Решение по дело №1838/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

 

Образувано по жалба, подадена от Р. Ж. Я. с [ЕГН] от гр. Варна, чрез представител по пълномощие адв. С. Е., срещу Ревизионен акт № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г. на началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 60/02.05.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите – София, с което за оспорващата са установени данъчни задължения в общ размер 30613,20 (тридесет хиляди шестстотин и тринадесет лв. и двадесет ст.), от които: 1/ за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2013 г. – 2018 г. (вкл.) - 17529,72 лв. (10730,46 лв. главница и 6799,26 лв. лихви); 2/ данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. – 933,97 лв. (501,20 лв. главница и 432,77 лв. лихви); 3/ за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 6270,80 (3825,22 лв. главница и 2445,58 лв. лихви); 4/ за задължителни здравноосигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) -3642,22 лв. (2203,47 лв. главница и 1438,75 лв. лихви); 5/ за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО за периода от м. 12. 2013г. до 2018г. (включ.) – 2236,49 лв. (1347,15 лв. главница и 889,34 лв. лихви).

С жалбата Ревизионният акт /РА/ се оспорва изцяло по основание и по размер на установените задължения с доводи, че същият е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Твърди се, че при издаване на РА органът не е обсъдил всички възражения на ревизираното лице, направени от него в хода на ревизионното производство. Позовава се на съдебна практика, като сочи, че според нея липсата на мотиви в акта или необоснованост на някои от основните правни изводи на органа винаги се приема като основание за отмяна на акта, доколкото тези пороци ограничават правото на защита на ревизираното лице, тъй като то не може да разбере мотивите на органа да приложи една или друга правна норма, и едновременно с това възпрепятства по-горния орган да извърши проверка на законосъобразността на акт. Оспорва компетентността и правомощията на органите, издали оспорения РА. Твърди, че същият не отговаря на нормативните изисквания за форма и съдържание - не съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване, изводите на органа не са надлежно мотивирани и не отразяват вярно фактите, което е довело до формиране на неправилни правни изводи. От съдържанието на РА не ставало ясно в какво нейно качество са установени допълнителните данъчни задължения – дали като лице, упражняващо свободна професия по смисъла на §1, т. 29 от ЗДДФЛ и в коя от предвидените хипотези. Не ставало ясно дали органът прави разграничение между тези различни субекти на данъчното право, на съответните доходи и на тяхната облагаемост. Оспорва извода на ответника, че нейният трудов договор с „Д. НМ“ ЕООД е заличен на 24.04.2019 г. като излага подробни съображения по това възражение. Намира, че в случая неправилно е прието от органа, че получените от нея по банкова сметка суми от физически лица и други са от извършена от нея трудова дейност, което неправилно е възприето като укрити доходи, които подлежат на облагане. Сочи се, че оспореният РА не е съобразен с теоретичните постановки, дадени в ТР № 2/02.02.2022 г. на ОС на ВАС по ТД № 8/2020 година. Посочва, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК ответникът е ползвал недопустими доказателства, които нямат годна доказателствена тежест и не могат да обосноват неговите правни изводи. Според оспорващата, органът не е приложил правилно института на погасителната давност. Оспорва установените задължения по периоди, основания и размери, включително и претендираните лихви поради неяснота на какви основания са начислени те и как са формирани периодите за изчисляването им. Допълнителни аргументи, с които се атакува ревизионния акт са изложени в молба с.д. № 17758 от 11.12.2023 г., приложена на л. 81 от делото: към представената от ответника ревизионна преписка не са приложени всички доказателства, които са използвани от органите на приходната администрация и са част от доказателствата в ревизионното производство, в т.ч. липсват документите, съставени от Инспекцията по труда – гр. Ямбол и от ТП на НОИ- гр. Ямбол относно трудовия договор, сключен между Р.Ж. Я. и „Д. НМ“ ЕООД; липсват доказателства на кого, кога и как е бил връчен Протокол със задължителни предписания на ТП на НОИ – гр. Ямбол от 09.07.2019 г. до „Д. НМ“ ЕООД за заличаване на трудовите договори на няколко лица, едно от които е оспорващата Р. Я., и дали същите са получени от надлежно упълномощено лице; не били представени доказателства с какъв резултат са приключили ревизиите на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД, на „Д.“ ООД и на „Ранил консулт“ ООД, които обстоятелства също са от значение за изхода на правния спор. Моли съда, след като разгледа жалбата, да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения РА ведно със законните последици от това и да присъди на жалбоподателката сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Сн. Е., като представител по пълномощие на оспорващата Р.Ж. Я.. Представя писмени бележки по съществото на правния спор.

Ответната страна - Директора на Дирекция ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст. ю.к. Д. М. при даване ход по същество на далото и в допълнително представени писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и от лице с констатиран правен интерес, поради което е процесуално допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на разглеждане по спор за законосъобразност в настоящото съдебно производство e РА № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г. на началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 60/02.05.2023 г. на Директор на Дирекция ОДОП - Варна при Централно управление на НАП – София, с което за оспорващата Р. Ж. Я. са установени данъчни задължения в общ размер 30613,20 (тридесет хиляди шестстотин и тринадесет лв. и двадесет ст.), от които: 1/ за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2013 г. – 2018 г. (вкл.) - 17529,72 лв. (10730,46 лв. главница и 6799,26 лв. лихви); 2/ данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. – 933,97 лв. (501,20 лв. главница и 432,77 лв. лихви); 3/ за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 6270,80 (3825,22 лв. главница и 2445,58 лв. лихви); 4/ за задължителни здравноосигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) -3642,22 лв. (2203,47 лв. главница и 1438,75 лв. лихви); 5/ за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 2236,49 лв. (1347,15 лв. главница и 889,34 лв. лихви).

Ревизионното производство е образувано съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/№ Р-03000З19000405-020-001/22.01.2019 г., издадена от С. Й. Г. – началник на Сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Варна. Със ЗВР е определен персоналният състав на ревизиращия екип – ръководител на ревизията А. В. Д. на длъжност главен инспектор по приходите и М. Д. М. на длъжност инспектор по приходите в същата ТД на НАП. На същите е възложено да извършат ревизия на Р. Ж. Я. с [ЕГН], за установяване на задължения за годишен данък и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., ЗЗО и по КСО - ДОО и ДЗПО за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 година. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-03000319000405-023-001 от 03.07.2019 г., след което е възобновено със Заповед № Р-03000319000405-143-001 от 11.10.2022 година.

В производството пред съда са представени доказателства от ответника, от които се установява, че ЗВР, РД, РА са подписани с електронен подпис от лица, които към момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани електронни подписи.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000319000405-092-001/27.10.2022 г. (л. 538-488 от преписката), е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК. На основание чл. 117, ал. 3 ДОПК Докладът е връчен лично на ревизираното лице на 28.11.2022 г., което се установява от приложената на л. 487 от преписката Разписка. Срещу констатациите, изложени в РД, е подадено възражение вх. № 12544/03.12.2022 г., приложено на л. 541 от преписката. В него най-общо се оспорват констатациите на ревизиращия екип. Оспорва се изводът, че са налице обстоятелства, налагащи ревизията да се проведе по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Възразява се срещу фактическите установявания на ревизиращия екип в т.ч. оспорва се изводът, че за периода от -01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. между ревизираното лице Р. Ж. Я. и „Д. НМ“ ЕООД не е имало сключен трудов договор, поради което е прието, че Я. не е полагала труд в това търговско дружество, съответно – не е получавала трудово възнаграждение от него. Счита изводите на ревизиращите за наличие на задължения по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ по КСО и по ЗЗО за неправилни и немотивирани. Оспорва установените от ревизионния екип данъчни задължения както по основание, така и по размер. Към възражението е приложено пълномощно (л. 540 от преписката), с което Р.Ж. Я. упълномощава адв. С. Х.. Е. – член на АК – Ямбол да я представлява пред ТД на НАП – Варна в хода на ревизионното производство. Към възражението си ревизираното лице не е представило други доказателства.

В законоустановения срок, материално компетентните орани по чл. 119, ал. 2 ДОПК - С. Й. Г., на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, възложил ревизията, и А. В. Д. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията, са издали оспорения в настоящото производство РА № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г. (л. 561–543 от преписката). В мотивите за издаването му възражението на Р. Ж. Я. е обсъдено, но е прието за неоснователно, с оглед на което въз основа на извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, в т.ч. направените фактически и правни изводи, са потвърдени.

След съобщаване на РА на ревизираното лице е предприето оспорването му по реда на чл. 152 от ДОПК. Производството по административно оспорване на РА е приключило с постановяване на Решение № 60 от 02.05.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП. С него компетентният орган, след като намерил жалбата на Р. Ж. Я. за неоснователна, изцяло потвърдил РА № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 година. Решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като подробно е изложил защо не приема възраженията на ревизираното лице. Позовава се на нормативната уредба, уреждаща този вид отношения.

В хода на ревизионното производство от страна на ревизиращия екип са извършени множество процесуални действия, подробно описани в т. II на Ревизионния доклад.

Установено е от ревизиращия екип, че ревизираното лице Р. Ж. Я. е местно физическо лице за България по смисъла на чл. 4, ал. 1. т. 1 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2. Констатирано е, че за периода 2013 г. - 2018 г. Р. Ж. Я. е без регистрация като едноличен търговец, управител и съдружник е в „Ранил-консулт" ООД, „Дарива“ ООД, „Прол-Инсайд-Ф“4 ЕООД и „Център за професионално обучение-Радост Я." ЕООД. Същата е извършвала счетоводни услуги, свързани с дейността на „Ранил-консулт" ООД, „Дарива“ ООД, „Прол-Инсайд-Ф“ ЕООД и е провеждала курсове за обучение /фризьорски и козметични услуги/, свързани с дейността на „Прол-Иксайд-Ф“ ЕООД и „Център за професионално обучение-Радост Я.“ ЕООД.

След анализ на събраните в ревизионното производство доказателства, органите по приходи са установили следното:

1. Извършен е анализ на движението по банковите сметки на ревизираното лице (л. 6 – 9 от РД). От Р. Ж. Я. е изискано да посочи основанието за получените преводи и вноски по нейните лични банкови сметки (л. 34, 45). От ревизираното лице не са представени доказателства, обосноваващи извод, че тези преводи са необлагаеми доходи по смисъла на закона. Предвид факта, че и от страна на третите лица /Frank Biegel, Н. С., Д. Ф., А. Б., Т. П., Ж. Т., Г. Н., ЧСИ З. Д., П. Т. и превода от Румъния (Schmitt, Rumyana)/, не са представени доказателства за основанието на направените парични преводи, които са получени по банковата й сметка, ревизиращия екип е приел, че те са облагаеми доходи.

Относно получените преводи от Х. И. (пълномощник на „Шамс 24“ ЕООД, л. 34), „Сисо Груп 2012“ ЕООД, „Испор“ ООД и „МАК-Н. Ж.“ ЕООД, органите по приходите са извършили проверка и са анализирали данните за посочените лица в програмните продукти на НАП, при което е установено, че именно Р. Ж. Я. е подавала данъчни документи към НАП с КЕП на посочените търговски дружества /стр. 10-11 от РД/. С оглед на тези доказателства органите по приходите са направили извод, че преводите по банковата сметка на ревизираното лице са получавани във връзка с извършваните от него счетоводни услуги. Получените облагаеми доходи са както следва:

- за 2013 г. в размер на 4215,00 лв. (Х. Я. И., пълномощник на „Шамс 24“ ЕООД);

- за 2014 г. в размер на 1880,00 лв. („Сисо Груп 2012“ ЕООД);

- за 2015 г. в размер на 1000,00 лв. („Испор“ ООД - 200,00 лв. и „Сисо Груп 2012” ЕООД - 800,00 лв.);

- за 2016 г. в размер на 420,00 лв. („МАК - Николай Желев“ ЕООД).

2. Органите по приходите са анализирали подадените декларации /обр.1/ и декларации /обр.6/ за ревизираното лице и са констатирали следните обстоятелства:

- Подадена е декларация /обр.1/ с вид осигурен /код 01/ за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Извършена е справка в програмен продукт на НАП, при което е установено, че за ревизираното лице е подадено уведомление за сключен трудов договор № 10 от 01.11.2007 г. в „Д. НМ” ЕООД (предходна наименование на търговското дружество „Г.“ ЕООД) на длъжност "икономист организация и управление" с основно трудово възнаграждение 950.00 лева. На 01.04.2017 г. е подадено уведомление за промяна, с което е променен размера на трудовото възнаграждението на 2600,00 лева.

Ревизиращите са взели предвид извършена в „Д. НМ“ ЕООД проверка от ИА „Главна инспекция по труда“- Ямбол относно спазването на трудовото законодателство, при която са установени нарушения в правоотношението между проверяваното търговско дружество и Р. Я. като направеният генерален извод е, че такова трудово правоотношение не е съществувало. Изводите на ИТ са, че Р. Я. не е обслужвала „Г.“ ЕООД (преименувано по-късно на „Д. НМ“ ЕООД) и не е работила в това дружество, а представените при проверката фишове и ведомости за заплати са изготвени единствено за целите на проверката и не отразяват реално платени суми по трудови правоотношения. Установено е, че липсват ведомости за заплати и други документи, свързани с трудовото правоотношение на Я. и на други лица за периода преди 31.07.2016 година. Не са установени други доказателства относно реалното съществуване на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение между проверяваното дружество и лицето Р. Ж. Я..

На 24.04.2019 г. трудовият договор, сключен между „Д. НМ” ЕООД и ревизираното лице Р.Ж. Я., е заличен от Г. И. по труда на основание чл. 327, ал. 2 и чл. 402. ал. 3 от КТ. Изложеното е послужило като основание органите по приходите да направят извод, че Р. Я. не е полагала труд в „Д. НМ” ЕООД и не е получавала възнаграждение от това дружество за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018г. (л. 253, 484).

Съгласно чл. 402, ал. 3 от КТ, ИА „Главна инспекция по труда“ уведомява НАП за случаите на служебно заличаване на изпратено уведомление за сключен трудов договор когато работодател или длъжностно лице не е изпълнил в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 от КТ или в случаите на чл. 404, ал. 5 от същия Кодекс, както е сторено в настоящия случай.

- Подадена декларация /обр.1/ с вид осигурен /код 12/ за самоосигуряващи се лица и подадена декларация /обр.6/ за самоосигуряващи се лица. В хода на ревизията е направен анализ на дружествата, в които Р. Я. е собственик и управител, във връзка с подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, подробно описано на стр. 17-20 от РД. От органите по приходите e установeно, че Р. Ж. Я. е подала декларация с начало на осигуряването - 01.03.2007 г., чрез осигурител „Ранил консулт“ ООД, с вид на осигуряване - за всички осигурени социални рискове. Ревизираното лице е подавало декларация /обр. 1/ с вид осигурен - 12, за периода от м.03.2007 г. до м.03.2016 г. Няма подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на дейност в „Прол-Инсайд-Ф“ ЕООД и „Център за професионално обучение-Р. Я.“ ЕООД.

Въз основа на горното от е прието, че през ревизирания период лицето е получавало суми по банкови сметки от различни лица, извършвало е счетоводни услуги, за което е получило приходи. Получените доходи не са декларирани от Р. Я. с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Установено е, че същата не е подала декларация обр. 1 за периода от м. 04.2016 г. до м. 12.2018 г. и декларация обр.6 за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 година.

Изложеното по-горе в точки 1 и 2 е мотивирало ревизиращия екип да формира извод, че по отношение на Р. Я. за ревизирания период са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

При извършения анализ на събраните в ревизионното производство документи и направената съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи, както и получените доходи за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г., е установено превишение на размера на извършените разходи спрямо размера на получените доходи.

Установено е също, че за данъчни периоди 2013 г. - 2018 г. лицето не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

С оглед на така констатираните факти, ревизиращият екип е приел, че са налице обстоятелствата, визирани от законодателя в чл. 122, aл. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 г., КСО и ЗЗО за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 г. следва да бъде определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. В тази връзка до ревизираното лице Р. Я. на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК и чл.17 от с.к. са изготвени уведомления изх. № Р-ОЗОООЗ19000405-1 13-001/07.06.2019 г. (л. 54) и изх. № Р-ОЗОООЗ19000405-139- 001/06.06.2019 г. (л. 52), връчени електронно на 11.06.2019 г., с които е уведомена, че основата за облагане по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г., както и по КСО и ЗЗО за периода от 01.12.2013 г. - 31.12.2018г. ще бъде определена по предвидения в чл. 122-124а от ДОПК ред. Заедно с уведомленията е връчено ИПДПОЗЛ /л. 50/, с което от Р. Я. е изискано да представи декларации по реда на чл. 124. ал. 3 от ДОПК за всяка от ревизираните години. От страна на ревизираното лице не е изразено становище и не са представени изисканите декларации по чл. 124. ат. 3 от ДОПК за всяка от ревизираните години. На 02.07.2019 г. е представена декларация по чл. 124, ал. 3 oт ДОПК /без посочена година/ и писмено обяснение, приложени към преписката от л. 41 до л. 45. Не са представени допълнителни доказателства или документи.

Въз основа на събраните доказателства от ревизиращите е извършен подробен анализ на всички хипотези по чл.122, ал. 2 от ДОПК, изчерпателно изброени от т. 1 до т. 16.

Въз основа на посочените по-горе в изложението фактически констатации с обжалвания РА са определени следните данъчни и осигурителни задължения:

I. По реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с годишен авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г., за 2014 г., за 2015 г. и за 2016 г. по следния начин:

За 2013 г. – установени са приходи в размер на 4215,00 лв., постъпили в банковата сметка на Р. Я. от Х. И., пълномощник на „Шамс- 24“ ЕООД, разходи в размер на 0,00 лв., данъчна основа за облагане в размер на 4215,00 лв. Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 1229,77 лв. и окончателни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 47,19 лв. Годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, в размер на 2938,04 лв. и данък върху годишната данъчна основа /2938,04 х 15% / в размер на 440,71 лв.

За 2014 г. – установени са приходи в размер на 1880,00 лв., получени по банковата сметка на Р. Я. от „Сисо Груп 2012” ЕООД, разходи в размер на 0,00 лв., данъчна основа за облагане в размер на 1880,00 лв. Задължителни осигурителни вноски по КСО и 330 в размер на 1476,72 лв. и окончателни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 0,00 лв. Годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, в размер на 403,28 лв. и данък върху годишната данъчна основа /403,28 х 15%/ в размер на 60,49 лв.

За 2015 г. – установени са приходи в общ размер на 1000,00 лв., получени по банковата сметка на Р. Я., от които от „Испор” ООД - 200,00 лв. и от „Сисо Груп 2012“ ЕООД - 800.00 лв., разходи в размер на 0,00 лв., данъчна основа за облагане в размер на 1000,00 лева. Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 1476,72 лв. и окончателни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 0,00 лева. Годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, в размер на 0,00 лв. и данък върху годишната данъчна основа в размер на 0,00 лв.

За 2016 г. – установени са приходи в размер на 420,00 лв., получени по банковата сметка на Р. Я. от „МАК - Николай Желев” ЕООД, разходи в размер на 0,00 лв., данъчна основа за облагане в размер на 420,00 лева. Задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО в размер на 1344,42 лв. и окончателни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО в размер на 0,00 лева. Годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, в размер на 0,00 лв. и данък върху годишната данъчна основа в размер на 0,00 лева.

За 2017г. и за 2018г. не са установени данни за получени от Р. Я. доходи, облагаеми с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.

 

II. Относно данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

В хода на ревизионното производство Р. Ж. Я. не е декларирала пред ревизиращите, че разполага с налични парични средства в брой в началото и в края на всяка от ревизираните години. Ето защо органите по приходите са приели, че тя не разполага с налични парични средства в брой както към 01.01.2013 г., така и към 31.12.2018 година.

От анализа на събраните в ревизионното производство извлечения от банковите сметки на Р. Ж. Я. са установени наличните суми в началото /в размер на 1356,71 лв./ и в края на всяка година от ревизирания период /в размер на 23,90 лв./, посочени в табличен вид на стр. 35 от РД. /л. 521/.

Органите по приходите са установили, че за процесиите периоди /01.01.2013 г. - 31.12.2018 г./ревизираното лице е получило доходи, както следва:

- по трудови правоотношения в размер на 0,00 лв.;

- доходи от получени суми по банкова сметка, внесени от физически и юридически лица както следва:

през 2013 г. - в общ размер 6278,00 лв. (Х. И. - 4215.00 лв.. Н. С. - 200.00 лв.. „Ченс 24" ООД - 1 320,00 лв. и М. Б. - 543,00 лв.);

през 2014 г. - в общ размер 3008,66 лв. („Грабо Медия" ООД - 733.66 лв., „Сисо Груп 2012" ЕООД - 1880,00 лв.; Д. Ф. - 50.00 лв. и А. Б. - 345.00 лв.);

през 2015 г. - в общ размер 8211,58 лв. („Грабо Медия" ООД - 3211.58 лв., „Сисо Груп 2012” ЕООД - 800,00 лв., „Испор" ЕООД - 200,00 лв., А. Д. - 350,00 лв., Т. П. - 150,00 лв. и ЖелкаТрънкова - 3500,00лв.);

през 2016 г. - в общ размер 10135,43 лв. („Грабо Медия" ООД - 1098,18 лв., „МАК-Николай Желев" ЕООД - 420,00 лв., „Дражево" ЕООД - 1250,00 лв., Г. Н. - 600,00 лв., Г. З. - 90,00 лв., Д. Т. - 400,00 лв., Д. Г. - 450,00 лв., М. А. - 300,00 лв., С. К. - 400,00 лв., Т. Р. - 400,00 лв., Х. В. - 400,00 лв. и ЧСИ З. Д. - 4327,25 лв.);

през 2017 г. - в общ размер на 9430,00 лв. (В. А. - 200,00 лв., Г. Н. - 200,00 лв., И. Н. - 200,00 лв., К. В. - 200,00 лв., М. В.-Ц. - 400,00 лв., П. Т. - 480,00 лв., „Спа Визаж ЛН“ ЕООД - 400.0 лв., „Дражево“ ЕООД - 6950,00 лв. и „НАПОО“ - 400,00 лв.);

през 2018 г. - в общ. размер 9989,80 лв. („Дражево“ ЕООД - 9600,00 лв. и Schmitt, Rumyana - 389,80 лв.)

Доходите са вписани в таблицата за съпоставка за съответната година (ред 8 и ред 9, колона 3).

- доходи от получени ваучери по банкова сметка:

през 2013 г. - в размер на 231,11 лв. с основание ''Original Credit Voucher";

през 2014 г. - в размер на 55,76 лв. с основание "получен превод Раураl-ваучер";

през 2015г. - в размер на 29,83 лв. с основание "получен превод Раураl-ваучер";

през 2018 г. - в размер на 809,53 лв., с основание "получен превод Раураl-ваучер".

Установените доходи са вписани в таблицата за съпоставка на ред 9, колона 3 „необлагаеми доходи“ за всяка от ревизираните години.

- получени обезщетения при временна неработоспособност от НОИ:

през 2013 г. - в размер на 2375,87 лв.;

през 2014 г. - в размер на 1433,96 лв;

през 2018 г. - в размер на 2823,67 лв.

Установените от този вид доходи са вписани в таблицата за съпоставка на ред 9, колона 3 „необлагаеми доходи“.

• получени суми от „Еконт Експрес“ ООД за наложени платежи и парични преводи на изпратени пратки:

през 2014 г. - в размер на 230,00 лв.;

за 2017 г. – в размер на 587,00 лв.;

за 2018 г. – в размер на 450,00 лв.

Горните приходи също са били съобразени и вписани в таблицата за съпоставка към ревизионния доклад.

Всички доходи на ревизираното лице Р. Ж. Я. за периода 2013 г. - 2018 г. са обобщени в табличен вид на стр. 40 – 41 от Ревизионния доклад.

По аналогичен начин са установени разходите на ревизираното лице за релевантния период. Информация за платените от лицето разходи е получена от доставчиците на комуникационни и комунални услуги, относно разходите за отопление, електрическа енергия, „ВиК“ и комуникации; от Главна дирекция „Гранична полиция“ към Национална служба „Полиция“ на МВР, относно пътуванията в чужбина, както и от други източници, съдържащи информация за извършени от лицето разходи. За установяване на извършените от проверяваното лице покупки са извършили проверка и в базата данни с информация от дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица. Събрани са документи за размера и характера на действително извършените разходи, подробно описани на стр. 35-40 от РД.

Установените разходи са следните:

- разходи за плащания на осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице. Размерът на внесените осигурителни вноски, които намират отражение в разходната част на таблицата за съпоставка, са: за 2013 г. в размер на 1001,14 лв. и за 2014г. в размер на 368,49 лв. (ред 23, колона 4);

- комунални разходи по фактури от доставчици „Йеттел България“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД), посочени на ред 15. колона 4;

- разходи за служебно прехвърлени средства за погасяване на кредит на „Прол- Инсайд-Ф" ЕООД (ред 20, колона 4);

- разходи за платени стоки в интернет (ред 20. колона 4):

- вноски по кредитна карта в „Райфайзенбанк България“ АД в размер на 1500.00 лв. през 2013 г.(ред 20, колона 4);

- вноски за погасяване на кредит в ..Райфайзенбанк България" АД (ред 20. колона 4),

- разходи за куриерски услуги от „Еконт Експрес“ ООД (ред 26. колона 4);

- разходи от платени суми на ЧСИ (ред 28, колона 4);

- банкови такси (ред 29, колона 4).

Направените разходи от Р. Ж. Я. за периода 2013 г. - 2018 г. са обобщени от ревизиращия екип и изложени прегледно в табличен вид на стр. 41 от Ревизионния доклад.

Въз основа на извършения анализ на относимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с данък от установеното несъответствие между разполагаемите парични средства и получените приходи/доходи и направените разходи, както следва:

- за 2013 г. в размер на 20154,72 лв.;

- за 2014 г. в размер на 13763,91 лв.;

- за 2015 г. в размер на 14614,50 лв.;

- за 2016 г. в размер на 19158,11 лв.;

- за 2017 г. в размер на 11394,33 лв.;

- за 2018 г. в размер на 16333,99 лева.

Органите по приходите са установили данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, както следва:

- за 2013 г. данъчна основа в размер на 21674,72 лв., в т.ч. 20154,72 лв. - несъответствие между доходи, имущество и разходи /недостиг на парични средства за извършените разходи от ревизираното лице/ и 1520,00 лв. други облагаеми доходи;

- за 2014 г. данъчна основа в размер на 14131,91 лв., в т.ч. 13763,91 лв. - несъответствие между доходи, имущество и разходи /недостиг на парични средства за извършените разходи от ревизираното лице/ и 395,00 лв. други облагаеми доходи;

- за 2015 г. данъчна основа в размер на 18614,50 лв., в т.ч. 14614,50 лв. - несъответствие между доходи, имущество и разходи /недостиг на парични средства за извършените разходи от ревизираното лице/ и 4000,00 лв. други облагаеми доходи;

- за 2016 г. данъчна основа в размер на 24085,36 лв., в т.ч. 19158,11 лв. - несъответствие между доходи, имущество и разходи /недостиг на парични средства за извършените разходи ст ревизираното лице/ и 4927,25 лв. други облагаеми доходи;

- за 2017 г. данъчна основа в размер на 12074,33лв., в т.ч. I 1394,33лв. - несъответствие между доходи, имущество и разходи /недостиг на парични средства за извършените разходи от ревизираното лице/ и 680.00 лв. други облагаеми доходи;

- за 2018 г. данъчна основа в размер на 16723,79 лв., в т.ч. 16333,99 лв. - несъответствие между доходи, имущество и разходи /недостиг на парични средства за извършените разходи от ревизираното лице/ и 389.80 лв. други облагаеми доходи.

На основание чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ е определен дължимия данък върху данъчна основа определена по реда на чл. 122 oт ДОПК по следния начин:

- за 2013 г. - 2167,47лв., при данъчна основа 21 674,72 лв.

- за 2014 г. – 1413,19лв. при данъчна основа 14 131,91 лв.

- за 2015 г. - 1861,45лв. при данъчна основа 18 614,50 лв.

- за 2016 г. – 2408,54лв. при данъчна основа 24 085,36 лв.

- за 2017 г. - 1207,43лв. при данъчна основа 12 074,33 лв.

- за 2018 г. – 1672,38лв. при данъчна основа 16 723,79лв. и съответните лихви за забава.

 

III. По КСО

Органите по приходите са констатирали, че за процесния период е извършвана дейност в „Прол-Инсайд-Ф“ ЕООД и по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (когато съдружник в ООД е и управител на дружеството) е следвало ревизираното лице Р. Я. да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице за започване на дейност, считано от 23.03.2007 година. Установили са извършвана дейност в ,,Център за професионално образование Р. Я.“ ЕООД, поради което на същото правно основание ревизиращите са приели, че е следвало да бъде подадена декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице за започване на дейност, считано от 01.01.2018 година. За прекъсване на дейност в „Ранил Консулт“ ЕООД е следвало да бъде подадена декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице за прекъсване на дейност считано от 01.04.2016 година.

С оглед на горните констатации в хода на ревизията на Р. Я. е връчена покана № Р-ОЗОООЗ 19000405-999-002/21.06.2019 г.(л.431), с която е поканена да подаде съответните декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, както са посочени в предходния абзац. Р. Я. не е подала такива декларации.

Ревизиращите установили, че на основание чл. 1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, и във връзка с установена извършвана дейност в дружество „Прол-Инсайд-Ф“ ЕООД, Р. Я. е следвало да подаде декларация /обр.1/ „данни за осигуреното лице“. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски се дължат авансово върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигурявашите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година, както следва: за 2016 г. в размер на 420,00 лв.; за 2017 г., в размер на 460,00 лв.; за 2018 г. в размер на 510,00 лева. С оглед на цитираните разпоредби в хода на ревизионното производство Р. Ж. Я. е поканена да подаде декларация /обр. 1/ за периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2018 г. с покана № Р- 03000319000405-099-004/21.06.2019 г. /л. 434/. Р. Ж. Я. не е подала следващите се декларации /обр. 1/ за периода от 01.04.2016 г. до 3 1.12.2018 година.

Установено е, че ревизираното лице е подало декларация /обр.6/ с отразени дължимите осигурителни вноски единствено за 2013 г. и няма подадена декларация /обр.6/ за 2014 г., 2015 г. и до м.03.2016 година. В хода на ревизията е установено, че е извършвана дейност в „Прол-Инсайд-Ф" ЕООД за периода от м. 04.2016 г. до м. 12.2018 година. Съгласно чл. 3, ал 3., т. 2 от Наредба Н 8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигурявашите се лица, е следвало да бъде подадена декларация /обр.6/ за 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г., което в случая не е сторено по отношение на ревизираното лице Р. Я.. Във връзка с тези установявания с покана № Р 030003 19000405-099-003/21.06.2019 г. /л. 432/ ревизираната е поканена да подаде декларации /обр. 6/ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. с попълнени в т. 9 - месец и година /число 13/ за съответната календарна година. Видно от доказателствата, представени с ревизионната преписка, лицето не е подало посочените в поканата декларации /обр.6/ за всяка от посочените години.

На основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК във връзка с чл.124а от ДОПК, органите по приходите са определили дължимите осигурителни вноски по фондове:

1. Вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице.

За периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2016 г. е подадена декларация /обр.1/ чрез осигурител „Ранил Консулт” ЕООД на минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигурявашите се лица - 420 лева. През 2013 г., 2014 г., 2015 г. и от месец 01.2016 г. до 03.2016 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" (чл. 6, ал. 3, т. 9 от КСО), за лицата, родени след 31.12.1959г. е 12.8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице. Лицето е осигурено и за общо заболяване и майчинство и осигурителната вноска за фонд "Пенсии" е 16.3 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице.

За периода от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31.12.1959 г. е 12.8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигурявашите се лица е 420 лева.

За периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31.12.1959 г. е 13.8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигурявашите се лица е 460 лева.

За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31.12.1959 г. е 14.8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигурявашите се лица е 510 лева.

Органите по приходите са определили дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода, през който Р.Ж. Я. е упражнявала трудова дейност - от м.12.2013 г. до м. 12.2018 г., върху минималния осигурителен доход за самоосигуряваши се лица, определен в ЗБДОО за съответните години в размерите за фонд "Пенсии”. Същите са посочени в табличен вид на стр. 58-60 от РД.

Ревизиращият екип е установил облагаем доход от получени парични средства по банкова сметка на лицето и облагаем доход от превишение на разходите над доходите на лицето при извършената съпоставка. На основание чл. 122, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от ДОПК, са определени дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 г., върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен в ЗБДОО за съответните години в размерите за фонд "Пенсии", посочен по години и размери в табличен вид на стр. 61 -69 от РД.

2. Вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване за самоосигуряващото се лице.

Ревизиращите са съобразили, че ревизираното лице Р. Ж. Я. е родена след 31.12.1959 г., с оглед на което задължително се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /УПФ/, ако е осигурена при условията и по реда на част първа от КСО. Съобразена е и разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, съгласно която задължително лицето се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. На основание чл. 157, ал. 5 самоосигуряващите се лица се осигуряват в УПФ изцяло за своя сметка. Осигурителните вноски се дължат върху доходите, за които се дължат вноски за ДОО като размерът на осигурителната вноска за ревизирания период е 5 % и се превежда едновременно с осигурителните вноски за ДОО до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Органите по приходите са определили дължимите осигурителни вноски за ДЗПО за периода, през който Р. Ж. Я. е упражнявана трудова дейност от м. 12.2013 г. до м. 2.2018 г., върху минималния осигурителен доход за самоосигуряваши се лица, определен в ЗБДОО за съответните години, посочени в табличен вид на стр. 69-72 от РД.

На основание чл. 122, ал. 1 и ад. 2 от ДОПК, въз връзка с чл.124а от ДОПК, ревизиращите са определили дължимите авансови осигурителни вноски за фонд ДЗПО за периода от 01.12.2013 г. до 31.12.2018 г. върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен в ЗБДОО за съответните години в размерите за фонд ДЗПО, посочен по години и размери в табличен вид на стр. 72-81 от РД.

3. Определеният окончателен размер на осигурителния доход за 2013 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО в универсален пенсионен фонд е посочен по месеци в табличен вид на стр. 81-82 от РД. Органите по приходите са определили годишен осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, в размер на 182,92 лв., на който съответства размер на осигурителната вноска за довнасяне за фонд "Пенсии" - 23,41 лв. и размер на осигурителната вноска за довнасяне за ДЗПО в универсален пенсионен фонд -9,15 лв.

За 2014 г., 2015 г., 2016 г.. 2017 г. и 2018 г. не е установен годишен осигурителен доход, върху който да се довнасят осигурителни вноски, поради което такива не са начислени с оспорения РА.

 

IV. По Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/

Ревизиращите са съобразили разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, съгласно която задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска.

При съобразяване на горецитираната правна регламентация и на основание чл. 124а от ДОПК, ревизиращият екип е определил размера на дължимите от Р. Я. авансови вноски върху минималния месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен с ЗБДОО за съответната година, в срок до 25- то число на месеца, следващ този, за който се дължат.

Определените от органите на приходната администрация авансови осигурителни вноски за фонд ЗО (здравно осигуряване) са при минимален месечен осигурителен доход за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. в размер на 420,00 лв., за 2017г. в размер на 460,00 лв. и за 2018г. в размер на 510,00 лева като е взето предвид, че осигурителната вноска за фонд ЗО за самоосигуряващите се лица, родени след 31.12.1959 г., е 8,00% /л. 83 – л. 94 от РД/.

Ревизиращите са определили окончателния размер на осигурителния доход за 2013 г., върху който се дължат здравноосигурителни вноски. Годишният осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, е 182,92 лева. Размерът на осигурителната вноска за довнасяне на осигуреното лице /8% от обшия годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски/ е 14,63 лв. С оглед описаните по-горе в изложението факти и обстоятелства и установения облагаем доход за периода 2014 г. - 2018 г. и по реда на чл. 122. ал. 1 и ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 124а от ДОПК е установено, че ревизираното лице Р. Я. не дължи изравнители осигурителни вноски за ЗО, тъй като полученият облагаем доход е по-малък от дохода, върху който се дължат авансовите вноски.

Видно от съдържанието на ревизионната преписка, към същата са приложени материали от Досъдебно производство (ДП) № 43/2018 г. и Досъдебно производство (ДП) № 44/2018 г. по описа на ОД на МВР – Ямбол (протоколи от разпит на свидетели - л. 482 до л. 460), чийто предмет е да се установи налице ли са схеми, целящи избягване на заплащането на здравноосигурителни задължения от фирмите „Прол-Инсайт–Ф“ ЕООД, „Д.“ ООД и „Ранил консулт“ ООД, в които съдружник и/или управител е ревизираното лице Р. Ж. Я. и на които е водила счетоводството. В тази връзка е възложено на посочените две дружества да се извършат ревизии – на „Д.“ ООД (за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2019 г. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; за здравноосигурителни вноски – за осигурители; за Универсален пенсионен фонд – за осигурители и за ДОО – за осигурители) и на „Ранил консулт“ ООД (за периода от 01.06.2014 г. до 31.12.2017 г. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; за здравноосигурителни вноски – за осигурители; за Универсален пенсионен фонд – за осигурители и за ДОО – за осигурители). Именно наличието на досъдебно производство, което според ревизиращия екип, е прието за относимо към предмета на ревизията, е послужило като основание ревизионното производство за установяване задълженията на Р. Ж. Я. по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО да бъде спряно със Заповед № Р- 03000319000405-023-001 от 03.07.2019 г. до възобновяването му през 2022 г. със Заповед № Р- 03000319000405-143-001 от 11.10.2022 година. В хода на настоящото съдебно производство са представени доказателства, от които е видно, че издадените на двете дружества ревизионни актове са отменени на етап оспорване по административен ред по реда на чл. 152 от ДОПК – Решение № 5/27.01.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – Бургас (л. 381 – л. 387 от делото) и Решение № 7/27.01.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – Бургас (л. 369 – л. 374 от делото). Съвместните действия на органите при ОД на МВР – Ямбол и ревизиращия екип са отразени в Протокол № 1283715 от 13.02.2019 г. Протокол № 1433820 от 02.04.2019 г., приложени на л. 119 и л. 120 от делото.

За установяване на релевантните към предмета на делото факти и по искане на оспорващата в последното проведено по делото открито съдебно заседание пред съда е разпитан като свидетел А. И. Д.. Същите не се кредитират от съда първо - с оглед на обстоятелството, че свидетелят е син на оспорващата Р. Ж. Я., което е основание да се счита, че не е безпристрастен относно изхода на съдебното оспорване, и второ – отговорите пред съда са общи и уклончиви, което не съдейства за изясняване на релевантните факти. Единствените категорични отговори са, че майка му Р. Я. е работила във фирма с наименование „Д.“ приблизително в периода от 2007 г. до 2018 г. като управител на фирмата.

Съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно счетоводна експертиза. На вещото лице е възложено да отговори на следните въпроси: 1. Р. Ж. Я. осигурено лице ли е като управител на дружество по смисъла на КСО, в кои дружества и за кои периоди?; 2. В приложените по делото ревизионни актове и ревизионни доклади начислени ли са дължими вноски за ДДФЛ, Фонд ДОО, УПФ, ЗО за Р. Ж. Я. като управител на „ДАРИВА " ООД и на „РАНИЛ КОНСУЛТ" ООД, за кои периоди?; 3. Има ли дублиране при определянето на дължимите вноски за ДДФЛ, Фонд ДОО, УПФ, ЗО за Р. Ж. Я. в качеството й на физическо лице, описани в обжалвания ревизионен акт и като управител на „ДАРИВА” ООД и „РАНИЛ КОНСУЛТ" ООД, в представените ревизионни актове на описаните юридически лица, и за кои периоди?

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключенията си. Същите не са оспорени от страните и се кредитират от съда като дадени изчерпателно, компетентно и безпристрастно. Изводите на експерта потвърждават тези на ответника, а именно, че през ревизирания период оспорващата Р. Я. е:

- съдружник и управител на „Ранил - консулт ” ООД, ЕИК128619924:

- съдружник и управител на ,,Дарива” ООД, ЕИК *********;

- едноличен собственик и управител на „ Прол-Инсайд-Ф ”ЕООД, ЕИК *********;

- едноличен собственик и управител на „Център за професионално обучение -Радост Я." ЕООД, ЕИК204206918.

В отговора на поставения въпрос № 1 вещото лице сочи, че за Р. Я. е подадена декларация с начало на осигуряването - 01.03.2007г., чрез осигурител "Ранил - консулт" ООД, с вид на осигуряване - за всички осигурени социални рискове.

Жалбоподателката е подавала Декларация обр. I с вид осигурен - 12, за периода от 01.03.2007г. до 31.03.2016г. в т.ч. и за част от ревизирания период от 01.01.2013г. до 31.03.2016г. в минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица от 420,00 лв.

Р. Ж. Я. е осигурено лице като управител на дружество "Ранил- Консулт" ООД по смисъла на КСО за периода от 01.01.2013г. до 31.03.2016г. Този извод се потвърждава от приложената на стр.615 от данъчната преписка „Справка - Данни за осигуряване по ЕГН” за периода 01.01.2013г. до 31.12.2018г. за Р. Ж. Я. с вид осигуряване „12”, осигурителен доход 420,00лв. и осигурител "Ранил-Консулт" ООД.

В отговора на поставения въпрос № 2 експертът посочва, че с оспорения РА са определени авансовите вноски за периода, през който Р. Я. е упражнявала трудова дейност от м. декември 2013г. до м. декември 2018г. върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в закона за бюджета за съответната година.

Всички приложени по делото Ревизионни актове и ревизионни доклади на „Дарива”ООД и на „Ранил Консулт" ООД са отменени.

В приложените по делото ревизионни актове и ревизионни доклади не са начислени дължими вноски за ДДФЛ, Фонд ДОО, УПФ, ЗО за Р. Ж. Я. като управител на „Дарива " ООД и на „ Ранил Консулт" ООД.

С експертизата е установено, че не е налице дублиране на дължимите вноски за ДДФЛ, Фонд ДОО, УПФ, ЗО за Р. Ж. Я. в качеството й на физическо лице и като управител па „ДАРИВА" ООД и „РАНИЛ КОНСУЛТ" ООД, в представените ревизионни актове на описаните юридически лица (отговор на въпрос № 3 от ССчЕ).

 

При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ревизионният акт е обжалван по административен ред с подадена от Р. Ж. Я. жалба до ответника – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на НАП – София, поради което е процесуално допустима, като изпълнила абсолютната процесуална предпоставка за обжалваемост на акта по съдебен ред на основание чл. 156, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.

Събраните по делото доказателства установяват, че е спазен срокът за оспорване на РА, относно което страните не спорят. Жалбата е процесуално допустима и доколкото е подадена от адресата на ревизионния акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред по аргумент от 156 и сл. от ДОПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

На основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. При разглеждането на спора и когато съдът приеме, че актът е незаконосъобразен на основанието, на което е издаден, следва да разгледа спора по същество, като установи налице ли са или не материалноправните предпоставки за възникване и установяване на процесните задължения, съответно - дали се дължи данък и в какъв размер.

Предмет на оспорване в настоящото производство е РА № Р-22002220004326-091-001/18.02.2021 г., потвърден с решение № 60/02.05.2023 г. на Директора на дирекция ОДОП – Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите /НАП/, с който за оспорващата радост Ж. Я. са установени задължения в общ размер 30613,20 (тридесет хиляди шестстотин и тринадесет лв. и двадесет ст.), от които: 1/ за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2013 г. – 2018 г. (вкл.) - 17529,72 лв. (10730,46 лв. главница и 6799,26 лв. лихви); 2/ данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. – 933,97 лв. (501,20 лв. главница и 432,77 лв. лихви); 3/ за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 6270,80 (3825,22 лв. главница и 2445,58 лв. лихви); 4/ за задължителни здравноосигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) -3642,22 лв. (2203,47 лв. главница и 1438,75 лв. лихви); 5/ за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО за периода от м. 12. 2013г. до 2018г. (включ.) – 2236,49 лв. (1347,15 лв. главница и 889,34 лв. лихви).

Ревизионен акт № Р-22002220004326-091-001/18.02.2021 г. е издаден от С. Й. Г. - началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП - Варна, възложил ревизията, и А. В. Д. - главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията.

В жалбата е оспорена компетентността на органите на приходната администрация, изготвили и съставили съответните документи в хода на ревизионното производство. Заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/, както и заповедите за спиране и за възобновяване на ревизионното производство са издадени от С. Й. Г., която , видно от представените ведно с ревизионната преписка заповеди № Д-2273/20.12.2018 г. и № Д – 150/ 01.02.2022 г. (л. 2 и л. 3 от преписката) на Директора на ТД – Варна на НАП, е на длъжност началник на Сектор „Ревизии“ в компетентната териториална дирекция и е сред лицата, упълномощени да издават заповеди за възлагане на ревизии и проверки по ДОПК, както към момента на започване на ревизионното производство за установяване задълженията на оспорващата Р. Ж. Я., така и към момента, в който същото е приключило с издаване на оспорения ревизионен акт. А. В. Д. – на длъжност „главен инспектор по приходите“ ръководител на ревизията, както и М. Д. М. на длъжност „инспектор по приходите“, също са в щатния състав на ТД на НАП – Варна, което се установява от представените ответника доказателства (л. 27 – л. 36 от делото).

Съдът констатира, че ЗВР, двете заповеди – за спиране и за възобновяване на ревизионното производство, РД и РА са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен, съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕУУ. Именно като електронен документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, РА е изпратен като електронно съобщение и връчен на ревизираното лице по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система (л. 542 от преписката). С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1 от ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като преписи, възпроизведени на хартиен носител, заверени от ответника. От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно чл. 25, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, в сила съгл. чл. 52 от 01.07.2016 г., както и на чл. 5, т. 2, предл. 2 и 3 от Директива 1999/93/ЕО на ЕП и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Следователно, съставените в хода на ревизионното производство документи – ЗВР, заповеди за спиране и възобновяване на производството, РД и РА са надлежно подписани от компетентни органи.

Изложеното по-горе обуславя извод, че атакуваният в настоящото съдебно производство РА е издаден и подписан от компетентните органи по приходите, съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК. С Ревизионния акт е финализирано редовно образувано ревизионно производство в съответствие с чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Следователно оспореният Ревизионен акт не е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Твърденията на оспорващата Р.Ж. Я. в противен смисъл са категорично опровергани в хода на настоящото съдебно производство.

Не се споделя становището на жалбоподателката, че в оспорения РА изводите на органа по приходите са немотивирани. В хода на съдебната проверка за законосъобразност на РА съдът установи, че направените с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на ревизията. Ревизионният акт отговаря изцяло на изискванията на чл. 120, ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му. Съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. В него съвсем подробно са изложени фактите, въз основа на които органите по приходите са направили правните си изводи и са установили задълженията на ревизираното лице.

Следва да се има предвид, че именно с цел да се изяснят всестранно относимите към предмета на ревизионното производство факти ревизиращият екип е поискал спирането му, което е сторено на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК с приложената на л. 11 от преписката Заповед № Р-03000319000405-023-001 от 03.07.2019 г. до приключване на ревизионните производства на „Дарива“ ООД и „Ранил Консулт“ ООД, в които Р. Я. е съдружник и управител. Прието е, че тези производства са от значение за изхода на ревизионното производство на оспорващата. Изложеното мотивира настоящия състав на съда да приеме за неоснователни съдържащите се в жалбата твърдения за незаконосъобразност на РА с оглед приключването на ревизионното производство след изтичане на регламентираните в ДОПК срокове за извършване на ревизията.

При служебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт не се установиха допуснати нарушения, които да опорочават РА до степен на нищожност, а така също и като незаконосъобразен.

Неоснователно в жалбата се твърди, че не е ясно в какво качество е ревизирана Р. Ж. Я. – като физическо лице или като едноличен търговец, или като лице, упражняващо свободна професия по смисъла на т. 29 на §1 от ДР на ЗДДФЛ. Физическото лице, дори и когато е регистрирано в Търговския регистър като едноличен търговец, е едно и също лице. В разглеждания случай ревизираното лице е Р. Ж. Я.. Предмет на производството са нейните задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2018 година.

Основният спорен въпрос в производството е дали основателно и законосъобразно органите на приходната администрация са провели ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК.

Част от спорния въпрос е и обстоятелството съществувало ли е трудово правоотношение между ревизираното лице Р. Ж. Я. и „Д.-НМ“ ООД или не. Съответно – получавала ли е Я. трудово възнаграждение от посоченото дружество или не, както и следвало ли е това трудово възнаграждение да бъде взето предвид при извършване на ревизията.

Видно от приложения към преписката Протокол №1908068/02.04.2019г. за извършена проверка на „Д. НМ“ ЕООД от контролните органи на Инспекцията по труда (л.596-588) няма сключен трудов договор между това дружество и Р. Ж. Я.. Проверката е извършена във връзка с постъпило в Дирекция – „Инспекция по труда“ – Ямбол писмо от ОД на МВР – Ямбол. Въз основа на доказателствата, представени от проверяваното дружество, проверяващите от ДИТ – Ямбол са приели, че липсват доказателства за реално съществуване на такова трудово правоотношение, в какъвто смисъл са изявленията на предишния управител на дружеството „Д. НМ“ ЕООД пред органи на провеждано в ОД на МВР – Ямбол досъдебното производство, материалите от което са присъединени към процесната проверка на органите на Инспекцията по труда. Предходният управител на дружеството, както и управителят на същото дружество към момента на провеждане на досъдебното производство са заявили пред разследващите, че не са упълномощавали Р. Ж. Я. да сключва трудови договори от името на дружеството. Прието е също, че платежните фишове и ведомостите за заплати, представени в Д. И. по труда – Ямбол, са изготвени единствено за нуждите на проверката от контролния орган, но не удостоверяват реално платени суми по трудови правоотношения. Установено е, че „Д. НМ“ ЕООД е признато за неплатежоспособно от 05.11.2009г. и не е внасяло осигурителни вноски за нито един служител, както и не е разполагало с парични средства и постъпления, от които да изплаща заплати на Р. Ж. Я., както и на други лица. С оглед горното е направена констатация, че между „Д. НМ“ ЕООД и ревизираното лице Р. Ж. Я. не е съществувало трудово правоотношение и не е възниквало по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с което е налице хипотезата на чл.404, ал.1, т.11 от КТ. На основание чл.404, ал.1, т.11 от КТ, на „Д. НМ“ ЕООД е дадено предписание да изпрати уведомление за заличаване на подадено преди това уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за сключен трудов договор от 01.11.2007г. с Р. Ж. Я., поради липса на доказателства за съществуване на такова трудово правоотношение.

Проверката на органите на Инспекцията по труда, обективирана в Протокол №1908068/02.04.2019г., е извършена в присъствието на управителя на дружеството М. Д. Н., както и на жалбоподателката. Протоколът е получен и подписан от управителя на дружеството, като няма данни дадените с него предписания да са оспорени, макар в него да е посочен редът за оспорването му. Съответно – предписанията са влезли в законна сила. Тук е мястото да се поясни, че в случая не става дума за недействителен трудов договор по смисъла на чл. 74, ал. 1 от КТ, а за липса на трудов договор изобщо. В допълнение към това следва да се добави, че заличаването му във водените от НАП и НОИ регистри и данъчно-осигурителни сметки действа с обратна сила и е факт към датата на постановяване на оспорения РА, поради което ответникът е бил длъжен да се съобрази с него. Той има и обвързваща съда сила. Дали правилно е заличен договора от 01.11.2007г. между ревизираното лице Р. Ж. Я. и „Д. НМ“ ЕООД или не, е въпрос, който лежи извън предмета на настоящото съдебно производство. Ето защо и представените от оспорващата на лист 339 до л. 345 от делото справки (разпечатки от 02.06.2019 г.) за осигурителен стаж и доход на оспорващата не са в състояние да оборят констатациите на органа.

Същевременно доказателствата по делото потвърждават констатациите на органите по приходите, че през ревизирания период Р. Ж. Я. е съдружник и управител на „Дарива“ ООД и на „Ранил Консулкт“ ООД, както и едноличен собственик и управител на „Прол-Инсайд-Ф“ ЕООД и „Център за професионално обучение – Радост Я.“ ЕООД, т.е. лицето е самоосигуряващо се.

 

Относно провеждането на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК:

Съдебната практика е категорична в схващането, че когато органите по приходите установят укрити доходи или превишение на направените разходи над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да предостави доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Изводите на органите по приходите относно наличието на основания за провеждане ревизията по този ред не следва да се основават на предположения. Същото е относимо и към съдебната проверка за законосъобразност на ревизионен акт, издаден в производство по този ред.

Кои са основанията за преминаване към специалния ред за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК са разписани изчерпателно в точки от 1 до 8 (включително) в ал. 1 на разпоредбата. Следва да се има предвид, че за преминаване към този ред за определяне на данъчните задължения не е необходимо да се установи наличието на две и повече от посочените основания. Достатъчно е да се установи категорично наличието на поне едно от тях.

Съдът съобрази, че при прилагане на особения ред за ревизии данъчната основа се установява само приблизително, като се цели максимално тя да съвпадне с реалната данъчна основа, която би била установена, ако бяха налице всички липсващи доказателства и данни.

Обосновано е прилагането на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като данни за укрити доходи представляват доказаните вноски, направени от различни физически лица (Н. С., Frank Biegel, Д. Ф., А. А. Б., Т. П., А. Д., Ж. И. Т., Г. Х. Н., ЧСИ З. З. Д., П. П. Т., Schmitt Rumyana) в личните банкови сметки на жалбоподателката. Такъв характер имат и внесените в банковите й сметки парични средства от Х. Я. И. и от юридическите лица и търговци „Сисо груп 2012“ ЕООД, „Испор“ ООД и ЕТ „Мак – Н. Ж.“, представляващи приходи от търговска дейност по оказване на счетоводни услуги.

Наличието на предпоставката на чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК се доказва както от неизпълнението на съществуващо задължение за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ от лицето (предвид описаното в горния абзац), така и от неизпълненото задължение за подаване на декларации за осигурителни вноски от лицето за периодите след м.03.2016 година. Относно това обстоятелство страните не спорят.

Наличието на основанието по смисъла на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК се установява от извършената съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи от една страна и получените/декларираните доходи от друга страна. От събраните в ревизионното производство доказателства и анализа относно извършени конкретни разходи и източници на доходи логично следва извод, че за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., лицето е разходвало повече средства, от тези, за които е доказало, че е получило. Тоест, средствата, с които разполага не са достатъчни да финансират извършените разходи, които са надлежно доказани и тези изводи на ответника не са опровергани по надлежен ред в хода на настоящото съдебно производство. От това следва също, че извършените от Р. Янкова разходи са финансирани без да са ясни и доказани източниците на тези финансови средства. Липсват доказателства, които може да обосноват извод, че тези средства и техните източници са данъчно обложени, а от страна на жалбоподателката не е доказано и да са необлагаеми за целите на ЗДДФЛ. Доказателства за произхода на приходите/доходите на Р. Янкова, описани в ревизионния акт за всяка от ревизираните години не са представени в производството пред ответника. Такива доказателства не са представени от оспорващата и в хода на настоящото съдебно производство.

Изложеното дотук обосновава извод, за доказаност на посочените от ответника основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация (1), налице са данни за укрити приходи или доходи (т. 2) и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период (т. 7).

След като са налице законовите предпоставки за провеждането на ревизията по особения ред, то на основание на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказването на противното.

В ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, в точки от 1 до 16 вкл. законодателят е посочил кои са обстоятелствата за определянето на основата за облагане с данъци по този ред.

Настоящият състав на съда намира, че правилно с оспорения ревизионен акт ответникът е обложил отделно доходите на ревизираното лице Р. Ж. Я. получени от нея в резултат на извършваната стопанска дейност от доказано извършване на счетоводни услуги, и отделно – върху останалите приходи на лицето, които са от други източници и/или с неустановен произход.

Видно от доказателствата по делото, през ревизирания период Р. Ж. Я. е извършвала счетоводни услуги на различни лица – физически и юридически, за което е получавала възнаграждение. Че това е така, се установява от постъпилите в банковите сметки на Р. Ж. Я. парични средства, платени от Х. Я. И., в качеството му на представляващ на „Шамс 24“ ЕООД, от „Сисо груп 2012“ ЕООД, „Испор“ ООД и ЕТ „Мак – Н. Ж.“, които свидетелстват за получени приходи от дейност по предоставяне на счетоводни услуги. За това обстоятелство, а именно, че е предоставяла счетоводни услуги, признава самата жалбоподателка в писмено обяснение, дадено на органите по приходите в хода на ревизията. В писменото обяснение, приложено на л.34 от преписката, Р. Ж. Я. сочи, че „Шамс 24“ ЕООД, чийто пълномощник е внеслият пари в сметката й Х. Я. И., е получавало редовно счетоводни услуги от нея, тъй като е обяснила, че „През този период фирмата беше на счетоводно обслужване при мен“. Последното означава, че лично е извършвала дейността по счетоводно обслужване, която дейност, а именно „обслужване“, не представлява еднократно действие, а продължителен, непрекъсваем процес, състоящ се от множество действия, за което се дължи и получава редовен доход. За извършване на счетоводни услуги свидетелстват и обясненията на управителя „Испор“ ООД (л.248 от преписката), според който дружеството е получило счетоводна консултация, за което е платило цената по банковата сметка на Р. Ж. Я.. Твърди се, че услугата е оказана от „Дарива“ ЕООД, но липсват доказателства от това дружество да има издадена фактура за този приход. Тоест, услугата е извършена реално, а плащането е извършено по банкова сметка на Р. Ж. Я., т.е. лично жалбоподателката е реалният извършител на услугата. В подкрепа на този извод на съда е и фактът, че Р. Ж. Я. е била упълномощена от свое име да подава данъчни документи на тези дружества в НАП с КЕП, тъй като именно тя е подала и електронно подписала Заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице, от името на тези дружества и едноличен търговец. Системността, множеството и целта за получаване на приходи от оказваните услуги говори за организирана стопанска дейност, което е присъщо на търговците. Същите имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време /четири години/, което изключва техния случаен характер, а са с цел получаване на редовен доход. Предвид характера, многократността на извършените действия и продължителността им във времето с цел получаване на редовен доход, правилно органите по приходи са счели, че лицето извършва дейност по занятие като търговец по смисъла на ТЗ и реализираните доходи са облагаеми.

Съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, по реда на ал. 1 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Изложените по-горе факти сочат за наличието на тази хипотеза по отношение предоставяните от Р. Янкова счетоводни услуги. Доходите на едноличния търговец се облагат по ЗДДФЛ като облагаемият им доход, по аргумент от чл. 1 от ЗДДФЛ, се формира по реда на ЗКПО. Облагаемият доход от стопанската дейност на ЕТ е формираната печалба по реда на ЗКПО. Годишната данъчна основа на ЕТ се определя като установеният облагаем доход се намали с вноските, които лицето е задължено да направи през данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. За тези доходи лицето е следвало да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, което в случая не е сторено.

С оглед приетите по делото доказателства, в т.ч. и ревизионната преписка, правилно от стопанската дейност, развивана от ревизираното лице, са установени приходи както следва:

За 2013 г. – 4215 лв.;

За 2014 г. – 1880 лв.;

За 2015 г. – 1000 лв.;

За 2016 г. – 420 лева.

Предвид обстоятелството, че не е установено лицето да е извършвало разходи във връзка с тази стопанска дейност и с оглед разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанската дейност като едноличен търговец се определя като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ се умножи по ставка 15 на сто и след приспадане на задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, то правилен е установеният размер на задълженията на оспорващата Р. Я. за данъчни периоди 2013 г. и 2014 г. в размер съответно на 440,71 лв. за първата от посочените години и 60,94 лв. за втората.

Правилно е съобразено, че установените в хода на ревизията приходи на Р. Янкова от стопанска дейност не надвишават 300 000 (триста хиляди) лева, поради което по аргумент от чл. 82, ал.2, т. 1 от ЗКПО лицето не дължи авансови вноски.

Коректно не са установени задължения за ревизираните 2015 г. и 2016 г. тъй като установената данъчна основа за тях е 0,00 лева. За другите две години от ревизирания период – 2017 г. и 2018 г., не са установени приходи от стопанска дейност на лицето, поради което правилно и основателно не са установени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и за тях.

С оглед на събраните в съдебното производство доказателства, съдът намира, че правилно е установена от ответника и данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба, размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. С оглед цитираната по-горе в изложението презумпция за вярност на фактическите установявания по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съдът приема за доказани както приходите, така и разходите от други източници, различни от тези от стопанска дейност на лицето, така както са описани в оспорения РА.

В случая данъчната основа за определяне на данъка върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ е установена не чрез формиране на баланс на паричния касов поток на лицето, а чрез извършване на съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на лицето и направените от него разходи от една страна и получените/декларираните доходи от друга страна. Проследено е движението на парични средства по банковите сметки на лицето, събрани са доказателства от трети лица за реализирани разходи за данъци, комунални и битови услуги и други, проверени са определени контрагенти на ревизираното лице. В съпоставката участват начални салда на паричните средства, представляващи установени наличности към 01.01. на всяка ревизирана година по всички банкови сметки на лицето, както и налични парични средства в брой, приети от ревизиращите органи по приходите за 0,00лв. за всяка година. Лицето не е дало обяснение и доказателства нито какви наличности от пари в брой притежава към първи януари и тридесет и първи декември на всяка ревизирана година, нито къде ги съхранява и какви са източниците им. Участват и крайни салда на паричните средства, установени също чрез намиране стойността на паричните наличности по всички банкови сметки към 31.12. на всяка година и парични средства в брой, приети от органите по приходите за 0,00лв. за всяка година. Съпоставката е извършена чрез сравнение на две стойности – сбора на размера на паричните средства в началото на годината и общата сума на постъпленията през годината (установените доходи и други получени средства) от една страна и сбора на размера на паричните средства в края на годината и общата сума на разходите през годината (установените разходи и покупки на имущество) от друга страна. Тъй като паричните средства са налични към 31.12. на годината в банковите сметки на лицето, това означава, че те не са използвани за покриване на разходи (или покупка на имущество) през годината, но същевременно представляват придобито налично имущество.

Установи се от доказателствата, че в съпоставката на доходи и разходи за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ са включени всички установени доходи на лицето и удостоверени чрез банковите извлечения от сметките на жалбоподателката в банки. От тях са определени и отделени необлагаемите доходи, както и тези, приети за приходи на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД в ревизионното производство на това дружество. Правилно органите по приходите не са обложили при Р. Ж. Я. сумите, приети за приходи на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД, но са ги включили в нейна полза в съпоставката на доходи и разходи, в частта за доходите. Изложеното мотивира настоящата инстанция да приеме, че ответникът е положил необходимите усилия да установи правилно данъчната основа за облагане максимално близо до реалната такава, съответно – правилно са установени задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и съответните лихви към тях:

За 2013 г. – 2167,47 лв. главница и 1898,11 лв. лихва;

Зя 2014 г. – 1413,19 лв. главница и 1093,97 лв. лихва;

За 2015 г. – 1861,45 лв. главница и 1250,41 лв. лихва;

За 2016 г. – 2408,54 лв. главница и 1374,32 лв. лихва;

За 2017 г. – 1207,43 лв. главница и 566,87 лв. лихва;

За 2018 г. – 1672,38 лв. главница и 615,58 лв. лихва.

С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който са включени и укритите доходи и доходът с неустановен произход за съответните години. В случая, и доколкото анализът на събраните доказателства не дава основания за доказване на противното, органът по приходите е приел, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ, предвид на което е формиран извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължение за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход, установен по реда на чл. 124а от ДОПК.

Осигурителният доход, върху който жалбоподателката дължи ЗОВ за ревизирания период е определен по реда на чл. 124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съответно, тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл. чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЗО.

След като в хода на ревизионното производство и на настоящото съдебно категорично се установи, че Р. Ж. Я. е извършвала трудова дейност в качеството на собственик на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД и на „Център за професионално обучение – Р. Я.“ ЕООД, то правилни са изводите на ответника, че за ревизираните периоди същата е задължена да се осигурява като самоосигуряващо се лице на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО.

От доказателствата по делото става ясно, че „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД е декларирало извършване на стопанска дейност и получени приходи в ГДД по чл.92 от ЗКПО за годините от 2007г. до 2018г. включително. „Център за професионално обучение – Р. Я.“ ЕООД също е декларирало извършване на дейност и получени приходи през 2018г. При започване на дейност в дружествата, собственика и управител на ЕООД следва да подаде декларация за настъпването на това обстоятелство в ТД на НАП и да започне да се самоосигурява на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като собственик на дружество с ограничена отговорност. За тази дейност жалбоподателката е следвало да подава и месечни декларации обр.№1 и годишни декларации обр.№6, съгласно Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, за всички години, в които тези дружества са извършвали дейност, т.е. и за ревизираните години от 2013г. до 2018година. Р. Ж. Я. не е подала, въпреки, че е следвало да подаде такива декларации при започване на трудовата си дейност в посочените две дружества. Не се спори, че в хода на ревизията Янкова е поканена със специална покана да подаде съответните декларации, но не е изпълнила дадените указания. Оспорващата е подала декларация за начало на осигуряване 01.03.2007г. чрез осигурител „Ранил-консулт“ ЕООД с вид на осигуряване – за всички осигурени социални рискове. Подала е декларации обр.1 с вид осигурен – 12 „за самоосигураващи се“, за периода от м.03/2007г. до м.03/2016г. „Ранил-консулт“ ЕООД не е декларирало приходи и разходи от дейността в ГДД по чл.92 от ЗКПО от 2010г., като от тази година нататък не извършва стопанска дейност, няма и назначен персонал. От 2017г. до сега дружеството не подава ГДД по чл.92 от ЗКПО. В тази връзка, Р. Ж. Я. е поканена да подаде декларация за прекъсване на трудовата си дейност в „Ранил-консулт“ ЕООД, считано от 01.04.2016г., но не е изпълнила и това указание на ревизиращите.

Във връзка с горепосочените факти, се установява, че жалбоподателката е декларирала осигурителните си вноски с декларация обр.№1 само до 31.03.2016г., но не ги е платила. Декларация обр.№6 е подала само за 2013година. От 01.04.2016г. до края на ревизирания период – 31.12.2018г., лицето извършва трудова дейност като собственик и управител на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД и на „Център за професионално обучение – Р. Я.“ ЕООД, но не е нито декларирало, нито платило осигуровките, които дължи в качеството си на осигурено лице по силата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Предвид тези установявания правилно и законосъобразно с оспорения ревизионен акт са установени задължения за осигурителни вноски във фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗО на лицето за периода от 01.12.2013г. до 31.12.2018г.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че в ревизията органът не е съобразил Тълкувателно решение №2/02.02.2022г. по т.д. №8/2020г. на ВАС, което изяснява, че няма презумпция определеният при ревизия по особения ред доход от неустановен източник да се счита за доход от трудова дейност. В случая, облагането й с осигурителни вноски за фондовете на ДОО, ДЗПО и ЗО, произтича от безспорно полаганата от нея трудова дейност, като собственик и управител на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД и на „Център за професионално обучение – Р. Я.“ ЕООД, и не се основава на установените недекларирани доходи, доказани чрез недостиг на декларираните/получени доходи спрямо извършени разходи и придобито имущество.

Не е налице твърдяното от жалбоподателката дублиране на осигурителни задължения, установени веднъж с процесната ревизия и втори път с ревизиите на „Ранил – консулт“ ЕООД и „Дарива“ ЕООД, потвърдено и от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. С ревизионните актове на „Ранил – консулт“ ЕООД и „Дарива“ ЕООД въобще не са определяни задължения за осигуровки, дължими за Р. Ж. Я. от една страна, а от друга страна тези ревизионни актове са отменени изцяло, което означава, че ревизираните задължения на „Ранил – консулт“ ЕООД и „Дарива“ ЕООД са установени само по подадени от тях самите декларации. С ревизията на „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД (л.428-256) също са установени задължения за осигурителни вноски за осигурител за осигурени лица (л.333-318), сред които не е самоосигуряващото се лице Р. Ж. Я..

Въз основа на горното следва извод, че правилно и законосъобразно са установените с оспорения ревизионен акт задължения – както по основание, така и по размер. Следователно, законосъобразно са установени от ответника и акцесорните задължения за лихви върху тях.

Неоснователни са съдържащите се в жалбата твърдения за изтекла погасителна давност за установените с оспорения РА публични задължения. Видно от доказателствата по делото давностният срок е спрян на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК с наложените още в процеса на ревизията обезпечителни мерки, и на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК при започването на производство по установяване на публичното вземане - до издаването на РА, но за не повече от една година. Обезпечителните мерки са наложени с постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190003-023-0002053/26.06.2019г., № С190003-023-0002054/26.06.2019 г. и № С220003-023-0003056/04.11.2022 г., и са от вида възбрана на недвижим имот и запор върху вземания от банки. Постановленията са вписани в съответните Служби по вписванията на 02.07.2019г. (л.660-659), и в ТБ „Кей Би Си Банк България“ АД на 07.11.2022г. (л.652-654). Предварителните обезпечителни мерки са продължени на основание чл.121, ал.4 вр. с ал.5 от ДОПК с Определение №2788/05.11.2019г. по адм.дело №2852/2019г. на Административен съд – Варна (л.658-657) до издаване на ревизионния акт, а след издаване на ревизионния акт – с постановления за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, издадени на 21.12.2022г. и вписани в съответните Служби по вписванията на 05.01.2023г. и 29.12.2022г. (л.656-655), и в ТБ „Кей Би Си Банк България“ АД на 21.12.2022г. (л.651-649). Обезпечителните мерки не са отменени понастоящем и докато траят, погасителната давност на обезпечените с тях задължения не тече. Най-старото задължение е за ДДФЛ за 2013г., чийто петгодишен давностен срок изтича на 31.12.2019г., а спирането на давността с налагането на обезпечителни мерки се е осъществило на 02.07.2019г., когато са вписани постановленията. Петгодишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК е спряна на 02.07.2019г. с вписване на постановленията в съответните Служби по вписванията и понастоящем не тече. Общата погасителна десетгодишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК също не е изтекла към момента за най-старите задължения (ДДФЛ за 2013г.), защото започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. от 01.01.2015г. Отделно от това, давността на задължението по обжалвания РА е и прекъсната на основание чл.172, ал.2 от ДОПК.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане съдът намира, че на основание чл. 161 ДОПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 3099,05лв. (три хиляди деветдесет и девет лв. и пет стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал.2, т.4 вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ж. Я. с [ЕГН] от гр. Варна срещу Ревизионен акт № Р-03000319000405-091-001/15.12.2022 г. на началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 60/02.05.2023 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите – София, с което за оспорващата са установени данъчни задължения в общ размер 30613,20 (тридесет хиляди шестстотин и тринадесет лв. и двадесет ст.), от които: 1/ за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 2013 г. – 2018 г. (вкл.) - 17529,72 лв. (10730,46 лв. главница и 6799,26 лв. лихви); 2/ данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. – 933,97 лв. (501,20 лв. главница и 432,77 лв. лихви); 3/ за задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) – 6270,80 (3825,22 лв. главница и 2445,58 лв. лихви); 4/ за задължителни здравноосигурителни вноски самоосигуряващи се лица по ЗЗО за периода от м. 12 2013 г. до 2018 г. (включ.) -3642,22 лв. (2203,47 лв. главница и 1438,75 лв. лихви); 5/ за задължителни осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ – самоосигуряващи се лица по КСО за периода от м. 12. 2013г. до 2018г. (включ.) – 2236,49 лв. (1347,15 лв. главница и 889,34 лв. лихви).

ОСЪЖДА Р. Ж. Я. с [ЕГН] от гр. Варна да заплати на Директор на Дирекция ОДОП –Варна, при ЦУ на НАП София, сума в размер 3099,05лв. (три хиляди деветдесет и девет лв. и пет стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.