О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно частно търговско дело № 1636 по описа за 2019
г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1,
т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по повод частна жалба с вх. № 6477/15.08.2019
г., подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес:***-55, действащ чрез процесуалния си представител юрк. П.П., против
разпореждане № 2239/26.07.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1122/2019 г. по описа
на Районен съд – Девня, с което е оставено без уважение заявление с вх. №
5987/26.07.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК, депозирано от частния жалбоподател срещу длъжника С.М.А., ЕГН **********, за сумата в общ размер на
9354.22 лева (девет хиляди триста петдесет и четири лева и двадесет и две
стотинки), от която:
8162.39 лева –
главница по Договор за кредит №11/24036860 от 21.11.2016 г.; 824.41 лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.05.2018 г. до 15.04.2019 г.; 22.95
лева – лихвена надбавка
за забава за периода от 29.05.2018 г. до 15.04.2019 г. вкл.; 224.47 лева –
законна лихва за периода от 16.04.2019 г. до 24.07.2019 г.; 120.00 лева –
разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата в общ размер на
237.08 лева
(двеста тридесет и седем лева и осем стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски - 187.08 лева внесена държавна такса
и 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт,
съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 26 от НЗПП, за защита
по заповедно производство.
В жалбата се навеждат доводи, за това
че РС-Девня е достигнал до погрешен извод относно нередовността на връчването
на изявление на заявителя за обявяване предсрочната изискуемост на задължението
по договора за кредит, извършено от ЧСИ, а оттам и за неоснователност на същото
поради липса на предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Сочи се, че с
извършеното от ЧСИ връчване на изявлението на кредитора по постоянен и настоящ
адрес на длъжника, е завършена валидно процедурата по връчване съгласно ЗЧСИ,
който препраща към разпоредбите на ГПК относно връчването. Излагат се подробно
аргументи за редовността на процедурата по уведомяване на длъжника за отнемане
преимуществото на срока преди подаване на заявлението.
Поддържа се, че избраният от кредитора
начин за връчване определя и приложимите правила, в случая тези на чл. 16, чл.
43 и чл. 18 от ЗЧСИ. Прави се довод, че тъй като разписаните в чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ „други действия на ЧСИ” не са във връзка с изпълнението, то това изключва
директното приложение на чл. 43, ал. 3 от същия закон, даващ право на достъп до
регистрите на НОИ и НАП, съответно неприложимост на разпоредбата на чл. 47, ал.
3 от ГПК за проверка по месторабота. Твърди се, че добросъвестният кредитор е
направил всичко възможно да обезпечи редовното връчване на изявлението до
длъжника като поставянето на повече от тези изисквания от съда представлява
нарушаване принципа на равнопоставеност на страните и достъпа до правосъдие.
Прави се допълнителен довод, че заложения достъп на сведения от страна на съда
е свързан с възложените му по чл. 7 от ГПК правомощия за служебно извършване на
необходимите процесуални действия по движение и приключване на делата.
Жалбоподателят твърди, че същото не следва от препращането към разпоредбите на
ГПК относно ЧСИ /чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ/, във връзка с връчването на съобщения в
гражданските отношения, при който служебното начало е напълно изключено.
Претендира се отмяна на
разпореждането и вместо това уважаване на заявлението за издаване на заповед по
чл. 417 от ГПК, ведно с присъждане на сторените разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение на банката.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК, по
делото няма постъпил отговор, доколкото препис от частната жалба не се връчва
на насрещната страна.
Относно допустимостта на частната
жалба:
Частната
жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано
лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната
жалба:
Съдът,
след като анализира доказателствата в съвкупност и поотделно и като съобрази
аргументите по частната жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На
27.07.2019 г. кредиторът "Банка ДСК“ ЕАД е подал пред Районен съд - Девня
заявление с вх. № 5987 за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК против длъжника С.М.А., ЕГН **********, за
сумите, както следва: 8162.39 лева – главница по Договор за кредит №11/24036860 от
21.11.2016 г.; 824.41 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
15.05.2018 г. до 15.04.2019 г.; 22.95 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 29.05.2018
г. до 15.04.2019 г. вкл.; 224.47 лева – законна лихва за периода от 16.04.2019
г. до 24.07.2019 г.; 120.00 лева – разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2019 г. до окончателното плащане, както и
за сторените съдебно деловодни разноски.
С
разпореждане № 2239/26.07.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1122 по описа за
2019 г. на РС-Девня, заповедният съд е оставил заявлението без уважение. Същият
е достигнал до заключение, че кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, доколкото частният съдебен изпълнител, на който
по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ е възложено да връчи уведомлението за предсрочна
изискуемост, не е спазил разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК, като не е
извършил проверка за местоработата на адресата-длъжник, за да извърши
връчването чрез работодателя на последния.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, незабавно
изпълнение на издадена заповед за изпълнение се допуска само, ако представеният
документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – както е в настоящия случай. Видно от
данните по т. 9, т. 12 и т. 14 от обстоятелствената част на заявлението,
молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката,
като се позовава на предсрочна изискуемост на задължението, считано от
28.03.2019 г., обявена чрез законовата фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От друга страна, когато
в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено
диспозитивно, следва същото да е осъществено преди сезирането на съда с изрично
изявление от страна на кредитора и към заявлението да бъдат приложени
доказателства за достигането му до длъжника. За разлика от други кредитори, чиито
длъжници изпадат в забава, кредитните институции могат да реализират правото си
на иск в едностранно заповедно производство. Тази възможност е гарантирана в
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, но само при наличие на допълнително условие –
предварително предупреждаване на длъжника.
Въпреки, че длъжникът вече е в забава, законодателят изисква
допълнително уведомяване преди поставяне на началото на принудителното
изпълнение, с което се компенсира едностранния характер на заявлението за
незабавно изпълнение. В този смисъл разпоредбата е изтълкувана и в т. 18 от ТР
№ 4/2013, постановено на 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за
2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която се
приема, че предпоставките по чл. 418, ал. 3 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице само, ако получаването на уведомлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, независимо дали страните са уговорили клауза за автоматична изискуемост,
предоставяща на кредитора възможност да се позове на уговорен факт, без да
дължи уведомяване за това.
В
конкретния казус, уведомителното писмо, с което се довежда до знанието на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, е изпратено чрез
ЧСИ Людмил Станев, вписан в КЧСИ под рег. № 895, с район на действие ОС-Варна,
на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. От приложените към заявлението писмени
доказателства – договор кредит за текущо потребление № 0000000024036860 от
21.11.2016 г., констативен протокол по описа на ЧСИ, придружително писмо,
уведомление по чл. 47 от ГПК и разписка, се установява, че адресът посочен в процесния
договор, а именно – община Вълчи Дол, с. Стефан Караджа, п. к. 9293, е посетен
три пъти в рамките на един месец, както следва – на 11.02.2019 г., 23.02.2019
г. и 14.03.2019 г. от длъжностно лице по призоваване, като на адреса не е
открито търсеното лице, а по данни от кмета на населеното място, длъжникът се
намира в чужбина от 4 г. На основание чл. 47, ал. 1 от ГПК на 11.02.2019 г. и
14.03.209 г. е залепено уведомление с изх. № 2006/31.12.2018 г. на входната
врата на къщата с указания в двуседмичен срок от залепването адресатът да се
яви в канцеларията на ЧСИ за получаване на съответните книжа. Липсват доказателства
за явяването на длъжника, поради което ЧСИ е приложил законовата фикция,
обективирана в разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От
изложените факти заповедният съд е стигнал до заключението, че не може да се
приложи законовата фикция, доколкото ЧСИ не е изпълнил процедурата по
уведомяване, правнорегламентирана в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ГПК – в
частност не е извършил справка за местоработата на длъжника, за да извърши
връчване чрез работодателя.
Действително, разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ
препраща по отношение на връчването на съобщения и книжа от кантората на ЧСИ
към нормите на чл. 37-58 от ГПК, които след изменението на чл. 47, ал. 3 ГПК
/ДВ, бр.86/2017 г./ изискват от съда служебно да провери и местоработата на
ответника. Тези правила обаче не следва да бъдат пренасяни автоматично в
материалноправните отношения между страните, каквото е извънсъдебното обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, доколкото с изменението от 2017 г., въвеждащо изискване за издирване
на местоработата на ответника, подобно на задължението за назначаване на особен
представител, се осигурява допълнителна гаранция за справедлив съдебен процес,
т.е. чл. 47, ал. 3, изр. последно от ГПК се прилага в процесуалноправните
отношения, учредени в хода на висящ исков процес, но не и в хипотезата на чл.
18, ал. 5 от ЗЧСИ.
Независимо от горното, с оглед
правомощията си по чл. 278 от ГПК и съгласно ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът съобразява и представеното с частната жалба доказателство – разпечатка от
регистър на НОИ относно регистрираните трудови договори, от които е видно, че
считано от 03.04.2017 г., длъжникът е с прекратено трудово
правоотношение като липсва отразяване на възникнало ново такова към настоящия
момент.
Настоящият
съдебен състав споделя крайния извод на РС-Девня за нередовност на връчването
на уведомлението за предсрочна изискуемост, но не поради неизвършване на
справка за местоработата на адресата, а поради липса на връчване по настоящия
му адрес.
Имайки
предвид характера на действието, което на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ е
възложено на съдебния изпълнител да извърши – връчване на уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост, от една
страна, и от друга, разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ, то настоящият
съдебен състав счита, че за да обезпечи законосъобразността на връчването, ЧСИ
е следвало да извърши справка в Единната система за гражданска регистрация и
административно обслужване на населението /ЕСГРАОН/ за проверка на актуалната
адресна регистрация на длъжника, което не е във връзка с неговото имуществено
състояние и не попада в обхвата на справките, които ЧСИ може да извърши
единствено в хода на висящия изпълнителен процес досежно намиращите се в
патримониума на длъжника активи.
Разпоредбата
на чл. 47 от ГПК следва да се тълкува систематично с тази на чл. 38 от същия
нормативен акт. От
горното е видно, че ЧСИ е нарушил процесуалните правила на чл. 38 и чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ГПК, съгласно които, когато адресатът
не може да бъде намерен на посочения адрес, съобщенията до него се връчват на
настоящия му адрес, а ако няма такъв - на постоянния му адрес, ако те са
различни от посочения, като ако не може да бъде намерен и там, връчването се
извършва чрез залепване на настоящия, респ. - на постоянния му адрес. В случая ЧСИ
изобщо не е предприел връчване на настоящия адрес на длъжника, който не съвпада
с посочения от кредитора адрес, съвпадащ с постоянния му адрес.
Видно от справката от НБД „Население“
/л. 15 от ч. гр. д. 1122/2019 г. на РС-Девня/, настоящият адрес на длъжника е в
област Добрич, община Крушари, с. Абрит, ул. „Първа“ № 58. Обстоятелството, че
в случая постоянен адрес на длъжника е адресът посочен в договора като такъв за
призоваване, а именно – област Варна, община Вълчи Дол, с. Стефан Караджа, не
освобождава ЧСИ от задължението да извърши връчване, включително - чрез залепване
на уведомление и на настоящия адрес, за да спази правилата по чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ГПК - не само формално, а и предвид
реалната възможност адресатът, след като знае, че това е неговият настоящ
адрес, макар и да не живее там, да го посети и да се уведоми от залепеното
уведомление за воденото срещу него дело, каквато е идеята на законодателя – в
този смисъл е и Решение № 55 от 14.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
13/2017 г., IV г. о., ГК.
При така допуснатото нарушение от ЧСИ,
длъжникът е лишен от възможността своевременно да узнае за упражняване правото
на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. След като ЧСИ не го
е призовал по настоящия му адрес, включително - чрез залепване съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2, във вр. с ал. 1 и ал. 2 и във вр. с чл. 38 от ГПК, то не са били налице предпоставките връчването да се
приеме за редовно, което обуславя и заключението, че не са изпълнени
изискванията на чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Фактът,
че ЧСИ Людмил Станев е с район на действие ОС-Варна, а настоящият адрес на
длъжника е извън неговия района на действие, не обуславя обратния извод,
доколкото ЧСИ Станев, на основание чл. 18, ал. 6 от ЗЧСИ, има признатата и
гарантирана от закона възможност да възложи на друг ЧСИ с район на действие
ОС-Добрич връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост по настоящ
адрес на длъжника.
Поради съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на заповедния, обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 2239/26.07.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1122/2019 г. по описа
на Районен съд – Девня.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.