№ 113
гр. Враца, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500010 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Р.Д. от АК-Пловдив в качеството
на пълномощник на С. Х. И. срещу Решение №260178/10.08.2021г.,
постановено от Районен съд-Бяла Слатина по гр.д.№1001/2020г., с което са
отхвърлени предявени срещу Ю. Х. Х., Й. Е. Х. и Я. Е. Х. искове за обявяване
унищожаемостта на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот. акт №47, том 1, рег.№803, нот.д.№45/2020г. на нотариус
Н. Б., евентуален иск за прогласяване на същия договор за нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, иск с правно основание чл.31, ал.1, вр. чл.44
ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, обективирана в
пълномощно с рег.№197 за удостоверяване на подписа и рег.№198 за
удостоверяване на съдържанието, том І, акт 9 от 22.07.2020г. на Т. Н. П.,
секретар на Община Борован, иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за
унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №12,
том 2, рег.№3250, нот.д.№177/2020г. на нотариус Н. Б., евентуален иск с
правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността поради
накърняване на добрите нрави на договора за покупко-продажба по същия
1
нотариален акт и евентуален иск с правно основание чл.40 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба по същия
нотариален акт.
В жалбата се инвокира общо оплакване за неправилност на обжалваното
решение, в което според жалбоподателката районният съд необосновано не е
възприел заключението на вещото лице по назначената СМЕ, не е коментирал
доводите на защитата й и е достигнал до погрешни правни изводи, тълкувал е
превратно свидетелските показания, което прави решението
незаконосъобразно и необосновано.
Според поддържаното в жалбата районният съд е достигнал до
необоснован извод, че към датата на сделката от 22.07.2020г. Я. В. е могла да
разбира действията си и да ръководи постъпките си, въпреки че на стр.12,
абзац последен от решението е използван израза "най-вероятно". Нататък в
жалбата се съдържат цитати от заключението на СМЕ и от обжалваното
решение и се изразява несъгласие с приетото от съда, че не може да се
заключи, че лицето не е могло да разбира поведението си или да ръководи
постъпките си. Превратно и избирателно според жалбоподателката съдът е
кредитирал и показанията на свидетелите Л. и К. и изводите му по иска с
правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД са произволни.
В жалбата се изразява несъгласие и с приетото от съда по отношение на
иска с правно основание чл.40 ЗЗД, като се настоява, че в случая има действия
във вреда на представлявания, защото съгласно процесното пълномощно
изричната воля на В. е била сумата по сделката да бъде преведена по
банковата й сметка, но това не е сторено, като в тази връзка се сочат
обясненията на ответницата по чл.176 ГПК и се настоява, че изводът на съда,
че упълномощаването с полагане на пръстов отпечатък е поради слепотата, а
не поради неразбиране, е неправилен. Поддържа се, че в случая е налице
недобросъвестност и договаряне във вреда на представляваната, която е била
недееспособна.
Пълномощникът на жалбоподателката прави оплакване, че аргументите,
изложени в писмената му защита, не са коментирани от районния съд, поради
което ги излага повторно. Поддържа, че сделката от 27.02.2020г. накърнява
добрите нрави, осъществена е при цена, значително по-ниска от пазарната, и
преследваната от страните цел е в разрез с морала и не е свързана с
2
удовлетворяване на допустим от закона интерес, сключена е в момент на
осъзнаване на наближаващата смърт на В. с цел обезнаследяване на ищцата.
Поддържа се също, че нищожността на договора поради накърняване на
добрите нрави произтича не само от нееквивалентността на насрещните
престации, а и от нарушаването на етичната норма да не се вреди другиму.
Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго по същество, с което предявените
искове бъдат уважени.
В жалбата се прави искане пред настоящата инстанция да бъде
допуснато разкриване на банкова тайна за периода август 2019г.- юли 2021г.,
като се сочи, че това искане е било направено пред първата инстанция, но не е
било уважено. Иска се и допълнителен разпит на вещото лице д-р Т.,
изготвил заключение пред първата инстанция.
