Р
Е Ш Е
Н И Е
№..............
град Шумен, 25.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря В.Русева, като разгледа
докладваното от съдията АД № 254 по описа за 2021 година на Административен съд
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е въз основа на жалба от С.С.З. с ЕГН:**********,*** чрез адв.И.М.от
САК, съдебен адрес:*** срещу Ревизионен акт № Р-03002719006730-091-001/26.04.2021г.,
издаден от Началник на сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ и Главен инспектор
по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение №
117/15.07.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” Варна при Централно управление на НАП. С обжалвания ревизионен акт на
жалбоподателя е вменена отговорност по чл.19 ал.2, 3 и ал.5 от ДОПК за задължения
на „Д. 2004“ ООД с ЕИК *********, както следва: 1. за данък върху доходите от
трудови правоотношения за периода 07.2017г., 10.2017г., 11.2017г., 12.2017 и 01.2018г. в общ размер на 6291,95лева главница
и лихва 2153,17лв.; 2. за вноски за ДОО по КСО за осигурители за периода
01.04.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер на 17780,39 лева главница и 6429,22
лева лихва; 3. за вноски за ЗО по ЗЗО за осигурители за периода 01.04.2017г. до
31.12.2017г. в общ размер на 8086,01 лева главница и 2939,56 лева лихва; 4. за
вноски за ДЗПО (УПФ) по КСО за осигурители за периода 01.04.2017г. до
31.12.2017г. в общ размер на 4066,91 лева главница и 1477,19 лева лихва; 5. за
задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. в размер на 427,68 лева
главница и 133,07 лева лихва; 6. за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни физически лица за периода 01.07.2017г.– 30.09.2017г. в размер
на 6097,13 лева главница и 2156,19 лева лихва.
Жалбоподателят
твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му за
задължения на юридическото лице по реда на чл.19 ал.2, ал.3 и ал.5 от ДОПК,
понеже не е бил управител, търговски пълномощник или мажоритарен собственик на
дружеството и не са налице елементите от фактическия състав на чл.19 ал.2 и
ал.5 от ДОПК, а именно не е установено качеството на субекта на отговорност, недобросъвестни
действия, нито пряка причинно– следствена връзка между поведението на
ревизираното лице в качеството на пълномощник на управителя, намаляването на
имуществото на дружеството, както и невъзможността да се изплатят дължимите
данъци. Прави искане за отмяна на ревизионния акт, като неправилен и
незаконосъобразен, понеже същия противоречи на приложимите законови разпоредби
и е издаден при допуснати процесуални нарушения и в несъответствие с принципа
за справедливост в данъчния процес. Не прави доказателствени искания.
Жалбоподателят не се явява в съдебно
заседание лично, като изпраща процесуален представител адв.М. от САК, редовно
упълномощен, който поддържа жалбата по подробно изложените в нея основания.
Ответната
страна– Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” Варна при ЦУ на НАП, не изпраща
процесуален представител.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК, административният съд приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок на 21.07.2021г. чрез пощенски оператор до административния
орган, като Решението е връчено на 15.07.2021г. по електронен път; от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Съобразно разпоредбата на чл.156 ал.1
от ДОПК и петитума на жалбата, предмет на настоящето съдебно производство е РА,
изцяло потвърден с Решението на Директора на дирекция „ОДОП” гр.Варна.
По валидността на Ревизионния акт:
Данъчната ревизия на С.С.З. като физическо лице е относно установяване
на отговорността му за задълженията на „Д. 2004“ ООД за корпоративен данък, данък
върху доходите от трудови правоотношения за вноски за ДОО по КСО за осигурители,
за вноски за ЗО по ЗЗО за осигурители, за вноски за ДЗПО (УПФ) по КСО за
осигурители, за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически
лица за различни периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. Ревизията била извършена
на основание Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002719006730-020-001/21.10.2019г.
За резултатите от ревизията бил съставен Ревизионен Доклад № Р-03002719006730-092-001/22.03.2021г.,
връчен на 29.03.2021г. на ревизираното лице, което в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК не подало възражение. Бил издаден Ревизионен Акт № Р-03002719006730-091-001/26.04.2021г.
от Началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите- ръководител
на ревизията, с който било прието, че на жалбоподателя следва да бъде ангажирана
отговарността по три самостоятелни основания за задълженията на „Д. 2004“ ООД, установени
по размер пропорционално на отчуждената част на капитала на дружеството,
притежавана от ревизирания, на осн. чл.19 ал.5 от ДОПК и до размера на намалението
на имуществото- 15 300.00лв. на осн. чл.19 ал.4, във връзка с ал.2 от ДОПК. Жалбоподателят
обжалвал РА по административен ред с жалба вх. № 4462/10.05.2021г., депозирана
в законовия срок по чл.152 от ДОПК от връчването му на 27.04.2021г. С Решение №
117/15.07.2021г., Директорът на дирекция „ОДОП”, гр.Варна потвърдил изцяло РА.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определеният от
него срок. С.З. е с постоянен и настоящ адрес в гр.Шумен, поради което ТД на
НАП- Варна е компетентна териториална дирекция по смисъла на чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда
от пороци водещи до нищожност.
Към материалите по делото са
приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
материализиращи електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът
констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна
форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като
техни автори. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху
ЗВР подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., като не
прави възражение от страна на жалбоподателя относно авторството на електронните
изявления.
По процесуалната и материална
законосъобразност на акта:
Ревизираното лице С.С.З. е местно физическо
лице, което било съдружник в „Д. 2004“ ООД, регистрирано по ф.д. №259/2004г. на
ШОС, от датата на основаването– 22.07.2004г. до датата на продажба на дяловете си
на друг съдружник- управителя М.Г.З.на 29.03.2018г., вписана на 23.08.2018г. в
ТР. Дружеството е задължено лице по смисъла на чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК. Същото било
с основен предмет на дейност- изработка на облекла, осъществявана в обект в
гр.Шумен, нает от ЕТ“Д.- М.З.“. Жалбоподателят З. притежавал 1500.00лв. от общо
5000.00лв. капитал или 30% от капитала на дружеството. Към датата на учредяване
и вписване на търговското дружество управителят М.Г.З.и майка на ревизираното
лице е била с дялово участие 2000,00лв. или 40% от капитала, като останалата
част от 30% се притежавала от баща му С.З.З../ Удостоверение за актуално
състояние и Договор за продажба в т.2 от делото/. На 23.11.2018г. била вписана
Молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството. С решение
№4/14.01.2019г. по дело № 155/2018г. на Окръжен съд– Шумен било открито
производство по несъстоятелност на „Д. 2004“ ООД, вписано в ТР на 15.01.2019г.
по партидата на дружеството. С Решение № 4/14.01.2019г. на ШОС била обявена
неплатежоспособността на дружеството, началната ѝ дата и било открито
производство по несъстоятелност. С Решение № 5/20.01.2020г. на ШОС, влязло в
законна сила на 28.01.2020г., било прекратено производството по несъстоятелност
и постановено заличаването на търговеца.
В хода на ревизионното производство на
проверяваното лице било връчено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от 12.11.2018г./стр.128 и сл. от том 1 от делото/, с оглед изясняване
на факти и обстоятелства от значение за ревизията. В отговор били представени
писмени обяснения от 14.12.2018г., както и документи относно наличности и
операции по лична банкова сметка, ***л и недвижим имот.
Чрез искане за представяне на документи
по реда на чл.37 ал.5 от ДОПК били събрани доказателства от две кредитни
институции- „Банка ДСК“ЕАД- гр.София и „Райфайзенбанк“ЕАД- гр.София. Видно от
банковите извлечения, дружеството било титуляр на две разплащателни сметки в
първата банка в лева и в евро, като по сметката в евро постъпвали суми от чуждестранни
съконтрагенти на дружеството- Cosma Moden GmbH
Co.KG за
периода 23.01.2017г.- 01.12.2017г., а чрез сметката в лева били осъществявани
разплащания с доставчици на услуги и със служители. От първата сметка на
04.12.2017г. било извършено теглене от жалбоподателя З. на 04.12.2017г. на сума
в размер 18300.00лв., отразено в справка
на операциите на стр.2 от л.240 по делото. При направен анализ от данъчните
органи се установило, че от изтеглената сума 3000.00 лв. била отразена по Дт на
сметка 501 „Каса“, а разликата от 15300.00 лв. била отразена по Дт на сметка
493 „Разчети със собственици“, която към 31.12.2017г. била със салдо в размер
на 20442,57лв. Видно от извлечението от сметка, до налагането на запор с
Постановление на публичен изпълнител на 04.12.2017г., дружеството погасявало
задълженията си към НАП.
С Протокол за извършена насрещна
проверка от 20.06.2019г. били приобщени в ревизионното производство писмени
доказателства и обяснения от управителя М.З.- Пълномощно от 30.10.2013г. с
нотариална заверка на подпис, с което се упълномощава жалбоподателя З. да
представлява дружеството/стр.299/, фактури, справки за активи и други
счетоводни документи. По делото са приложени Протоколи от общото събрание на
съдружниците на „Д. 2004“ ООД и разходни касови ордери за изплащане на
дивиденти, от които се установява, че на проведени на 03.07.2017г., 10.07.2017г.,
17.07.2017г., 25.07.2017г., 31.07.2017г., 03.08.2017г., 08.08.2017г., 14.08.2017г.,
22.08.2017г., 30.08.2017г., 04.09.2017г., 13.09.2017г. и 18.09.2017г. общи
събрания на съдружниците М.Г.З., С.З.З.. и С.С.З., който гласувал „против“,
били взети решения за изплащане на дивидент в общ размер на 21000лв./ л.384-423
от том 1 по делото/, като било възложено на управителя да извърши всички
необходими действия за изпълнение на решенията. По този начин за периода от
03.07.2017г. до 18.09.2017г. на съдружниците бил разпределен дивидент в общ
размер на 261000,00 лв., при липса на отчетена печалба в такъв размер от минали
години, съгласно публикувани ГФО.
Същевременно към датата на издаване на
РА- 26.04.2021г., видно от Приложение 2 към РА/л.54-62/, „Д. 2004“ ООД имало
непогасени публични вземания за данъци и осигуровки по КСО и ЗЗО в общ размер
на 127919,82 лева главница и лихви, възникнали за периода от 16.12.2016г. до
31.01.2018г., като същите били ликвидни и изискуеми.
Относно предприетите действия по
събиране на публичните вземания, ревизиращият екип е изискал и събрал
информация от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, въз основа на която се
установява, че срещу „Д. 2004“ ООД има образувано изпълнително дело ИД №
*********/2016г. за задължения в размер на 113539,06лв., в т.ч. главница 99 524,74
лв. и лихви 14014,32лв. С Постановление изх. № С170027-022-0078672/04.12.2017г.
бил наложен запор на МПС „Тойота Авенсис“ с рег.№ Н4999АР със собственик С.З. и
запор на банкови сметки до всички търговски банки в страната- „Банка ДСК“ЕАД. Установено
е, че за периода от 16.08.2016г. до 02.10.2017г., дружеството е правило
доброволни вноски за погасяване на задължения по ИД. След датата на налагане на
запора в „Банка ДСК“ЕАД- 14.12.2017г.,
дружеството не е правило плащания по ИД, а са постъпили само суми от запорираната
банкова сметка ***,32 лв.
На 26.03.2018г. била проведена среща със С.С.З.,
документирана в Протокол изх. № С180027-026-0007814/26.03.2018г., на която
същият е заявил, че дружеството не извършва дейност, задълженията няма да бъдат
платени и се обсъжда възможността за откриване на производство по
несъстоятелност.
Видно от Справка за проучено имуществено
състояние и категоризация на ЗЛ изх. №
С180027-134-0001440/28.06.2018г., дългът на дружеството бил прекатегоризиран
като трудно събираем- „няма имущество, включително авоари но банковите сметки“.
„Д. 2004“ООД било включено в Списъка на длъжниците по чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК с
неуредени публични задължения над 5000.00лв., които нямат имущество, върху
което може да се наложи обезпечение, не е представено обезпечение и няма
вземания от банки и трети лица.
Ревизиращите
органи анализирали и доказателствата, присъединени от друго контролно
производство на „Д.С-2017“ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител жалбоподателя
С.С.З.. Приобщен бил Договор за възлагане на работа № 1 от 01.12.2017г. с
възложител „Д.С-2017” ЕООД и изпълнител „Д. 2004“ООД за шивашки услуги с
материали и средства на възложителя/стр.377/. Към договора са приложени копия
на Приемно-предавателни протоколи и фактури, както и фискални бонове от ЕКАФП
за месец декември 2017г., от които е видно, че след налагане на запор от НАП,
сумите са постъпвали касово в дружество „Д. 2004“ ООД.
Въз основа на изложените факти
ревизиращите органи мотивирали наличието на кумулативните предпоставки за
ангажиране отговорността на С.З. за задължения на трето лице по три
самостоятелни основания: 1. по чл.19
ал.2 от ДОПК, в качеството му на търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ за извършени недобросъвестни действия по плащане в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, по смисъла
на §1 т.5 от ДР на ЗКПО в размер на 15300.00лв.; 2. по чл.19 ал.3, във връзка с ал.2 от ДОПК, в качеството му на
мажоритарен съдружник по смисъла на §1 т.30 от ДР на ДОПК за извършени
недобросъвестни действия по плащане в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата, по смисъла на §1 т.5 от ДР на
ЗКПО в размер на 15300.00лв. и 3.
по чл.19
ал.5 от ДОПК, в качеството му на мажоритарен съдружник по смисъла на §1 т.30,
във връзка с §1 т4 б.“д“ от ДР на ДОПК за извършени недобросъвестни действия по
прехвърляне на притежавани от него дялове в дружеството на друг съдружник, след
като е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно и
действието е извършено преди датата на обявяване в ТР на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност и вписване на решението на съда по
несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи, въз основа на които намира жалбата за
основателна:
Фактите, посочени в РА се установяват от
приобщените към ревизионната преписка писмени доказателства. Същите по същество
не се оспорват от жалбоподателя, включително и аритметичните изчисления на
публичните задължения на ревизираното лице, изчислени по реда на чл.19 ал.4 от ДОПК до размера на плащането/намалението на имуществото и чл.19 ал.5 изречение
второ от ДОПК- пропорционално на участието му в отчуждената част от капитала.
Спорът между страните по делото е изяло
правен и е свързан с отговора на въпроса дали са налице кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.19 ал.2, ал.3 и ал.5
от ДОПК за ангажиране отговорността на С.З. за непогасените задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски на „Д. 2004“ ООД. С оглед неговото
правилно разрешаване следва да се съобразят следните нормативни текстове,
касаещи отговорност по всяка от горепосочените хипотези и събраните
доказателства по делото:
I.
Общият принцип относно субектите, представляващи
задължени лица, съгласно чл.14 от ДОПК е, че такива може да бъдат физическите и
юридически лица, които: 1. са носители на задължението за данъци или
задължителни осигурителни вноски; 2. са задължени да удържат и внасят данъци
или задължителни осигурителни вноски; 3. отговарят за задължението на лицата по
т.1 и 2. В чл.19 ал.1, 2, 3 и 5 от ДОПК е уреден особен случай на лична
имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени
юридически лица по чл.14 т.1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на
закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за
задължения на задължено юридическо лице (главен длъжник) и при кумулативното
наличие на предвидените в закона предпоставки. По съдържанието си това е
последващо законово встъпване на съдлъжник (арг. от чл.101 и чл.121 от Закона
за задълженията и договорите). Отговорността се състои във възникване на
задължение за едно лице да заплати задължението на други лица и обхваща самото
задължение, както и лихвите и разноските за събирането им, като същата е
ограничена до размера на несъбраното задължение./ Тълкувателно решение № 5 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 7/2019 г., ОСС/.
Съгласно чл.19 ал.2 от ДОПК/в сила
от 21.11.2017г./, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и
2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице,
когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото
на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или
в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение
на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2.
извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има
следните елементи на фактическия състав:
1. Субект на отговорността- управител, член на
орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.
2. Наличие
на задължение на лице по чл.14 т.1 или 2 ДОПК.
3. Извършване
на определено действие- а/ извършени плащания в натура или в пари от
имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество, включително предприятието
на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
в/ извършени действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице.
4. Действието следва да е извършено
недобросъвестно– лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на
публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е
извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо
лице.
5. Причинно-
следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на
задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.
6. Граници на отговорността– отговорността за
непогасените задължения по ал.2 и 3 е до размера на извършените плащания,
съответно до размера на намалението на имуществото.
В настоящия казус никъде не е посочено
точното правно основание, съобразно действията на ревизираното лице по чл.19
ал.2- т.1 или т.2 от ДОПК, включително в решението потвърждаващо РА, но съдът
приема, че същото е по т.1 предложение първо, с оглед на изложеното в мотивите,
че е установено плащане на скрито разпределение на печалбата в полза на С.З.. Също
така не е посочено точното правно основание от понятието „скрито разпределение
на печалба“, което има две хипотези в §1 т.5 от ЗКПО и в случая следва да е §1
т.5 б.“а“ предложение първо от ЗСПО. Съгласно цитираната разпоредба
"Скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни
нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на
акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите
по т. 4, букви "а" и "б".
Съдът споделя извода на ревизиращия орган по
отношение на качеството на жалбоподателя, който е бил търговски пълномощник на
„Д.-2004“ООД. Съгласно чл.26 ал.1 от ТЗ, търговският
пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в
пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания
пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с
обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално
заверен подпис.
По делото е установено, че управителят и представляващ „Д.-2004“ООД М.З.е упълномощила С.З. да извършва от името и за сметка на представляваното от нея дружество всякакви правни и фактически действия, като я представлява в качеството ѝ на управител пред всички лица за изброените правни действия, които не се тълкуват ограничително, като представлява дружеството в отношенията му с други търговци- физически и юридически лица, както и пред всички държавни и общински органи, банки, да подписва, подава и получава документи от името и за сметка на дружеството, да води счетоводната документация, да подписва договори, да осъществява митническо представителство и др. Единственото въведено от търговеца ограничение за С.З. е да преупълномощава трети лица с така предоставените му правомощия. Пълномощното е безсрочно, като подписът на упълномощителя е нотариално заверен на 30.10.13г. с рег.№ 7204 от нотариус К.М.с район РС Шумен. От доказателствата се установява, че жалбоподателят е оперирал с банковите сметки на дружеството, като е теглил и внасял суми и е имал достъп до счетоводната документация на дружеството, видно от приобщените документи от „Акцент- 2015“ЕООД, осъществяващо счетоводното обслужване/стр.311 и сл. от делото/.
По своята правна
същност търговското представителство е родово понятие, което обхваща прокурата,
обикновеното търговско пълномощие, търговската помощ и търговското
представителство. Във всички случаи на търговско представителство се извършват
фактически или правни действия в полза на търговец, които са свързани с
неговата търговска дейност. Правните форми, чрез които може да се извършват
действия за принципала по търговското представителство са ограничен брой и изчерпателният
характер на уредбата, налага извод, че при осъществяване на своята дейност по
занятие търговецът се представлява от тези категории лица, чиято дейност и
правомощия са уредени в глава Шеста от ТЗ. Няма пречка търговецът да
упълномощава конкретно ad hoc и други лица, които не осъществяват търговско
представителство, да сключват сделки в гражданския оборот от негово име, но настоящият
казус не е попада в тази хипотеза. Направеното твърдение в тази насока в
жалбата, че З. е бил упълномощен от управителя само за определени действия е
неоснователно и не съответства на доказателствата по делото.
Преценката на представителната власт
на упълномощеното от търговеца физическо лице се определя единствено от
съдържанието на пълномощното по правилата на
чл.26 ал.1 от ТЗ. Доколкото
е безспорно установено, че С.З. представлява търговеца при извършването на правни
действия и сделки, които покриват съдържанието на понятията "търговско
занятие" или "предмет на дейност на търговеца", то това лице е действало
като търговски пълномощник. За валидността на представителна му власт не е
необходимо да се доказва сключването и съдържанието на договорното
правоотношение между търговеца и пълномощника, по повод на което пълномощното е
издадено, както и възмездността на това правоотношение/чл.19 ал.12 изр.2 от ДОПК/. В този смисъл е съдебната практика постановена по реда на чл.290 от ГПК/
Решение № 125 от 13.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2857/2018 г., I т. о., ТК и
др./ Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установена първата
предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК, а именно същият е действал в качеството на търговски пълномощник при
извършване на плащане в пари от имуществото на задълженото лице.
Доказано е още, че дружеството е
задължено лице с изискуеми и непогасени публични вземания през процесните
данъчни периоди и че по отношение на сумата 15300.00лв., изтеглена на
04.12.2017г., липсват доказателства същата да е употребена за нуждите на търговската
дейност на предприятието и предвид взетите от ОС на съдружниците решения за
разпределяне на печалба, които не са публикувани в ТР, съдът намира, че са
налице втората и третата предпоставка от сложния фактически състав на чл.19
ал.2 т.1 от ДОПК. Но съдът не споделя констатациите на приходния орган за
наличието на другите предпоставки при установените факти по делото. Има
доказателства, че ревизираното лице е знаело
за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски, с оглед на презумпцията за недобросъвестност, приета от законодателя в
ал.11 на чл.19 от ДОПК за целите на чл.19 ал.2 от ДОПК, но липсват доказателства,
че лицето е извършило действието с особената цел- намаляване на имуществото на
задълженото юридическо лице. Към момента на получаване на сумата, по отношение
на банковите сметки на предприятието не е имало наложен запор. Обезпечителни
мерки спрямо дружеството и автомобила на жалбоподателя са били наложени след
тази дата, а среща на данъчен орган и С.З. се е осъществила през следващата
2018г., като тогава е било и предприето иницииране на производство по
несъстоятелност.
Не е доказана и причинно- следствена
връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото
лице и невъзможността да бъдат погасени задължения, като в РД, РА, както и в
решението, което го потвърждава, никъде не се посочва какви точно са
неплатените вземания към 04.12.2017г. Съдът установи от банковото извлечение по
делото, а и е отбелязано в РА, че към тази дата са постъпвали доброволно плащания
по сметка на НАП. Видно
от извлечението от сметка в лева в „Банка ДСК“ЕАД, през 2018г. са били
погасявани вземания по фактури и на 13.11.2018г. е нареден превод в полза на
НАП в размер 497,00лв. Тъй като отговорността на задълженото лице е
субсидиарна, т.е. дотолкова до колкото в резултат на тези действия се стига до
невъзможност за събиране на задълженията на субекта по чл.14 т.1 и 2 ДОПК, това
обстоятелство следва да бъде установено от приходния орган чрез допустимите
доказателствени средства, което не беше направено в настоящото производство.
Според чл.630 ал.1 т.1 ТЗ, когато констатира
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си: обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и определя началната ѝ
дата. Според ал.3 на чл.630 от ТЗ, решението за откриване на производство по
несъстоятелност действа по отношение на всички. В конкретния случай с решението
на съдът по несъстоятелност е прието, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност към 31.12.2017г., т. е. преди тази дата дружеството е могло
да изпълнява задълженията си.
Установено е, че след датата на
налагане на запора на сметката през месец декември 2017г., дружеството
продължило да изпълнява търговската си дейност по предоставяне на шивашки
услуги като подизпълнител на „Д.С-2017“ЕООД по силата на договор за възлагане
на работа от 01.12.2017г. Предприятието започнало да получава пари в брой по
издадени фактури, също приложени по делото, като за целта било монтирано
фискално устройство. Предвид така изложените обстоятелства, не може да бъде
прието, че съществува причинно-следствена връзка между извършените действия от
страна на търговския пълномощник на дружеството по плащане на скрита печалба и
невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на "Д.
2004"ООД. Към момента на извършеното заплащане на сумата 15300.00лв. дружеството
е разполагало с имущество и е изпълнявало доброволно публичните си задължения.
II. По отношение на второто
основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя с процесния РА, съдът
намира, че същото е неприложимо по отношение на С.З., поради следните
съображения:
Съгласно
чл.19 ал.3 от ДОПК, в сила от 21.11.2017г., отговорност по ал.2 носят и
мажоритарни съдружници, когато действията са извършени по тяхно решение, с
изключение на негласувалите и гласувалите против. Съгласно §1 т.30 от ДОПК "Мажоритарен
съдружник или акционер" е лице, което упражнява контрол по смисъла на т.4.
Когато няма акционер или съдружник, който упражнява контрол, за мажоритарен
съдружник или акционер се смята всеки съдружник или акционер, притежаващ 15 или
повече процента от дяловете или акциите. Съгласно §1 т.4 "контрол" е
налице, когато контролиращият: а) притежава пряко или косвено или по силата на
споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание
на друго лице, или б) има възможност да определя пряко или непряко повече от
половината от членовете на управителния или контролния орган на друго лице, или
в) има възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество
по силата на устав или договор дейността на друго лице, или г) като акционер
или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с
други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя
на гласовете в общото събрание на дружеството, или д) може по друг начин да
упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на
дружеството. В РА и в решението е посочена като налична последната хипотеза на
упражняване на контрол по б“д“ без да има изложени някакви мотиви по какъв
начин, С.З. е упражнявал решаващо влияние при взимане на решения в дружеството.
Съдът не установи такива обстоятелства от доказателствата по делото. Не е
налице и хипотезата на изр.второ от т.30, понеже дружеството има лице, което
упражнява контрол по смисъла на §1 т.4 б.“в“ от ДОПК и това е управителят М.З.,
която ръководи стопанската дейност на дружеството по силата на чл.11 от
Дружествения договор, приложен на стр.639 по делото. Поради което,
жалбоподателят не е притежавал качеството „мажоритарен съдружник“ към датите на
вземане на решения за разпределяне на печалба от Общо събрание на съдружниците.
С оглед на липсата на първата предпоставка, не следва да се обсъжда наличието
на следващите от фактическия състав, но за пълнота може да се посочи, че
анализа на фактите по отношение на недобросъвестността и причинно-следствената
връзка, изложен по-горе относно хипотезата на чл.19 ал.2 от ДОПК е относим и
към ал.3.
III. Съгласно чл.19 ал.5 от ДОПК,
мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или
акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които
недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции, така че да
престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, отговарят за
непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала.
Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че
дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, и разпореждането е
извършено преди по-ранната от двете дати: 1. обявяване в търговския регистър на
молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност; 2.
вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника.
По гореизложените съображения в пункт
втори от решението, съдът намира, че ревизираното лице С.З. не е бил
мажоритарен съдружник в „Д.- 2004“ ООД и хипотезата на чл.19 ал.5 от ДОПК като
пораждаща отговорността му за задължения на дружеството е неприложима. Поради
което, не следва да се обсъждат останалите две предпоставки на фактическия
състав на нормата. За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че към
датата на отчуждаването на притежаваните от ревизирания дялове в „Д.- 2004“ООД,
лицето е знаело, че за предприятието са възникнали задължения, няма
доказателства, че недобросъвестното му поведение, по смисъла на чл.19 ал.11 от ДОПК, е препятствало събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски
и се намира в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат
събрани публичните задължения на главното задължено лице.
По
изложените мотиви съдът намира, че Ревизионният акт,
потвърден от решаващия орган, относно определените задължения за данък върху доходите
от трудови правоотношения, върху дивидентите и ликвидационните дялове, корпоративен
данък, както и за вноски за ДОО по КСО, за ЗО по ЗЗО, за ДЗПО (УПФ) по КСО за
осигурители е незаконосъобразен и необоснован, поради което същия следва да
бъде отменен. При постановяване на настоящото решение, съдът съобрази
практиката на ВАС в Решение № 14815/01.12.2020г., с което е отменено решение на
Административен съд- Шумен по адм.д.№201/20г. по сходен казус с ангажиране на
отговорността на управителя М.З. за задължения на процесното предприятие на
осн.чл.19 ал.1 и ал.2 от ДОПК.
С
оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на основание
чл.161 ал.1 от ДОПК, в тежест на ответника следва да се присъдят сторените от
жалбоподателя разноски за настоящата инстанция в размер на 2450.00лв./50.00лв.
държавна такса и 2400.00лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път,
видно от фактура от 19.07.2021г. и пълномощно от същата дата/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03002719006730-091-001/26.04.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“
в Дирекция „Контрол“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна,
потвърден изцяло с Решение № 117/15.07.2021г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Варна при Централно управление на
НАП, с който акт на основание чл.19 ал.2, ал.3 и ал.5 от ДОПК е ангажирана
отговорността на С.С.З. с ЕГН: **********,*** качеството му на търговски
пълномощник и мажоритарен съдружник за задължения на „Д. 2004“ООД-гр.Шумен с
ЕИК *********, както следва: 1. за данък върху доходите от трудови
правоотношения за периода 07.2017г., 10.2017г., 11.2017г., 12.2017 и 01.2018г. в общ размер на 6291,95лева
главница и лихва 2153,17лв.; 2. за вноски за ДОО по КСО за осигурители за
периода 01.04.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер на 17780,39 лева главница и
6429,22 лева лихва; 3. за вноски за ЗО по ЗЗО за осигурители за периода
01.04.2017г. до 31.12.2017г. в общ размер на 8086,01 лева главница и 2939,56
лева лихва; 4. за вноски за УПФ по КСО за осигурители за периода 01.04.2017г.
до 31.12.2017г. в общ размер на 4066,91 лева главница и 1477,19 лева лихва; 5.
за задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. в размер на 427,68 лева
главница и 133,07 лева лихва; 6. за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни физически лица за периода 01.07.2017г.– 30.09.2017г. в размер
на 6097,13 лева главница и 2156,19 лева лихва.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-
гр.София да заплати на С.С.З. с ЕГН:**********,*** размер на 2450.00лв./
две хиляди четиристотин и петдесет лева/, представляваща деловодни
разноски по адм.д.№ 254/21г. на Административен съд Шумен.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд, в 14– дневен срок от съобщението
до страните.
Съдия: