Р
Е Ш Е Н И Е
№
1424
гр. Перник, 18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01871 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба,
уточнена в съдебно заседание на 20.09.2019г., на Г.М.Р., с ЕГН: ********** и с
адрес: ***, депозирана чрез пълномощника му адв. И.В., срещу “Електрисите”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. “Райко Даскалов” № 1
– Бизнес комплекс Перник, ут. 2, ап. 6 и ЕИК: *********, с която се иска
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми: 1471,85 лева, представляваща нетния размер на дължимо трудово възнаграждение за м.
Април 2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 26.05.2016г. до
18.03.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) в размер на
419,90 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно й изплащане; сумата от 95,00 лева, представляваща нетния размер на дължимо
трудово възнаграждение за м. Май 2016г. , ведно със законната лихва за забава,
считано от 26.06.2016г. до 18.03.2019 г. (датата на депозиране на исковата
молба в съда) в размер на 19,16, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане; сумата от 120,70 лева, представляваща нетния размер на дължимо обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от
2053,62 лева, представляваща
дължимо обезщетение за командировъчни дневни разходи, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.04.2016г. страните по
делото са сключили трудов договор по реда на чл. 68 ал. 1 т. 2 от КТ с №
217/06.04.2016г., съгласно който ищецът бил назначен на длъжността “общ
работник, строителство на сгради” със срок “до завършване на определена работа”
и с месечно възнаграждение в размер на 420 лева. Сочи се, че ответното
дружество предоставяло персонал на предприятие ползвател в чужбина. В тази
връзка към трудовия договор страните по делото сключили споразумение от
06.04.2016г., по силата на което ищецът следвало да извършва работа на територията
на Франция, като е следвало да се яви на обекта на френското предприятие
ползвател на 11.04.2016г. Сочи се, че със заповед от 10.05.2016г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено, поради завържване на
определената работа, като в заповедта било отразено, че следва да му се изплати
обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 21.00 лв. за неползван
платен годишен отпуск. Твърди се, че
въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите му задължения, ищецът не
получил начисленото му възнаграждение за месеците Април и Май 2016г., които
счита, че следва да получи в пълен размер. Не му било изплатено и определеното
от работодателя му обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като за
същото ревелира доводи за неправилност на начина на изчисление. В тази насока
ищецът твърди, че същото следва да бъде в размер на 120,70 лева. Твърди се, че
неизплатени са и командировъчните дневни разходи в размер на 35 евро на ден, считано
от деня на заминаването на ищеца в Р. Франция – 07.04.2016г. до завръщането му
в Р. България на 08.05.2016г., възлизащо общо на 2053,62 лева.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, пледира за
уважаване на предявените искови претенции като основателни. Прави искане и за
постановяване на решение по реда на чл. 238 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените писмени доказателства се установява,
че страните сключили трудов договор с № 217/06.04.2016г., по силата на който
ищецът заемал длъжността “Общ работник, строителство на сгради” с основно
месечно възнаграждение от 420 лева, с дата на плащане 25 – то число на месеца.
Установява се още, че на същата дата - 06.04.2016г. страните
по делото са сключили споразумение към трудовия договор, в което уговорили
ответното дружество, в качеството си на предприятието,
което осигурява временна работа, да осигури временна работа на ищеца в
предприятие ползвател (SAS ATCE). Страните уговорили мястото на работа да се
осъществява в Република Франция, като ищецът следвало да се яви в предприятието
ползвател на 11.04.2016г. Видно от представеното по делото споразумение е, че
крайният срок, определен със самото споразумение, е 14.06.2016г. Уговорено било, че ищецът ще изпълнява
длъжността “общ работник, строителство на сгради” при френското предприятие
ползвател при работна заплата в размер на 10 евро за един астрономически час.
От приетите писмени доказателства се установява, че
със заповед № 217/10.05.2016г. трудовото правоотношение било прекратено, поради
завършване на определената работа. В цитираната заповед работодателят посочил,
че на ищеца следва да се изплати обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ в
размер на 21.00 лева.
По делото е приложено и неоспорено заверено копие на
фиш за заплати на “Електрисите” ЕООД за м. Април 2016г., от което се
установява, че ищецът е отработил 14 дни в месеца.
От заключението на изслушаната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че от страна на ответника не е
изплащано трудово възнаграждение на ищеца по трудововото им правоотношение,
считано от датата на сключване на трудовия договор до датата на подаване на
исковата молба.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно –
икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че нетното възнаграждение за м. Април
2016г. е в размер на 1471,85 лева, като вещото лице е посочило, че в случай, че
се приеме, че ищецът е получил аванс в размер на 415,62 лева (както е отразено
в коментирания по-горе фиш за заплати за м. Април 2016г.), то нетното
възнаграждение ще възлиза на 1056,23 лева. Установява се още, че нетното трудово
възнаграждение за отработени четири дни през м. Май 2016г. е в размер на 69,31
лева.
От заключението на изслушаната и приета като
доказателство съдебно-икономическа експертиза, се установява, че размера на
дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ е неправилно изчислен от страна на
ответника. Видно от заключението на разглежданата експертиза е, че размерът на
дължимото обещетение по чл. 224 от КТ е в размер на 120,71 лева.
От изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява,
че командировъчна заповед за изпращането на ищеца в Р. Франция след
подписването на трудовия му договор не е била представена от страна на
ответното дружество, чието счетоводство вещото лице е проверило. Установява се,
че по отношение на командировъчни разходи в какъвто и да е размер – от Р.
България до Р. Франция, както и обратно, не е наличен документ, удостоверяващ
платени разходи.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
претендираните суми за месеците Април и Май 2016 г., искове с правнa квалификация чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД относно
претендираните суми за обезщетение за неползван платен годишен отпуск и иск с
правна квалификация чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД относно претендираната сума за
обезщетение за командировъчни дневни разходи.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа.
По делото се установи, че страните се намирали в трудови отношения, като ищецът
е престирал работна сила за месец Април и четири дни за м. Май 2016г. По делото не се ангажираха доказателства, които да сочат
за изплащане на дължимите се суми, в синхрон с уговореното с процесните трудов
договор и споразумение към него. Неизпълнението на това задължение обуславя
ангажирането на отговорността на работодателя. След като работникът е изпълнил
задължението си по сключения от страните трудов договор, работодателят дължи
заплащането на уговореното трудово възнаграждение.
От писмените доказателства по делото, в т. ч. и
изслушаната съдебнои-икономическа експертиза, се установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение за месец Април
2016г. е в размер на 1471,85 лева, като вещото лице е посочило, че в случай, че
се приеме, че ищецът е получил аванс в размер на 415,62 лева (както е отразено
в коментирания по-горе фиш за заплати за м. Април 2016г.), то нетното
възнаграждение ще възлиза на 1056,23 лева. Предвид обстоятелството, че по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да сочат, че на
ищеца е изплатен посочения аванс в размер на 415,62 лева, съдът приема, че
дължимото нетно възнаграждение за м. Април 2016г. възлиза на 1471, 85 лева. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при изслушването на вещото лице,
последното е посочило, че по отношение на процесния аванс не е наличен
разплащателен документ, като вещото лице нито е установило такъв, нито му е бил
предоставен. С оглед на тези обстоятелства и предвид събраните доказателства в
тази насока съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1471,85 лева е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Предвид заключението на
изслушаната съдебно-икономическа експертиза, както и с оглед уговореното между
страните заплатата да се плаща на 25 –
то число на месеца, т. е. след тази дата ответникът изпада в забава и дължи
мораторна лихва до датата на подаване на исковата молба, следва да бъде уважен и иска за забава в размер на 419,90
лева за периода от 25.05.2016г. до датата на подаване на исковата молба –
18.03.2019г.
От събраните
писмени доказателства се установява, че дължимото неттно трудово възнаграждение
за м. Май 2016г. е в размер на 69,31 лева, поради и което, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 69,31 лева и отхвърлен в
останалата му част – до пълния предявен размер от 95,00 лева. Предвид
заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, както и предвид
уговорената дължимост на вземането на 25-то число на месеца, уговорено от
страните, следва да бъде уважен и иска за забава в размер на 19,16 лева за
периода от 26.06.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 18.03.2019г.
Съгласно чл. 224
ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност. Ал. 2 на разглеждания текст
уточнява, че цитираното обезщетение се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня
на прекратяването на трудовото правоотношение. Чл. 177, ал.1 КТ от своя страна сочи, че за
времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или
служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най - малко 10 работни дни.
С оглед приетото заключение на изслушаната и приета
като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съдът намира за основателно
възражението на ищеца, че размера на дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ е
неправилно изчислен от страна на ответника. Видно от заключението на
разглежданата експертиза е, че размерът на дължимото обещетение по чл. 224 от КТ е в размер на 120,71 лева, което сочи на основателност на иска до пълния му
предявен размер – 120.70 лв.
Ищецът е предявил
иск и за сумата от 2053,62 лева, представляваща дължимо обезщетение за
командировъчни дневни разходи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането. Съгласно чл. 215 ал. 1 КТ, при
командироване по чл. 121 ал. 1, работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от МС. С доклада по чл. 146 ГПК, съдът е
указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест пада доказването на
дължимото обезщетение за командировъчни дневни разходи. В хода на делото,
обаче, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да установяват
наличие на командировъчна заповед, респ. размера на командировъчните разходи,
респ. да сочат на основателност на предявената искова претенция. От изслушаната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че командировъчна заповед за
изпращането на ищеца в Р. Франция след подписването на трудовия му договор не е
била представена от страна на ответното дружество, чието счетоводство вещото лице
е проверило. Установява се, че по отношение на командировъчни разходи в какъвто
и да е размер – от Р. България до Р. Франция, както и обратно, не е наличен
документ, удостоверяващ платени разходи. С оглед тези обстоятелства, съдът
намира, че предявеният иск за сумата от 2053,62 лева, представляваща дължимо
обезщетение за командировъчни дневни разходи, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главниците, считано от подаване на исковата
молба в съда – 18.03.2019г. до окончателното им плащане.
Съдът намира, че дължи произнасяне и по направеното
искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. С оглед
обстоятелството, че искането на ищеца, за постановяване на решение по реда на
чл. 238 ГПК е направено във фазата на устните състезания, провели се във
второто по делото съдебно заседание, то същото се явява ненавременно направено,
респ. следва да бъде оставено без уважение.
По отговорността
за разноските:
Ищецът по делото е бил представляван от
адвокат, чието възнаграждение следва да
бъде определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, за което,
пълномощникът на ищеца е направил
нарочно искане в съдебно заседание, и което съдът намира за основателно. С
оглед това обстоятелство, съдът намира, че на пълномощника на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 522.61, лева, определено
по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗПП вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тежест на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, които, съобразно с
отхвърлената част от исковете се равнява на 259,95 лева.
В тежест на ищеца следва да бъдат
възложени и разноски по делото, направени за възнаграждение на вещо лице и
държавна такса, като в съответствие с отхвърлената част от исковете, същите
възлизат на 157,79 лева и следва да бъдат присъдени в полза на ПРС.
Ответникът
не претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат,
съобразно с отхвърлената част на исковите претенции.
Ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд сумата от 159,42 лева,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, съобразно с уважената част от исковете.
Ответното дружество следва заплати на
адв. И.В. сумата от 262,66 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно с уважената част от предявените искове.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да се допусне предварително
изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Мотивиран от
горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет.
2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Р., с ЕГН: ********** и с адрес: *** сумата от 1471,85 лева, представляваща нетния
размер на дължимо трудово възнаграждение за м. Април 2016г., сумата от 419,90 лева, представляваща законна
лихва за забава, считано от 26.05.2016г. до 18.03.2019 г. (датата на депозиране
на исковата молба в съда), ведно със законната лихва върху главницата от
1471,85 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2019г. до
окончателно й изплащане; сумата от 69,31
лева, представляваща нетния размер на дължимо трудово възнаграждение за м.
Май 2016г., сумата от 19,16 лева,
представляваща законна лихва за забава, считано от 26.06.2016г. до 18.03.2019
г. (датата на депозиране на исковата молба в съда), ведно със законната лихва
върху главницата от 69,31 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателно й изплащане; сумата от
120,70 лева, представляваща
нетния размер на дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно
със законната лихва върху главницата от 120,70 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни исковите претенции за сумата
от 2053,62 лева, представляваща
дължимо обезщетение за командировъчни дневни разходи, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
18.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разликата от
горепосочения уважен размер за сумата от 69,31
лева, представляваща нетния размер на дължимо трудово възнаграждение за м.
Май 2016г. до пълния предявен размер от 95.00
лева.
ОСЪЖДА „Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
“Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.В.В. – ПАК, с
адрес: *** сумата от 262,66 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана правна помощ, съобразно с уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
“Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен съд сумата от 159,42 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер
на исковите претенциие.
ОСЪЖДА Г.М.Р., с ЕГН: ********** и с адрес: *** да заплати на адв. И.В.В. – ПАК, с адрес: *** сумата
от 259,95 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна
помощ, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Г.М.Р., с ЕГН: ********** и с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка
на Пернишки районен съд сумата от 157,79 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер
на исковите претенциите.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, ул. “Света София” № 7, ет. 5.
Допуска
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за
присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.