Чрез пълномощника си адв.А.Д. от ВАК въззиваемите са подали
отговор, в който оспорват въззивната жалба и поддържат, че след смъртта на
прехвърлителя унищожаване на договор може да бъде поискано само в две
хипотези, визирани в чл.31, ал.2 ЗЗД – ако преди смъртта е поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от самия договор, които в случая не са налице.
Искането на въззиваемите е обжалваното решение да бъде потвърдено,
като претендират разноските за тази инстанция и се противопоставят на
доказателствените искания на жалбоподателката.
В акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради я е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание. Доказателствените искания,
заявени с въззивната жалба, са оставени без уважение. За това свое
разрешение настоящият състав е взел предвид, че искането да бъде допуснато
разкриване на банкова тайна е заявено пред районния съд, който правилно го
е отхвърлил със свое Определение №260345/14.06.2021г., а от своя страна
искането на въззивника за допълнителен разпит пред тази инстанция на
вещото лице д-р Т. не се обосновава с наличието на обстоятелства, които да
преодоляват забраната по чл.266 ГПК, поради което същото е оставено без
уважение.
Настоящата инстанция е сезирана и с частна жалба на адв. Р.Д. срещу
3
постановеното от първоинстационния съд определение по чл.248 ГПК от
27.10.2021г. за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, по
което въззиваемите са подали отговор с искане определението да бъде
потвърдено.
За произнасянето по основателността на въззивната жалба съдът взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от С. Х.
И., ЕГН **********, представлявана по пълномощие от адв. Р.Д. от АК-
Пловдив, срещу Ю. Х. Х., ЕГН **********, Й. Е. Х., ЕГН ********** и Я. Е.
Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване
на извършено от Я. И. В., ЕГН **********, б.ж. на с.***, обл.Враца, починала
на 12.08.2020г., упълномощаване, обективирано в пълномощно рег.№197 за
удостоверяване на подписа и рег.№198 за удостоверяване на съдържание, том
1, акт 9 от 22.07.2020г. на Т. Н. П., секретар на Община Борован, с което
ответницата Х. е упълномощена да я представлява пред нотариус и от нейно
име и за нейна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както
намери за добре, на когото сама прецени, вкл. и да договаря сама със себе си,
при цена и условия, каквито договори, неин собствен недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 46810.15.1 по КК и КР,
ободрени със Заповед №РД-18-14/11.01.2019г. на изпълнителния директор на
АКГГ, с адрес на имота с.***, общ.Борован, обл.Враца, ***, с площ 43
750кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: втора, поради
наличие на заболяване на упълномощителката, което не й е позволявало да
разбира и ръководи действията си.
В условията на евентуалност и при уважаване на главния иск ищцата
заявява искане на основание чл.31, ал.1 ЗЗД да бъде унищожен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №12, том 2, рег.
№3250, д.№177/24.07.2020г. на нотариус Н. Б. с район на действие РС-Бяла
Слатина, с който ответницата Х. в качеството на пълномощник на Я. В.
съгласно пълномощно рег.№197 за удостоверяване на подпис и №198 за
удостоверяване на съдържание е продала на ответниците Й.Х. и Я.Х.
поземления имот по цитираното по-горе пълномощно, поради невъзможност
да разбира и ръководи действията си.
4
В условията на евентуалност в случай на отхвърляне на първите два иска
ищцата прави искане да бъде обявен за нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави договора за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в посочения по-горе нотариален
акт.
Отново в условията на евентуалност в случай на отхвърляне на
предходните искове ищцата заявява искане на основание чл.40 ЗЗД да бъде
обявен за нищожен, като сключен във вреда на представлявани, договора за
покупко-продажба по нотариалния акт, посочен по-горе.
С горните искове е съединен иск с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД
срещу Ю.Х. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт №47 от 27.02.2020г., том 1, рег.№803, д.
№45/2020г. на нотариус Н. Б. с район на действие РС-Бяла Слатина, с който Я.
В. е продала на дъщеря си Ю.Х. следните недвижими имоти: 1. Поземлен
имот с идентификатор 46810.711.35 по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-
18-14/11.01.2019г. на изпълнителния директор на АКГГ, с адрес на имота:
с.***, *** с площ 31 273 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: втора; 2. 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 46810.57.1 с адрес с.***, *** с площ 2 999 кв.м.; 3. 1/3 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 46810.86.5 с адрес с.***, *** с площ
9 796 кв.м.; 4. 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор
46810.511.26 с адрес с.***, *** с площ 5 211 кв.м.
В условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск ищцата
заявява искане на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД да бъде обявен за нищожен
поради накърняване на добрите нрави договорът за покупко-продажба,
обективиран в посочения по-горе нотариален акт и сключен за цена на
имотите общо в размер на 6 700лв. при данъчна оценка 6 692.36лв.
Чрез пълномощника си адв. Б. Т. от САК ответниците са подали отговор
на исковата молба, с който оспорват предявените искове и наведените от
ищцата твърдения.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищцата и ответницата Ю.Х. са сестри и дъщери на покойната Я. В., починала
на 12.08.2020г.
5
Твърдението на ищцата е, че майка й Я. В. е постъпила в болница в
гр.Бяла Слатина на 22.02.2020г. и това се потвърждава от представената
епикриза, от която е видно, че при приема й болница В. е имала оплаквания
от завален говор, внезапна неориентираност, спряла е да говори, както и че
била диагностицирана и с мозъчен тумор. Ищцата сочи, че датата на
постъпване на майка й в болница съвпада с датата на посоченото по-горе
пълномощно и според нея в този момент В. не е била в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и вероятно упълномощаването с
поставянето на дактилоскопен отпечатък от палеца на дясната ръка е
подпомогнато от други лица, като скоростното упълномощаване е резултат от
съзнанието за предстоящата смърт на упълномощителката и е целяло чрез
използване на безпомощното й състояние ищцата да бъде обезнаследена.
По реда на чл.176 ГПК ответницата Х. е дала обяснения, че поради
влошеното здравословно състояние на майка й и това, че същата била
неподвижна, пълномощното не било заверено от нотариус поради служебната
му ангажираност, като заверката не била извършена и от кмета на с.***, който
бил в отпуск и отказал да го извърши. Това наложило Х. да поиска
съдействие от Община Борован, чийто секретар посетил дома на В. и там
заверил пълномощното. Ответницата обяснява, че сумата от продажбата
трябвало да бъде преведена по сметката на майка й в "Интернешънъл Асет
Банк"АД, по която тя получавала социални помощи, но такава сметка не била
открита и сумите по двете сделки били предадени на ръка.
По делото са приложени копия от нотариални дела №45/27.02.2020г. и
№177/24.07.2020г. на нотариус Н. Б..
Първата инстанция е допуснала и събрала гласни доказателства.
Св. П. Л. е заявила, че била приятелка на покойната Я. В. и след
заболяването й през м. юли 2020г. я посещавала често в дома й. Л. съобщава,
че дъщерята Ю. работела и затова наела болногледачка на име Н., която да се
грижи за майка й. Според свидетелката до началото на м. юли възрастната
жена говорела нормално, но в средата на месеца спряла да говори, била
неподвижна, не можела да се храни сама и това правела болногледачката й.
Св. Д. И. е свидетелствал, че е присъствал на погребението на баба си Я.,
след което съседка на име В. му казала, че ако търсят някакви наследствени
земи, те вече са "оправени" и всичко е приключило. От съседката И. разбрал,
6
че състоянието на баба му се е влошило през м.юли 2020г. и че тя била
неориентирана, ходела напред-назад, спирала се, връщала се и не
разпознавала дома си. От друга съседка свидетелят разбрал за лошото
ментално и физическо състояние за баба си. И. е заявил, че от 14 години
живее във Великобритания, но че е идвал в България и е посещавал баба си,
която видял за последно през пролетта на 2019г., и тогава му направило
впечатление менталното й състояние и това, че не го познала, била
дезориентирана и приемала медикамент "Ксанакс". Свидетелят е заявил, че
заедно с майка си посетил нотариус Б. по повод процесните сделки.
Св. Е. С. е дала показния, че ходи често в с.***, където има къща в
съседство с дома на В., която след смъртта на съпруга си останала да живее
сама, обгрижвана от дъщеря си Ю., тъй като имала здравословни проблеми, в
т.ч. и влошено зрение. Според свидетелката Я. не е имала психически
проблеми, а само такива с ориентацията в пространството, което наложило
дъщеря й Ю. да наеме през м.юли и август 2020г. болногледачка, която
денонощно да се грижи за нея. С. е дала показания, че Я. била в лоши
отношения с другата си дъщеря С. от 10 години, през който период нито тя,
нито децата й са я посещавали в с.***.
Св. Н. К. е свидетелствала пред районния съд, че била наета от дъщерята
Ю. и се е грижела като болногледачка за Я. В. в дома й от 23.06.2020г. до
смъртта й, тъй като тя не виждала, не можела да се храни сама и да приема
лекарствата си. К. също е дала показания, че грижи за майката полагала само
дъщерята Ю., докато другата дъщеря С. нито я е посещавала, нито се е
обаждала по телефона и била в лоши отношения с майка си и със сестра си.
Свидетелката е заявила, че Я. е имала само проблеми със зрението и сърцето
и първоначално се хранела самостоятелно и се ориентирала с помощта на
бастун. При наемането на К. възрастната жена говорела нормално, но
впоследствие не можела да доизказва думите, в средата на м. юли 2020г.
около 22 часа изпаднала в кома и била транспортирана в болница, където
престояла 10 дни. След завръщането си вкъщи Я. била адекватна, но не
можела да се храни самостоятелно и да говори, залежала се и на 12 август
починала. Пред свидетелката приживе Я. споделяла, че притежава земи,
които смята да прехвърли на децата на дъщеря си Ю., защото била
благодарна за нейните и на семейството й грижи.
7
Като свидетел пред районния съд е дал показания и нотариус Н. Б.,
изповядал двете процесни сделки през м.февруари и юли 2020г. Б. съобщава,
че за първата сделка Я. и дъщеря й Ю. се явили лично. Първата била в
напреднала възраст, но нищо във връзка със здравословното й състояние не
направило впечатление на нотариуса и В. се подписала сама и
собственоръчно изписала имената си, като заявила, че това е нейната воля и
желание. За сделката през м.юли Б. бил уведомен от първата ответница, че
майка й е с влошено здравословно състояние, желае да се разпореди и с друг
имот, но не може да се яви лично пред нотариуса за заверка на пълномощно.
Поради натоварения си график свидетелят отказал да посети дома на
упълномощителката и дал съвет заверката да се извърши в кметството в с.***.
Св. Б. е дал показания, че при сделките между физически лица в неговия
район на действие страните винаги декларират суми близки до данъчната
оценка на имотите, а за цената на имотите в землището на с.*** е посочил
средни цени от 1 000 – 1 500лв. за декар.
Св. Ц. П. е бил личен лекар на Я. В. и е дал показания, че тя страдала от
световъртеж и често посещавала еднокринолог заради заболяване на
щитовидната жлеза, както и кардиолог, по чието назначение й бил поставен
пейсмейкър. П. е свидетелствал, че последната година преди смъртта си В.
имала здравословен проблем и била хоспитализирана и диагностицирана със
съмнение за мозъчен тумор, но поради поставения пейсмейкър се оказало
невъзможно изследването с ядрено-магнитен резонанс. П. е свидетелствал, че
впоследствие състоянието й се влошило от растежа на тумора и В. проявявала
признаци на пореден инсулт, заради което отново била настанявана в
болница. Поради това заболяване д-р П. изготвил хиперболизиран протокол
на ТЕЛК от 2020г. за преосвидетелстване на В. с чужда помощ, а самата тя не
можела да пази равновесие, била винаги придружавана от друг човек, но била
жизнена. Когато през м.юли В. се залежала, П. бил в отпуск, а след
завръщането си през м.август той я посетил и тогава тя говорела, но говорът й
бил провлечен и тя била в по-тежко състояние, но не била неадекватна. Като
личен лекар свидетелят не знае дали пациентката му е прекарала инсулт или
причина за заваления й говор бил туморът в мозъка. Св. П. е заявил, че не
смята, че В. е имала психични проблеми и била имала консултирана с
психиатър само веднъж през 2020г., когато й бил предписан медикамента
"Ксанакс", но не и психотропни лекарства.
8
По делото е представено медицинското досие на Я. В. и от съдържащата
се в него епикриза на МБАЛ-Бяла Слатина от 22.07.2020г.е видно, че е приета
в болничното заведение на същата дата и е изписана на 27.07.2020г. с
окончателна диагноза "Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА". В епикризата е
записано, че В. е постъпила поради оплаквания от световъртеж, залитане при
ходене, слабост в левите крайници, леко завален говор, внезапно станала
неориентирана и спряла да говори.
Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана посмъртна
психиатрична експертиза, която е изготвила заключението си въз основа на
данните от медицинското досие на В. и показанията на личния й лекар.
Вещото лице д-р Т. не дава категорично медицинско заключение, но
счита, че при първата от процесните сделки през м.февруари 2020г. В. най-
вероятно е разбирала свойството и значението и е могла да ръководи
действията си и да се грижи за своите интереси, а на 22.07.2022г. най-
вероятно това не е било така. В медицинското досие вещото лице е открило
амбулаторен лист от 17.06.2020г. и решение на ТЕЛК от м. юни 2020г., в
които е описана мултиинфарктна деменция, и на тази база е направило
предположение, че към този момент при В. са били налице данни за съдов
делир, при който тя не е могла да се грижи за своите работи. В досието са
открити данни за множество хронични заболявания на В. /белодробно и
сърдечно заболяване, артериална хипертония, хипотиоридизма/, които
вероятно са довели до мозъчна патология, станала причина за леталния изход.
Вещото лице е пояснило, че при мозъчната патология има натрупване на
мултиинфарктна деменция и микроинсулти, които е възможно да са протекли
безсимптомно. Становището на д-р Т. е, че след изписването на В. от болница
на 27.07.2020г. тя не е била в адекватно състояние. По отношение на приема
на медикамента "Ксанакс" вещото лице е обяснило, че същият не е променил
нейните базисни и психични функции и дори напротив, е действал
благоприятно върху психиката й.
За установяване на пазарната цена на имотите, предмет на двете
отчуждителни сделки, районният съд е допуснал и изслушал съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение страните не са оспорили. Вещото
лице се е произнесло, че пазарната цена на имота с площ 43.750 дка е 33
981лв., на този с площ 31.273 дка – 25 016лв., на този с площ 2.999 дка – 2
9
260лв. /753 лв. за 1/3 ид.ч./, на този с площ 9.796 дка – 2 720лв. /907лв. за 1/3
ид.ч./, на този с площ 5.211 дка – 4 108лв./1 396лв. за 1/3 ид.ч./.
При така ангажираните доказателства районният съд е приел, че
предявените искове са неоснователни и недоказани.
По главния иск с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаване на
договора за покупко-продажба от 27.02.2020г. съдът е взел предвид
твърдението на ищцата, че поради здравословното си състояние към този
момент Я. В. не е съзнавала свойството и значението на извършеното и факта,
че продава имотите на цена 6 700лв., която е почти равна на данъчната им
оценка /6 692.36лв./. Анализирайки доказателствата по делото и с превес –
заключението на вещото лице д-р Т. и показанията на нотариус Н. Б.,
районният съд е достигнал до извод, че при сключването на тази сделка В. е
била напълно способна да разбира свойството и съдържанието на действията
си и да ръководи разумно постъпките си, независимо от влошеното си
здравословно състояние, при което липсата на обстоятелства, засягащи
годността за разумни действия, е преценена като изключваща унищожаването
на договора за покупко-продажба на основание чл.31, ал.1 ЗЗД. За недоказани
са приети факта за наличие на слабоумие или душевна болест на
прехвърлителката и твърдението на ищцата, че същата е била неспособна да
разбира и ръководи действията си и за липса на воля за извършване на
разпореждането с имотите.
Настоящият въззивен състав намира това разрешение на районния съд за
правилно.
Съгласно чл.31, ал.2 ЗЗД унищожението на договор, сключен от
недееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си, не може да се иска след смъртта му, освен ако преди
смъртта е поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството
за недееспособността произлиза от същия договор. В разглеждания случай
нито една от двете предпоставки за уважаване на иска не е доказана.
Установените по делото заболявания на В. не са били от такова естество и
тежест, че да обосноват извод, че прехвърлителката не е могла да разбира и
ръководи действията си, а доказателства за недееспособност не се извличат и
от самия договор.
Въззивният съд споделя напълно приетото от първата инстанция
10
относно материалната доказателствена сила на нотариалния акт като
официален свидетелстващ документ, материализиращ изявлението на
нотариуса, че страните са се явили пред него и са направили отбелязаните в
акта изявления, който извод се подкрепя и от показанията на изповядалия
сделката нотариус, дадени в качеството на свидетел по делото.
По евентуалния иск за обявяване за нищожен на основание чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД на договора за покупко-продажба от 27.02.2020г. поради
накърняване на добрите нрави, основан на твърдение за извършване на
продажбата на цени, значително по-ниски от пазарните, районният съд е
обсъдил заключението на счетоводната експертиза, което действително сочи
на наличие на такава разлика – сделката е изповядана на цена 6 700лв., докато
пазарната такава е 28 045лв.
В правните изводи на районния съд са изложени съображения във
връзка със свободата на договарянето и правото на страните да определят
сами съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. Взето е предвид разрешението, дадено в
ТР №1/15.06.2010г. по тълк.д.№1/02009г. ОСГК на ВКС, съгласно което
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен
принцип като този на справедливостта и на добросъвестността в
гражданските отношения, като въпросът дали поведението на даден правен
субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо
чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, се преценява с оглед
конкретния случай.
В практиката е наложено разбирането, че не всяка нееквивалентност на
престациите представлява нарушение на добрите нрави, а само значителната
и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова
незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една
сделка е недействителна поради накърняване на добрите нрави съдът не
следва да се ограничава само до простото сравняване на уговорената
престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на
вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми
11
за справедливост и добросъвестност и щом не се нарушават императивни
разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договаря цена,
равна или дори по-ниска от данъчната оценка, не е налице значителна
нееквивалентност, водеща до абсолютна, изначална и непоправима
нищожност поради накърняване на добрите нрави. В подкрепа на изложеното
районният съд се е позовал на последователна, непротиворечива и обилна
практика на ВКС, както и на такава, възприела разрешението, че при договори
за продажба на имоти разлика над десет, двадесет и повече пъти между
договорената и пазарната цена може да се възприеме като накърняване на
добрите нрави.
Окръжният съд намира за правилни изводите на първата инстанция за
неоснователност на евентуалния иск по чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, тъй като
установената разлика между продажната цена на имотите по договора за
покупко-продажба от 27.02.2020г. не може изначално и категорично да
послужи за обосноваване на извод за наличие на накърняване на добрите
нрави, още повече, че страни по сделката са лица от най-близкия родствен и
семеен кръг /майка и дъщеря/.
По главния иск с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожение на
едностранната упълномощителна сделка от 22.07.2020г., с която Я. В. е
упълномощила дъщеря си Ю.Х. за извършването на разпореждане с неин
собствен поземлен имот, районният съд е обсъдил събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключението на посмъртната
психиатрична експертиза, въз основа на които е приел, че не може да бъде
обоснован краен извод за унищожаване на договора.
И по този иск съдът е взел предвид нормата на ал.2 на чл.31 ЗЗД,
забраняваща унищожаването на договора след смъртта на лицето, освен ако
приживе не е поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността му произлиза от същия договор. В
мотивите на решението е прието, че искането за поставяне под запрещение не
би имало правно значение само когато недееспособността на лицето да
разбира или ръководи действията си не се дължала на душевна болест или
слабоумие, а на други причини като въздействие на упойващи вещества,
интоксикация, състояния, съпътствани от продължителна силна болка или
други подобни, при които дори да е поискано поставяне под запрещение,
12
искането би било отхвърлено /в т.см. Решение №374/29.12.2015г. по гр.д.
№1792/2015г., ІV г.о., Решение №308/14.07.2011г. по гр.д.№1890/2010г., ІV
г.о./.
Окръжният съд намира за правилен извода на първата инстанция за
неоснователност на този иск.
По-горе в мотивите са обсъдени събраните по делото гласни
доказателства и най-вече показанията на личния лекар на В., от които може да
се направи извод, че през м.юли 2020г. същата действително е била в тежко
здравословно състояние, но категоричен такъв, че не е разбирала свойството и
значението на деянията си и не е могла да ръководи постъпките си, не може
да бъде обоснован. Настоящият въззивен състав счита, че
първоинстанционният съд правилно не е кредитирал заключението на
посмъртната психиатрична експертиза, най-малкото заради това, че вещото
лице не прави еднозначни и аргументирани изводи, а борави с израза "най-
вероятно". Не са налице и категорични доказателства за дементно състояние
на В., тъй като такива данни се съдържат само в един амбулаторен лист, а
личният лекар д-р П. е дал показания, че е налице хиперболизиране на
състоянието й за нуждите на предписанието за нужда от чужда помощ при
издаване на решението на ТЕЛК. В подкрепа на този извод са и показанията
на свидетелите С. и К. за това, че В. повече от 10 години е била в лоши
отношения с ищцата, която не се е грижела за нея, не я е посещавала и дори
не се е обаждала по телефона, за да се информира за състоянието й, като
втората от свидетелките е дала показания, че приживе В. е споделяла
намерението си да прехвърли земята на децата на дъщеря си Ю., поради което
изводът на районния съд, че това желание не е възникнало спонтанно в
момента за заверяването на процесното пълномощно, а много преди това,
следва да бъде споделен. Правилен се явява и изводът на първата инстанция,
че не е доказано изключението по чл.31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на
упълномощителната сделка. Такъв извод не може да бъде обоснован и с
факта, че упълномощаването е извършено с поставянето на пръстов отпечатък
от страна на упълномощителката, тъй като по делото е установено, че в
процесния период тя е била със силно влошено зрение. За обосноваването на
този извод районният съд се е позовал и на практика на ВКС.
За отхвърлянето на евентуалния иск за унищожаване на основание чл.31,
13
ал.1 ЗЗД на договора за покупко-продажба от 24.07.2020г. районният съд
правилно е приел, че искането страната по сделката да е била поставена под
запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора се
предявява от наследниците след смъртта на увредения, и то само ако
неспособността да се разбират или да се ръководят действията се е дължала
на душевна болест или слабоумие. В мотивите на решението е цитирана
обилна релевантна практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че
след като сделката е сключена от дееспособно лице, което не е могло да
разбира или да ръководи действията си, тя не може да бъде квалифицирана
като нищожна поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД, защото при тази
хипотеза законът има предвид съзнателната липса на съгласие, когато
изявлението е направено несериозно – без намерение за обвързване или на
шега, поради упражнено насилие или друга причина, а при несъзнавано
съгласие, дадено от лице, което макар и формално дееспособно, не е могло да
разбира или да ръководи действията си, се прилагат правилата за
унищожаемостта по чл.31 ал.1 ЗЗД.
Както вече бе подчертано, по отношение на В. не са предприемани
действия за поставяне под запрещение. По отношение на този евентуален иск
в пълна степен важи казаното по-горе, че същата действително е имала
сериозни здравословни проблеми, но по делото не са събрани убедителни
доказателства множеството й заболявания да са се отразили фатално върху
когнитивните й способности и ментално здраве и да са довели до
невъзможност да разбира свойството и значението на деянията си и да
формира валидна воля. Това дава основание на въззивната инстанция да
приеме, че в тази част решението също е правилно.
Правилно е и решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД за обявяване нищожността за договора за покупко-продажба от
24.07.2020г. поради накърняване на добрите нрави, основан на твърдение за
ниска продажна цена на земята, предмет на отчуждителната сделка. Този
въззивен състав споделя мотивите на първата инстанция и крайния извод за
неоснователност и недоказаност на този иск, който е аргументиран след
задълбочено обсъждане на доказателствата по делото и съобразяване с
практиката на ВКС и становището, че липсата на еквивалентност на
насрещните престации при двустранните договори се приема за противоречие
с добрите нрави при съобразяване на преследваната от страните цел и
14
обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим и допустим от
закона интерес /Решение №153 от 24.07.2015г. по гр.д.№3014/2014г., ІІІ г.о./.
По отношение на този евентуален иск в пълна степен важи приетото по-горе
във връзка с отхвърлянето на същия иск за сделката от 27.02.2020г.
Като правилно следва да потвърдено и решението в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл.40 ЗЗД, основан на твърдение за
договаряне във вреда на представлявания.
За да отхвърли този иск, районният съд се е позовал на разрешението,
дадено в ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС, че за упълномощаване с
последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е
изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва
разпореждане от негово име, като не е необходимо в пълномощното да са
посочени вид на разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена и пр., нито
лице, в полза на което да се извърши разпореждане, като обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената воля за това на
упълномощителя в пълномощното. Районният съд е обсъдил подробно
приетото в тълкувателното решение относно двата елемента /обективен и
субективен/ на фактическия състав на чл.40 ЗЗД и разрешението, че същият
не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително,
обективно са увредени интересите на представлявана страна, както и дали
действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са
добросъвестни или не, т.е. дали са осъзнавали, че увреждат представлявания
или не са. Наличието на двата елемента не се предполага, а преценката както
за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за
недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна
по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на
договора, като тежестта на доказване е за представлявания.
Изхождайки от съдържанието на процесното пълномощно, с което В. е
упълномощила дъщеря си Ю.Х. да извършва от нейно име и за нейна сметка
всякакви действия на разпореждане със собствения й поземлен имот,
15
районният съд е приел, че упълномощителната сделка отговаря на
изискването на чл.37 ЗЗД. Посочил е също, че в Решение №95/27.06.2017г. по
гр.д.№5523/2015г., ІV г.о. е възприето разрешението, че само поради ниската
цена на сделката не може да се направи извод за увреждане при близки
родствени връзки между представлявания и представителя и купувача,
какъвто е разглежданият случай. Районният съд и тук е взел предвид
показанията на св.К. за това, че още приживе В. е манифестирала решението
си да възнагради децата на дъщеря си Ю. чрез прехвърляне на поземления
имот в знак на благодарност за грижите, които са полагали за нея. Нещо
повече, волята на В., изразена в процесното пълномощно, е включвала и
сключването на дарствена, т.е. безвъзмездна сделка в полза на нейните внуци
Йордан и Я.Х.и.
В заключение районният съд правилно е достигнал до извод, че
въпросът дали цената по двете процесни сделки реално е заплатена приживе
на В. не влияе върху тяхната действителост
По частната жалба срещу поставеното от първоинстанционния съд
определение по чл.248 ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за
разноските:
Определението е постановено по молба на ищцата чрез пълномощника й
адв.Д. за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците до
минималния такъв.
Районният е приел, че молбата е неоснователна и я е оставал без
уважение. В мотивите на обжалвано определение е отчетено обстоятелството,
че адв.А. Д. е представлявала и тримата ответници срещу общо договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв. Съдът е взел предвид, че в
разглеждания случай са предявени и разгледани шест обективно съединени
иска, проведени са три открити съдебни заседания, поради което и предвид
фактическата и правна сложност на делото е направен извод, че не е налице
основание за намаляване на размера на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд приема, че обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Решаваща за този извод е действителната
фактическа и правна сложност на делото, обусловена от броя и вида на
16
съединените искове и обилния доказателствен материал, събран пред първата
инстанция, които не дават основание за прилагане на разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК.
С отговора на въззивната жалба въззиваемите претендират разноски за
тази инстанция, но не представят доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260178/10.08.2021г., постановено от Районен
съд-Бяла Слатина по гр.д.№1001/2020г., както и постановеното по същото
дело по реда на чл.248 ГПК Определение №260418/27.10.2021г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17