Определение по дело №607/2018 на Софийски градски съд

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

№…………

                                                      Гр. София, 29.01.2020 г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2-ри състав в открити съдебни заседания състояли се на единадесети октомври и петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               

                        СЪДИЯ : А. МАДЖЕВ

 

При участието на секретаря Габриела Владова, като разгледа т.д. № 607 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

В откритото производството по несъстоятелност от страна на редица недоволни кредитори, респективно от длъжника са упражнени възражения срещу изготвените и обявени в ТР – АВ на 02.08.2019 г., както следва :  Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; Списък на служебно вписаните от синдика приети вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност по реда на чл. 687 ТЗ; Допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ; и Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Всички възражения упражнения по посочената категория списъци бяха разгледани от съда по несъстоятелността с призоваване на съответните легитимирани страни в проведени две открити съдебни заседания.

            Съдът пристъпва към самостоятелното разглеждане на всяко едно от постъпилите по реда на чл. 690 ТЗ възражения, съобразявайки се с последователността на тяхното подаване по делото :

1./ По възражение с вх. № 101219/08.08.2019 г., подадено от длъжника - „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност и имащо за предмет оспорване на списъка на неприетите вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТР на 02.08.2019 г., в частите му по т. 1 и т. 2, отнасящи се до неприемането на предявени от кредиторите „Ю Е.Б.А.-Д.Б.“, чуждестранно търговско дружество с регистрация в Р. Литва и „Ю Е.Б.А.Г.“ чуждестранно търговско дружество с регистрация в Р. Литва вземания с молби от 22.05.2019 г. в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

Длъжникът оспорва тези решения на синдика, като поддържа, че двете чуждестранни дружества своевременно са предявили своите парични претенции в откритото производство по несъстоятелност, като са подкрепили съществуването на същите с достатъчно писмени доказателства. Неправилно обаче синдикът ги е отнесъл в списъка с неприети вземания, мотивирайки се с това, че за тях няма сведения в търговската документация на длъжника, както и в данъчните декларации подадени пред ТД на НАП по реда на чл. 92 ЗКПО. Поддържа се, че длъжникът надлежно е осчетоводил задълженията си към двете чуждестранни дружества, които имат за източници сключени договори през 2017 и 2018 г., по силата на които в полза на „БАА“ ЕООД /непл./ била извършена доставка на самолетни двигатели от кредитора - „Ю Е.Б.А.-Д.Б.“, като цената на същите била само частично платена, респективно от кредитора  - „Ю Е.Б.А.Г.“ в полза на „БАА“ ЕООД /непл./ били предоставени за ползване под наем въздухоплавателни средства комплектувани с техническа документация и летателен инструкторски състав, срещу уговорено наемно възнаграждение определящо се според броя на извършените фактически летателни часове през всеки календарен месец, като относно така следващото се възнаграждение също било налице само частично погашение; а така също отново от кредитора  - „Ю Е.Б.А.Г.“ в полза на „БАА“ ЕООД /непл./ през 2017 г. били извършени услуги, чиито вид и стойност са упоменати в издадена на 01.02.2018 г. фактура, като цената на същите не била платена от длъжника, въпреки настъпване на нейната изискуемост. Посоченото осчетоводяване се потвърждавало и от извода на вещото лице направен в приетото в производството по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ експертно заключение по назначената съдебно-финансова експертиза. За наличието на осчетоводяване с такъв предмет трябвало да се съди и от изводите направени в ревизионен доклад и ревизионен акт съставени от НАП. Към съдът по несъстоятелността се формулира искане да извърши промяна в списъците на приетите, респективно неприети вземания, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията предявени от двамата чуждестранни кредитора в пълните им размери от 300 686,71 лв. /главница и лихва/ и 1 509 610,46 лв. /главница и лихва/ да бъдат изключени от списъка с неприети вземания и включени в този на приетите, като след това същите бъдат одобрени с така направените изменения.

На основание чл. 690, ал. 2 ТЗ временният синдикът- П.С. е изразил писмено становище по така докладваното възражение на длъжника, като е поискал същото да не бъде уважавано, защото е неоснователно. Позовава се на това, че като е направил справка по данните отразени в счетоводния баланс на длъжника "БАА"ЕООД отнасящ се за 2018 г. е констатирал, че стойността на вписаните ДМА е равна на 41 000 лв., което означава, че дружеството не е завело ДМА на стойност 300 000 лв., каквато е стойността на сочените за придобити от него двигатели. Същевременно в Отчета за приходите и разходите на длъжника съставен за 2018 г. е посочено, че същият има приход в размер на сумата от 36 000 лв., респективно разход от 136 000 лв. Тези данни са намерили продължение и в депозираната ГДД за 2018 г., което означава, че при длъжника няма отразен разход за покупката на двигатели със стойност от 300 000 лв., както и такъв за наем на самолети и ползване на услуги в размер от 778 610,52 лв.   Предвид това, че синдикът трябвало да се съобразява единствено с вписванията в търговските книги на длъжника, където не присъстват вземания на двамата кредитори, то това е послужило, като аргумент да се откаже приемането на същите за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.         

В открито съдебно заседание за разглеждане на възражението процесуалните представители на неплатежоспособния длъжник заявяват, че го поддържат изцяло, и настояват за поисканото изменение на изготвените от синдика списъци по предявените в срока по чл. 685 ТЗ вземания от кредиторите - „Ю Е.Б.А.-Д.Б.“ и „Ю Е.Б.А.Г.“, като тези вземания бъдат възприети, като доказани по своето основание и размер и допуснати до удовлетворяване в откритото производство по несъстоятелност, чрез включването им в списъка на приетите вземания и неговото ободряване. 

На свои ред синдикът – С. е на обратното мнение, като защитава позицията си, че вземанията на двете чуждестранни дружества не са установени по предвидения за това начин, като тяхното съществуване се разколебава от отразяванията в търговските книги на длъжника, и това възпрепятства тяхното приемане и удовлетворяване в универсалното принудително производство, което се развива по отношение на длъжника „БАА“ ЕООД.

Съдът по несъстоятелността намира, че преди пристъпване към разглеждане на възражението подадено от „БАА“ ЕООД трябва да се съобрази това, дали същото е допустимо, с оглед неговия предмет –оспорване списъка на неприетите вземания и настояване за промяна на списъка на приетите такива, чрез включване вземанията, които са предявени на 22.05.2019 г. от „Ю Е.Б.А.-Д.Б.“ и „Ю Е.Б.А.Г.“ сочещи себе си за кредитори на „БАА“ ЕООД. Процедурата по оспорването на изготвените от синдика списъци е разписана в чл. 690, ал. 1 ТЗ, където е предвидено, че длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика, срещу прието или неприето от синдика вземане в 7-дневен срок, считано от обявяването по чл. 689 ТЗ. Макар от буквалния прочит на разпоредбата да следва, че длъжникът е легитимиран да оспорва решенията на синдика и по отношение на неприетите вземания, настоящата инстанция намира, че с подобна процесуална легитимация длъжникът не разполага. Обхватът на процесуалното му право на възражение е ограничен единствено до вземанията, които са били приети от синдика, респективно до определеният им ред на удовлетворяване. Това е така, защото ако се възприеме легитимация разпростираща се и до възражение спрямо неприетите от синдика вземания, би се стигнало до хипотеза, в която длъжникът чрез признаване на едно свое правно задължение осигурява допускане до удовлетворяване вземанията на конкретен кредитор, което обаче повлиява върху конкуренцията в правата на отделните кредитори, за чиито баланс в производството следва да се държи сметка. Аргумент в подкрепа на това, че длъжникът не разполага с легитимация да оспорва неприето вземане, следва и от нормата на чл. 694, ал. 2 ТЗ, където ясно е уредено, че по отношение неприетите вземания в производството по несъстоятелност единствено кредиторът е този разполагащ с правото на иск да установи тяхното съществуване. Длъжникът не може да води подобен иск, като законодателят е приел, че с оглед позицията му в производството и в съответното материално правоотношение, от което произтича вземането длъжникът има възможност единствено да бъде ищец по иск за установяване несъществуване на вземане. И това е съвсем правилно, защото противното би означавало длъжникът да може да установява спрямо даден свои кредитор съществуването на паричното си задължение, каквато защита позитивното ни процесуално право не познава. Тук трябва да се добави и това, че кредиторите с неприети вземания - „Ю Е.Б.А.-Д.Б.“ и „Ю Е.Б.А.Г.“ своевременно и в срок за упражнили правото си на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ по отношение неприемането от синдика на заявените от тях по реда на чл. 685 ТЗ парични вземания, което означава, че възможността на длъжникът да признае тяхното съществуване не е осуетена, а напротив действията му в тази насока ще бъдат взети предвид при разглеждането на възраженията на тези двама кредитора. Освен това доколкото на същия е признато правото да участва при разглеждането на тези възражения, то от съда по несъстоятелността ще бъдат взети предвид всички наведени от „БАА“ ЕООД доводи в упражненото възражение по чл. 790, ал. 1 ТЗ, които са в подкрепа съществуването на предявените от посочените кредитори вземания, респективно опонират на съображенията на синдика да откаже приемането на тези вземания.

Ръководен от изложените правни доводи съдът по несъстоятелността, намира, че подаденото от длъжника „БАА“ ЕООД възражение с вх. № 101219/08.08.2019 г. е недопустимо и трябва да се остави без разглеждане.

  2./  По възражение с вх. № 101732/12.08.2019 г. : То изхожда от кредитор с неприето вземане – „Ю Е.Б.А.Г.“ и има за предмет изготвения списък на неприетите вземания на кредиторите на „Б.А.А.“ ЕООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ обявен в търговския регистър на 02.08.2019 г., в частта му, с която под № 2 са отнесени предявените с молба от 22.05.2019 г. от цитираното чуждестранно дружество вземания, както следва : за сумата в размер от 1 497 134,35 лв. – главница за дължима наемна цена по сключен договор за наем на въздухоплавателни средства от 14.09.2017 г. и главница за предоставени услуги по издадена фактура от 01.02.2018 г.; както и за сумата от 12 476,11 лв., представляваща лихва за забава в плащането на посочените главни вземания, която е начислена за периода от 22.04.2019 г. /РОПН/ до 21.05.2019 г. Субектът упражняващ възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ изтъква, че решението на синдика да не приеме предявените от него в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ парични вземания е неправилно и трябва да се ревизира от съдът по несъстоятелността. Подчертава се, че дружеството поддържащо да има качеството кредитор е ангажирало с молбата си за предявяване на вземания достатъчно по обем и значимост писмени доказателства, които да послужат за формиране на извод, че поддържаните парични вземания са възникнали и съществуват в правната сфера на предявяващия ги, като „БАА“ ЕООД е отговорно за тяхното заплащане. Приложеният договор за наем на ВС еднозначно установява, че между кредитора и длъжника е възникнало наемно правоотношение, което е изпълнено от кредитора наемател, като имуществото предмет на наема е било предадено в държане на длъжника, като последния го е използвал, но не е заплатил уговорената и  формираната по съответния ред наемна цена. Времетраенето на ползването на отдадените под наем ВС се установявало от двустранно подписаните актове за броя часове на експлоатиране на самолетите, а съответната наемна цена била изчислена в нарочно издадени от кредитора три броя фактури от 01.12.2017 г. и 29.12.2017 г., за които се изтъква, че са осчетоводени, както при наемодателя, така и при длъжника – наемател. Последният дори бил извършил частично погашения на този си дълг, чрез плащането на суми от 55 000 евро и 180 810 евро. Задълженията от посочения порядък били констатирани и в приетото заключение по допуснатата СФИЕ в производството по чл. 625 ТЗ, където вещото лице след обстоен анализ на записванията в счетоводството на длъжника е дало отговор, че в сметката отразяваща задължения към доставчици се  локализират задължения на „БАА“ ЕООД към „Ю Е.Б.А.Г.“, които са именно по трите броя фактури от 01.12.2017 г. /две/ и от 19.12.2017 г., като по тях има осъществени частични погашения, като към 31.12.2017 г. непогасения остатък по тези задължения възлизал на 778 610, 52 лв. По отношение на другото предявени и неприето вземане, което се базира на поддържано от недоволния кредитор предоставяне на услуги в полза на длъжника, чиито вид и стойност са отразени в издадената на 01.02.2018 г. фактура /доставка на резервни части за ВС, доставка на проперели, поддръжка на ВС, пилотско обслужване, зареждане на гориво, и организация за управление на постоянната летателна годност/ се поддържа, че и за неговото съществуване е осъществено доказване в нужната степен, като се твърди, че то присъства в счетоводството на „Ю Е.Б.А.Г.“, като вземане от „БАА“ ЕООД, респективно в това на „БАА“ ЕООД, като задължение към кредитора. Така визираното вземане от 398 097,24 лв. не било обслужено от длъжника, нито към момента на предявяването му, нито към момента на упражняване на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, поради което подлежало на удовлетворяване в производството по несъстоятелност и трябвало да се приеме.  Оспорващият кредитор поддържа, че вземанията му намират опора и в констатациите направени в РА от 15.02.2019 г., където служители на НАП са констатирали извършено и осчетоводено вътреобщностно придобиване във връзка с наемане на самолети, което показва, че вземанията на кредитора са възпроизведени в официален документ изготвен от държавен орган в кръга на неговата компетентност, и то в резултат на извършена цялостна данъчна ревизия. Пак там не било установено нарушаване на счетоводните записвания при извършването на доставките, по които страни са „Ю Е.Б.А.Г.“ и „БАА“ ЕООД. Еднопосочни били сведенията съдържащи се в счетоводните справки издадени от кредитора с неприето вземане, отразяванията в счетоводството на длъжника, вкл. информацията оповестена в счетоводния му баланс в раздела „Задължения към доставчици“ към 31.12.2018 г. В контекста на така очертаните доказателства изолиран оставал аргумента на синдика в обратната насока, изразен в негова забележка със съдържание „в ГДД липсва такава сделка“. Отбелязано е, че сред обстоятелствата подлежащи на деклариране по реда на чл. 92 ЗКПО не уредена възможност за деклариране на отделни фактури, задължения или доставки, като от законодателя изобщо не се поставяни подобни нормативни изисквания пред декларатора. Такова деклариране не произтичало и от стандартизираните реквизити на образеца на декларацията, където липсват полета за възпроизвеждане на информация от подобно счетоводно естество. За пълнота на изложението си, възразилият кредитор е дал пример с конкурентни предявени от други кредитори вземания, които също не са намерили конкретно изражение в ГДД на длъжника изготвена по реда на чл. 92 ЗКПО, но са били приети без резерви от синдика. Воден от тези си съображения кредиторът депозирал подложеното на разглеждане възражение е формулирал искане към съда по несъстоятелността да извърши промяна в списъците на приетите, респективно неприети вземания, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията предявени от „Ю Е.Б.А.Г.“, чиито размер е общо 1 509 610,46 лв. /главница и лихва/ да бъдат изключени от списъка с неприети вземания и включени в този на приетите, като след това същите бъдат одобрени с така направените изменения.             

Временният синдик – П. С. на 05.09.2019 г. е упражнил правомощието си по чл. 690, ал. 2 ТЗ да даде писмено становище по депозираното възражение, като с него е определил доводите на кредитора, като неоснователни и е поискал възражението да не бъде уважавано. Потвърдил е, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ  „Ю Е.Б.А.Г.“ е депозирал молба за предявяване на свое вземане към „БАА“ ЕООД в размер на сумата от общо 1 509 610,46 лв. Запознавайки се с изложените в молбата твърдения за налични вземания в полза на този кредитор, както и с приложените към нея писмени документи, както и със записванията в търговските книги на длъжника, вкл. с данните оповестени в отчета му за приходите и разходите за 2018 г. синдикът е формирал извод, че посоченото дружество не се легитимира, като носител на подобни вземания, защото най-обикновената съпоставка между приходите и разходите за 2018 г. декларирани от дружеството-длъжник, изключва хипотеза, в която то да е станало адресат на задължения в порядъците твърдени от „Ю Е.Б.А.Г.“. Позицията на синдика е, че преценката му за наличие на заявените за приемане вземания трябва да се базира изключително и само на данните поместени в търговските книги, и именно от тях не можело да се извлече наличие на вземане с носител възразяващия кредитор, чиито размер да е равен на сума от 1 509 610,46 лв. Прегледът и на информацията в ГДД за 2018 г. потвърждавал този извод. Предвид това нямало основание предявеното от „Ю Е.Б.А.Г.“ да бъде приемано и удовлетворявано в производство по несъстоятелност водено срещу „БАА“ ЕООД.     

Процесуалните представители на длъжника в производството изразяват становище, че решението на синдика за неприемане на предявените от „Ю Е.Б.А.Г.“ е изцяло опорочено, тъй като не почива на събраните доказателства, а е предмет на неверни интерпретации и анализи относно отразеното в обобщените счетоводни данни за предприятието на длъжника отнасящи се за 2018 г. В този контекст са изложени изобилни съображения в писмено становище ангажирано в съдебно заседание, където са разгледани приобщените към молбата по чл. 685 ТЗ писмени доказателства, както и счетоводните записи направени при кредитора и длъжника, които са изцяло огледални и съвпадащи си. Настоява се за уважаване на възражението и допускане на промяна в изготвените от синдика списъци, като този на приетите вземания бъде изменен и в него се добавят вземанията на „Ю Е.Б.А.Г.“ предявени с молбата му от 22.05.2019 г. подадена по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.

В съдебно заседание страните не променят изложените от тях твърдения, доводи и съображения, както и исканията си към съдът по несъстоятелността в производството по гледаното възражение.

От процесуалния представител на възразилия кредитор – адвокат М. е представено и допълнително писмено становище, където е взето изрично отношение по мотивите на синдика за неприемане на предявеното вземане, които са изразени в становището му по чл. 690, ал. 2 ТЗ. 

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 02.08.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на дружеството - „Ю Е.Б.А.Г.“ предявени с молба от 22.05.2019 г. възлизащи общо на сумата от 1 509 610,46 лв.  съставляващи, както следва : главница в размер на 1 497 134, 35 лв.  /паричен еквивалент на 765 472,64 евро/ и 12 476,11 лв. – законна лихва за периода 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г. са намерени за недоказани, поради което не са приети от синдика и са включени от него в списъка с неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Позоваването на синдика е, че в ГДД изготвена и подадена от длъжника до НАП през 2018 г. не се констатира наличието на сделки с  „Ю Е.Б.А.Г.“, от които като правни последици да възниква задължения за плащане на суми в подобен порядък.  

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „Ю Е.Б.А.Г.“, чуждестранно дружество с регистрация в Р. Литва е подадено в установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 08.08.2019 г., от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Съвкупното изследване на ангажираните от кредитора с неприето вземане писмени доказателства към молбата му предявена по чл. 685 ТЗ, както и на останалите писмени доказателства събрани в провелото се производство по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ показват, че „Ю Е.Б.А.Г.“ и „БАА“ ЕООД през 2017 и  2018 г. са били обвързани от договорни правоотношения, по които са приели да изпълняват един с спрямо друг определени задължения с имуществен характер. Така съгласно договор за наем на въздухоплавателни средства от 14.09.2017 г. ясно се разкрива волята на посочените правни субекти да встъпят в наемно правоотношение, като „Ю Е.Б.А.Г.“ в качеството му на наемодател, предостави за временно и възмездно ползване на „БАА“ ЕООД определен в чл. 1.1. обект, а именно – комплектувани работоспособни въздухоплавателни средства снабдени с техническа документация и летателен инструкторски състав, чиято индивидуализация е направена с Приложение 1 /неразделна част от договора/, като в замяна на това наемателя се е задължил да прави плащане на уговорения по механизъма на Приложение 3 от договора наем, а именно съобразно фактическите летателни часове извършени за месец. Предвидено е, че отчитането на летателните часове е става посредством бордови журнал изготвян от наемателя или със съответната документация даваща сведение за количеството летателни часове на наетото имущество. В срок до 15-то число на месеца следващ отчетния период от наемодателят се изготвя и изпраща на наемателя фактура, придружена от акт за предоставените услуги, като актът за извършените работи се подписва от страните в срок до 20-то число на месеца, следващ отчетния период. Заплащането на формираната наемна цена се осъществява от наемателя до 25-то число на месеца, следващ отчетния период. Съобразно договора е предвидено, че наемната цена за ползване на имуществото за един летателен час е равна на 513 евро. Съгласно приложения предавателен акт от 14.09.2017 г. става ясно, че наемодателя е изпълнил задължението си към посочената дата да предаде за ползване на наемателя визираното в договора за наем имущество. Следователно по безспорен начин е установено, че между кредитора подал гледаното възражение и длъжника „БАА“ ЕООД към м. септември е възникнало валидно наемно правоотношение, по което „Ю Е.Б.А.Г.“ е изпълнило своето основано задължение да предаде за временно ползване уговореното имущество на наемателя – длъжник, който пък се е съгласил да заплаща наем съобразно честотата на ползването на наетата съвкупност. На следващо място от приложените три броя актове за извършени дейности, съставени на 01.12.2017 г. /два/ и на 29.12.2017 г. се разкрива и следващия елемент от фактическия състав на вземането за немана цена, а именно начина на нейното формиране, обусловен от броя на летателните часове изпълнени с наетото от наемателя – длъжник имущество. Така съобразно удостовереното в акт  № 0092017-1/01.12.2017 г. техния общ брой е 609 ч. и 43 мин.; тези по акт № 0092017-2/01.12.2017 г. са равни на 355 ч. и 25 мин., респективно тези по акт № 0092017-3/29.12.2017 г. са равни на 210 ч. и 40 мин. Съобразявайки, че уговорената наемна цена за ползването на имуществото за всеки изпълнен летателен час възлиза на 513 евро, то по показанията отчетени с акт  № 0092017-1/01.12.2017 г. общият дължим размер възлиза на 312 784,65 евро, тези отчетени с акт  № 0092017-2/01.12.2017 г. формират цена от 182 328,75 евро, съответно тези отчетени с № 0092017-3/29.12.2017 г. имат като резултат цена от 108 072,00 евро. Предвид това, че посочените актове са двустранно подписани, като е даден вид, че подписите положени под тях са изпълнени от представители на наемодателя и наемателя, респективно никой от участниците в производството не е извършил оспорване на авторството им, може  да се заключи, че в рамките на периода на предоставяне за ползване на наетото имущество наемателя си е служил с него за извършване на летателни часове в пределите посочени в изготвените актове, респективно за него се е породило насрещното задължение да възмезди наемодателя с размера на уговорената наемна цена – по 513 евро на летателен час. Общият размер на натрупаната наемна цена по всеки от съставените актове вече бе посочена. В изпълнение на задължението си да издаде фактура за така възникналите вземания за наемна цена, дружеството -наемодател е издало три броя фактури от 01.12.2017 г. /две/ и от 29.12.2017 г. Посочените фактури са намерили отражение в  счетоводните записвания на „Ю Е.Б.А.Г.“, като вземания от наемателя - „БАА“ ЕООД. Извлечението от сметка „Вземания от клиенти“ показва, че по отношение на клиент - „БАА“ ЕООД към 31.12.2018 г. вземанията възлизат на сумата от 367 375 евро. Отразени са плащания осъществени на 07.12.2017 г. в размер на 55 000 евро, и на 19.12.2017 г., и на 19.12.2017 г. в размер на 180 810 евро. Така от натрупаният дълг за наемна цена по цитираните три фактури в размер на общо 603 185,40 евро успешно е бил редуциран чрез плащане до сумата от 367 375,40 евро. Вече се посочи, че според уговорката постигната в договора за наем задължението за заплащане на наема става изискуемо с настъпване на 25-то число на месеца, следващ отчетния период. Доколкото отчетните периоди по трите обсъдени вече акта за извършени дейности касаят месеците : октомври, ноември и декември 2017 г., то изискуемостта за заплащане на наемната цена формирана съобразно посочените в тях летателни часове е настъпвала, считано от 26.11.2017 г., 26.12.2017 г. и 26.01.2018 г. Следователно към датата на подаване на молбата по чл. 685 ТЗ вземанията за наемна цена са били изискуеми. Важно е да се отбележи, че от категоричната позиция на длъжника по тези вземания става ясно, че той не оспорва, нито тяхното възникване, нито тяхното съществуване. Тъкмо обратното потвърждава основанието, от което кредиторът черпи правата си по тях, респективно това, че имуществото отдадено по договора за наем е било ползвано, като начислената наемна цена е била осчетоводена при „БАА“ ЕООД, под формата на задължение към „Ю Е.Б.А.Г.“. В подкрепа на това се представя и съответната счетоводна справка, която отразява размера на непогасените задължения за наем, които „БАА“ ЕООД има  към кредитора - „Ю Е.Б.А.Г.“, като същите изцяло кореспондират на тези осчетоводени при кредитора, а именно - сумата от 367 375,40 евро. Пак в тази насока са и анализите направени от експерта по приетото в производството по чл. 625 ТЗ експертно заключение по назначената СФИЕ, което може да бъде използвано и за целите на преценката за съществуването на предявените за приемане вземания в производството по несъстоятелност. В контекста на така обсъдените доказателства напълно изолирано и несъответно на тях се явява решението на синдика да приеме, че предявеното вземане за незаплатена наемна цена в размер от 367 375,40 евро е неустановено по своето основание и размер от кредитора „Ю Е.Б.А.Г.“. Изцяло погрешно е позоваването му, че в поверената му процедура по преценка затова, дали предявените в производството вземания от кредитори трябва да се приемат или нея за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, синдикът е обвързан и трябва да се съобразява с вписванията по търговските книги на длъжника. Търговските книги на длъжника се ползват, като източник на информация относно кредиторите и размера на вземанията им при съставянето на списъците за провеждане на първото събрание на кредиторите. Оттам насетне синдикът в производството по предявяване и приемане на вземанията синдикът е длъжен да се съобразява с всички представени му към молбата за предявяване на вземания доказателства и да ги цени съобразно присъщата им доказателствена стойност им, като абсолютно неправилен е подход, при които тези доказателства се игнорират и решението, дали дадено вземане да се приеме се базира на информацията съдържаща се в търговските книги на длъжника. Информацията отразена в счетоводните записи на длъжника, може да бъде само подпомагаща работата на синдика, и то тогава, когато от представените му доказателства се създава колебание, дали съответното вземане съществува. В разглежданата хипотеза от кредитора са представени достатъчно по обем доказателства, които да покрият целия фактически състав нужен за установяване на материалното право на вземане за наемна цена възникнало в правната сфера на „Ю Е.Б.А.Г.“. Нещо повече съществуването на това вземане се потвърждава от счетоводните записвания извършени при длъжника, и освен това самият той признава фактите свързани с пораждането на заявеното вземане, както и това, че то е частично непогасено. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че никъде ГДД по чл. 92 ЗКПО декларатора няма задължение да посочва конкретни извършени от него сделки, издадени фактури и пр. Обобщените финансови резултати на длъжника оповестени в декларация от посочения вид не могат да разколебаят по никакъв начин ангажираните преки писмени доказателства за възникване и съществуване на вземането на „Ю Е.Б.А.Г.“ за наемна цена в размер на сумата от 367 375,40 евро. В обобщение отказвайки да включи това вземане на кредитора в списъка на приетите вземания предявени по чл. 685 ТЗ, синдикът е взел едно неправилно и несъответно на събраните доказателства решение, което подлежи на ревизиране.

Що се касае до другото вземане заявено за приемане от кредитора - „Ю Е.Б.А.Г.“, чиито размер възлиза на сумата от 398 097,24 евро и се твърди да има за източник неформален договор за предоставяне на услуги подробно описани във фактура издадена на 01.02.2018 г. е необходимо да се посочи следното : Договорът за услуга е подвид на договора за изработка, като по отношение на него няма въведено изискване свързано с определена форма за действителност, което означава, че за да се сключи подобен договор е необходимо страните по него да постигнат просто съгласие относно основните му елементи – вид на услугата и нейната цена. В преобладаващият брой случай, когато страните по подобен договор са търговци, които в чест порядък встъпват в търговски правоотношения имащи подобен предмет не прибягват до оформянето на съответния договор в писмена форма. Фактът на неговото сключване обаче може да бъде разкрит от последвалото негово изпълнение от едната или от двете страни по делото, респективно признаването на възникнали определени права и задължения по него, чрез отразяването им в счетоводните записвания водени в предприятието на съответния търговец. В случаят от страна на кредитора с неприето вземане - „Ю Е.Б.А.Г.“ е била издадена фактура на 01.02.2018 г., в която в шест пункта са посочени конкретните доставки на оборудване или съответна услуга, чрез посочване на техния вид и цена в евро. Цитираната фактура не е подписана, нито от доставчика, нито от получателя –„БАА“ ЕООД, което означава, че сама по себе си тя не би могла да служи, като доказателство за сключването на договора за услуга и изпълнението на задължението от „Ю Е.Б.А.Г.“  свързано с доставката на описаните във фактурата услуга. Същевременно обаче вземането по тази фактура, а именно сумата от 398 097,24 евро е надлежно осчетоводено при кредитора, като по счетоводната сметка за задължено лице по него е отразено дружеството – длъжник, като отсъстват вписвания за предприети частични или цялостни плащания, които да са довели до погашението му. Редовността на тези вписвания не е изследвана нарочно по делото, но доколкото в производството се установява, че посоченото вземане  от 398 097,24 евро по цитираната фактура е намерило огледално отражение в счетоводството на длъжника – „БАА“ ЕООД, където е вписано като съществуващо задължение към доставчик - „Ю Е.Б.А.Г.“, като това вписване е потвърдено от вещото лице по приетото експертно заключение в производството по чл. 625 и сл. ТЗ, то трябва да се приеме, че страните са имали насрещна воля за сключването на договор с предмет очертаните във фактура издадена на 01.02.2018 г. стоки и услуги, при визираните в тази фактура цени. Обстоятелството по двустранното осчетоводяване на така коментираната  фактура, показва и това, че доставката на стоките и услугите посочени в нея са изпълнени от  „Ю Е.Б.А.Г.“ и са приети от „БАА“ ЕООД, а липсата на уговорен падеж за плащане на възприетата цена означава, че тя се дължи в 14-днвен срок от получаване на фактурата. Осчетоводяването на фактурата при длъжника е факт свидетелстващ за нейното получаване. Изтекъл е и въведения от законодателя в чл. 303а, ал. 3 ТЗ срок за плащане, което означава, че предявеното вземане е с настъпила изискуемост. Аргумент в посока, че това вземане съществува и има размер сочен от кредитора с неприето вземане, следва да се черпи и от процесуалната позиция на длъжника в настоящото производство, който без каквито и да е било резерви потвърждава фактите, че договор с подобен предмет е бил сключен с „Ю Е.Б.А.Г.“, като последния е изпълнил задълженията си по него, но длъжникът не е платил уговорената насрещна цена. При наличие на подобно доказване на релевантни за вземането факти, позоваването на синдикът провокирало отрицателното му произнасяне, че никъде в подадените от длъжника ГДД по чл. 92 ЗКПО не е декларирано извършването на подобна сделка се явява без всякаква обоснованост, защото обобщените финансови резултати на длъжника оповестени в декларация от посочения вид не могат да разколебаят по никакъв начин ангажираните преки писмени доказателства за възникване и съществуване на вземането на „Ю Е.Б.А.Г.“ за цена на доставени стоки и услуги в размер на сумата от 398 097,24 евро. По отношение производното вземане за обезщетение за забава трябва да се отбележи, че доказателствата недвусмислено установяват, че „БАА“ ЕООД е добило качеството длъжник по вземане, което е изискуемо далеч пред датата – 22.04.2019 г., поради което в периода от 22.04.2019 г. /постановяване на РОПН/ до окончателното плащане на необслужения паричен дълг, длъжникът трябва да отговаря и с репариране на вредите за своето закъснение, които се състоят в начисляване на законната лихва.  

При изясненото правно положение на предявените от „Ю Е.Б.А.Г.“ с негова молба от 22.05.2019 г. парични вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и съгласно очертаните в нея техни основания и размери, съдът по несъстоятелността заключава, че решението на временния синдик да не ги приеме в производството по несъстоятелност е неправилно и несъответно на събраните доказателства, което налага да се извърши изменение в изготвения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като в него се включат надлежно предявените от кредитора „Ю Е.Б.А.Г.“ вземания  възлизащи общо на сумата от 1 509 610,46 лв.  съставляващи, както следва : главница в размер на 1 497 134, 35 лв.  /паричен еквивалент на 765 472,64 евро/ и 12 476,11 лв. – законна лихва за периода 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г., както и вземането за законна лихва дължима за времето след 21.05.2019 г. до окончателното погасяване на главното вземане. Предвид това, че по отношение на тези вземания кредиторът не е поддържал да разполага с права по учредени му обезпечения от длъжника, то те подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ в частта им обхващаща вземанията възникнали до 22.04.2019 г., когато е постановено решението за откриване на производството по несъстоятелност, респективно по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ в частта им обхващаща вземанията възникнали след 22.04.2019 г.     

3./ По възражение с вх. № 101738/12.08.2019 г. : То изхожда от дружеството – длъжник „БАА“ ЕООД и има за предмет изготвения списък на приетите вземания на кредиторите на „Б.А.А.“ ЕООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ обявен в търговския регистър на 02.08.2019 г., в частта му, с която е прието предявеното с молба от 08.05.2019 г. вземане от кредитор - Адвокатско дружество “Б. И С.“ в размер на сумата от 39 116,00 лв. /равностойност на 20 000 евро/ без ДДС, съставляваща уговорено абонаментно възнаграждение по сключен договор за юридическо обслужване от 25.11.2018 г. Субектът упражняващ възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ изтъква, че решението на синдика да приеме упоменатото вземане е неправилно и трябва да се ревизира от съдът по несъстоятелността. Възразява се, че „БАА“ ЕООД никога не е встъпвало в договорно правоотношение с Адвокатско дружество “Б. И С.“ по цитирания договор от дата – 25.11.2018 г. Изтъква се, че към този момент вписан, като законен представител на дружеството-длъжник е Цветомир Николов, а той никога не е изявявал воля от името на посочения търговец за встъпване в подобно правоотношение. Освен това по делото нямало ангажиран договор за абонаментно юридическо обслужване от 25.11.2019 г., каквото е основанието възприето от синдика за приемане на оспорваното вземане за възнаграждение от 20 000 евро. Предвид липсата на валидно сключен договор, длъжникът отрича спрямо него да се е породило задължение за заплащане на възнаграждение за оказано му юридическо обслужване, като добавя, че няма никакви данни в подкрепа на това, че цитираното адвокатско дружество е оказало в полза на длъжника услугата, за която настоява че трябва да получи плащане. В този контекст отсъствали приобщени доказателства, както за възлагането на конкретни услуги, които да се извършват в рамките на абонаментното правоотношение, нито за изпълнението им от сочещия се за кредитор, още по-малко за отчитането им пред длъжника. Предвид това, дори и да се приемело, че договор за преимуществено абонаментно обслужване  е бил сключен между сочените участници, то за длъжника не било възникнало задължението да плаща уговореното възнаграждение от 833 евро на месец, тъй като кредиторът не бил изпълнил своето задължение – да окаже преимуществено абонаментно обслужване в съответните му форми. Осъществено е и позоваване, че при проверка в счетоводните записвания правени при длъжника, няма сведения относно задължения към АД „Б. и С.“. Подобни задължения не били установени от вещото лице в приетото в производството по разглеждане молбата по чл. 625 ТЗ експертно заключение по назначена СФИЕ, а така също и пределите на извършената спрямо длъжника данъчна ревизия. По аргумент от други отрицателни решения на синдика за паралелно предявени от различни кредитори вземания в производство по несъстоятелност водено спрямо „БАА“ ЕООД, последното подчертава, че при прегледа на подадените през 2017 г. и 2018 г. данъчни декларация по чл. 92 ЗКПО липсва деклариране на сделка с предмет абонаментно юридическо обслужване, по която страна да е  АД „Б. и С.“. В обобщение упражнилият така гледаното възражение длъжник иска от съда по несъстоятелността да  изключи от списъка с приети вземания предявеното такова от АД „Б. и С.“ в размер на сумата от 39 116,00 лв. /равностойност на 20 000 евро/ без ДДС, съставляваща уговорено абонаментно възнаграждение по сключен договор за юридическо обслужване от 25.11.2018 г.     

Временният синдик – П. С. на 05.09.2019 г. е упражнил правомощието си по чл. 690, ал. 2 ТЗ да даде писмено становище по депозираното възражение, като с него е определил доводите на кредитора, като неоснователни и е поискал възражението да не бъде уважавано. Потвърдил е това, че АД „Б. и С.“ е предявило със своя молба в срока по чл. 685 ТЗ свое вземане в размер на сумата от 20 000 евро, което почива на основание сключен договор за юридическо обслужване датиращ от 25.01.2018 г. Отразяването на различна дата в списъка по чл. 685 ТЗ по отношение на упоменатия договор, а именно 25.11.2018 г. се дължало на допусната от синдика грешка. Във връзка с изискуемостта на вземането от 20 000 евро синдикът обръща внимание на уговорката отразена в чл. 3.4. от договора, където изрично е постигнато съгласие плащането на възнаграждението за абонаментната услуга с продължителност от 24 месеца да се следва изцяло още  към датата на сключване на договора. По отношение сключването на договора и субектите, които са представлявали страните при тази сделка, синдикът подчертава, че относно положените подписи е извършено нотариално удостоверяване, което означава, че те изхождат от лицата, за които е посочено да са техни автори. Аргументирано е, че съгласно записите фигуриращи в оборотната ведомост дадена от длъжника за периода от 01.01.2019 г. до 22.04.2019 г. се разбирало, че адвокатското дружество не е получавало плащане на никакви суми, но фигурира като кредитор в счетоводните регистри на длъжника, което трябва да се разглежда, като доказване на факта, че е започнало изпълнение на договора за юридическо обслужване. При тези съображения трябвало да се заключи, че упражненото възражение е неоснователно.     

В съдебно заседание страните не променят изложените от тях твърдения, доводи и съображения, както и исканията си към съдът по несъстоятелността в производството по гледаното възражение.

От процесуалния представител на кредитора с оспорено вземане  – адвокат Б. е изразена категорична позиция, че предявеното от доверителя му парично вземане трябва да съхрани мястото си в списъка с приети вземания, защото е доказано в своето основание и размер. Подписите на представителите на двете страни по договора за юридическо обслужване били нотариално удостоверени към датата – 31.01.2018 г., и това не можело да се опровергае от резултатите на приетото заключение по допуснатата СГЕ. Трябвало да се държи сметка и за това, че в счетоводството на „БАА“ ЕООД има счетоводни записи, които потвърждават, както че между това дружество и адвокатското такова са налице трайни отношения, така и обстоятелството, че „БАА“ ЕООД има неизпълнени задължения към него.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 02.08.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземането на АД „Б. и С.“, което е предявено с молба от 08.05.2019 г. в размер на сумата от 39 116,00 лв. /равностойност на 20 000 евро/ без ДДС, съставляваща уговорено абонаментно възнаграждение по сключен договор за юридическо обслужване от 25.11.2018 г. е отнесено в списъка с приетите вземания, като му е определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.     

Съдът намира, че възражението, упражнено от длъжника – „БАА“ ЕООД е депозирано в установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 09.08.2019 г. /по пощата, факт установим от пощенското клеймо поставено върху наличния по делото плик/ , от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Адвокатско дружество „Б. и С.“ извежда легитимацията си на кредитор при твърдения, че на 25.01.2018 г. е встъпил в договорно правоотношение с „БАА“ ЕООД, въз основа на което страните са се обвързали относно това адвокатското дружество да оказва възмездно преимуществено  абонаментно юридическо обслужване на клиента – търговец за срок от 24 месеца, съответния последния да му заплаща уговорено възнаграждение от по 833 евро на месец. Поддържа се, че волята на страните по тази сделка била общия размер на уговореното възнаграждение равен на сумата от 20 000 евро да се плати от клиента на обслужващата го кантора още с подписването на договора. Предвид това, че съглашението било подписано на 25.01.2018 г. в тежест на „БАА“ ЕООД възникнало и задължението да плати сумата от 20 000 евро. Това обаче не било направено, нито към момента на уговорения падеж, нито до датата на предявяване на вземането, което легитимирало материално адвокатското дружество да заяви претенцията си за приемане и удовлетворяване в откритото производство по несъстоятелност.   

Към молбата си по чл. 685 ТЗ Адвокатско дружество „Б. и С.“ е ангажирало договор за юридическо обслужване, на който е даден вид е сключен с клиента „Б.а.а.“ ЕООД на датата - 25.01.2018 г. Същият има за предмет възлагане от страна на „БАА“ ЕООД на адвокатското дружество извършването на преимуществено абонаментно юридическо обслужване отнасящо се до дейността на възложителя, като в замяна на това възложителя се е съгласил да заплаща месечно абонаментно възнаграждение равно на сумата от 833 евро, без ДДС, платими до 5-то число на месеца за предходния месец. Продължителността на действие на договора е уговорена за период от 24 месеца. Несъответно на чл. 3.1. в чл. 3.4. е възприето, че абонаментното възнаграждение се дължи изцяло в пълния му размер от 20 000 евро без ДДС за целия период на действие на договора /24 месеца/, считано от момента на сключването му. Съгласно нотариална заверка с рег. № 1616/31.01.2018 г. на нотариус Ц.М.– А. е извършено удостоверяване на положените подписи върху договора от 25.01.2018 г., а именно, че техни автори са : Я. А. Д., като представител на „Б.а.а.“ ЕООД и Л.А.Б., като управител на Адвокатско дружество „Б. и С.“.       

Съгласно експертно заключение изготвено от вещо лице по допусната СГЕ в рамките на настоящото производство се дава заключение, че подписите за възложител положени върху всяка една от страниците на договор за юридическо обслужване от 25.01.2018 г., както и ръкописно изписаните на последната страница три имена на Я. А. Д. не са съответно положени и писани от Я.Д., като същите най-вероятно са изпълнени чрез подръжание на подписи положени от Я.Д.. Освен това се посочва, че подписите за изпълнител положени върху всяка от страниците на договор за юридическо обслужване от 25.01.2018 г., в т.ч. и ръкописно изписаните на последната страница три имена на Л.А.Б. са съответно положени и писани от посоченото лице. След проведеното в о.с.з. на 15.11.2019 г. изслушване на вещото лице и поставените към него множество въпроси по предмета на експертното му изследвано и резултатите от него, настоящата инстанция намира, че същото е обективно, всестранно и компетентно изготвено, като за целите му е използван достатъчно по обем и достоверност сравнителен материал, поради което съдът кредитира изцяло отговорите дадени в него. Те не са разколебани от оспорването извършено от процесуалния представител на кредитора – адвокат  Б.. 

Съществената част от спора създаден във връзка с приетото вземане на  кредитора- адвокатско дружество е концентрирана върху това, дали между него и длъжника валидно е възникнало правоотношение с елементите описани в молбата по чл. 685 ТЗ, като последица от което за адвокатското дружество да се е породило вземане за възнаграждение относно осъществено абонаментно обслужване. Длъжникът своевременно е оспорил истинността на представения договор за абонаментно обслужване, като е заявил, че положените в него подписи, на които е даден вид да изхождат от законния представител на „ БАА“ ЕООД – Я.Д. не са изпълнени от нея. Оспорването обхваща и нотариалното удостоверяване на тези подписи осъществено на 31.01.2018 г. от Ц.М.– А., като в частта отнасяща се до нотариалното удостоверяване е налице официален документ. Предвид направеното оспорване, съдът по несъстоятелността съблюдавайки процесуалната норма на чл. 193, ал. 2 ГПК е постановил да се извърши проверка относно истинността на нотариалното удостоверяване. За целите на тази проверка са използвани специални знания на вещо лице, което депозирало и защитило експертно заключение пред съда, според което нотариално удостоверените подписи в договора от 25.01.2018 г., за които е отразено, че са изпълнени от лицето Я.Д., в действителност не са положени от това лице. Следователно оспорването на нотариалното удостоверяване относно положените под договора от 25.01.2018 г. подписи от законния представител на „БАА“ ЕООД – Я.Д. е успешно извършено, и като последица от това трябва да се приеме, че нотариалното удостоверяване е неистинско в тази му част, и не може да произведе материален ефект свързан с наличие на изразено съгласие от страна на „БАА“ ЕООД за встъпване в договорно правоотношение, по смисъла на което посоченото дружество да ползва абонаментно приоритетно адвокатско обслужване осигурявано му от Адвокатско дружество „Б. и С.“. Липсата на валидно възникнало мандатно правоотношение между длъжника и адвокатското дружество, дефинитивно изключва настъпването, като материална последица на задължение за заплащане на оказана адвокатска услуга от какъвто и да е било порядък – абонаментен или допълнителен. „БАА“ ЕООД не е станало адресат на парично задължение с източник подобен договор, и няма основание да отговаря за заплащането му в полза на Адвокатско дружество „Б. и С.“. Несъответно на събраните по делото доказателства е твърдението на кредитора с оспорено вземане, че в счетоводните записи на  „БАА“ ЕООД фигурирало задължение към адвокатското дружество, което произтича от сочения договорен източник. При проверката на вещото лице по допуснатата СФИЕ в пределите на производството по чл. 625 ТЗ подобно осчетоводяване не е локализирано от вещото лице. Представителят на длъжника също възразява по твърдението за налично осчетоводяване на дълг към адвокатското дружество, като ако последното е желаело да установи ефекта на чл. 301 ТЗ е трябвало да ангажира съответните доказателства за узнаване и липса на противопоставяне по сключения договор за абонаментно обслужване. Това очевидно не е направено в пределите на настоящото производство.

При изясненото правно положение на предявеното от Адвокатско дружество „Б. и С.“ с негова молба от 08.05.2019 г. парични вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и съгласно очертаното в нея основание и размер, съдът по несъстоятелността заключава, че решението на временния синдик да приеме това вземане за удовлетворяването му в производството е неправилно, тъй като няма успешно доказване, че подобно вземане е възникнало в полза на кредитора и обременило правната сфера на длъжника. Изложеното изисква да се извърши изменение в изготвения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като от него се изключи предявеното от Адвокатско дружество „Б. и С.“ с молба от 08.05.2019 г. вземане в размер на сумата от 39 116,00 лв. /равностойност на 20 000 евро/ без ДДС, съставляваща уговорено абонаментно възнаграждение по сключен договор за юридическо обслужване от 25.11.2018 г.

4./  По възражение с вх. № 101739/12.08.2019 г. : То изхожда от кредитор с неприето вземане – „Ю Е.Б.А.Б.“ и има за предмет изготвения списък на неприетите вземания на кредиторите на „Б.А.А.“ ЕООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ обявен в търговския регистър на 02.08.2019 г., в частта му, с която под № 1 са отнесени предявените с молба от 22.05.2019 г. от цитираното чуждестранно дружество вземания възлизащи на сумата от 298 201,70 лв. – главница и 12 476,11 лв. – лихва начислена върху главното вземане за периода от 22.04.2019 г. /датата на постановяване на решението за ОПН/ до 21.05.2019 г.  Субектът упражняващ възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ изтъква, че решението на синдика да не приеме предявените от него в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ парични вземания е неправилно и трябва да се ревизира от съдът по несъстоятелността. Подчертава се, че дружеството поддържащо да има качеството кредитор е ангажирало с молбата си за предявяване на вземания достатъчно по обем и значимост писмени доказателства, които да послужат за формиране на извод, че поддържаните парични вземания са възникнали и съществуват в правната сфера на предявяващия ги, като „БАА“ ЕООД е отговорно за тяхното заплащане. Съгласно представената фактура от 01.02.2018 г. било видно, че от страна на кредитора с неприето вземане била извършена доставка на резервни части /двигатели/ за въздухоплавателни средства в полза на длъжника, чиято стойност възлизала на сумата от общо 152 951,11 евро, или 299 146,37 лв. От длъжника обаче не последвало очакваното цялостно изпълнение на задължението да се заплати цената на доставените изделия, а минимално частично плащане от 483 евро /944,67 лв./. Остатъкът от 298 201,70 лв. бил осчетоводен, както при кредитора, така и при длъжника. Същото е било констатирано от вещото лице в приетото експертно заключение по допуснатата СФИЕ в рамките на производството по чл. 625 ТЗ, като този извод бил направен след осъществен анализ на счетоводните записвания извършени от самия длъжник. Там дружеството имало отразени задължения към доставчици, сред които и такова в размер от  299 146,37 лв.  към „Ю Е.Б.А.Б.“ към 31.12.2017 г. Оспорващият кредитор поддържа, че вземането му намира опора и в констатациите направени в РА от 15.02.2019 г., където изрично се сочело, че сред разходите фигурирали и такива за техническо обслужване получено от „Ю Е.Б.А.Б.“, което показва, че вземанията на кредитора са възпроизведени в официален документ изготвен от държавен орган в кръга на неговата компетентност, и то в резултат на извършена цялостна данъчна ревизия. Еднопосочни били сведенията съдържащи се в счетоводните справки издадени от кредитора с неприето вземане, отразяванията в счетоводството на длъжника, вкл. информацията оповестена в счетоводния му баланс в раздела „Задължения към доставчици“ към 31.12.2018 г. В контекста на така очертаните доказателства изолиран оставал аргумента на синдика в обратната насока, изразен в негова забележка със съдържание „в ГДД липсва такава сделка“. Отбелязано е, че сред обстоятелствата подлежащи на деклариране по реда на чл. 92 ЗКПО не уредена възможност за деклариране на отделни фактури, задължения или доставки, като от законодателя изобщо не се поставяни подобни нормативни изисквания пред декларатора. Такова деклариране не произтичало и от стандартизираните реквизити на образеца на декларацията, където липсват полета за възпроизвеждане на информация от подобно счетоводно естество. За пълнота на изложението си, възразилият кредитор е дал пример с конкурентни предявени от други кредитори вземания, които също не са намерили конкретно изражение в ГДД на длъжника изготвена по реда на чл. 92 ЗКПО, но са били приети без резерви от синдика. Воден от тези си съображения кредиторът депозирал подложеното на разглеждане възражение е формулирал искане към съда по несъстоятелността да извърши промяна в списъците на приетите, респективно неприети вземания, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията предявени от „Ю Е.Б.А.Б.“,  възлизащи на сумата от 298 201,70 лв. – главница и 2 485,01 лв. – лихва начислена върху главното вземане за периода от 22.04.2019 г. /датата на постановяване на решението за ОПН/ до 21.05.2019 г., както и законната лихва натрупана в периода след 21.05.2019 г. до окончателното плащане на главния дълг да бъдат изключени от списъка с неприети вземания и включени в този на приетите, като след това същите бъдат одобрени с така направените изменения.            

Временният синдик – П. С. на 05.09.2019 г. е упражнил правомощието си по чл. 690, ал. 2 ТЗ да даде писмено становище по депозираното възражение, като с него е определил доводите на кредитора, като неоснователни и е поискал възражението да не бъде уважавано. Потвърдил е, че в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ  дружеството - „Ю Е.Б.А.Б.“ е депозирало молба за предявяване на свое вземане към „БАА“ ЕООД в размер на сумата от общо 300 686,71 лв. Запознавайки се с изложените в молбата твърдения за налични вземания в полза на този кредитор, както и с приложените към нея писмени документи, както и със записванията в търговските книги на длъжника, вкл. с данните оповестени в отчета му за приходите и разходите за 2018 г. синдикът е формирал извод, че посоченото дружество не се легитимира, като носител на подобни вземания, защото най-обикновената съпоставка между приходите и разходите за 2018 г. декларирани от дружеството-длъжник, изключва хипотеза, в която то да е станало адресат на задължения в порядъците твърдени от „Ю Е.Б.А.Б.“. Позицията на синдика е, че преценката му за наличие на заявените за приемане вземания трябва да се базира изключително и само на данните поместени в търговските книги, и именно от тях не могло да се извлече наличие на вземане с носител възразяващия кредитор, чиито размер да е равен на сума от 300 686,71 лв. Прегледът и на информацията в ГДД за 2018 г. потвърждавал този извод. Предвид това нямало основание предявеното от „Ю Е.Б.А.Б.“ вземане да бъде приемано и удовлетворявано в производство по несъстоятелност водено срещу „БАА“ ЕООД.    

Процесуалните представители на длъжника в производството изразяват становище, че решението на синдика за неприемане на предявените от „Ю Е.Б.А.Б.“ е изцяло опорочено, тъй като не почива на събраните доказателства, а е предмет на неверни интерпретации и анализи относно отразеното в обобщените счетоводни данни за предприятието на длъжника отнасящи се за 2018 г. В този контекст са изложени изобилни съображения в писмено становище ангажирано в съдебно заседание, където са разгледани приобщените към молбата по чл. 685 ТЗ писмени доказателства, както и счетоводните записи направени при кредитора и длъжника, които са изцяло огледални и съвпадащи си. Настоява се за уважаване на възражението и допускане на промяна в изготвените от синдика списъци, като този на приетите вземания бъде изменен и в него се добавят вземанията на „Ю Е.Б.А.Б.“ предявени с молбата му от 22.05.2019 г. подадена по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.

В съдебно заседание страните не променят изложените от тях твърдения, доводи и съображения, както и исканията си към съдът по несъстоятелността в производството по гледаното възражение.

От процесуалния представител на възразилия кредитор – адвокат М. е представено и допълнително писмено становище, където е взето изрично отношение по мотивите на синдика за неприемане на предявеното вземане, които са изразени в становището му по чл. 690, ал. 2 ТЗ. 

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 02.08.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като вземанията на дружеството – „Ю Е.Б.А.Б.“ предявени с молба от 22.05.2019 г. възлизащи общо на сумата от 300 686,71 лв.  съставляващи, както следва : сумата от 298 201,70 лв. – главница и сумата от 2 485,01 лв. – лихва начислена върху главното вземане за периода от 22.04.2019 г. /датата на постановяване на решението за ОПН/ до 21.05.2019 г.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „Ю Е.Б.А.Б.“, чуждестранно дружество с регистрация в Р. Литва е подадено в установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 08.08.2019 г., от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Кредиторът „Ю Е.Б.А.Б.“ извежда материалната си легитимация на кредитор при твърдения през 2017 г. да е встъпил в договорно правоотношение с неплатежоспособния длъжник „БАА“ ЕООД, което има за предмет извършването на доставка на резервни части /двигатели/ за ВС, срещу което дружеството-купувач се съгласило да заплати определена продажна цена, която в случая възлизала на сумата от 152 951,11 евро, за което била издадена и нарочна фактура от 01.02.2018 г., която обаче била разплатена само частично със сумата от 483 евро.  Така се формирал остатък на необслужено от длъжник парично вземане равно на сумата от 152 468,11 евро, като негов титуляр бил именно - „Ю Е.Б.А.Б.“

Договорът за продажба на стоки е от категорията на неформалните съглашения, за чието сключване се изисква единствено постигането на просто съгласие от участниците встъпващи в него. Това съгласие трябва да се разпростира до основните му елементи – вид на стоката и нейната цена. В преобладаващият брой случай, когато страните по подобен договор са търговци, които в чест порядък встъпват в търговски правоотношения имащи подобен предмет не прибягват до оформянето на съответния договор в писмена форма. Фактът на неговото сключване обаче може да бъде разкрит от последвалото негово изпълнение от едната или от двете страни по делото, респективно признаването на възникнали определени права и задължения по него, чрез отразяването им в счетоводните записвания водени в предприятието на съответния търговец. В случаят от страна на кредитора с неприето вземане – „Ю Е.Б.А.Б.“  е била издадена фактура на 01.02.2018 г., в която в три пункта са посочени конкретните стоки, за които продавачът е поел ангажимент да достави на купувачът – това са общо четири броя двигатели за самолети, като общата им договорена продажна цена е 152 951,11 евро.   Упоменатата фактура не е подписана, нито от доставчика, нито от получателя –„БАА“ ЕООД, което означава, че сама по себе си тя не би могла да служи, като доказателство за сключването на договора за продажба на стоки и изпълнението на задължението от продавача - „Ю Е.Б.А.Б.“ свързано с доставката на описаните във фактурата стоки. Същевременно обаче вземането по тази фактура, а именно сумата от 299 146,37 лв. /152 951,11 евро/  е надлежно осчетоводено при кредитора, като по счетоводната сметка за задължено лице по него е отразено дружеството – длъжник. От водения счетоводен запис по тази сметка се разкрива отразяване на частично плащане равно на сумата от 483 евро /944,67 лв./. Редовността на тези вписвания не е изследвана нарочно по делото, но доколкото в производството се установява, че посоченото вземане  от 299 146,37 лв. /152 951,11 евро/, съответно частично плащане по него са намерили огледално отражение в счетоводството на длъжника – „БАА“ ЕООД, където е вписано като съществуващо задължение към доставчик – „Ю Е.Б.А.Б.“, и това вписване е потвърдено от вещото лице по приетото експертно заключение в производството по чл. 625 и сл. ТЗ, то трябва да се приеме, че страните са имали насрещна воля за сключването на договор с предмет продажба на очертаните във фактура издадена на 01.02.2018 г. стоки при визираните в тази фактура цени. Обстоятелството по двустранното осчетоводяване на така коментираната  фактура, показва и това, че доставката на стоките посочени в нея са изпълнена от продавача „Ю Е.Б.А.Б.“ и те са получени от „БАА“ ЕООД, а липсата на уговорен падеж за плащане на възприетата цена означава, че тя се дължи в 14-днвен срок от получаване на фактурата. Осчетоводяването на фактурата при длъжника е факт свидетелстващ за нейното получаване. Изтекъл е и въведения от законодателя в чл. 303а, ал. 3 ТЗ срок за плащане, което означава, че предявеното вземане е с настъпила изискуемост. Аргумент в посока, че това вземане съществува и има размер сочен от кредитора с неприето вземане, следва да се черпи и от процесуалната позиция на длъжника в настоящото производство, който без каквито и да е било резерви потвърждава фактите, че договор с подобен предмет е бил сключен между него и „Ю Е.Б.А.Б.“, като последния е изпълнил задълженията си по това съглашение, но длъжникът не е платил съответна част от уговорената насрещна цена. При наличие на подобно доказване на релевантни за вземането факти, позоваването на синдикът провокирало отрицателното му произнасяне, че никъде в подадените от длъжника ГДД по чл. 92 ЗКПО не е декларирано извършването на продажна сделка за самолетни двигатели, и такива не са зачислени като ДМА се явява без всякаква обоснованост, защото обобщените финансови резултати на длъжника оповестени в декларация от посочения вид не могат да разколебаят по никакъв начин ангажираните преки писмени доказателства за възникване и съществуване на вземането на „Ю Е.Б.А.Б.“ за остатък по непогасена и уговорена цена на доставени стоки в размер на сумата от 298 201,70 лв. По отношение производното вземане за обезщетение за забава трябва да се отбележи, че доказателствата недвусмислено установяват, че „БАА“ ЕООД е добило качеството длъжник по вземане, което е изискуемо далеч пред датата – 22.04.2019 г., поради което в периода от 22.04.2019 г. /постановяване на РОПН/ до окончателното плащане на необслужения паричен дълг, длъжникът трябва да отговаря и с репариране на вредите за своето закъснение, които се състоят в начисляване на законната лихва.

При изясненото правно положение на предявените от „Ю Е.Б.А.Б.“ с негова молба от 22.05.2019 г. парични вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и съгласно очертаните в нея техни основания и размери, съдът по несъстоятелността заключава, че решението на временния синдик да не ги приеме в производството по несъстоятелност е неправилно и несъответно на събраните доказателства, което налага да се извърши изменение в изготвения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като в него се включат своевременно предявените от кредитора „Ю Е.Б.А.Б.“ вземания  възлизащи общо на сумата от 300 686,71 лв.,   съставляващи, както следва : главница в размер на 298 201,70 лв.  /паричен еквивалент на 152 468,11 евро/ и 2 485,01 лв. – законна лихва за периода 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г., както и вземането за законна лихва дължима за времето след 21.05.2019 г. до окончателното погасяване на главното вземане. Предвид това, че по отношение на тези вземания кредиторът не е поддържал да разполага с права по учредени му обезпечения от длъжника, то те подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ в частта им обхващаща вземанията възникнали до 22.04.2019 г., когато е постановено решението за откриване на производството по несъстоятелност, респективно по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ в частта им обхващаща вземанията възникнали след 22.04.2019 г.  

