Р Е Ш Е Н И Е № 60

 

гр. Сливница, 07.08.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

 

при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 490 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 549 и сл. ГПК, вр. чл. 14 ЗЛС.

Районен съд- гр. Сливница е сезиран с  молба, подадена от М.Г.К., ЕГН **********, с искане съдът да се произнесе с решение, с което на основание чл. 549, ал. 1 ГПК, вр. чл. 14 ЗЛС да обяви смъртта на В. М.С., роден на *** ***, като на основание чл. 551 ГПК съдът разпореди да бъде съставен акт за смърт, като за дата на смъртта се впише 21.04.1941 г.

В молбата се сочи, че В. М.С., роден на *** ***, е вуйчо на молителката- брат на майка й Деница М.Г.,***, която е починала на 22.10.2016 г. Сочи се, че от майка си молителката знае, че нейният брат е напуснал дома им в с. Пожарево през 1941 г. в първия ден след Великден, т.е. на 21.04.1941 г., като казал на родителите си, че заминава на работа в Чехословакия и оттогава никой не го е виждал и не е чувал за него. Твърди, че вече 77 години никой от семейството, роднините и хората от селото не са го виждали и на никой той не се е обаждал, като от МВнР молителката е разбрала, че вуйчо й никога не е бил регистриран в официалните регистри на населението на Чешката република. С оглед на горното молителката счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на молбата за обявяване на смъртта на вуйчо й.

В съдебно заседание молителят М.Г.К., чрез процесуалния си представител адв. А. от САК,  поддържа молбата.

Заинтересованите страни- потенциални наследници на лицето В.М.С., не се явяват, като от част от тях, а именно от Р.Й.С., В.Й.К., Б.Й.К. и Я.К.М.  по електронната поща на съда са постъпили молби, с които заявяват, че им е известно, че В. С. е напуснал Р. България преди много години и оттогава никой няма вести за него. Заинтересованите страни А.К.Я. и Б.К.С. са подали молба вх. № 189/21.01.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, в която сочат, че В.С. е брат на майка им, от която знаят, че имат вуйчо, който много млад заминал някъде и не се е връщал. Взелите становище заинтересовани страни молят да бъде обявена смъртта на наследодателя им Виден М.С..*** не взема становище по молбата.

Представителят на Районна прокуратура- гр. Сливница изразява становище за основателност на молбата.

Препис от молбата е изпратен на основание чл. 550, ал. 2 ГПК на Община Божурище и кметството на с. П. за разгласяване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на молителя, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към молбата и прието като доказателство Удостоверение за наследници изх. № 32 от 06.07.2018 г. на Община Б., С. Г.Н., е починала на 10.12.1056 г., като е оставила за свои наследници по закон съпругът си М. С. Н. (починал на 29.01.1971 г.) и децата си- О. М.С. (починал на 06.10.1989 г.), В.М. Н. (починала на 24.01.1962 г.), Д.М.С. (починал на 24.06.2002 г.), Г. М.С. (починал на 19.08.1996 г.), В.М.С., К. М. А. (починала на 13.03.2007 г.), Ц. М. С. (починал на 14.05.1994 г.), С. М. Ф. (починала на 16.09.2010 г.), Д. М.Г. (починала на 22.10.2016 г.) и С.М.С..

 След смъртта си М. С. Н. (починал на 29.01.1971 г.) е оставил за свои наследници по закон децата си О. М.С. (починал на 06.10.1989 г.), В. М. Н. (починала на 24.01.1962 г.), Д.М.С. (починал на 24.06.2002 г.), Г. М.С. (починал на 19.08.1996 г.), В. М.С., К.М. А. (починала на 13.03.2007 г.), Ц. М.С. (починал на 14.05.1994 г.), С. М. Ф.(починала на 16.09.2010 г.), Д.М.Г. (починала на 22.10.2016 г.) и С.М.С..

След смъртта си О. М.С. е оставил за свой наследници по закон съпругата си Е. Д.З. и сина си Б.О.М..

След смъртта си В. М. Н. е оставила за свои наследници по закон съпругът си Р.К. Н. (починал на 19.03.1983 г.) и децата си Й. Р. К. (починал на 19.02.2016 г.) и Б. Р. К. (починал на 14.01.2013 г.).

След смъртта си Й.Р. К. е оставил за свои наследници по закон децата си С.Й.К., Р.Й.К., В.Й.К., Б.Й.К. и К.Й.К., починал на 31.03.2014 г. и оставил за свои наследници по закон синовете си К.К.К. и М.К.К..

След смъртта си Б. Р. К. е оставил за свои наследници по закон съпругата си С. М.К. и децата си- К.Б.П. и В.Б.К..

След смъртта си Д.М.С. (починал на 24.06.2002 г.) е оставил за свои наследници по закон сина си Г. Д. М., починал на 31.01.2010 г. и оставил за свои наследници съпругата си Е.Ц.М. и децата си- М.Г.Х. и Г.Г.Х..

След смъртта си Г. М.С. (починал на 19.08.1996 г.) е оставил за свои наследници по закон децата си- С.Г.С. и М.Г.С..

След смъртта си К. М. А. (починала на 13.03.2007 г.) е оставила за свои наследници по закон децата си- Я.К.М., А.К.Я., Б.К.С., Д.К.С. и К.А.А..

След смъртта си Ц. М. С. (починал на 14.05.1994 г.) е оставил за свои наследници по закон съпругата си Ц. Д. С. (починала на 20.02.2012 г.) и децата си- Д.Ц.С., В.Ц.С. и Н. Ц.С., починал на 13.06.1995 г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си Й.Г.С. и сина си- К.Н.Ц..

След смъртта си С. М. Ф. (починала на 16.09.2010 г.) е оставила за свои наследници по закон децата си- В.Г.П. и В. Г.Ф..

След смъртта си Д. М.Г. (починала на 22.10.2016 г.) е оставил за свой наследник по закон дъщеря си М.Г.К..

От приложеното уведомление от община Божурище е видно, че за В. М.С., роден на *** ***, липсва съставен акт за смърт. Според предоставените сведения и записи в кметство с. Пожарево в семейния регистър на селото от 1949 г. лицето В. М.С. фигурира в том I, стр. 105, като син на М. С. Н., като за него има следната информация: семейно положение- неженен, образование- III клас, вероизповедание- източно православен, народност Българска, поданство- Българско, занятие- земеделие, законно местоживеене-***. Посочено е, че в графа „Забележки“ е отбелязано: Чехия.

От представеното по делото писмо до молителката изх. № 15ПР-1233 на МВнР се установява, че в резултат на запитване до чешките власти, Министерство на правосъдието на Република Чехия е уведомило посолството на Р. България, че няма информация за издирваното лице В. М.С.- нито такава за адрес, нито дали е починало.

Съдът служебно е изискал информация от МВнР относно обстоятелството има ли данни В. М.С., роден на *** ***, да е напускал територията на Република България, респ., след допитване до компетентните власти в Република Чехия и Република Словакия, да се установи дали името му се съдържа в регистри, поддържани от бившата Република Чехословакия, или такива поддържани от Р. Чехия и Р. Словакия. В отговор е постъпило писмо вх. № 1159/05.04.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, с което МВнР, Дирекция „Консулски отношения“ е уведомила съда, че Посолството на Р. България в Прага е уведомила дирекцията, че в резултат на запитване до чешките компетентни власти, Министерство на правосъдието на Чешката република е уведомило, че няма информация за издирваното лице, като вероятно В. С. никога не е бил регистриран в официалните регистри на населението на Чешката република. Посолството на Р. България в Братислава е уведомило, че в резултат на запитване на словашките компетентни власти е получен отговор от Министерство на вътрешните работи на Словашката република- Секция гражданска администрация, Дирекция „Регистри, гражданско състояние и адресна регистрация“, че в регистрите на Словашката република не фигурира лице с посочените данни.

 Съдът е изискал и сведения от РУ- Сливница, като в отговор е постъпило писмо, видно от което в информационните системи на МВР няма лице с посочените данни, като след проведени беседи със жители на селото е било установено, че по техни спомени през 1948 г. С. е заминал за Чехия по програма за възстановяване на бившите социалистически държави от войната, като по техни спомени след около две години от заминаването му се е получило съобщение, че е починал вследствие на трудова злополука.

Съдът е изпратил за разгласяване по реда на чл. 550 ГПК на извлечение от молбата до Община Божурище и кметство с. Пожарево на видно обществено място за срок от един месец, като в отговор е било изпратено и самото съобщение с указание, че в едномесечния срок не са постъпили данни от граждани.

В показанията си свидетелят М. С. М. заявява, че познава молителката и роднините й, но не познава В. С., тъй като още през 1941 след Великден е заминал за Чехия. От бащата на В. С.- М., знае, че оттогава не е имало обаждания, като даже са отказали на баща му да бъде вписано името на сина му на паметника на загиналите на фронта, тъй като не е могло да се докаже. Сочи, че знае, че В. е заминал за Чехия, тъй като са били девет деца, сиромаси и в България не е имало работа.

В показанията си свидетелката Г. Г. М. заявява, че познава майката на молителката К.- Д., от която знае, че в семейството са били девет деца и че са били трудно отгледани, като впоследствие един от братята- В. е заминал, като от нея знае, че това е станало някъде през 1941 г. съвсем скоро след Великден. Допреди две години, когато е починала майката на молителката, тя не е имала информация какво се е случило с брат й В., но се носели слухове, че е загинал по време на войната.

При служебна справка се установява, че през 1941 г. Великден за Православната църква се е чествал на 20-ти април.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Молбата е допустима като подадена от процесуално легитимирано лице- потенциален наследник на лицето, чиято смърт се иска да бъде обявена, пред компетентния съд и след като са изминали повече от пет години от твърдяното в молбата последно известие за В.М.С. – чл. 14 ЗЛС.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Съгласно чл. 14, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗЛС, предпоставките за обявяването на смъртта на едно лице са: безвестно отсъствие на лицето, а именно то да е изчезнало и да няма сведения за него, и безвестното отсъствие да е продължило повече от пет години. Отсъствието на лицето, продължило повече от една година, е основание за обявяването му за отсъстващ на основание чл. 9 ЗЛС, а когато изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт – чл. 14, ал. 1 ЗЛС, като съгласно ал. 2 на същия член, обявяването на смъртта не е предпоставено от обявеното отсъствие на лицето.

 Състоянието на неизвестност е обективен факт изразяващ се в невъзможността по никакъв начин да се установи местонахождението на лицето, както и сведения дали е живо или е настъпила смъртта му, къде и кога.  В настоящия случай се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства – гласни и писмени, че след 20.04.1941 г. до настоящия момент В. М.С. е в неизвестност и няма никакви сведения за него. Всички разпитани по делото свидетели еднозначно сочат, че не са виждали В. М.С., като това се потвърждава и от беседата с жителите на с. Пожарево, извършена от служителите на РУ- Сливница, макар и в сведението да е посочена 1948 г. Няма основание да се приеме, че свидетелите, разпитани по делото имат интерес да твърдят по-ранна дата на напускането на С. на Р. България, поради което следва да се приеме, че именно оттогава- 21.,04.1941 г., нямат никаква информация за неговото местонахождение. Установено е, че последното известие за В. С. е било именно на 21.04.1941 г., от която дата са изминали повече от 78 години, през който период С. не е установил никакъв контакт с близките си. Останалите събрани по делото доказателства също не съдържат данни за каквато и да било следа от изчезналия В. М.С.. Не може да се приеме за достоверна посочената в писмото на РУ- Сливница година- 1948 г., като година през която С. е напуснал Р. България, доколкото след 1944 г. напускането на територията на България е станало изключително трудно, а наред с това няма данни от кои лица е било събрано това сведение и имали ли са същите непосредствени възприятия за напускането на България на С.. При анализа на всички тези доказателства, в съвкупност се установява по категоричен начин, че Виден М.С. е в неизвестност, като безвестното му отсъствие е продължило в твърде дълъг период от 78 години (надхвърлящ значително изискуемия от закона петгодишен срок по чл. 14 ЗЛС за обявяване на смъртта на лицето), с оглед което може да обоснове основателно предположение, че В.М.С. е починал и неговата смърт е причината за  невъзможността да се установи местонахождението му.

 Поради това съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 14 ЗЛС за обявяване на смъртта на  наследодателя на молителката В. М.С.. В съгласие с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗЛС – поради липсата на категорични данни за момента на смъртта на В. М.С., за момент на неговата смърт следва да се приеме денят, за който се отнася последното известие за него, а именно 21.04.1941г.- денят, следващ Великден, когато В. С. е заминал за Чехия. Именно тази дата съдът приема за дата на смъртта на Виден М.С. с оглед данните по делото, че е заминал за Чехия след Великден, който през 1941 е бил честван на 20-ти април.

Така мотивиран и на основание  чл. 549 и сл. ГПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА на основание чл. 14 ЗЛС СМЪРТТА на лицето В. М.С., роден на *** ***, с последен адрес в с. П.., общ. Б..

РАЗПОРЕЖДА,  на основание чл. 551 ГПК, да се състави акт за смърт на В. М.С., роден на *** ***, с последен адрес в с. П., общ. . като за дата на смъртта се впише 21.04.1941 г.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд- София в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

След влизането в сила на решението препис от него да се изпрати на Община Б. за издаване на акт за смърт и вписването му в регистрите за гражданско състояние.

                                                                                                                                   

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: