№ 1121
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.07.2021 г. по гр.д. № 72854/2019 г., СРС, I ГО, 34
състав е отхвърлил предявения от С.И.. Ч., ЕГН ********** и Т.И. Ч., ЕГН
**********, с общ съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу „Г.Ж.З.Е.“
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. ******* осъдителен иск с правно
основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 383, ал. 1 КЗ за заплащане в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД /в качеството му на правоприемник на „Е.“ АД/
сумата от 950 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 8500
лева, представляваща главница по групова застраховка „Живот“ № 1031,
сключена между И.С. Ч. и ЗАД „С.Б.“ при ползващо се лице „Е.“ АД, който
договор за застраховка „Живот“ е сключен за обезпечение на задълженията на
И.С. Ч. по договор за кредит Е.о № 305015269480/26.06.2018г., сключен е „Е.“
АД, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2019г. /датата на депозиране
на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е С.И.. Ч., ЕГН
********** и Т.И. Ч., ЕГН **********, с общ съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* да заплатят на „Г. Ж. Е.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София,
бул. *******, на основание чл. 78. ал. 3 ГПК сумата от 900 лева - разноски за
1
производството пред СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците С.И.. Ч., ЕГН
********** и Т.И. Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******1, чрез пълномощника по делото адвокат П.Г. от САК с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че застраховката е елемент от договора за
кредит, а този договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК т.е.
поради липса на форма, тъй като изписването на съдържането на договора е с
размер на шрифт, по-малък от изискуемия се такъв от 12. Сочи се още, че
елемент от процесния договор за кредит е и заявлението за застраховката, в
който застрахователят поставил декларациии с размер на шрифт, които не
отговарят на предписаните от закона. Твърди се, че нишожни, поради
противоречие със закона са и клаузите, на които застрахователя се позовава
като изключения от покритието на застраховката, т.е. на чл.14 от ОУ, които и
като част от застрахователния договор и елемент от договора за кредит са в
размер на шрифта по-малък от 12 и трудно четими.
Твърди се още, че ответникът не е ангажирал категорични
доказателства по отношение на обстоятелството дали смъртта на И. Ч. е
настъпила в резултат на негови заболявания. Вещите лица от разширената
експертиза са посочили в съдебно заседание, че в продължение на почти
година И. Ч. не е имал сърдечни оплаквания. Моли съда да не приеме за
категорично доказана връзката между смъртта на Ч. и контатирани при него
заболявания, от които той не е имал симптоматика в продължение на една
година и то при липса на аутопсия, която е единствения начин за
установяване на категорична причина за смъртта. Разширената експертиза
дори отхвърля записаното в съобщение за смърт „инфаркт на миокарда“ като
причина за смъртта. Дали заболяванията на И. Ч. са в причинна връзка със
смъртта му, вещите лица отговарят, че са в причинно следствена връзка с
приетата като най-вероятна причина за настъпване на смъртта, отразена в
съобщението за смърт. Твърди се още, че ищците не са знаели, че И. Ч. е
имал кредит, поради което не са поискали извършването на аутопсия след
смъртта му, но този факт не следва да се тълкува в техен ущърб, доколкото
конкретната причина за смъртта, т.е. че тя е настъпила от конкретно
заболяване, което го е имало преди смъртта като положителен факт, се твърди
от застрахователя.
2
Във въззивната жалба се твърди, че СРС е ограничил правото на защита на ищците като не е
допуснал относими и допустими свидетелски показания относно начинът и обстоятелствата при които
настъпва смъртта на И. С. Ч., които имат съществено значение за установяване на обективната истина,
тъй като липсва направена аутопсия. Ето защо и на основание чл.266, ал.3 ГПК молят да им бъдат
допуснати трима свидетели при довеждане относно обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на И.
С. Ч..
Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и
необосновано. Не претендират разноски за настоящата инстанция.
Вззиваемият/съищец „Банка ДСК“ ЕАД не взема становище по
въззивната жалба.
Въззиваемият/ответник „Г. Ж. Е.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр.
София, бул. *******, представлявано от изпълнителния директор С.Б. и
прокуриста Т.М., чрез пълномощника юрисконсулт Д.З. оспорва жалбата като
недопустима, а по същество неоснователна. Претендира присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, във връзка с
чл.383, ал.3 КЗ от С.И.. Ч., ЕГН ********** и Т.И. Ч., ЕГН ********** за
заплащане в полза на „Е.“ АД/сега „Банка ДСК“ ЕАД/ на следните суми:
сумата от 950 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 8500
3
лева, представляваща главница по групова застраховка „живот“ № 1031,
сключена между И.С. Ч. и ЗАД „С.Б.“ при ползващо се лице „Банка ДСК“
ЕАД /в качеството си на правоприемник на „Е.анк“ АД/, който договор за
застраховка „живот“ е сключен за обезпечение на задълженията на И.С. Ч. по
договор за кредит Е.о № 305015269480/26.06.2018г., сключен с „Е.“ АД, ведно
със законната лихва, считано от 13.12.2019г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на вземането.
За сумата от 50 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от
1500 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва, за която сума
производството е прекратено с влязло в сила протоколно определение от
14.04.2021 г.
Ищците С.И.. Ч. и Т.И. Ч. твърдят, че са наследници на И.С. Ч., ЕГН
**********, който на 22.06.2018г. сключил групова застраховка „живот“ №
1031 със ЗАД „С.Б.“ при ползващо се лице „Е.“ АД, с покрит риск-настъпване
на смъртта на застрахованото лице, със застрахователна сума в размер на 10
000 лева. Договорът за застраховка „живот“ бил сключен за обезпечение на
задълженията на И.С. Ч. по договор за кредит Е.о №
305015269480/26.06.2018г., сключен с „Е.“ АД (с наименование „Сосиете
Женерал Е.“ АД към датата на сключване на договора). По силата на
сключения договор за кредит в полза на И.С. Ч. бил отпуснат кредит в размер
на 10 000 лева, с падеж на вземането на 10.07.2023г. Към момента на
настъпване на застрахователното събитие - смъртта на застрахования,
непогасената част от главницата по договора за кредит е в размер на около
8500 лева, без лихви и разноски. Поради настъпване на застрахователното
събитие, ответникът следва да заплати застрахователно обезщетение в размер
на застрахователната сума от 10 000 лева, която сума следва да покрие
задължения по кредита за главница, лихви и други задължения, съобразно
условията по застраховката, в полза на ползващото се лице по застраховката -
кредитора „Е.“ АД. Заявяват, че към момента на депозиране на исковата
молба са заплатили сума в общ размер от 1588,24 лева по сключения договор
за кредит. Ищците предявили искането си пред ответника, за което била
образувана претенция с номер 114426 , по която последният отказал да
извърши плащане.
Като съищец по делото е конституирана „Банка ДСК“ ЕАД /„Е.“ АД/.
4
Ответникът „Г. Ж. Е.“ ЕАД, в срока на чл.131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, в който е оспорил предявените искове като недопустими,
тъй като ищците не са страна по застрахователния договор, а по същество
неоснователни.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че ищците са наследници по закон на И.С. Ч.,
починал на18.06.2019г., че на 26.06.2018г. И.С. Ч. е сключил с „Е.“ АД
договор за кредит Е.о № 305015269480/26.06.2018г., по силата на който
банката е предоставила на Ч. главница от 10 000 лева, при задължението му
да я върне ведно с възнаградителна лихва до 10.07.2023г., че на 22.06.2018г.
И.С. Ч. дал съгласието си за сключване на групова кредитна застраховка
,.Живот“ с предмет живота и здравето на кредитополучателя И.С. Ч., със
застрахован „Е.“ АД, като такъв договор е сключен със ЗАД „С.Б.“, че ищците
са поискали заплащане на застрахователната сума, но застрахователят е
постановил отказ.
По делото е приета ССЕ, от която се установява, че до 18.06.2019г. са
платени 11 месечни погасителни вноски, общо в размер на 2183,83 лева,
включваща главница в размер от 1578.29 лева като след 18.06.2019г. са
останали за погасяване 49 месечни вноски в общ размер от 8421,71 лева.
От правна страна:
Въззивната инстанция не приема довода на процесуалния представител
на въззивниците, че застраховката е елемент от договора за кредит, а този
договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗПК, т.е. поради липса на
форма, тъй като изписването на съдържането на договора е с размер на
шрифт, по-малък от изискуемия се такъв от 12. Сочи се още, че елемент от
процесния договор за кредит е и заявлението за застраховката, в който
застрахователят поставил декларациии с размер на шрифт, които не отговарят
на предписаните от закона. Твърди се, че нишожни, поради противоречие със
закона са и клаузите, на които застрахователя се позовава като изключения от
покритието на застраховката, т.е. на чл.14 от ОУ, които и като част от
застрахователния договор и елемент от договора за кредит са в размер на
шрифта по-малък от 12 и трудно четими.
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че става
въпрос за два различни договора, с различен предмет и страни, като предмет
5
на настоящето производство е договор за групова застраховка „живот“ №
1031 със страни И. С. Ч., наследодател на ищците и ЗАД „С.Б.“. Ето защо, не
следва да бъдат разглеждани доводите за нищожност на договора за кредит.
Дори и да се приеме обратното, то договорът за кредит не е нищожен, поради
липса на форма, тъй като изписването на съдържането на договора е с размер
на шрифт, по-малък от изискуемия се такъв от 12. Процесният Договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит(обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му ДВ. бр. 59 от 29.VІІ.2016 г.). ЗПК е
приет през 2010 година с цел да се извърши транспониране на Директива
2008/48/ЕО от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно Директива
2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен
носител като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни
данни, които задължително следва да се съдържат в него, за да може
потребителят да прецени обема на своето задължение. В ЗПК е посочено, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора
/чл.10, ал.1 ЗПК/.
Няма спор, че процесният договор е изготвен в писмена форма на
хартиен носител с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, текстът е
спокойно четим и размираем. Досежно размера следва да се посочи, че видно
от съпоставката между европейското и националното право, българският
законодател е предвидил допълнително изискване към договора за
потребителски кредит - всички елементи на договора да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не помалък от 12, като по този начин
е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която
съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК в частта й относно изискването всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е
в съответствие с Директива 2008/48/ЕО. Изхождайки от принципа на примата
на правото на ЕС, още през 1978 г. в решението по делото Simmenthal, съдът
приема, че с оглед гарантирането на пълното действие на нормите на
6
съюзното право, националните юрисдикции, натоварени с тяхното прилагане
в рамките на държавите-членки, при необходимост трябва (и то по собствена
инициатива) да оставят неприложена всяка противоречаща процесуална или
материална разпоредба на вътрешното право, без да е необходимо да изискват
или да изчакват отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред (§ 24 от решението по дело C-106/77). Ето защо,
настоящият въззивен състав приема, че не следва да прилага разпоредбата на
чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото същата не съответства на Директива 2008/48/ЕО.
Относно искът с правно основание чл.134 ЗЗД, за да бъде той уважен,
ищците носят доказателствената тежест да докажат кумулативното наличие
на следните предпоставки: правният си интерес от предявяване на чужди
права по реда на чл. 134 ал. 1 ЗЗД, а именно, че са кредитори на банката-
кредитор, с вземане по отношение на нея, произтичащо от договорно или
извъндоговорно основание; твърдението си, че банката бездейства и не
упражнява правата си по договора за застраховка да изиска от застрахователя
заплащане на застрахователно обезщетение, че с това си поведение, банката
заплашва имуществената сфера на ищците, включително и твърдението си, че
от откриване на наследството на И.С. Ч. заплащат месечните анюитетни
вноски по договора за кредит и че са кредитори на банката по отношение
правото й да иска заплащане на застрахователно обезщетение по съдебен ред,
както и твърдението си, че смъртта на наследодателя им е покрит риск по
договора за застраховка.
Спорен момент е дали е налице основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение. В тази връзка ответникът твърди, че
наследодателят на ищците И.С. Ч. е декларирал неверни обстоятелства
относно здравословното си състояние, доколкото е декларирал, че не е
боледувал и не боледува от кардиологично и/или съдово заболяване, високо
кръвно налягане, инфаркт, инсулт, повишен холестерол, но от заключение на
личния лекар се установява, че наследодателят на ищците е страдал от
хипертонична сърдечна болест, исхемична болест на сърцето-стенокардия,
като първоначалното диагностициране на заболяването е на 17.02.2015г. В
тази връзка по делото са приети единична СМЕ и комплексна СМЕ, които
настоящата инстанция също кредитира и от които се установява следното:
при хоспитализация на наследодателя на ищците И.С. Ч. през декември 2017г.
7
са проведени специализирани изследвания като е поставена окончателна
диагноза исхемична болест на сърцето, САП III ФК Стабилна ангина
пекторис III функционален клас, несигнификантна коронарна атеросклероза,
стенокарден пристъп, умерена към високостепенна аортна недостатъчност,
умерена митрална недостатъчност; умерена трискупидална недостатъчност,
левокамерна дисфункция, сърдечна недостатъчност III функционален клас,
артериална хипертония III степен, дислипидемия, подагра, застойна сърдечна
недостатъчност.
На база на издаденото съобщение за смърт от 18.06.2019г. като причина
за настъпването на смъртта на И.С. Ч. е приета внезапна сърдечна смърт на
базата на артериална хипертония. След настъпване на смъртта не е извършена
аутопсия. На базата на наличната медицинска документация, в която са
отразени резултатите от проведените специализирани изследвания приживе,
най-вероятната причина за настъпване на смъртта е обостряне на хроничните
заболявания на сърдечно-съдовата система, а именно исхемична болест на
сърцето, стабилна ангина пекторис III функционален клас, сърдечна
недостатъчност II функционален клас, артериална хипертония III степен,
коронарна атеросклероза; заболяванията на сърдечносъдовата система са с
хроничен прогресиращ ход. Установена е причинно-следствена връзка с
приетата като най-вероятна причина за настъпване на смъртта, отразена в
издаденото от д-р Г.Ч. съобщение за смърт.
От извършения оглед на тялото на починалия, извършен от лекар от
Филиал на спешна медицинска помощ - гр. Петрич не са отразени данни за
наличие на травматични увреждания, които да са породили съмнение относно
причината за настъпване на смъртта.
При тези данни, въззивната инстнация е приела в доклада си по делото,
че не са налице основанията на чл.266, ал.3 ГПК и първоинстанционният съд
не е извършил процесуално нарушение като е отказал допускането на трима
свидетели при довеждане относно обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на И. С. Ч.. Тези
обстоятелства не могат да се установяват със свидетелски показания и чрез тях да се оборват официални
документи, а и има достатъчно писмени доказателства и медицински експертизи от една страна. От
друга, именно поради липсата на направена аутопсия, то ищците са разполагали с процесуалната
възможност да направят искане за допълнителна експертиза с предмет ексхумация, при която въпросът за
причините за смъртта е щял да бъде категорично установен. От нея обаче, ищците изрично са се отказали
в съдебно заседание на тридесети юни 2021 г. с мотива, че „един от наследниците не е съгласен за
извършване на допълнителна експертиза“ и заявеното „нямам доказателствени искания“.
8
Следва да се вземе предвид и представеното от самите ищци заявление
за застраховане, в което наследодателят на ищците И.С. Ч. изрично е
декларирал, че през последните 10 години не е боледувал и в момента не
боледува от някое от следните заболявания, диагностицирани и регистрирани
от правоспособен лекар: кардиологично и/или съдово заболяване, високо
кръвно налягане, инфаркт, инсулт, повишен холестерол и други. В самото
заявление изрично е посочено, че при попълване на невярна декларация,
която може да доведе до грешка при преценяване на риска от страна на ЗАД
„С.Б.“ може да бъде прекратена застраховката или отделни застрахователни
покрития по същата или да бъде намалено застрахователното обезщетение,
съгласно разпоредбите на КЗ. В тази връзка следва да се съобрази нормата на
чл. 363, ал. 1 КЗ, съгласно която ако застрахованото лице съзнателно е
обявило неточно или е премълчало обстоятелство, при наличието на което
застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство,
застрахователят може да прекрати договора, като в ал. 4 е посочено, че когато
застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло
или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за
настъпването на събитието. Предвид приетата по делото комплексна СМЕ,
СГС също приема, че по делото безспорно се установява основание за
отпадане на застрахователната отговорност по смисъла на чл. 363, ал. 4 КЗ,
което е значително за интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ и е било предвидено в договора.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивниците/
ищци следва да заплатят на въззиваемия/ответник направените разноски по
делото във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.07.2021 г. по гр.д. № 72854/2019г. на
СРС, I ГО, 34 състав.
9
ОСЪЖДА С.И.. Ч., ЕГН ********** и Т.И. Ч., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „*******1, чрез пълномощника по делото
адвокат П.Г. от САК да заплатят на „Г. Ж. Е.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес:
гр. София, бул. *******, представлявано от изпълнителния директор С.Б. и
прокуриста Т.М., чрез пълномощника юрисконсулт Д.З. направените
разноски по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10