Решение по дело №2053/2018 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  .....

 

гр. Пловдив, 12 март 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                         

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2053 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 и сл. от ДОПК.

 Същото е образувано във връзка с решение № 8936 от 02.07.2018г. на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 1167/2018г. по описа на съда, с което е отменено решение № 2067/27.11.2017г., постановено по адм. дело № 76/2017г. по описа на Пловдивски административен съд и делото е върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Образувано е по жалба на «**» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, представлявано от управителя Й.И.И., против РА № Р-16001616000802-091-001/02.09.2016г., издаден от З.В.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и В.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 801/21.12.2016г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 294 573,96лв., допълнително начислен ДДС в общ размер на 66 889,20лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 70 808,16лв.

        В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска прогласяване на неговата нищожност, алтернативно неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

         Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. Р., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

        Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

        Ревизията се явява повторна, след като с решение № 44/01.02.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият на дружеството РА № 16002614003754-091-001 от 07.08.2015г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов ревизионен акт. 

        Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001616000802-020-001/09.02.2016г., издадена от началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив е сложено начало на повторната ревизия на жалбоподателя с обхват данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 01.06.2014г. до 31.10.2014г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (10.02.2016г.). Последвало е издаването на Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001616000802-020-002/05.05.2016г. и № Р-16001616000802-020-003/07.06.2016г., връчени по електронен път, с които срокът на ревизията е удължен до 08.07.2016г.

        В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001616000802-092-001 от 21.07.2016г. (л. 1312 и сл. по делото), против констатациите в който е подадено възражение вх. № 8016/01.09.2016г. Възраженията са обсъдени, намерени са за неоснователни и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА № Р-16001616000802-091-001/02.09.2016г. (л. 1296 и сл. по делото).

        Този резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 801 от 21.12.2016г. Директорът на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото са представени Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. и Заповед № РД-09-456/04.04.2016г., издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

Съдът намира, че обжалваният РА е издаден от надлежно оправомощени органи по приходите, заемащи длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – гр. Пловдив, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. по тълк. дело № 10/2016г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. При първоначалното разглеждане по делото са представени доказателства за валидни електронни подписи на ревизиращите органи по приходите, издали ЗВР, РД и РА, както и е прието неоспорено заключение по СТЕ.

В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС, в следствие допълнително начислен данък:

През данъчен период м. 09.2014г. „**“ ООД” е декларирало ВОД на колбаси за фирма Evropska Directmarketingova s.r.o. VAT № CZ25679881, регистрирана в Чехия по 2 бр. инвойс № 4/18.09.2014г. и № 5/18.09.2014г. на обща стойност 334 446лв.

За доказване на вътреобщностните доставки „**“ ООД представя следните документи към всяка от фактурите: инвойс, нареждане за експедиция, опаковъчен лист, проформа фактура, търговски документ, потвърждение от получател и международна товарителница /ЧМР/. Според данните в ЧМР като превозвач е посочен Transporters Eumabrava S.L. Представено е извлечение от банкова сметка ***.

Към доказателствения материал на ревизията са присъединени 2 бр. отговори от Чешката данъчна администрация, получени по реда за обмен на информация по Регламент 904/2010/ЕС, относно Evropska Directmarketingova s.r.o VAT № CZ 25679881. Съгласно отговорите на компетентните органи, Evropska Directmarketingova s.r.o VAT № CZ 25679881 е неоткриваем, не се намира на регистрирания в търговския регистър офис, не са декларирани други обекти/помещения. През 2013г. не е имал никакви назначени работници. Въз основа на данни в банкови извлечения, получени без помощта на данъкоплатеца, са направени предположения, че дружеството не извършва икономическа дейност и е част от верига от фирми, издаващи фактури с намерение за неправомерно приспадане на ДДС. Банковата сметка не показва никакви сделки, т.е. индикации за икономическа активност. Собственик и управител на проверяваното лице е българският гражданин С.Г.А., роден на **, с адрес: **.

В хода на ревизионно производство е извършена насрещна проверка на лицето С.А., като ИПДПОЗЛ е връчено чрез съдействие от страна на ОД на МВР – РУ В.. Съгласно констатациите в протокол № 0992800/04.02.2015г., съставен в участък на РУ на МВР – В., кв. „Нов път“ А. е неграмотен, трайно безработен (клошар) и не може да даде писмени обяснения във връзка с връченото му ИПДПОЗЛ. При разговора лицето дава обяснения, че през лятото е подписал пълномощно при нотариус Б.Т.в гр. В., като не притежава никакви документи на фирми и не знае нищо за чешко дружество.

 Въз основа на така установените факти, ревизиращият екип е направил извод, че не се доказва възможността за извършените банкови преводи по повод двете доставки, предвид социалния статус на лицето и очевидната липса на паричен ресурс от страна на управителя, необходим за извършване на търговска дейност, в случая и извън територията на България. Представените потвърждения за получена стока са документи с невярно съдържание, тъй като не са подписани от лице с представителна власт в дружеството - получател.

От РЛ е депозирано писмено обяснение, съгласно съдържанието на което контактите с Evropska Directmarketingova s.r.o, Чехия са осъществени чрез имейл. След получените авансови плащания, както и договорка, че транспортът ще бъде за сметка на получателя, са натоварени камионите и стоката е била експедирана. При натоварването не е присъствал представител на чешкото дружество, както и че не е подписван договор за доставката, като не може да посочи кое е лицето, подписало документите във връзка с получаване на доставката.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият екип е направил заключение, че ревизираното лице не е представило документи, с които да удостовери осъществени ВОД и неправилно дружеството е приложило нулева ставка на данъка. Този извод не се променя от формалното наличие на издадени фактури, транспортни документ, търговски документи и банкови извлечения за извършени разплащания. Основно правило при прилагането на данъчните норми е да се изследва наличието на обективните елементи от състава им. Освен това данъчните правоотношения следва да се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи. Последното се отнася и до вътреобщностните доставки на стоки, предвид което при определянето на дадена доставка като вътреобщностна е необходимо да се установи наличието на действително движение и получаване на стоките на територията на другата държава-членка.

Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В конкретния случай това място е в България и след като не се доказва ВОД, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която на основание чл.82, ал.1 от ЗДДС данъкът се дължи от доставчика.

В решение по дело С-409/04 Teleos и др. срещу Commissioners of Customs & Excise Съдът се е произнесъл, че терминът „изпратен” в разпоредбите за ВОД на Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че вътреобщностното придобиване е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. В хода на ревизията не са събрани доказателства, че стоката по процесните фактури е напуснала територията на Република България. Представените документи, подписани от неизвестно лице за купувач и получател, в присъствието на представител на „**“ ООД, показват, че ревизираното лице е знаело, че получател на стоките не е и няма да бъде чешкото дружество. „**“ ООД съзнателно не е взело необходимите възможни мерки да се увери, че стоките ще напуснат страната.

Тъй като се касае за вид данъчна преференция, водеща до облагане на доставката с нулева ставка, в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже наличието на обстоятелствата за прилагане на режима на ВОД на стоки. В хода на разглежданата ревизия не е доказано наличието на такива обстоятелства и органите по приходите правилно са приели, че след като от представените счетоводни документи е видно, че търговецът „**“ ООД е прехвърлил собствеността върху процесните стоки и е отчел приходи от продажби на продукция, с тези стоки са извършени облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които е приложима 20 % ставка на данъка и на основание чл. 86 от ЗДДС са начислили данък в размер на 66 889,20лв.

В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС, в следствие непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС от следните доставчици:

1.          за данъчни периоди мм. 09 и 10.2014г. в общ размер на 64 947,49лв. по 4 бр. фактури, изчерпателно изброени в РД, издадени от „В и И” ЕООД. Предмет на доставките е пилешко и свинско месо охладено.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в СД. Към всяка фактура са представени съпътстващи документи: стокова разписка, приемо - предавателен протокол и търговски документ.  Дейността се извършва в нает хладилен склад в с. л.. Представена е хронология на счетоводни документи, според данните в които процесните фактури за продажби са осчетоводени, като е начислен дължимият ДДС. Разплащането по доставките е извършено по банков път. Произходът на месото е от ВОП, за което са представени документи. Транспортирането на месото е извършено от „**“ ООД, за което са представени товарителници. Депозирани са писмени обяснения и са представени протоколи за извършени проверки на стоки с висок фискален риск.

От ревизираното лице също са представени стокови разписки, приемо - предавателни протоколи, търговски документи, товарителници, пътни листове и банкови документи.

Ревизиращият екип е анализирал всички представени документи и съдържанието на писмените обяснения, като са направени следните констатации:

-      относно процесната фактура № 3/28.09.2014г. с данъчна основа в размер на 36 895,29лв. и начислен ДДС в размер на 7 379,06лв.: предмет на доставката е 130 220кг. цяло пиле охладено, с произход ВОП от предходен доставчик Cedrobs s.a. Полша (съгласно протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900027936_3 от 28.09.2014г. и № 050900027636 от 27.09.2014г.) Съгласно данните в ЧМР е посочен превозвач „Зоран комерс“ – Македония.

Транспортът на стоката е извършен от „**“ ООД, за което РЛ представя товарителница № 673406/28.09.2014г. и пътен лист № 037648, издаден и приключен на 28.09.2014г. за товарен автомобил „Ивеко“, рег. № Х **** ВР. При констатирани поправени данни относно маршрут и километраж за автомобила е направен извод, че не се доказва реалното движение на същия по дестинация **– с. л. – ***.

-      относно процесната фактура № 4/05.10.2014г. с данъчна основа в размер на 80 644,73лв. и начислен ДДС в размер на 16 128,95лв.: предмет на доставката е 20 015кг. цяло пиле охладено и охладено пилешко филе, с произход ВОП от предходен доставчик Wipasz Spolka Akcyjna Полша. Съгласно данните в протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900030471_3 от 05.10.2014г. и № 050900030471_1 от 04.10.2014г. и в ЧМР с посочен превозвач „Максима транс“ ЕООД, стоката е доставена на 05.10.2014г. до склада в с. л. и до гр. ***, в склад на „**“ ООД с едно и също транспортно средство с рег. № *** , ремарке ****, собственост на „Максима транс“ ЕООД. 

Съгласно констатациите в ПИНП на „Максима транс“ ООД превозвачът е декларирал извършването на международен превоз от Полша до България, възлагането на който е извършено посредством телефонен разговор, с конкретно посочване на вида на автомобила, дата и час на товарене и разтоварен пункт. В конкретния случай е наето транспортно средство с рег. № ***  и ремарке **** за извършване на превоз с изпращач Випаж СА с вътреобщностен транспорт с маршрут Полша – България с дата на товарене 03.10.2014г. гр. ****– разтоварване в с. л. на 05.10.2014г., като за това е издадена от превозвача на Випаж Са фактура за транспорт № 4025/07.10.2014г. Със същото транспортно средство е извършен и вътрешен транспорт на същата дата, на която е извършено първоначалното разтоварване на стоката в с. л., представляваща 1 637кг. от общо транспортирано количество 21 652кг., установено с протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900030471_3 от 05.10.2014г.  Останалото количество от 20 015кг. цяло пиле охладено и охладено пилешко филе е транспортирано от с. л. до гр. ***, за което има издадена фактура на „**“ ООД № 4028/08.10.2014г., съгласно товарителница № 19460/05.10.2014г.

-      относно процесната фактура № 6/12.10.2014г. с данъчна основа в размер на 105 197,39лв. и начислен ДДС в размер на 21 039,48лв.: предмет на доставката е 20 023кг. цяло пиле охладено и охладено пилешко филе с произход от ВОП с предходен доставчик Cedrobs s.a. Полша. Съгласно данните в протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 0023903 от 12.10.2014г., № 0024917 от 12.10.2014г. и № 0029346 от 11.10.2014г. и в ЧМР превозвач е „Викмар транспорт“ - Македония. Вътрешният транспорт на територията на България е извършен от РЛ, което е документирано с товарителници № 673402/11.10.2014 г. и № 673403/12.10.2014 г.

При съпоставка на данните в представените доказателства относно транспорта на стоките ревизиращият екип е констатирал, че съгласно данните в протоколите за извършена проверка на стоки с висок фискален риск стоката е разтоварена на 12.10.2014г. в 12,30ч. в с. л.. Налице е разминаване в данните между тези протоколи и товарителница № 673402 от 11.10.2014г., според която превозът към гр. **е започнал преди стоката да е пристигнала до с. л.. Съответно, пътният лист № 80855 е издаден и приключен на 11.10.2014г. с поправени данни относно маршрут и километраж, което обстоятелство рефлектира и в данните на пътен лист 80856, издаден на 12.10.2014г.

-              относно процесната фактура № 7/14.10.2014г. с данъчна основа в размер на 102 000лв. и начислен ДДС в размер на 20 400лв.: предмет на доставката е 20 000кг. свинска плешка без кост с произход от ВОП с предходен доставчик Tonnies Lebensmittel Gmbh & CO KG Германия. Съгласно  протокол за проверка на стоки с висок фискален риск, стоката е доставена в склада на „В и И“ ЕООД на 22.09.2014г. в количество 20 669,30кг. Транспортът на стоката е извършен от РЛ с товарен автомобил марка „Ивеко“, ***, съгласно товарителници № 673405/14.10.2014г. и № 673404/13.10.2014г. Издаден е и пътен лист № 126067, приключен на 13.10.2014г., при който са налице поправени данни за маршрут и километраж, а за дата 14.10.2014г. не е издаден пътен лист. За 14.10.2014 г. липсва издаден пътен лист за автомобил „Ивеко“ ***. При противоречия в данните на съпътстващите доставката документи ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не се доказва реалното движение на същия по дестинация **– с. л. – ***.

В отговор на ИПДПОЗЛ са депозирани обяснения от жалбоподателя „**“ ООД, съгласно съдържанието на които контактите с доставчика „В и И“ ЕООД са възникнали при обаждане на Росица А. – представила се като техен представител с предложение за доставка на свинско и пилешко месо. За извършените доставки страните по сделката не са подписвали договори и не могат да кажат кое лице от страна на „В и И“ ЕООД е издавало и подписвало документите по доставките.

Направен е извод, че при наличие на двустранно подписани приемо – предавателни протоколи в гр. **транспортирането на стоките е било съпроводено и от представител на „В и И“ ЕООД, но РЛ не е подходило с грижата на добър търговец при сключване на процесните доставки. В допълнение следва да бъде посочено, това обстоятелство се потвърждава от липсата на сключен договор с ясни клаузи по отношение на гаранция на качеството на стоката, срок на доставката, договорена цена и защита от непроменяне на същата в срока на доставка, както и евентуално наличие на възможности за удовлетворяване на „**“ ООД при нанесени щети по повод доставката на стока от страна на доставчика „В и И“ ЕООД. С цел установяване знанието на управителя на „В и И“ ЕООД К.М.за извършените търговски сделки с „**“ ООД, е извършена насрещна проверка на това лице, при която същото не е открито и не е депозирало писмени обяснения.

Извършена е допълнителна проверка с цел установяване лицето, което е подписало да „доставчик“ приемо – предавателните протоколи от името на доставчика „В и И“ ЕООД. Съгласно данните в информационната система на НАП дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 11.06.2014г. и е дерегистрирано, считано от 07.04.2015г. по инициатива на орган по приходите. За ревизирания период е деклариран ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне в минимални размери, както и са подадени справки – декларации с нулеви данни.

При обжалването на първоначалния РА жалбоподателят е представил нови доказателства относно тези процесни фактури, а именно – справки за входящ поток /доставка по фактури от „В и И“ ЕООД/ и изходящ поток /последваща реализация/ на месото, закупено от този доставчик. При съпоставка на представените по време на първата ревизия документи с тези, представени при административното обжалване е констатирано, че стоковите разписки към фактурите са с различни данни. При повторното ревизионно производство е изискана информация от наемодателя „Фиоре“ ЕООД относно сключени договори за отдаване под наем на складови помещения на доставчика „В и И“ ЕООД, издадени фактури и извършване на плащания. В отговор на ИПДПОТЛ са представени договор за отдаване под наем от 17.09.2014г. на складова площ от 20 кв.м, уведомление за прекратяването му, считано от 01.11.2014г., декларация за проследимост, издадени фактури, аналитичен регистър на счетоводна сметка по клиенти.

В отговор на повторно ИПДПОЗЛ жалбоподателят е депозирал само писмени обяснения, в които е посочен начинът на организиране на работата при получаване на различни суровини от доставчиците, както и как се отчита получаването и влагането им в производството на готови продукти. При извършена нова насрещна проверка на доставчика не са представени изисканите документи и писмени обяснения във връзка с процесните доставки.

При повторната ревизия с протокол № 0502514/09.06.2016г. към доказателствения материал са приобщени РД № Р-22220614001779-092-001/27.02.2015г. и РА № Р-22220614001779-091-001/27.03.2015г. за извършена ревизия по ЗДДС на „В и И“ ЕООД за периода от 11.06.2014г. до 31.10.2014г., както и РД № 22221014001201-092-001/17.03.2016г. и РА № 22221014001201-091-001/16.05.2016г. за извършена ревизия на „Ен Ти Ем 02“ ЕООД за периода от 16.06.2014г. до 30.09.2014г.

При извършването на ревизията на „Ен Ти Ем 02“ ЕООД е изготвено искане до Специализирана прокуратура, с което е поискан достъп до събраните доказателства в хода на ДП № 98/2015г. и прокурорска преписка № 228/2014г. На 05.02.2016г. е извършено посещение в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ с цел анализ на събраните в досъдебното производство доказателства. Към доказателствения материал на ревизията са приобщени протоколи за разпити на свидетели, работили в различни фирми. От съдържанието на протоколите е установен начин на работа, свързан с договаряне на доставки на стоки с контрагенти от ЕС, документалното им оформяне и проследяване на плащания.

Въз основа на събраните доказателства, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че по процесните фактури не са документирани реални доставки на стоки, данъкът е неправомерно начислен. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 64 947,49лв.

2.           за данъчни периоди мм. 06 и 07.2014г. в общ размер на 21 641,01лв. по фактури № 1/26.06.2014г. и № 3/07.07.2014г., издадени от „Секънд“ ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.11.2013г. и дерегистрирано по инициатива на орган по приходите, считано от 24.09.2014г. Издадените фактури са отразени в дневниците за продажби и справките – декларации за съответните данъчни периоди. В отговор на ИПДПОЗЛ, надлежно връчено на упълномощено лице, не са представени посочените в него документи и писмени обяснения.

С цел установяване реалността на доставката, от получателя по нея също са изискани документи и писмени обяснения. Ревизираното лице е представило съпътстващи доставката документи, както следва:

-      относно процесната фактура № 1/26.06.2014г. с предмет пилешки бут охладен 20 010 кг.: приемо - предавателен протокол, подписан в гр. София, приемо - предавателен протокол, подписан в гр***, стокова/складова разписка, издадена от продавача, складова разписка, издадена от продавача, търговски документ, товарителница № 19439, издадена от „Максима транс“ ООД, за извършен превоз с превозно средство СА 5823 ТК/У 5377 ЕЕ, час на товарене 12ч; фактура № 3628/26.06.2014г., издадена от превозвача „Максима транс“ ЕООД на „**“ ООД за извършен транспорт от гр. **до гр. **с посоченото МПС, всички от дата 26.06.2014г. Представени са и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900006999_1 от 25.06.2014г., съгласно констатациите в който месото е влязло на територията на страната на 25.06.2014г. през ГКПП В. – Дунав мост 2, натоварено на транспортно средство рег. № СА 5823 ТК/У 5377 ЕЕ с превозвач „Максима транс“ ООД и протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900006999_3 от 26.06.2014г., съгласно констатациите в който на 26.06.2014г. в 10,25ч. в склада на „Фиоре“ в с. л. е разтоварен автомобилът с посочения регистрационен номер.

-              относно процесната фактура № 3/07.07.2014г. с предмет цяло пиле охладено 20 004,71кг.: приемо - предавателен протокол, подписан в гр. София, приемо - предавателен протокол, подписан в гр. ***, стокова/складова разписка, издадена от продавача, складова разписка, издадена от продавача, търговски документ, 2 броя товарителници и 2 бр. пътни листове, издадени от „**“ ООД:  № 673334 с час на товарене от 04ч. до 04,30ч. и № 673335 с час на товарене от 13ч. до 13,30ч., всички от дата 07.07.2014г. Представени са и протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от 07.07.2014г., съгласно констатациите в които месото е  проверено в склада в с. л. в 11ч., 12ч. и 14,40ч. на 07.07.2014г., когато е пристигал камион за разтоварване.

Съгласно съдържанието на депозираните обяснения от управителя на РЛ контактите със „Секънд“ ЕООД са осъществявани с пълномощника на това дружество Г.Г., като за извършените доставки  страните не са подписвали договори и не знаят кое лице от страна на „Секънд“ ЕООД е издавало и подписвало документите по доставките. „**“ ООД не представя пълномощно на Г.Г.. Георгиев е действал като пълномощник и на друг контрагент на ревизираното лице – „Ен ти ем 2“ ЕООД. В двата случай не са подписвани договори за доставките, като не може да се посочи кое е лицето, подписало двустранните приемо – предавателни протоколи, независимо че съгласно данните в тях стоката следва да е придружавана до гр. ***. Ревизиращият екип е направил извод, че по процесните доставки „**“ ООД не е положил грижата на добър търговец, тъй като не е наясно със съществени елементи на доставката като срок, гаранция, отговорност при евентуално причинени вреди.

При обжалването по административен ред на първоначално издаденият РА от страна на жалбоподателя са представени процесните фактури и съпътстващите доставката документи – приемо - предавателни протоколи, складови разписки, справки за входящ и изходящ поток, като по отношение на складовите разписки е констатирано, че са с различни данни спрямо тези, представени при ревизията. Във връзка с представени счетоводни документи, извлечение от главна книга, пълномощно, декларация за проследимост, договор с „Фиоре“ ЕООД за отдаване под наем на складова площ, е изискана информация от наемодателя за предоставени под наем помещения на доставчика „Секънд“ ЕООД. В отговор на ИПДПОТЛ са представени договор за отдаване под наем на складова площ от 28.05.2014г. и уведомление за прекратяването му, считано от 01.09.2014г.; декларация за проследимост; издадени фактури;  аналитичен регистър по клиенти.

Извършени са нови насрещни проверки на доставчика и жалбоподателя, при които е констатирано, че доставчикът не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, а жалбоподателят е депозирал само и единствено писмени обяснения.

С протокол № 0502514/09.06.2016г. към доказателствения материал са приобщени РА №Р-22220314001847-091-001/07.10.2015г. за извършена ревизия по ЗДДС за периода от 30.06.2014г. до 30.09.2014г. на „Секънд“ ЕООД и РА № 22221014001201-091-001/16.05.2016г. за извършена ревизия на „Ен Ти Ем 02“ ЕООД за периода от 16.06.2014г. до 30.09.2014г. При ревизията на „Секънд“ ЕООД е констатирано, че от това дружество не са извършени продажби на стоки /месо/, доставени чрез вътреобщностно придобиване, тъй като по счетоводни данни същите са налични в дружеството към 24.09.2014г., т.е. няма реално прехвърляне на собственост върху стоки по фактурите, издадени на „**“ ООД на 26.06.2014г. и на 07.07.2014г.

При извършването на ревизията на „Ен Ти Ем 02“ ЕООД е направено искане до Специализирана прокуратура за достъп до събраните доказателства в хода на досъдебно производство № 98/2015г. и прокурорска преписка № 228/2014г. На 05.02.2016г. ревизиращият екип е извършил посещение в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ с цел анализ на събраните в досъдебното производство доказателства. Към доказателствения материал са приобщени протоколи за разпит на свидетели, работили в различни фирми. Съгласно показанията свидетелите са извършвали действия от името на различни дружества, след които и „Секънд“ ЕООД, без да са се срещали с техни представители и да са имали изрични пълномощия за това.

Въз основа на направените констатации в ревизията на „Секънд“ ЕООД е установено, че по фактурите за продажби на месо, издадени от това дружество на клиенти, сред които и „**“ ООД, не са и няма да бъдат извършени реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Направен е извод, че чрез това дружество се отчитат привидни доставки, водещи до отклонение от данъчното облагане, изразяващо се в неправомерно приспадане на данъчен кредит, като в резултат на това е намаляван размерът на подлежащия за внасяне ДДС. Издадени са данъчни фактури, зад които не стоят реално осъществени доставки.

При така установеното от фактическа страна е направен извод, че по процесните фактури не са документирани реални доставки на стоки, данъкът е неправомерно начислен. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 21 641,01лв.

3. за данъчни периоди мм. 07, 08 и 09.2014г. в общ размер на 201 561,35лв. по 14 бр. фактури, издадени от „Ен ти ем 02“ ЕООД. Предмет на доставките са пилешко и свинско месо.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която в отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени посочените в него документи и писмени обяснения. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 16.06.2014г., съответно е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите, считано от 14.11.2014г. Процесните фактурите са отразени в дневника за продажби и в СД за съответните данъчни периоди. През периода на регистрацията дружеството не е декларирало и не е внесло ефективно ДДС в бюджета и не е имало назначени по трудов договор лица. Съвместно с органите на МВР е извършено издирване на собственика и управител на дружеството – Н.П.Л.от гр. София. Установено е, че на посочения постоянен адрес се намира необитаема къща. Според данни на съседи лицето от дълги години е алкохолик и клошар, не работи, често с месеци отсъства от дома си, многократно е търсен от служители на МВР, НАП, ЧСИ и др.

С цел установяване реалността на доставката, от получателя също са изискани документи и писмени обяснения. От „**“ ООД са представени процесните фактури, придружени със складова разписка, издадена от продавача, приемо - предавателен протокол, съставен в гр. ***, търговски документ, товарителница, протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск. Съгласно данните в товарителниците месото е натоварвано в с. л. и е транспортирано до гр. **от превозвачите „Максима транс“ ЕООД, „Авиба“ ООД, „Тоши транс“ ЕООД, „П и Н транс“ ЕООД и „**“ ООД.

Съгласно данните в протоколите за проверка на стоки с висок фискален риск, товарно МПС е преминало границата и е влязло на територията на страната, съответно е разтоварено в склада в с. л.. Почти веднага след това е натоварено отново и е заминало за гр. **със стоката по фактури №№ 5/20.07.2014г., 6/21.07.2014г., 11/28.07.2014г., 12/31.07.2014г., 17/05.08.2014г., 23/29.08.2014г., 24/01.09.2014г. и 26/05.09.2014г. По фактура № 21/22.08.2014г. и представените към нея товарителница и протокол за проверка, стоката е натоварена в 9ч., преди да бъде проверен и разтоварен камионът, което се е случило след 10,20ч. Към някои от фактурите са приложени по два броя приемо - предавателни протоколи – единият съставен в гр. София, другият - в гр. ***.

Съгласно депозираните писмени обяснения от управителя на „**“ ООД контактите с „Ен ти ем 02“ ЕООД са осъществявани с пълномощника на това дружество Г.Г., като за извършените доставки  страните не са подписвали договори и не знаят кое лице от страна на „Ен ти ем 02“ ЕООД е издавало и подписвало документите по доставките. „**“ ООД не представя пълномощно на Г.Г.. От ревизиращия екип е направен извод, че жалбоподателят не е положил грижата на добър търговец, тъй като не е наясно със съществени параметри на сделката и лицата, които „действат“ от името и за сметка на доставчика.

Аналогично на доставките от доставчика „Секънд“ ЕООД, пълномощник на което е същото лице Георгиев, при административното обжалване на първоначално издадения РА са представени документи, по отношение на част от които (складовите разписки) е направена констатация за различно съдържание спрямо представените при ревизионното производство. При извършена проверка на наемодателя „Фиоре“ ЕООД е депозирано писмено обяснение, съгласно съдържанието на което наемните правоотношения с „Ен ти ем 02“ ЕООД са прекратени, считано от 01.01.2014г.

С протокол № П-22221016054142-141-001/04.05.2016г. е документирана извършена насрещна проверка на доставчика в хода на разглежданото ревизионно производство, при която не са представени исканите документи и писмени обяснения във връзка с фактурите, по които жалбоподателят претендира данъчен кредит. За доставчика е установено, че няма декларирани трудови договори и подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на наети лица по извънтрудови правоотношения. Няма деклариран стопански обект, от който да осъществява дейността си.

Към доказателствата по делото е приобщен РА №  22221014001201-091-001/16.05.2016г. за извършена ревизия на „Ен ти ем 02“ ЕООД за периода от 16.06.2014г. до 30.09.2014г., при която от страна на дружеството не са представени никакви документи и доказателства за   извършени покупки и продажби. Ревизиращият екип е направил извод, че такива не могат да бъдат представени, тъй като са изготвяни, събирани и представяни от трети лица, които не са свързани пряко с „Ен ти ем 02“ ЕООД. В случая е налице измама, изразяваща се в подготовка и издаване на данъчни документи, от които да се възползват заинтересовани дружества, които впоследствие коригират крайните си резултати за данъчни периоди, като намаляват размера на дължимия за внасяне ДДС. Този извод е направен след преглед на събрани в хода на ревизията документи – протоколи от разпити на свидетели, събрани в досъдебни производства. Посочва се в РА, че „Ен Ти Ем 02“ ЕООД  е дружество, което не извършва реална дейност, а се използва за фактуриране дейности и доставки, които целят симулиране на реална стопанска дейност и са свързани с отклонение от данъчно облагане, неплащане на данъци и извършване на данъчни измами.

Чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит по 14 бр. фактури, издадени от „Ен ти ем 02“ ЕООД, по които данъкът е начислен без основание от търговец, който реално не придобива стоки от ВОП, се постига предимство за „**“ ООД, изразяващо се във внасяне на ДДС в по-малък размер.

При така установеното от фактическа страна е направен извод, че по процесните фактури не са документирани реални доставки на стоки, данъкът е неправомерно начислен. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 201 561,35лв.

4.          за данъчни периоди мм. 08 и 09.2014г. в общ размер на 5 927,31лв. по 5 бр. фактури, издадени от „Стела комерс - ММ“ ЕООД. Предмет на доставките са различни количества свинско месо.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която в отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Документи и писмени обяснения не са представени и в предхождащата ревизията ПУФО. Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, при която е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.04.2014г., съответно дерегистрирано, считано от 29.10.2014г. по инициатива на орган по приходите. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и в СД за съответните данъчни периоди. През периода на регистрацията проверяваното лице е декларирало ДДС за внасяне в незначителен размер и няма назначени лица по трудови правоотношения. Управителят И.Г.също не е представил изисканите му с ИПДПОЗЛ документи и писмени обяснения.

С цел установяване реалността на доставката от получателя по нея също са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на ИПДПОЗЛ са представени копия на процесните фактури, придружени със складова разписка, издадена от продавача, търговски документ, товарителници, банкови извлечения. Съгласно данните в съпътстващите доставката товарителници и пътни листове транспортирането на стоката е извършено е извършено от получателя по маршрут от с. *** до гр. ***. В първото населено място стоката се е съхранявала в склад на трето лице – „Унитемп“ ООД.

Съгласно съдържанието на писмените обяснения, контактите с доставчика са осъществени чрез лицето В.П., който по това време е управител на „Унитемп“ ООД.П. е представил доставчика „Стела комерс – ММ“ ЕООД като техен контрагент, чийто управител е лице на име И.Ц.. Управителят на жалбоподателя не се е запознал с Ц., като не е наясно кое е лицето, подписвало съпътстващите доставката документи. Между доставчика и получателя няма сключен договор за доставката на месото.

Предвид декларираните от РЛ данни е извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП. При нея е установено, че на 21.08.2014г. И.В.Ц., посочен като управител на „Стела комерс – ММ“ ЕООД е продал дружествените си дялове на друго лице - И.И.Г..

От ревизиращия екип е направен извод, че жалбоподателят не е положил грижата на добър търговец, тъй като не е наясно със съществени параметри на сделката и лицата, които „действат“ от името и за сметка на доставчика. Чрез неправомерно приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури, издадени от „Стела комерс - ММ“ ЕООД, по които данъкът е начислен без основание от търговец, се постига предимство за „**“ ООД, изразяващо се във внасяне на ДДС в по-малък размер.

При така установеното от фактическа страна е направен извод, че по процесните фактури не са документирани реални доставки на стоки, данъкът е неправомерно начислен. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 5 927,31лв.

При повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, са представени писмени доказателства, изходящи от счетоводството на жалбоподателя, наименовани картон – материал, съгласно данните в които голяма част от закупените суровини са вложени в производството на готова продукция (л. 41 – 62).

В съдебно заседание на 18.12.2018г. е прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице М.Д., без направени възражения от страните по делото.

Съгласно заключението на вещото лице са дадени следните отговори на поставените задачи:

-въпрос 1: съгласно обобщените данни в таблица № 1 към заключението (л. 34 – 35) стоките, закупени по процесните фактури, са осчетоводявани при жалбоподателя по вид, количество и стойност. Взети са счетоводни операции дебит сметка 301 Материали с отделния вид стока и дебит сметка 453/1 Начислен данък при продажбите срещу кредит сметка 401 Доставчици. По две от процесните фактури с издател „Ен ти ем 02“ ЕООД, посочени на л. 20, заприходените количества стоки са по-малко, като на вещото лице е обяснено, че разликата се дължи на фири.

-въпрос 2: в заключението от стр. 3 до стр. 12 са посочени съпътстващите доставката документи за всяка една от процесните фактури поотделно. В таблица № 3 и таблица № 4 към заключението (л. 37 – 39) са посочени датите и часовете на извършена проверка на стоки с висок фискален риск по доставки на стоки от доставчиците „Ен ти ем 02“ ЕООД и „Секънд“ ЕООД;

-въпрос 3: закупените материали от жалбоподателя са предмет на последваща обработка и продажба. Към 01.06.2014г. няма наличности на стоки от вида на процесните, като за периода от 01.06.2014г. до 31.10.2014г. са закупувани стоки както от процесните доставчици, така и от други доставчици. Основни клиенти на „**“ ООД са „Чикън мес“ ООД и „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД на стоките пилешки бут охладен, цяло пиле охладено, пилешко филе охладено и цяло пиле замразено. По отношение на закупеното свинско месо, част от него е вложено за преработка, друга част е продадено на клиентите „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, „Перфект – 3“ ЕООД, „Кофлекс фриго“ ЕООД, „Метро кеш енд кери България“ ЕООД и „Пикадили“ ЕООД. Счетоводните операции, във връзка с последващата реализация на стоките, са посочени на л. 32;

-въпрос 4: съгласно данните в таблица № 1 към заключението разплащането по всички процесни фактури е извършено по банков път;

-въпрос 5: в таблица № 2 към заключението (л. 36) са посочени количествата стоки, предмет на ВОД към чешко дружество. Към всяка една от фактурите са приложени съпътстващи доставката документи, включително уведомително писмо на получателя на стоката за получаването й и потвърждение, съдържащо данни за ЧМР, вид и номер на МПС и дружество, извършило транспорта. Налице са постъпили плащания от чуждестранното лице по банковата сметка на РЛ в „ОББ“ АД на 18.09.2014г.;

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ДОПК въвежда принципът за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.

По отношение допълнително начисления ДДС поради недоказано извършване на ВОД към чешко дружество настоящият съдебен състав намира следното: по делото не са спорни обстоятелствата, че за документиране на извършения ВОД са представени ЧМР за извършен транспорт и потвърждение за получаване на стоката, тъй като транспортирането е за сметка на получателя. Представени са и доказателства, че на датата на извършване на ВОД по банковата сметка на РЛ са постъпили парични средства в общ размер на 171 000 евро, което представлява разплащане по доставката.

При повторното разглеждане на делото е ангажирано изготвянето на ССЕ, като в заключението се преповтарят констатациите в РД относно документите, с които е документирано извършването на процесния ВОД. В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи следното: по делото не е спорно обстоятелството, че именно тези документи са представени на ревизиращия екип в подкрепа на твърдението за извършен ВОД на стоки към чешко дружество. Именно във връзка с проверка на декларираните данни е извършена проверка на чуждестранното дружество от страна на компетентните приходни органи на Чехия, при която е констатирано, че се касае за липсващ търговец, неизвършващ дейност на територията на Чехия, в който няма наети лица. При проверката е констатирано, че собственик на дружеството е български гражданин, живущ в гр. В., който от своя страна е заявил, че не му е известно на негово име да е регистрирано дружество в Чехия. Това означава, че потвържденията за получаване на стоката на територията на Чехия са подписани от неизвестно лице, за което не са представени каквито и да било доказателства да действа от негово име и за негова сметка. Това лице не е посочено и в писмените обяснения на управителя на РЛ, който е посочил, че контактите са осъществявани само и единствено по и-мейл, не са сключени договори и при натоварването на стоката в гр. **не е присъствал представител на чуждестранното дружество. Според жалбоподателя фактите на получени авансови плащания по доставката и на транспорта за сметка на получателя по доставката са достатъчни да се приеме, че е извършена доставка към реален търговски субект.

Съдът намира за правилни и законосъобразни констатациите на ревизиращите органи по приходите относно недоказано извършване на ВОД от РЛ. По делото са представени съпътстващи доставката документи, но не и такива за лицето, с което „**“ ООД е осъществило контакт при извършване на доставката. По делото е положен печат на получателя и е изпълнен подпис, но не и от лицето, което е представляващо дружеството. Самият жалбоподател също не е наясно с кое именно лице е осъществил контакт във връзка с извършването на ВОД, като това не е българският му собственик.

Неопровергани са и констатациите на компетентните органи на чешката приходна администрация, че се касае за липсващ търговец, който не е осъществявал икономическа дейност на територията на Чехия, съответно не е извършвал банкови преводи на парични средства в значителен обем по банкова сметка ***. По този начин, дори да се приеме, че са постъпили парични средства по банковата сметка на РЛ, не може да се твърди с положителност, че те изхождат от лице, действащо от името и за сметка на чуждестранното дружество и са предназначени за извършване на разплащания.

По отношение извършване транспорта на стоките, следва да бъдат изложени и следните аргументи: видно от данните в двете ЧМР транспортът на стоките е извършен от испански превозвач, като на товарителниците е положен съответният печат и е посочено МПС. Съгласно писмените обяснения на управителя на жалбоподателя, стоките били натоварени на камион от производствената му база в гр. ***, за което били съставени не само ЧМР, но й инвойс фактури, и нареждания за експедиция. Следва да бъде посочено, че в нарежданията за експедиция не е посочено транспортното средство, като единствено е изпълнен подпис от неизвестно лице за приело стоката от името на чешкото дружество. Това означава, че доколкото се касае за еднотипен подпис, изпълнен от това неизвестно лице като „представляващ“ чуждестранното дружество, то същото лице следва да е присъствало на натоварването на стоките на 18.09.2014г. и след това на получаването им на 20.09.2014г., т.е. жалбоподателят да е наясно с кое лице е осъществил контакт. В този смисъл, дори да разполага с изискуемите по чл. 45 от ППЗДДС документи за извършения ВОД към Чехия, жалбоподателят не следва да се ползва с преференцията за облагането им с данъчна ставка от 0%, доколкото са налице доказателства, че чуждестранният му контрагент не извършва икономическа дейност на територията на Чехия, както и че е собственост на малоимотно лице от гр. В., което не е наясно с регистрирана на негово име чуждестранна фирма. В случая може да бъде направено предположение, че са използвани личните данни на български гражданин за регистриране на дружество, като дружеството е действало чрез пълномощник, като за упълномощаването не са представени каквито и да било доказателства. Самото РЛ не представя каквито и да било доказателства кое е лицето, с което е осъществило контакт от чешкото дружество, за което следва да се приеме, че е присъствало при експедирането на стоката. Тук следва да бъде посочено, че за процесния период българското дружество е извършило множество ВОД към чуждестранни клиенти в Нидерландия, Германия и Великобритания, като във всички случаи, с изключение на ВОД към клонове (подразделения) на дружеството VION транспортът е осъществяван от български превозвачи.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В конкретния случай, това място е в България и след като не се доказва ВОД, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за която на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът се дължи от доставчика.

В писмената защита на пълномощника на жалбоподателя при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд се обосновава основателност на жалбата с решение на съда на ЕС. В посоченото решение по дело С-409/04 Teleos и др. срещу Commissioners of Customs & Excise Съдът се е произнесъл, че терминът „изпратен” в разпоредбите за ВОД на Шеста директива, следва да се тълкува в смисъл, че вътреобщностното придобиване е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката.

В настоящия случай, не са представени несъмнени доказателства, че стоката по процесните фактури е напуснала територията на Република България. Представени са съпътстващи доставката документи, подписани от неизвестно лице за купувач и получател, в присъствието на представител на „**“ ООД, като дружеството не посочва негови индивидуализиращи данни, включително доказателства за действието му като представител на чешкото дружество. Това означава, че не е положена грижата на добрия търговец и българското дружество е било наясно, че чешкият му контрагент не е действителният получател на стоките. От изложеното може да се направи извод за недоказаност на декларирания ВОД, съответно за извършена доставка на територията на България, за която е дължим ДДС в размер на 20%. Следва да бъде наблегнато на обстоятелството, че защитната теза на жалбоподателя се основава на частни документи, които се ползват само с формална доказателствена сила, по отношение на които не е установено авторство. Обратно, констатациите на ревизиращия екип са изградени въз основа на извършена насрещна проверка от компетентни органи на чешката приходна администрация, извършени въз основа на реда, регламентиран в Регламент 904/2010/ЕС, както и при събрани доказателства от лицето, посочено като управител на чешкото дружество, което всъщност е български гражданин с нисък социален статус.

При така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира изводите на ревизиращите органи за правилни и законосъобразни. Правилно, на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен данък в размер на 66 889,20лв. за данъчен период м. 09.2014г., ведно с прилежащите лихви.

  В обжалвания РА ревизиращият екип е направил общ извод, че за преките доставчици на жалбоподателя основната дейност е доставка на различни видове месо. По отношение на всяка конкретна доставка е деклариран механизъм на извършването й, като в част от случаите транспортът на стоките е извършен от един превозвач от територията на чужда държава до територията на България, а в други случаи – от с. л. до гр. **транспортът е осъществен от самия жалбоподател. Не са спорни обстоятелствата по делото, че част от доставчиците са представили съпътстващи доставката документи – стокови/складови разписки, приемо – предавателни протоколи, транспортни документи – товарителници и пътни листове за извършения транспорт.

  Ревизиращите органи по приходите са намерили редица несъответствия в данните в товарителниците и пътните листове относно извършеният превоз, като е извършена съпоставка с данните в протоколите за извършена проверка на стоки с висок фискален риск относно часовете на постъпването им в ползваните от доставчиците хладилни помещения в с. л.. Не са приети за съответни на другите събрани при ревизията доказателства декларирани данни в писмените обяснения на управителя на РЛ относно причините за неточно попълнените реквизити в товарителниците и пътните листове. При наличие на неяснота с кое именно лице, действащо от името и за сметка на доставчиците е осъществен контакт, както и кое е лицето, подписало приемо – предавателните протоколи за предаване на стоката в гр. ***, т.е. на място в производствената база на жалбоподателя, е направен извод, че същият не е положил грижата на добър търговец при осъществяване на доставките. В заключение е прието, че фактурите, издадени от посочените по-горе фирми не документират извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което не е налице основание за издаването им и за начисляването на данък по тях.

При първоначалното разглеждане, на делото, като част от преписката по ревизионното производство, са приети като доказателство ревизионните актове, ведно с ревизионните доклади на преките доставчици „В и И“ ЕООД, „Секънд“ ЕООД и „Ен ти ем 02“ ЕООД. Въз основа на направените в тях констатации е направен извод, че преките доставчици не са разполагали със съответните количества стока (охладено месо) с произход Полша и Германия, с които в последствие да извършат процесните доставки към жалбоподателя. По отношение на част от лицата ревизионните производства са извършени по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е осъществен контакт с представляващо лице и не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

  При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, без направени възражения от страните по делото. Вещото лице е направило извод, че доставчиците са отразили в отчетните си регистри по ЗДДС издадените фактури с получател „**“ ООД, в съответствие с разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС, като не е извършена проверка на място, а са анализирани само и единствено представените при ревизията документи. Даден е положителен отговор на въпроса за разполагаемост на стоки от вида на процесните при доставчиците, доколкото при тях са налични съпътстващи документи товарителници (включително ЧМР), документи за произход на стоката, съответно наети складови помещения за съхранението й. Фактът на извършване на доставките именно по декларирания от жалбоподателя механизъм е подкрепен и от констатациите в протоколите за извършена проверка на стоки с висок фискален риск. Получателят разполага със стоки от вида на процесните, които в последствие е продал на свои клиенти, като продажбите са документирани с данъчни фактури, като се касае за големи търговски вериги. Взетите счетоводни операции при жалбоподателя са подробно описани в констативно – съобразителната част на заключението.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде даден отговор на следните спорни въпроси по делото: приема ли се за доказано прехвърлянето на правото на собственост  върху родово – определена стока от страна на доставчиците на ревизираното лице по начина, описан от самия жалбоподател, при условие, че не е изяснено от кого е предадена стоката, от кого е транспортирана, доколкото са налице стокови разписки с различно съдържание, представени при ревизионното производство по издаване на първоначалния РА и тези, представени при обжалването му по административен ред; могат ли да се приемат за документи за извършен транспорт на стоките от с. л. до гр. ***, доколкото са налице поправки в данните в товарителниците и пътните листове, издадени от самия жалбоподателя и са налице писмени обяснения на превозвачите относно крайна цел на транспорта гр. ***.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при реви­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на данъчен документ (фактура) от страна на съответния пряк дос­тав­чик, кой­то е из­дал същите, отразил ги е в днев­ника за про­дажби и справката - дек­лара­ция, като не се спори, че е и начислен да­нък по смисъла на чл. 86 ЗДДС.

Основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­стве­на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на стоки, съглас­но описанието на същите в първичните счетоводни докумен­ти, изда­де­ни от преките доставчици, изчерпателно посочени в настоящото съдебно решение, към жалбоподателя. 

Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл. 25, ал. 1 от същия закон да­нъч­но събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този закон лица, вътре­об­щ­но­стното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в об­щия слу­чай възниква на датата, на която собствеността върху сто­ката е прех­вър­лена или услуга­та е извършена.

От направения нормативен анализ следва, че наличието на дейст­ви­тел­но осъществена доставка по смисъла на закона е предпоставка за възникване на право­то на данъ­чен кре­дит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­­де направена преценка да­ли ревизираният субект има право да приспадане да­нъч­ния кредит, който е декла­ри­рал в подадената справка-декларация.

Отделно от това от съществено значение е и до­казване използването на пред­­ме­та на тази доставка в икономическата дейност на „**“ ООД за по­с­лед­ва­щи облагаеми доставки към негови клиенти, каквото е и едно от оплакванията в жалбата.

Именно в този смисъл, в Решение от 06 Декември 2012г., постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се ус­та­но­ви обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е не­об­ходимо да се провери дали последните са били реално осъ­ще­ст­вени и дали съот­вет­ните стоки са били използвани .... за извършването на обла­га­е­ми сдел­ки” /т. 31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в съ­щото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на ос­нование член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да пре­ценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производст­во. Следователно, запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да опре­де­ли дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на сто­ки (в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑ 273/11, /т.32/).

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при та­ка сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в пос­лед­ствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно за­дъл­же­но лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Фактическото извършване на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фак­тическия състав, от изпълнението на който за жалбопо­да­те­ля възникват благо­п­ри­ятни правни последици – право на приспадане на данъ­чен кредит.

Изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за осъ­ще­ст­ве­ни доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС съдът намира за необос­но­вани в по-голямата си част, поради следното.

В тази връзка следва да се съобрази и че константна и пос­ле­дователна е съ­дебната практика, че за да се признае правото на данъчен кредит на получателя по дадена облагаема дос­тавка, е необходимо доказване прехвърля­не­то правото на соб­ствеността вър­ху стоките, респ. извършването на услугата, по самата нея, като то­­ва право не е об­вързано по принцип от редовността на която и да е предходна дос­­тав­ка. При определени условия тази “редовност” би могла да пов­ли­я­е на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по пряката доставка, ко­ито хипотези и условия са развити в практиката на Съда на Европейския съюз и съобразно която практика доказването им е в тежест на данъчната администрация.

В унисон с това разбиране съдебната практика нееднократно е постано­вя­ва­ла и че установяването на произхода на стоките, също не е предпоставка за приз­на­­ва­нето на правото на данъчен кредит. Самият факт че не е доказан такъв, не оз­нача­ва автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпо­ре­ди­телна сдел­ка.

При разрешаването на правния спор следва да се съобрази и легалната де­фи­ниция, дадена в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, спо­ред която „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореж­дане с материална вещ като собственик.

Във връзка с изясняване на това понятие се е произнасял неведнъж и Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища, прею­ди­ци­ал­ни запитвания, в които въпросът е намерил следното разрешение: Така в пункт 33 и сл. от Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 го­ди­на по дело C-78/12 („Евита – К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и уп­равление на изпълнението“ – гр. София, е указано следното:

“… 33. Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда по­нятието „доставка на стоки" по чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112 не се от­на­­ся до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национал­но право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от оп­ре­­делено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея ка­то собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, С-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, С-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, С-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

34. В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

35. От тук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сдел­ка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овлас­тя­ва другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за то­­ва да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въп­рос­ната вещ.

36. По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните сто­ки….“.

В същото решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запит­ва­щата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказва­не­то, да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоя­тел­ст­ва по спора в главното производство,за да определи дали „Евита-К" може да уп­раж­­ни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на та­зи обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно дос­тав­ки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, как­то и свър­зани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за тран­с­пор­ти­рането или за износа на съответните животни. Във връзка с това, на­ци­о­нал­ни­те ад­министративни и съдебни органи, следва да откажат да признаят право на при­­с­падане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се пре­тен­ди­ра с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото да­нъч­но­за­дължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съв­мес­тимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се сан­кцио­ни­ра с отказ да се признае това право данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от дос­тав­чи­ка да­нъч­на измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извър­ше­на­та от данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС….“.

В решението отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчноза­дъл­же­но­то лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че из­дателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упраж­ня­ва­не на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че достав­чи­ци­те нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да раз­по­ла­га със съответни документи в това отношение.

Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13 по преюдициално запитване отправено от Административен съд – София-град, в което съдът на ЕС се е произнесъл, че “Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпъл­ни­тел, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите пер­со­нал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в сче­то­водната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подпи­сани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се уста­но­вя­ва, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което за­питващата юрисдикция следва да провери.”

В мотивите на същото това Решение от 13.02.2014г. съдът изрично е приел, че: “…В това отношение обстоятелството, че по делото в главното производство до­с­та­вената на „Макс Пен“ услуга не била действително извършена от посочения във фак­турите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като пос­лед­­ни­те не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тях­ната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се ока­за­ло, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици ли­ца, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, ко­е­то претендира Макс Пен” /т. 31/.

Настоящият съдебен състав приема, че развитите съображения от орга­ни­те по при­хо­дите, че не се установява фактическото извършване на преките до­с­­тавки, съответно, че с издадени ревизионни актове на преките доставчици на „**“ ООД е от­казано правото на данъчен кредит по доставките по между няколко лица от една стокова верига, не са опровергани в хода на съдебното производство. При ревизията е извършен анализ и на доказателствата във връзка с транспортирането на стоките – различни асортименти и количества месо, като е установено, че когато транспортът е извършен с МПС, собствено на получателя по доставката, са съставяни пътни листове и товарителници с поправки в данните, поради което не може да се направи несъмнен извод за извършен транспорт именно по този начин. Съдът констатира, че съгласно депозираните от управителя на РЛ писмени обяснения, както и свидетелски показания по досъдебно производство, надлежно приобщени към доказателствения материал по ревизионното производство, контактите с преките доставчици са извършвани по еднотипен начин – дружествата са контактували с „**“ ООД посредством пълномощници, като три от преките доставчици са ползвали „палети“ в складови помещения, собственост на „Фиоре“ ООД в с. л., съвместно с множество други фирми. Съгласно свидетелските показания, депозирани при досъдебното производство, определени лица са „организирали“ ВОП на местни продукти от различни чуждестранни дружества – от Полша, Германия, Унгария и др. европейски държави, като транспортирането на стоките се е извършвало първоначално до с. л.. Този факт е потвърден и от данните в протоколите за проверка на стоки с висок фискален риск, съгласно които транспортните средства са преминавали на територията на България и са пътували именно по маршрут до с. л.. Отново съгласно свидетелските показания, предвид множеството фирми, ползващи едно и също складово помещение, са давани инструкции във връзка с разплащането по доставките, като са посочвани „междинните“ получатели, преди съответното количество продукти да бъде транспортирано на територията на България до следващите получатели, измежду които е и жалбоподателят.

По делото не са представени каквито и да било доказателства относно поправките в товарителниците и пътните листове, които противоречат на часовете на проверка на стоките с висок фискален риск относно постъпване на стоките в с. л.. При ревизионното производство е депозирано писмено обяснение със съдържание относно необходимостта от спешно осигуряване на транспорт от името на получателя на доставката, което е възможно да е довело до некоректно попълнени данни в съпътстващите доставката документи. Действително, в някои от случаите се касае за часово разминаване от няколко часа, което е несъществено и не следва да бъде само по себе си основание за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит.

На следващо място, във връзка с дейността по транспортирането на стоките е разгледана и дейността по натоварване и разтоварване на месо в значителни количества. Установено е, че нито едно от лицата по стоковата верига посочват конкретни лица, заети с товаро – разтоварните дейности. В случая са изготвяни и подписвани множество съпътстващи доставката документи – складови разписки, приемо – предавателни протоколи за приемо – предаване на стоката най-напред в гр. София, след това в гр. ***. В ревизионния доклад са посочени несъответствия, състоящи се в различни номера на складовите разписки, представени при първоначалното ревизионно производство и в производството по административно обжалване, като жалбоподателят не е обяснил на какво се дължи това. В случая, складовите разписки са обвързани с последващата реализация на стоките към клиенти на РЛ, който факт не е спорен между страните по делото. Не са посочени и лицата, ангажирани с товаро – разтоварните дейности от страна на доставчиците, независимо, че вторият приемо – предавателен протокол е съставен в гр. ***, т.е. на крайната точка на транспортиране на стоките, поради което и жалбоподателят следва да е бил запознат кое е лицето, което я придружава. Индивидуализиращи данни на тези лица не са посочени и при съдебното производство, поради което този факт е останал неизяснен. Това обстоятелство, от своя страна, е довело и до извода на ревизиращите органи по приходите за липса на кадрова и материална обезпеченост на страните по доставката за извършване на транспорт на стоки от вида на процесните, в количествата, посочени във фактурите.

В хода на съдебното производство е направен опит да се обоснове извършването на транспорта със собствено МПС от самия жалбоподател от наето складово помещение на доставчика в гр. София. Следва да бъде отбелязано, че предвид множеството поправки в товарителниците и пътните листове, които сами по себе си представляват частни документи, дори формалната им доказателствена сила е разколебана.

В хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателя са представени идентични писмени доказателства относно произхода на стоката – различни количества месо – извършен ВОП от преките му доставчици, с изключение на прекия доставчик „Стела комерс – ММ“ ЕООД. При анализ в данните на всички събрани по делото доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че преките доставчици на жалбоподателя доставчици „В и И“ ЕООД, „Секънд“ ЕООД и „Ен ти ем 02“ ЕООД са осъществявали контакти само чрез упълномощени лица, като са ползвали складови помещения за стоките в с. л. за сравнително кратък период. Управители на дружествата са лица с нисък социален статус, които не са наясно за извършваната икономическа дейност, само са подписали пълномощни на определени лица. И на трите дружества са извършени ревизионни производства именно като участници в стоковите вериги за доставка на месо от чуждестранни дружества до жалбоподателя, при които или не са представени изисканите документи и писмени обяснения, или е установено, че придобитите от ВОП количества месо са налични по счетоводни данни, т.е. не са последващо продадени.                                     

Настоящият съдебен състав намира, че от описаните във фактурите обекти на стопанска операция следва извод, че се касае за търговска покупко - продажба на стоки, определени по техния род. Този договор е двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл. 183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл. 187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент, продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко - продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито са стоките по процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Именно, конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да бъде установеният юридическият факт, последицата от който е прехвърлянето на тази материална вещ от данъчно задълженото лице и овластяването другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Това налага в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки на охладени месни продукти са осъществени така, както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

В тази връзка, съдът намира следното: по делото не са спорни фактите на наличието на стоки от вида на процесните при жалбоподателя, както и кадрова и техническа обезпеченост на дружеството за извършване на последващи доставки към негови клиенти. Представени са и доказателства за производствен обект в гр. **за преработка на получаваното като суровина месо, както и фактури за извършени доставки към последващи клиенти. Не са спорни по делото и обстоятелствата на наети складови помещения от преките доставчици, с изключение на „Стела комерс - ММ“ ЕООД в една и съща складова база в с. л., доколкото при ревизията са представени договори за наем и известия за прекратяването им и извлечение от счетоводни сметки на наемодателя „Фиоре“ ООД.

По отношение направените възражения, че издадените фактури, пътните листове и товарителниците за извършен транспорт, заедно със счетоводното отразяване на стоките по материални сметки на жалбоподателя, са достатъчни доказателства за извършена реална доставка на стоки от вида на процесните, следва да бъде съобразено следното: предмет на доставките са специфични стоки – различни видове и количества месо. В случая се твърди произходът на стоките към преките доставчици да е от ВОП от държави – членки на ЕС, което предполага наличието на такива съпътстващи документи. Съпътстващи доставките документи са представени само от някои от доставчиците – търговски документи и такива за транспорт на стоките – ЧМР и инвойси, издадени от чуждестранни лица. Независимо от това, обаче, по делото са събрани и доказателства, че дейността на тези преки доставчици е организирана само и единствено от пълномощници, като фирмите са ползвани само като „междинно звено“ между жалбоподателя и чуждестранните доставчици. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че прекият доставчик „ Ен ти ем 02“ ЕООД дори не е разполагал със складово помещение за съхранение на стоките към момента на процесните доставки. 

На следващо място, дори да се приеме, че преките доставчици са разполагали на склад със съответните количества месо, дори да не са придобити от съответните предходни доставчици, отново не са представени изискуемите придружаващи доставката документи за проследяване произхода на месото, съответно транспортирането му. Тук следва да бъде отбелязана потенциалната кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване от прекия доставчик на доставки от вида на процесните, но не и фактическото извършване на транспорт на стоките. От една страна, липсват съответни ветеринарно – медицински свидетелства за извършване на транспорт на месо и други суровини от животински произход от доставчиците, от друга страна – при некоректно попълнени данни в товарителниците и пътните листове не може по несъмнен начин да се установи положителният факт на транспортиране на посоченото във фактурите количество месо. Това означава, че не може да се направи несъмнен извод, че съответните количества са постъпили в производствения обект на жалбоподателя и то доставени именно от прекия доставчик, издал процесните фактури. Това се потвърждава и от констатациите в ревизионните актове на доставчиците, в които е посочено, че се касае само и единствено за фактическо префактуриране на извършвани продажби, без да са налице реални доставки на стоки.

Същите аргументи са валидни и по отношение на доставките от прекия доставчик „Стела комерс – ММ“ ЕООД, като бъдат посочени и съответните различия. За разлика от доставките от другите преки доставчици в този случай не са представени доказателства за придобиване на количествата месо от предходен доставчик. Не са представени и доказателства за ползване от това дружество на складово помещение на трето дружество, чийто управител е осъществил контакт между тях. По делото са представени само и единствено доказателства, че РЛ е извършило транспорт на стоките със собствено МПС от складово помещение в с. *** до гр. ***, като отново липсват каквито и да било доказателства за заети лица за товаро – разтоварните дейности, както и лица, с които е осъществен контакт от името на доставчика. Не са опровергани констатациите в РД, че към момента на издаване на процесните фактури доставчикът е представляван от друго лице, не това, с което се твърди да са осъществени контактите, както и че другото лице се е „съгласило“ да извърши договорени от друг доставки на стоки в значителни количества, за разполагаемостта на които не са представени доказателства. 

В този смисъл, посредством заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза при първоначалното разглеждане на делото не се установяват нови факти, опровергаващи констатациите на органите по приходите, с изключение на счетоводно отражение на доставките при жалбоподателя и част от доставчиците. В заключението се потвърждават неспорни между страните по делото факти на издаване на фактури за процесните доставки, както и представянето като съпътстващи документи, както и на издаване на фактури от жалбоподателя към негови клиенти с предмет на доставката различни количества месо. Вещото лице е направило обвръзка на стоките по стоковия поток само и единствено по твърдяния от жалбоподателя начин, като не е посочило констатираните несъответствия и непълноти в съпътстващите доставката документи, които подробно са описани в ревизионния доклад по отношение на всяка една от процесните фактури и съпътстващите я документи. Вещото лице не е извършило проверка на място в счетоводствата на доставчиците или на документи от досъдебното производство, а само е извършило анализ на документи при жалбоподателя и събрани такива по делото и е направило извод, че са налице доставки на стоки от вида на процесните до клиенти на жалбоподателя. Дали, обаче, стоките, предмет на последваща реализация, са придобити именно от издателите на процесните фактури, е спорният по делото въпрос, като настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно при ревизията на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит.

По отношение твърдението за доказване реалността на доставките с факта на извършено плащане по банков път, следва да бъде съобразено следното: по делото не е спорно обстоятелството, че „**“ ООД е извършило разплащане по доставките по банкови сметки на преките си доставчици. Същевременно, обаче, ревизиращият екип, за разлика от вещото лице, е проследил последващото движение на паричните средства, като са направени констатации, че в близки дни са обменяни в евро и използвани за последващо разплащане към чуждестранните дружества. Това обстоятелство, само по себе си, е нормално за търговския оборот, но по делото са приобщени протоколи за разпити на свидетели в досъдебно производство, съгласно които лица с малки имена „Пламен“ и „Явор“ са посочвали на свидетелите „за коя българска фирма работят“ при осъществяване на конкретната сделка. Този факт, заедно с факта, че всички сделки са осъществявани от пълномощници на дружествата, упълномощени от лица с нисък социален статус, обосновава извода, че преките доставчици само са служили като междинно звено между жалбоподателя и чуждестранните дружества, като по този начин стоките, предмет на доставките са придобивани от него не директно чрез ВОП, а чрез опосредена доставка на територията на България, при която РЛ има право на приспадане на данъчен кредит.

Фактът на фиктивно префактуриране на стоки с цел ползването на данъчен кредит е индиция за данъчна измама, доколкото нито един от преките доставчици не е притежавал съответната кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Това са потвърждава и от събраните доказателства при досъдебното производство, относно начинът на организиране на доставките от чуждестранните доставчици до конкретни български фирми, неразполагащи с какъвто и да е персонал, собственост на лица с нисък социален статус, представлявани само от пълномощници. Не следва да бъде игнориран и фактът, че на преките доставчици, с изключение на „Стела комерс – ММ“ ЕООД са извършени ревизии, именно за участието им в стоковите вериги, резултатите от които са посочени по-горе в настоящото решение.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен обжалваният ревизионен акт, в частта му на непризнат данъчен кредит в общ размер на 294 573,96 лв., ведно с прилежащите лихви.

С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита при първоначалното и при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и пред касационната инстанция, пред която ответникът е представляван от юрисконсулт, в общ размер на 20 558,14лв. (двадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки). Съгласно представен списък с разноските на л. 3193 от адм. дело № 76 от 2017г. по описа на съда, на ответника следва да бъде заплатена и сумата в размер на 250лв., представляваща възнаграждение на вещото лице по СТЕ. Общо на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 20 808,14лв. (двадесет хиляди осемстотин и осем лева и четиринадесет стотинки) разноски по делото.

Водим от горното Съдът,

                                     

                                        Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на «**» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, представлявано от управителя Й.И.И., против РА № Р-16001616000802-091-001/02.09.2016г., издаден от З.В.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и В.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, потвърден с Решение № 801/21.12.2016г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 294 573,96лв., допълнително начислен ДДС в общ размер на 66 889,20лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 70 808,16лв.

ОСЪЖДА «**» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес:***, представлявано от управителя Й.И.И. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 20 808,14лв. (двадесет хиляди осемстотин и осем лева и четиринадесет стотинки) разноски по делото. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

                      

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/