№ 17491
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110114563 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 06.06.2022 г. /л.20-21 от
делото/ и от пълномощника на ищците в проведеното на 15.03.2023 г. открито съдебно
заседание, с предявени при условията на активна солидарност от С. К. С. ЕГН
********** и П. Г. С. ЕГН ********** срещу А. Ю. А. ЕГН ********** осъдителни
искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.232 ал.2 ЗЗД, с които се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищците сумата в размер на 6000 лв., представляваща
наемно възнаграждение по договор за наем от 01.01.2018 г. за недвижим имот, находящ
се в гр............ за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2019 г., сумата в размер на 2069,61
лв., представляваща главница за консумативни разходи за ползвана топлинна енергия и
26,83 лв. такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г. до
31.10.2019 г., сумата в размер на 700 лв., представляваща главница за предоставени
ВиК услуги за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2019 г., сумата в размер на 658 лв.,
представляваща свързани с етажната собственост дължими разходи към дружество
„............. ООД за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2019 г. Претендират разноски.
Ищците твърдят, че на 01.01.2018 г. сключили с ответника договор за наем на
процесния недвижим имот, за срок от четири години, без право да се преотдава наетия
имот на други лица. Поддържат, че наемателят имал право да не заплаща наемна цена
за първите две години от срока, за който бил сключен договорът, при условие, че
извърши в наетия имот ремонт на обща стойност 6000 лв., включващ поставяне на
1
подови настилки в помещенията, шпакловане и боядисване и/ или поставяне на тапети
в помещенията, поставяне на кухненско оборудване /мивка, шкафове и абсорбатор/,
ремонт и обзавеждане на баня /поставяне на душ батерия, мивка, тоалетна чиния и
тоалетно казанче, както и поставяне на плочки/ теракот/. Всички трайно закрепени
движими вещи в недвижимия имот в резултат на извършения ремонт, съгласно
договореното между страните, оставали собственост на наемодателя. Поддържат, че
изпълнили задълженията си да предоставят на наемателя достъп до наетия недвижим
имот, но при извършена в края на септември 2019 г. проверка от ............. С.- син на
ищците, същият установил, че ответникът не е изпълнил задълженията си да извърши
уговорения ремонт, а в апартамента заварил над 20 души, представили се като
работници от Молдова, които живеели в него и заплащали наем на ответника.
Поддържат, че техният син, който бил упълномощен от тях, с нотариална покана,
връчена на ответника на 21.10.2019 г., прекратил наемния договор на основание чл.21
от същия. На 21.10.2019 г. наемодателят влязъл във владение на имота. Ответникът не
изпълнил задължението си да заплаща наемната цена и консумативи за времето, през
което е ползвал имота. Моли за уважаване на исковете, като претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва претенциите. Поддържа, че за периода от 01.01.2018 г. до края на м. май
2018 г., съгласно чл. 8, ал. 2 от договора за наем, извършил ремонт и подобрения в
наетиня имот, както следва: коридор; стени и таван - обрушване на подкожушена
шпакловка, прешпакловане, шкурене, фина шпакловка, две ръце латекс; под - монтаж
на гранитогрес и первази; баня и отделна тоалетна: довършване на ел. инсталация;
разбиване на замазка за правилен монтаж на сифони и канализация, изправяне на
замазката; поставяне гранитогрес на пода; монтаж на мивки, тоалетно казанче и
тоалетна чиния и съответната арматура; демонтаж и монтиране в право положение
вратата и касата на банята; монтаж на конструкция и гипскартон на стени и тавани;
залепване на плочки по стените и латекс две ръце на тавани; кухненски бокс: ремонт
на ел. инсталация и В и К; обрушване на подкожушена шпакловка, прешпакловане,
шкурене, фина шпакловка; две ръце латекс; монтаж на кухненски шкафове горен и
долен ред съответно с батерия и мивка; под - изравняване на замазка; монтах на
подложка; ламиниран паркет и первази; две спални: обрушване на подкожушена
шпакловка, прешпакловане, шкурене, финна шпакловка; две ръце латекс; под -
изравняване на замазка; монтах на подложка; ламиниран паркет и первази; балкони;
ремонт на паднали первази на пода с цел спиране на влагата към стените на спалните.
Твърди, че през лятото на 2018 г. предоставил на адв.Б., която представлявала
наемодателите, документи и снимки на извършения ремонт. Твърди, че през м. август
2018 г., когато наемодателите се прибрали от чужбина, им предоставил ключовете от
имота, за да се запознаят с извършения ремонт на място. Твърди, че не ползвал наетото
жилище, тъй като смятал да го предостави за живеене на сина си, но неговите планове
2
се променили. Твърди, че синът на наемодателите се свързал с него по телефона и му
заявил, че прекратяват договора, за което получил и нотариална покана. В края на
м.октомври 2018 г. отишъл до наетия имот, за да изнесе от там лични вещи - малък
хладилник, микровълнова печка, готварска печка. Не успял да влезе, защото патронът
на входната бил сменен, а при позвъняване никой не отворил. Оспорва твърдението на
ищците, че претендираните суми, представляващи консумативни разходи за
топлоенергия, вода и етажна собственост за периода 01.01.2018 г. до 31.10.2019 г., са
заплатени от тях. Оспорва и че претендираните суми за консумативни разходи се
отнасят до посочения от ищците период, както и претенциите на ищците за
консумативни разходи за топлоенергия, вода и етажна собственост по размер. При
условията на евентуалност навежда възражение за погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.232 ал.2 ЗЗД:
За основателност на така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи пълно и главно наличие на наемно правоотношение между страните и
изпълнение на задълженията си по него, т.е. че е изправна страна, размерът на
наемната цена, както и настъпване изискуемостта на вземанията.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане.
По делото липсва спор и от представените писмени доказателства – договор за
наем от 01.01.2018 г. /л.59-63/ се установява, че между ищците С. С. и П. С., в
качеството им на наемодатели, и ответникът А. А. в качеството му на наемател, е бил
сключен договор за наем, по силата на който наемодателите са отдали на наемателя за
временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, представляващ
апартамент ........... за срок от четири години, считано от датата на сключване на
договора, когато се предава и държанието на недвижимия имот.
Съгласно чл.2 от договора, страните са постигнали съгласие наетият обект да бъде
използван от наемателя за жилищни нужди за срока на договора, като месечният наем
съгласно уговореното в чл.8 ал.1 от договора възлиза на сумата от 250 лева, платима в
авансово в срок до 30-то число на предходния месец. По силата на ал.2 от чл.8 от
договора, страните са постигнали съгласие за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.
наемателят да не заплаща месечна наемна цена на наемодателя. В този период,
съгласно уговореното между страните, наемателят се е задължил да извърши ремонт на
наетия недвижим имот на обща стойност от 6000 лева, включващ поставяне на подови
настилки в помещенията, шпакловане и боядисване и/ или поставяне на тапети в
помещенията, поставяне на кухненско оборудване /мивка, шкафове и абсорбатор/,
ремонт и обзавеждане на баня /поставяне на душ батерия, мивка, тоалетна чиния и
3
тоалетно казанче, както и поставяне на плочки/ теракот/. Всички трайно закрепени
движими вещи в недвижимия имот в резултат на извършения ремонт, съгласно
договореното между страните, остават собственост на наемодателя. Съгласно
уговореното между страните в чл.6 от договора, наемателят и наемодателят имат право
да прекратят едностранно договора с едномесечно писмено предизвестие, отправено от
едната страна до другата след 01.01.2020 г., като наемателят се задължава да освободи
наетия имот до края на срока на предизвестието и да го предаде на наемодателя. В чл.7
от договора е посочено, че във всички случаи на прекратяване на договора наемателят
е длъжен да разплати дължимите суми за наетия имот с дружествата- доставчици на
комунални услуги. За изпълнение на задълженията наемателят следва да предостави на
наемодателя писмени документи, доказващи извършените плащания и липсата на
задължения в деня на подписване на приемо- предавателния протокол за
освобождаване на наетия имот.
Съгласно ал.3 от чл.8 първият дължим месечен наем се заплаща от наемателя на
наемодателя за м. януари 2020 г. Съгласно чл.9 от договора, разходите за ток, вода,
топлоснабдяване, както и тези, свързани с общите части на сградата и други
комунални услуги, касаещи наетия имот, се заплащат от наемателя. В чл.17 от
договора е уговорено задължение на наемателя да не преотдава наетия имот на друго
лице без изричното писмено съгласие на наемодателя за всеки отделен случай.
Съгласно чл.20 от договора, наемателят се задължава да върне наетия имот на
наемодателя с подписване на приемо- предавателен протокол при прекратяване на
договора, като се задължава да предаде имота с монтирано кухненско обзавеждане,
като се отчете обичайната амортизация. Съгласно чл.21 от договора, в случай, че
наемателят е в забава за изплащане на дължимите консумативни разходи, свързани с
наетия имот /ток, вода, топлоснабдяване, разходи, свързани с общите части на
етажната собственост/, наемодателят има право да развали договора едностранно с
писмено изявление до наемателя, без да предоставя срок за изпълнение.
Тъй като изпълнението на задължението на наемодателите да предоставят на
наемателя държанието върху процесния недвижим имот е безспорно по делото, на
основание чл. 232 ал.2 ЗЗД, наемателят-ответник дължи изплащането на уговорената за
ползването на имота наемна цена. Ответникът не твърди и не доказва парично
изпълнение на задължението си. Спорен между страните е въпросът дали наемателят е
изпълнил задължението си съгласно чл.8 ал.2 от договора за наем да извърши ремонт
на наетия имот на обща стойност 6000 лева, в който случай не дължи наемната цена за
периода съгласно уговорката между страните. Следователно с наемния договор е
сключен и договор за изработка, като страните са се споразумели дължимото
възнаграждение за изработката да бъде приспаднато с наемната цена.
От показанията на свидетелката ............... на ищците се установява, че същата е
4
била брокер при сключване на наемната сделка, като недвижимият имот, предмет на
наемния договор от 01.01.2018 г., бил незавършен, на шпакловка и замазка. Бил
закупен на кредит, който наемодателите обслужвали трудно, поради което и отдали
имота под наем на ответника с уговорката, че ответникът щял да го завърши и да живее
по наем в него за срок от две години с парите, които е вложил, а след това щял да
заплаща месечна наемна цена в размер на 250 лева. Свидетелката поддържа, че е
посетила имота през лятото на 2019 г., като ответникът е бил ремонтирал подовете
/положен бил теракот в антрето и банята и ламиниран паркет в двете спални/, банята и
тоалетната, но не и стените. Върху стените бил положен единствено латекс, но не и
шпакловка. Стените били на груба мазилка, както са оставени от строителя.
Ответникът не бил поставил кухненски бокс, мивка и шкафове. Свидетелката
информира, че според това, което й било известно, уговорката била ответникът да
постави подова настилка от ламинат в двете спални, както и да бъде положена подова
настилка -теракот в останалите стаи и в мокрите помещения.
Свидетелката поддържа, че при посещението си в апартамента през лятото на
2019 г. със сина на ищците ............. С. заварили там рускоговорящи хора. Единият от
тях обяснил на свидетелката, че били от Молдова и били строителни работници, като
пребивавали в имота, тъй като ответникът А. ги бил настанил в жилището. Синът на
ищците ............. установил, че не били заплащани задълженията за топлинна енергия за
целия период на договора. Според свидетелката, тя била предоставила на ответника
ключа от апартамента, който той не върнал. Собствениците влезли в жилището с
помощта на ключар в ранната есен на 2019 г. Според посоченото от свидетелката, при
посещението й в жилището не било много чисто, тъй като живеели много хора, но не
забелязала увреждания по ремонтираните от ответника части на жилището.
От показанията на свидетелката ......... на ищците се установява, че същата живее
на семейни начала с техния син- ............. С., като от лятото на 2019 г. се нанесли в
жилище под наем. От родителите на С. свидетелката научила, че притежават жилище в
гр............ като имат проблеми с наемателя и се опитват да се свържат с него, но без
успех. През есента на 2019 г. двамата със сина на ищците ходили да посетят жилището,
но то било заключено. Свързали се с адв.Б., като тя им съдействала да отворят
апартамента. Вътре заварили около десет човека, които били рускоговорящи. Те
обяснили на свидетелката и сина на ищците, че апартаментът им бил предоставен под
наем от ответника. Апартаментът бил мръсен, нямало шпакловка или замазка на
стените, на таваните се виждала циментовата плоча. Не бил поставен кухненски бокс,
нито шкафове, не били поставени лайсни в коридора. В стаите имало замърсен
ламиниран паркет, като в мокрите помещения имало плочки, а в банята нямало мивка.
След като свидетелката се нанесла в жилището със сина на ищците в края на 2019 г.,
направили кухненско обзавеждане, боядисали стените, оправили таваните на всички
стаи и сложили лайсни на подовете.
5
Прието е заключение на вещото лице по СТЕ, неоспорено от страните, от което се
установява, че към момента на извършения оглед на място на 25.04.2023 г. жилището е
изцяло завършено с направен нов ремонт с боядисване на всички стени в цвят,
монтирано цялостно кухненско обзавеждане с горен и долен ред шкафове, за което на
вещото лице е представена фактура от 19.02.2020 г. на фирма ...........“ ООД. След
направени необходими измервания за установяване количеството СМР и извършено
сравнение между представените от ответника с отговора на исковата молба снимки,
вещото лице констатира, че към момента на огледа са запазени настилките в стаите и
ремонтните дейности в санитарните възли, отделната тоалетна се ползва за мокро
помещение, а банята е обособена като баня с тоалетна. Според посоченото от вещото
лице, за остойностяването на извършения ремонт и при отчитане на приложените по
делото документи за закупени материали се констатират частични съвпадения. Вещото
лице поддържа, че се установяват осъществени СМР в коридора, където по стените и
тавана е направена частична шпакловка и боядисване с бял латекс, положена е
настилка от гранитогрес с первази от гранитогрес. В банята е направен извод за
канализация, в банята и отделната тоалетна са направени настилки от гранитогрес и
облицовки по стените с фаянс. Монтирана е тоалетна чиния тип „моноблок“, тоалетна
мивка среден формат и батерия с душ. Таваните са били оставени на стара мазилка.
Няма монтиране на гипсокартон по стени и тавани на конструкция и няма латекс по
таваните. В кухненския бокс според посоченото от вещото лице е била направена
частична прешпакловка и боядисване с бял латекс. Кухненското обзавеждане е
направено през 2020 г., поради което и вещото лице не го остойностява. Монтирана е
настилка от ламиниран паркет с подложка, не били монтирани PVC первази, което
било видно и от представените с отговора на исковата молба снимки. В двете спални
според посоченото от вещото лице била направена частична прешпакловка и
боядисване с бял латекс, като била изпълнена подова настилка от ламиниран паркет
върху подложка. И там не било установено монтиране на первази. Според посоченото
от вещото лице, в резултат на всичко описано общата пазарна стойност на извършения
в жилището ремонт възлиза на 4757,94 лв. без ДДС или 5709,53 лв. с ДДС. На фона на
горното съдът приема, че ответникът е изпълнил частично задълженията си за
заплащане на наем, извършвайки ремонт в наетия имот на стойност 5709,53 лв. с ДДС,
поради което и съдът намира, че за искът за разликата до 5709,53 лв., представляваща
стойността на извършените в имота СМР от ответника, е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен. Представена е нотариална покана от ищците, връчена на
ответника на 21.10.2019 г., видно от която същите са упражнили едностранно правото
си да развалят сключения договор на основание чл.17 и чл.21 от същия, считано от
датата на връчване на поканата. От показанията на свидетелите св. ............... и .........,
които съдът кредитира като пълни и непротиворечащи на останалите доказателства по
делото се установява, че ищците са получили достъп до процесния недвижим имот в
6
края на м. октомври 2019 г. На фона на горното съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и за сумата в размер на 290,47 лева, представляваща остатък от
дължим за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. наем в размер на общо 6000 лв.,
доколкото ищците са се възползвали от правната възможност за кредиторите по
двустранни договори – по чл.87 ЗЗД, да развалят договора и имотът не е ползван от
ответника, считано от края на м. октомври 2019 г., което се установява и от
представената от самите ищци електронна кореспонденция с домоуправителя в ЕС
/л.97/.
По иска с правно основание чл.232 ал.2 пр. второ ЗЗД:
За основателност на предявената претенция в тежест на ищеца е да установи
пълно и главно наличие на наемно правоотношение между страните, че задължението
за заплащане на разходите за консумативни разходи за топлоенергия, ВиК услуги и
етажна собственост е на наемателя, както и претенциите си по размер.
В тежест на ответника по горните претенции е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и правоизключващите и правопогасяващите си
възражения.
По делото са представени от ищците доказателства за заплатени консумативни
разноски – разписка №040009850726156/25.10.2019 г./л.56/ в размер на общо 2098,07
лева, от които сумата в размер на 2053,36 лева за платена топлинна енергия по
фактури, издадени за периода м.05.2019 г. до м.09.2019 г. и сумата в размер на 25,33
лева за такса дялово разпределение по фактури, издадени за периода м.07.2018 г. до
м.09.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр............, аб.№............ Същите не са
оспорени от ответника в срока по чл.190 ГПК, поради което и съдът намира
предявените искове за доказани за посочените размери и период.
Своевременно е релевирано от ответника възражение за погасяване по давност на
вземанията за консумативи, като същите следва да се считат погасени с кратката
тригодишна давност, предвид наличието на договорно правоотношение между
страните за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2019 г., поради което и към него се
прилагат правилата на чл. 232 ЗЗД, а не тези на извъндоговорната отговорност по чл.
59 ЗЗД, които биха били приложими при липса на друго основание за претендирани на
сумите за консумативи. Като се съобрази посочената практика, за погасени следва да се
считат вземанията, дължими в период три години преди подаване на исковата молба на
18.03.2022 г. – т. е. до 18.03.2019 г., като за вземанията за такса за дялово
разпределение остават дължими суми само за периода от 18.03.2019 г. до 31.10.2019 г.
в размер на 11,97 лева, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а
за разликата до предявения размер и период следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Вземанията за консумативи за топлинна енергия не са погасени по
давност предвид началната дата на периода, за който същите са начислени.
7
Представени са от ищците неоспорени от ответника в срока по чл.190 ГПК писмо
и справка от баланс /л.56/ от трето неучастващо по делото лице- „..................... за което
страните не спорят, че в периода 01.01.2018 г. до 31.10.2019 г., е изпълнявало
функциите по управление на етажната собственост, видно от които за периода
01.10.2018 г. до 31.10.2019 г. сумата в размер на 333 лв. е начислена за режийни
разходи за етажната собственост, като същата е заплатена от ищците след издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 05.08.2020 г. по ч.гр.д. №33386/2020 г.
по описа на СРС, 143 състав /платежно нареждане от 29.03.2021 г. на л.94/, ведно със
сторените разноски в размер на общо 325 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, доколкото
се касае за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
в който случай давността е всякога петгодишна по арг.от чл.117 ал.2 ЗЗД.
Съдът намира, че правото на възнаграждение, включително по договор за наем, не
е неделимо по своята природа. При това положение активна солидарност на
кредиторите може да възникне единствено при изрично уговаряне с длъжника, какъвто
не е настоящият случай. Обстоятелството, че наемната цена е уговорена в общ размер
и че следва да се заплати по посочена от двамата наемодатели банкова сметка, не
означава поета от кредиторите активна солидарност. Следователно нито посочената
клауза от Договора за наем, нито друга клауза от него може да се тълкува като изрична
уговорка за активна солидарност, т. е. като уговорка, че един от наемодателите може да
претендира заплащане на цялата наемна цена. Само за пълнота следва да се посочи, че
претенцията за солидарно присъждане на сумата в полза на ищците е неоснователна и
на самостоятелно основание. В хода на производството не се спори и се доказа
твърдяното от ищците, че двамата имат качеството съпрузи. Съдът не намира обаче
законова опора на твърдението на ищците за възникнала за вземането им активна
солидарност. В СК липсва разпоредба, която да сочи, че задълженията на трети лица
спрямо съпрузи, се дължат при условията на активна солидарност. Изрично в СК се
предвижда, че за определени задължения на съпрузите към трети лица двамата съпрузи
отговарят солидарно /чл. 32 и чл. 36 СК/, но тези хипотези са неприложими в
настоящото производство, в което съпрузите не са в качеството на длъжници, а на
кредитори. Тъй като изрична уредба относно активната солидарност липсва, то по
аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД, уреждаща
пасивната солидарност. Несъмнено въз основа на принципа за свободата на договаряне
активна солидарност винаги може да бъде уговорена между страните, подобна
уговорка нито се твърди, нито се доказва по делото. Липсва законово правило, което да
обуславя наличието на активна солидарност. Не се касае и до неделимо задължение. С
оглед горното, исковете следва да бъдат частично уважени, но при условията на
разделност.
8
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква
и за двете страни. Ищецът е представил доказателства за внесена държавна такса в
размер на общо 472,78 лева, като адв. А. Ф. Б. от САК с личен номер на адвокат
********** претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА съгласно
представен по делото договор за правна помощ от 20.12.2022 г. /л.131/. На основание
чл.78 ал.1 ГПК и съобразно уважената част от исковете на ищците се следват разноски
в размер на 135,34 лева за държавна такса съобразно уважената част от исковете. На
основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА в полза на адвокат А. Ф. Б. от САК с личен номер на
адвокат ********** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищците по делото в размер
на 515,28 лева съобразно уважената част от исковете. Заявеното от ответника
възражение за неговата прекомерност е неоснователно с оглед предвидения в чл.7 ал.2
т.2 НМРАВ в приложимата редакция минимален размер от 1245,44 лева без ДДС,
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на общо 35,69 лева за платен депозит за вещо лице.
В полза на адвокат ................... от САК следва да бъде присъдено на основание
чл.38 ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1284,72 лева съобразно
отхвърлената част от исковете за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ю. А. ЕГН **********, съдебен адрес гр. ............. да заплати на С.
К. С. ЕГН ********** и П. Г. С. ЕГН **********- и двамата със съдебен адрес
гр..........., при условията на разделност при равни квоти следните суми: на основание
чл. чл.79 ал.1 вр. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД сумата от 2053,36 лева, съставляваща
консумативи за топлинна енергия по фактури за периода м.05.2019 г. до м.09.2019 г. за
ползването на недвижим имот, находящ се в гр............ въз основа на договор за наем от
01.01.2018 г., сумата в размер на 11,97 лева за такса за дялово разпределение въз
основа на издадени фактури за периода от 18.03.2019 г. до 31.10.2019 г., както и сумата
в размер на 658 лева дължими разходи за управление и поддръжка към „............. ООД,
ведно със законната лихва, считано от 18.03.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.232 ал.2 пр.1 за сумата в размер
на 6000 лева, представляваща наемно възнаграждение по договор за наем от
01.01.2018 г. за недвижим имот, находящ се в гр............ за периода от 01.01.2018 г. до
9
31.12.2019 г.; иска с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл. 236, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за
консумативи за топлинна енергия за разликата над сумата от 2053,36 лева до
претендирания размер от 2069,61 лева и за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., за
такса за дялово разпределение за разликата над сумата от 11,97 лева до предявения
размер от 26,83 лева и за периода 01.01.2018 г. до 17.03.2019 г., за сумата в размер на
700 лева, представляваща консумативи за предоставени ВиК услуги за периода от
01.01.2018 г. до 31.10.2019 г., както и искането за осъждане на ответника А. Ю. А.
ЕГН ********** да заплати на С. К. С. ЕГН ********** и П. Г. С. ЕГН **********
сумите при условията на активна солидарност.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК А. Ю. А. ЕГН ********** да заплати на
С. К. С. ЕГН ********** и П. Г. С. ЕГН ********** сумата в размер на 135,34 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК С. К. С. ЕГН ********** и П. Г. С. ЕГН
********** да заплатят на А. Ю. А. ЕГН ********** на сумата в размер на 35,69
лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА А. Ю. А. ЕГН ********** да заплати на
адвокат А. Ф. Б. от САК с личен номер на адвокат ********** сумата в размер на
515,28 лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищците по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА С. К. С. ЕГН ********** и П. Г. С. ЕГН
********** да заплатят на адвокат ................... от САК сумата в размер на 1284,72
лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ответника по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10