№ 238
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Петър Митев
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора И. К. Б.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600876 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на Р. Х. Ш. срещу определение №
3323 от 28.07.2022 година на ВРС, постановено по ЧНД №2333/2022г., с което на основание
чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК са групирани наказанията й по НОХД № 1359/2022 г., НОХД
№ 1162/2022г., НОХД № 131/2022 г., НОХД № 926/2022 г., НОХД № 970/2022г. и НОХД №
646/2022г. и НОХД №1619/2022г., всички по описа на Районен съд – Варна, като е наложено
най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, при
първоначален „строг“ затворнически режим.
С определението на основание чл.24 НК е увеличил така определеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ с три месеца, като на основание чл.25 ал.2 от НК е
приспадната изтърпяната до момента част от наказанията, предмет на групирането.
В жалбата се изразява несъгласие с приложението на чл.24 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката Р. Х. Ш.,
редовно призована, явява се лично, като се води от Съдебна Охрана -Варна и с адв. Ш., от
преди.
По съществото на делото адв. Ш. поддържа жалбата и моли за уважаването й като
оспорва определението в частта му по приложението на института на чл. 24 от НК и се иска
неговата отмяна.
1
Представителят на ВОП моли съдът да остави жалбата без уважение. Като
основанията за това сочи многократната съдимост.
В последната си дума жалбоподателката счита, че не следва да се увеличава
наказанието.
Въззивната окръжна инстанция, след като прецени доводите на страните и след
цялостна служебна проверка на определението, с оглед изискванията на чл. 313 и чл.314 от
НПК констатира, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна по следните
съображения.
Пред първоинстанционния съд е било инициирано производство по реда на чл.306
ал.1 т.1 от НПК, при условията на чл.23 и 25 от НК по отношение на осъденото лице Р. Х.
Ш..
След съпоставяне на писмените доказателства съдържими в свидетелството за
съдимост, съдът правилно е установил, че на групиране подлежат наказанията по седем
влезли в сила присъди, а именно:
С протоколно определение от 19.01.2022г., с което е одобрено споразумение по
НОХД №131/2022г. на РС-Варна, влязло в сила на 19.01.2022г., за престъпление извършено
на 26.06.2021г., наказуемо по чл.206, ал.3 пр.2 вр. чл.206, ал.1 от НК, й е наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение от 05.04.2022г., с което е одобрено споразумение по
НОХД №926/2022г. на РС-Варна, влязло в сила на 05.04.2022г., за престъпление извършено
на 01.08.2021г., наказуемо по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК, й е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение от 13.04.2022г., с което е одобрено споразумение по
НОХД №1359/2022г. на РС-Варна влязло в сила на 13.04.2022г., за престъпление извършено
в периода от 03.08.2021г. до 01.09.2021г., наказуемо по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, й е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от осем месеца,
при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение от 26.04.2022г., с което е одобрено споразумение по
НОХД №1162/2022г. на РС-Варна, от 26.04.2022г., за престъпление извършено в
17.08.2021г., наказуемо по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, й е наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от седем месеца, при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение от 16.05.2022г., с което е одобрено споразумение по
НОХД № 970/2022г. на РС-Варна, влязло в сила на 16.05.2022 г., за престъпление
извършено на 14.06.2021г., наказуемо по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1 от НК, й е наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от седем месеца, при първоначален „строг“ режим.
С протоколно определение от 17.05.2022г., с което е одобрено споразумение по
2
НОХД №646/2022г. на РС-Варна, влязло в сила на 17.05.2022г., за престъпление извършено
в периода от 26.10.2018г. до 02.11.2018г., наказуемо по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК,
й е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при първоначален
„строг“ режим.
С протоколно определение от 16.06.2022г., с което е одобрено споразумение по
НОХД № 1619/2022г. на РС-Варна, в сила на 16.06.2022 г., за престъпление извършено в
периода от 22.11.2018г. до 27.11.2018г., наказуемо по чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК, й е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при
първоначален „строг“ режим.
Съдът правилно е приел и извършил групирането на посочените наказания, поради
което и съдебния акт следва изцяло да се потвърди, доколкото изпълнителните деяния за
престъпления, предмет на разглеждане по НОХД № 1359/2022г., НОХД № 1162/2022г.,
НОХД № 131/2022 г., НОХД № 926/2022 г., НОХД № 970/2022 г., НОХД № 646/2022г. и
НОХД № 1619/2022г., всички по описа на ВРС, за извършването на които осъденото лице Р.
Х. Ш. е била призната за виновна са били извършени в условията на реална съвкупност,
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Правилно и законосъобразно е определено едно общо за съвкупността най-тежко
наказание, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
По отношение приложението на чл.24 от НК.
Въззивният състав възприема в цялост изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на чл.24 от НК с които се солидаризира, макар и същите по същество на
спора да са твърде лаконични.
Нормата на чл.24 от НК дава възможност на съда да прецени целесъобразността на
завишаването на санкцията.
За разлика от защитата въззивната инстанция счита, че законосъобразно
първостепенният съд е приложил този правен институт, като е увеличил с три месеца
определеното общо най-тежко наказание, вземайки предвид интензитета на извършената
престъпна дейност и другите осъждания, съобразявайки обществената опасност на
осъденото лице и извършените от нея деяния.
Многократните осъждания и обществената опасност на въззивника престъпното й
поведение, с оглед значителния брой на инкриминираните деяния, извършени в сравнително
кратък период от време и конкретната обществена опасност на всяко от деянията, от своя
страна налагат извода, че личността на осъденото лице Ш. разкрива високата степен на
обществена опасност. Налице са доказателства за трайно пренебрежение към репресивните
мерки, които са били прилагани спрямо нея до момента. Това се установява от изградени у
нея трайни престъпни навици. Прилаганата спрямо нея наказателна репресия не е оказала
своя поправителен ефект. Налице е престъпна упоритост и погазване на законовия ред в
страната, като наложените до момента наказания за престъпления от тези видове, свързани
3
със собствеността, не са изиграли своята възпираща и възпитателна роля по отношение на
осъдената. Въпреки младата й възраст – същата е развила интензивна престъпна дейност,
която освен, че е предмет на настоящето определение, била предмет и на множество други
съдебни актове преди това, като са налагани наказания лишаване от свобода, без
необходимия за нея поправителен ефект. Поради това единствено определеното по този ред
най – тежко общо наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода - не би било
съответно на престъпната съвкупност и за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и
възниква необходимостта от завишаването му по реда на чл.24 от НК в размер на три месеца
„лишаване от свобода“, което единствено би било съответно на целите на генералната и най
– вече на индивидуалната превенция. Това увеличено наказание не надвишава сбора на
отделните наказания, нито максималния срок за този вид наказание. Ето защо осъденото
лице Ш. следва да изтърпи с увеличението по чл.24 НК общо наказание - „лишаване от
свобода“ за срок от единадесет месеца, при първоначален „строг“ режим, на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Поради изложеното и определението на ВРС следва да се потвърди изцяло.
При служебната проверка въззивната инстанция не установи други основания за
отмяна и изменяване на разглежданото определение, поради което и на основание чл.338 от
НПК, намиращ приложение по препращане от чл.306 от НПК, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 3323 от 28.07.2022г., постановено по ЧНД
№ 2333//2022г., по описа на Районен съд – Варна
Решението е окончателно и не подлежи на проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4