , а насрещната въззивна жалба е подадена на 18.04.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
По въззивната жалба на Т.С. “ ЕАД .
За да отхвърли частично исковете за главница и за лихви за забава СРС е приел , че съгласно
чл.33 ал.2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са приложими за
спорната част от процесния период /м.05.2015 г – м.05.2016 г / клиентите са длъжни да
2
заплащат стойността на фактурата по чл.32 ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32 ал.2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При липса на доказателства
за публикуване на месечните сметки на интернет страницата на ищеца приложим е чл.114
ал.2 ЗЗД и погасителната давност за задължението по всяка месечна сметка е започнала да
тече от момента на възникването му . В случая предвид подаване за заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 12.06.2019 г погасени по давност са задълженията за главница
за периода м.05.2015 г – м.05.2016 г . Давността за задължението за спорния „граничен“
месец 05.2016 г е започнала да тече на 01.06.2016 г и е изтекла до 01.06.2019 г , защото
заявлението е подадено на 12.06.2019 г . По-старите задължения също са погасени по
давност .
Мотивите на СРС напълно се споделят и от настоящия съд , а въззивната жалба на
„Топлификация София“ ЕАД е неоснователна . Издаването на обща фактура няма
отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия , а
има значение за начисляването на лихви за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014
г/.
По въззивната жалба на Б.А.
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот
по чл.153 ЗЕ . Представени са нотар.акт на л.14-16 от делото пред СРС и удостоверение за
наследници на Л.А. , според които ответникът е собственик на процесния топлофициран
имот т.е. потребител по чл.153 ЗЕ .
Дължимите суми от ответника са доказани с представените по делото писмени
доказателства и СТЕ . Според СТЕ , измерването и отчитането на доставената топлинна
енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна
уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и
изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за
топлоснабдяването . СТЕ установява извършване на дялово разпределение , което е
фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника . В ЗЕ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването е уредено как се установява доставената топлинна
енергия като липсва изискване това да става с официални документи .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на
спора ответникът дължи част от разноските на ищеца пред настоящия съд /депозит за особен
представител , държавна такса и юрисконсултско възнаграждение / в размер на 173,18 лева.
Ответникът дължи и 50 лева държавна такса в полза на СГС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
3
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20207684 от 04.11.2021 г постановено по гр.д.№8849/21 г на
СРС , 160 състав .
ОСЪЖДА Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК ****
гр.София сумата от 173,18 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА Б. Л.А. ЕГН ********** от гр.София да заплати 50 лева държавна такса по
сметка на СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД ЕИК **** гр.София като трето
лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4