О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Номер295/10.4.2020г.Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдия Мая Нанкинска
ЧНД №
192 по описа на съда за 2020г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 243 ал.5 от НПК.
Образувано е във връзка
с постъпила жалба от П.В.К., чрез адв.Н.Н.Д., срещу Постановление на ВОП за
частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 146/2018 г. по
описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна от 06.02.2020 г., водено за престъпление
по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
С атакуваното в настоящото
производство постановление, досъдебното производство е било частично прекратено
от Окръжна прокуратура-Варна, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК, с мотиви, че при
проведеното разследване не са събрани доказателства за осъществен състав на
престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1от НК от обв.Г. М., като са налице такива
за осъществени от обвиняемия престъпни деяния по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, които са от компетентността на
Районна прокуратура – Варна, на която и съответно следва да бъде изпратено
досъдебното производство.
В депозираната пред ВОС
жалба, по същество се изтъква, че така обжалваното постановление на ВОП е
постановено без решаващият орган да изпълни задълженията си, свързани със
събирането и проверката на доказателствата по делото, като обективно,
всестранно и в необходимата пълнота не е интерпретирал доказателствения
материал. Сочи се, че единственият правилен правен извод, противно на
посоченото от прокурора и съобразно действията на обвиняемия, е че същият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.115,
вр.чл.18 от НК. Въз основа на посоченото се прави искане, постановлението на
ВОП да бъде отменено в цялост.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото,
както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Досъдебно
производство № 146/2014 г. е образувано с Постановление на ВРП от 29.01.2018 г.
за престъпление по чл.129, ал.1 от НК. С Постановление от 22.11.2018 г., ДП е
било прието по компетентност от ВОП, като разследването е продължило за
престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК. На 23.10.2019 г., на Г. Г. М. е
предявено обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, а с Постановление от 06.02.2020 г. на ВОП,
предмет на настоящото съдебно производство, частично е било прекратено
наказателното производство в частта му относно извършено престъпление по
чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, като прокурорът е посочил в постановлението, че
досъдебното производство следва да продължи да се води за извършени от обв.М.
престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 от НК, но тъй като същите са подсъдни на районен съд е разпоредил делото да се изпрати по компетентност на ВРП
след влизане на постановлението в сила.
Преди
съдът да провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, е необходимо да се увери, че са налице процесуалните
предпоставки да стори това, т. е. да е налице жалба, изходяща от лице имащо
качеството на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице и жалбата да е
подадена срещу акт, подлежащ на обжалване. В конкретния случай жалбата срещу
постановлението на ВОП за частично прекратяване, макар и подадена от
легитимирано лице, имащо подлежащ на защита правен интерес да претендира
отмяната на атакувания акт на ВОП, е подадена срещу акт неподлежащ на обжалване
пред съд. Това е така, така, тъй като произнасянето на съда в рамките на
правомощията му по чл.243, ал.4 от НПК, които допускат съдебен контрол
единствено над актове на прокурора , с които се слага край на наказателното
производство изцяло или относно отделни деяния, свързани с повдигнатото
обвинение, както и относно лица привлечени като съучастници за същите деяния.
Съставеното от прокурора постановление, не попада в обхвата на чл. 243, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
в който са посочени възможностите за осъществяване на съдебен контрол, тъй като
не са налице случаите визирани в чл. 24, ал.1 от НПК / противно на посоченото от прокурора/, нито хипотезата на т.2 – при преценка за
недоказаност на обвинението.
Всъщност,
частичното прекратяване на наказателното производство въз основа на
релевираното от прокурора основание по
чл.24, ал.1, т.1 от НПК в хипотезата на пр.1, видно от мотивите на
постановлението му, а именно – поради неизвършване на посоченото деяние е
възможно в 2 случая – при преценка за липсата на извършено престъпно деяние
въобще, или - по отношение на повдигнато и съотв.предявено конкретно обвинение
на конкретно лице. В случая, доколкото прокурора е приел, въз основа
установените факти и обстоятелства, че е налице деяние, но същото следва да
получи друга, различна от приетата от него правна квалификация на
престъплението, предмет на воденото разследане, то и сътв.първата възможна хипотеза не е налице. Същото се отнася и до
втората такава, предвид, че в конкретния случай, в хода на воденото
разследване не е било повдигнато и
предявено обвинение за престъплението по
отношение на което е прекратено частично наказателното производство от
прокурора, като в този смисъл не е реализиран и института на изменение на
обвинението, във връзка с който е налице задължителна практика на ВКС, която
изключва частичното прекратяване по различните правни квалификации на
едно и също деяние и спрямо едно и също лице,
определяни в хода на досъдебното производство, защото те са израз на
осъществяване на института на изменение на обвинението на досъдебното
производство, водещ до продължаващо развитие на делото по последното обвинение.
В
конкретния случай се касае за изменение на правната квалифкация на извършеното
деяние, предмет на провежданото разследване - на фазата на досъдебното
производство. Наказателното производство продължава да се води за извършени
спрямо личността на П.К. деяния,
претърпяли поредното изменение на квалификацията /предвид образуването
на ДП от ВРП първоначално за престъпление
по чл.129 от НК, за което между впрочем
правилно и няма постановление за частично прекратяване на наказателното
производство, по аналогия на настоящото такова, а същото по компетентност за
преценка е изпратено на ВОП/ като и
именно със същата е предявено обвинение на конкретно лице. Следователно
прокурорът от ВОП по същество не е приел да са налични реабилитиращите
основания за прекратяване на наказателното производство по отношение на
цялостната възприета и описана в постановлението за прекратяване деятелност на М.,
насочена спрямо личността на пострадалия. В частност прокурорът е приел, че в
случая е налице основание за прекратяване по чл. 243, ал.1, т.1 от НПК, но само и единствено досежно тази
дейност, насочена спрямо личността на пострадалия К., която е правно
квалифицирана като престъпление по чл. 115,вр. чл. 18, ал.1 от НК. Т.е в случая не е налице прекратяване на наказателното
производство относно самото деяние, а на същото при идентичност на фактите и
обстоятелствата е придадена различна правна квалификация.
Оспорваното
постановление, според което се заявява, че се ангажира отговорността на М. за осъществени престъпни деяния по чл.131,
ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, а не за такова по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК, практически не прегражда пътя на
наказателното преследване, дори не реализира посоченият институт на изменение
на обвинението в досъдебната фаза, с оглед, че на обв.М. не е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Правомощията на прокурора да си служи както с визирания институт, а така и да
преценява правната квалификация на предмета на воденото разследване – каквато е и настоящата хипотеза не попадат
под съдебна ревизия, като упражняването им не налага и произнасяне с нарочно
постановление. От друга страна -
наличието на последното, съвсем не означава, че то е обжалваемо пред
съд, въпросът за което еднозначно разрешен и по тълкувателен път с ТР № 2/2002
г. на ВКС.
С
оглед посоченото, ВОС намира, че доколкото прокурорския акт не подлежи на
съдебен контрол, то и настоящия съд не е
компетентен да се произнесе относно законосъобразността на обжалваното
постановление в частта му, относно частичното прекратяване на наказателното
производство. Без значение в случая е обстоятелството, че в заключителната част
на постановлението е посочено, че то подлежи на обжалване по реда на чл. 243, ал.4 от НПК. В случаи като настоящия лицата, засегнати от определено
деяние, разполагат единствено с възможността, визирана в чл. 200, вр.чл.46, ал. 3 от НПК - да обжалват актовете на прокурора
пред по-горестоящия прокурор, но не и с правото на жалба по реда на чл. 243 НПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че
жалбата на пострадалия П.В.К. следва да бъде оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, а съдебното производство по делото прекратено.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на П.В.К., чрез адв.Н.Н.Д., срещу
Постановление на ВОП за частично прекратяване на наказателното производство по
ДП № 146/2018 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна от 06.02.2020 г
ПРЕКРАТЯВА
съдебното
производство по ЧНД № 192 по описа на ВОС за 2020 год.
Определението
подлежи на обжалване или протест пред АС-Варна в 7-мо дневен срок от получаване
на съобщенията от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: