РЕШЕНИЕ
№
98
гр. Враца, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 23.02.2021г./двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 586 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Е.Е.М.
*** против Решение № 260026/01.10.2020г., постановено по АНД № 571 по описа на
Районен съд – Враца за 2020г. С оспореното решение е потвърдено НП № 20-0967-000870/02.06.2020г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Враца, в частта, в която за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В касационната жалба се съдържат
доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с
материалните и процесуални норми на закона. Сочи се, че съдът не е отчел
ограничаването на правото на защита на санкционирания водач, тъй като в АУАН и
НП са посочени два резултата от проби за
наличие на алкохол , което е създало
неяснота точно в какво се изразява нарушението
на правилата за движение. В писмено
становище, депозирано от пълномощника на ксасатора * К.Т., се поддържат
идентични съображения за неправилност на решението и се прави искане за отмяната му. Претендира
се заплащането на разноски за двете инстанции.
Ответникът не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Изтъква,
че правото на защита на касатора не е нарушено, тъй като посочените две нива на
концентрация на алкохол са получени при два вида изследвания, като законът сочи кое от тях е
относимо към налагане на наказанието.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 260026/01.10.2020г.., постановено по АНД № 571 по описа на Районен съд – Враца
за 2020 г., с което е потвърдено НП № 20-0967-000870/02.06.2020г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР – Враца, в частта, в която за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да постанови този резултат,
първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържат изискуемите
реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, изчерпателно е описано от
фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба, както и
съответната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Указани са и всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на
нарушителя административно нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и издаване
на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Въз основа на обсъдените писмени
и гласни доказателства е прието от първоинстанционния съд за безспорно установено и категорично
доказано, че
жалбоподателят М. е осъществил нарушението –
притежава качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 0.5 промила, установено с техническо средство и чрез
кръвно изследване.
Съдът е обсъдил подробно събраните по
делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата
обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От
правилно установените факти съдът е извел обоснован извод за доказаност на
визираното в НП административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Обоснован
е изводът, че посочването на двата показатели на нивото на концентрация на
алкохол, получени въз основа на две
самостоятелни по вид проверки – чрез техническо средство и чрез медицинско
изследване, не водят до неяснота в
описанието на нарушението, тъй като
законът е предвидил при тази хипотеза наказанието да бъде наложено въз
основа на показателите от медицинското изследване, което е сторил и АНО. Предвид
обстоятелството, че наложените наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са фиксирани в посочената
разпоредба като вид, размер и продължителност, правилно районният съд не е
обсъждал въпросът за индивидуализацията им.
В случая не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на административните нарушения, тъй
като деянието е с особено висока
степен на обществена опасност.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е
постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
Предвид изложените съображения,
обжалваното решение се явява материално
и процесуално законосъобразно, с оглед
на което следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора на касатора не
се дължат разноски.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260026/01.10.2020г., постановено по АНД № 571 /2020г. г. по описа на Районен
съд – Враца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.