5./ По възражение с вх. № 101740/09.08.2019 г., подадено от длъжника - „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност и имащо за предмет, както следва :

 5.1./ оспорване на Списъка на приетите вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТР на 02.08.2019 г., в частта му по т. 2, отнасяща се до приемането на предявени от кредитора – „О.Г.“ ЕООД вземания, както следва : в размер на сумата от 105 000 лв. – главница и 2 100 лв. – разноски, съобразно издаден изпълнителен лист от 08.12.2017 г.  по ч.гр.д. № 4811/2017 г. на РС – Пазарджик; в размер на сумата от 99 500 лв. – главница и 1 990 лв. – разноски, съобразно издаден изпълнителен лист от 06.12.2017 г.  по ч.гр.д. № 4853/2017 г. на РС – Пазарджик; и в размер на сумата от 291 000 лв. – главница и 5 820 лв. – разноски, съобразно издаден изпълнителен лист от 12.12.2017 г.  по ч.гр.д. № 4860/2017 г. на РС – Пазарджик, ведно със законната лихва дължима след 22.04.2019 г., когато е постановено решението за ОПН до окончателното й изплащане;  

5.2./ оспорване на Допълнителния списък № 2 на приетите вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД /непл./, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТР на 02.08.2019 г., в частта му по т. 2, отнасяща се до приемането на предявени от кредитора – „О.Г.“ ЕООД вземания, както следва : в размер на сумата от 340 500 лв. – представляваща главница по издаден запис на заповед от 05.07.2016 г.; и в размер на сумата от 155 000 лв. – представляваща главница по издаден запис на заповед от 05.07.2016 г.

Длъжникът оспорва тези решения на синдика поддържайки, че решенията за откриване на производство по несъстоятелност не формират СПН относно размера на твърдяното от съответния молител вземане, а единствено относно състоянието на неплатежоспособност на съответния търговец-длъжник. Отбелязва се, че решението на СГС, с което спрямо „БАА“ ЕООД е било открито производство по несъстоятелност не е придобило стабилитет, тъй като към момента същото продължава да е висящо заради подадена ВЖ. На следващо място се изтъква, че оспорваните вземания не са намерили отражение в счетоводството на сочения за длъжник „БАА“ ЕООД, респективно в счетоводството на поддържащия да притежава качеството кредитор - „О.Г.“ ЕООД. Отрича се дружеството „БАА“ ЕООД /непл./ някога да е поръчителствало по петте записа на заповеди издадени на 05.07.2016 г. и 06.07.2016 г. от дружеството „Н.“ ЕООД, от които кредитора прави опит да черпи имуществени права. В този контекст приетите от синдика вземания с подобен  източник имат изцяло спорен характер, както относно съществуването на валидно основание за тяхното възникване, така и по отношение заявения им размер. Освен това „БАА“ ЕООД /непл./ не било встъпвало в договорни правоотношения, нито с  дружеството „Н.“ ЕООД, нито с „О.Г.“ ЕООД, от което следвало, че няма задължения по каузални правоотношения, чието изпълнение да е било обезпечено с така издадените записи на заповед. Вземания от подобно естество не са установени и при проверката в счетоводството на „БАА“ ЕООД осъществена от вещото лице подготвило заключението по СФИЕ. В обобщение от длъжника се иска постановяване на определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което да бъдат изменени изготвените от синдика списъци на приетите вземания предявени от кредиторите на „БАА“ ЕООД в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ, като от тях се изключат всички вземания, които са предявени от дружеството „О.Г.“ ЕООД.      

На основание чл. 690, ал. 2 ТЗ временният синдикът- П.С. е изразил писмено становище по така докладваното възражение на длъжника, като е поискал същото да не бъде уважавано, защото е неоснователно. Позовава се на това, че „О.Г.“ ЕООД е ангажирал към молбите си за предявяване на вземания достатъчно по обем доказателства, които свидетелстват за наличие на годни основания за възникване на паричните вземания, а именно осъществено поръчителство по записи на заповед издадени от дружеството „Н.“ ЕООД. Липсата на осчетоводяване на задълженията произтичащи от тези ефекти се дължала на нередовно воденото от страна на „БАА“ ЕООД счетоводство.

В открито съдебно заседание за разглеждане на възражението процесуалния представител на „О.Г.“ ЕООД е поискал от съда по несъстоятелността да отхвърли подаденото от „БАА“ ЕООД възражение, тъй като са събрани достатъчно надеждни доказателства, които подкрепят съществуването на предявените от  „О.Г.“ ЕООД парични вземания, както и това, че отговорен за тяхното плащане  е длъжника - „БАА“ ЕООД.

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 02.08.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и такива на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Прегледът в съдържанието на огласените списъци показва, че предявените от „О.Г.“ ЕООД вземания с молби от 10.05.2019 г. и 22.07.2019 г. са счетени за съществуващи от синдика и са включени в изготвените основен и допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД /непл./, като по отношение на вземанията възникнали до 22.04.2019 г. датата на постановяване на РОПН е прието да подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а тези след 22.04.2019 г. е определено да се ползват с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.    

Съдът намира, че възражението, упражнено от длъжника – „БАА“ ЕООД /непл./ е подадено в установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 09.08.2019 г. по пощата, от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.          

Видно от съдържанието на представените с молбите за предявяване на вземания от 10.05.2019 г. и от 22.07.2019 г. общо пет броя записи на заповед, четири от които са издадени на 05.07.2016 г., а един е издаден на 06.07.2019 г.  се установява, че юридическото лице – „Н.“ ООД, представлявано от управителя му Р.И.К., се е задължило безусловно и неотменимо, на 06.02.2017 г. – за първите четири записа на заповед, респ. на 07.02.2017 г. – за петия такъв, да заплати в полза на дружеството-поемател „О.“ ЕООД или на негова заповед сумите от 105 000 лв., 99 500 лв., 340 500 лв., 155 000 лв. и 291 000 лв. Отговорност за изпълнение на задълженията, произтичащи от всеки от петте цитирани ефекта, е поело и ответното дружество – „Б.а.а.“ ЕООД, действащо към този момент чрез управителя си – С.И.Х.. Това  е станало посредством полагането на отделен подпис върху лицевата страна на всеки запис на заповед. Автентичността на подписите на С.И.Х., положени в качеството му на управител на ответното дружеството, се установява посредством изводите дадени в двете експертни заключения по назначените СГЕ /първото във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 и сл. Т, а второто в проведеното производство по чл. 692, ал. 3 ТЗ/, във връзка с открито по реда на чл. 193 ГПК производство за оспорване истинността на документ инициирано по настояване на процесуалните представители на „БАА“ ЕООД. От изложеното следва, че са налице редовни от външна страна записи на заповед, издаден в предписаната от закона форма с изискуемото по смисъла на чл. 535 ТЗ съдържание, по които неплатежоспособния длъжник е поел валидно задължение като менителничен поръчител при спазване на изискванията въведени в чл. 484, ал. 1 ТЗ.

По силата на поетото от страна на „БАА“ ЕООД менителнично поръчителство в правната сфера на молителя – „О.“ ЕООД, като поемател, са възникнали менителнични вземания за сумите от 105 000 лв., 99 500 лв., 340 500 лв., 155 000 лв. и 291 000 лв. и срещу „Б.а.а.“ ЕООД, чиято изискуемост е настъпила на определен ден – на 06.02.2017 г. – за първите четири авалирани ефекта, съответно на 07.02.2017 г. – за последния. Тези падежни дати предшестват предявяването на вземанията от „О.“ ЕООД в откритото производство по несъстоятелност, което означава, че визираното дружество се легитимира като надлежен носител на материално право на вземане спрямо длъжника.

Менителничното поръчителство /авал/ е едностранна, абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта. То има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от поръчителството в гражданското право, уредено в чл. 138 и сл. ЗЗД. Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както абсолютните възражения за недействителност на ефекта /с изключение възражението за недостатък във формата му/, така и личните му /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Този извод следва пряко от нормата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която разпоредба, задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително, поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. Възражения, основани на несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното правоотношение /вкл. поръчител по същото, предвид акцесорния характер на поръчителството спрямо задължението, което обезпечава - така изрично реш. № 17 по т.д. № 213/2010 г. на ІІ т.о. ВКС/, както и в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право - извод, основан на систематичното тълкуване на чл. 465 вр. с чл. 485, ал. 2 и чл. 289 ТЗ вр. с чл. 8 и чл. 63, ал. 1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 г. на ІІ отд., реш. № 120 по т.д. № 988/2009 г., реш. № 21 по т.д. № 1091/2010 г., реш. № 26 по т.д. № 1027/2013 г., реш. № 2 по т.д. № 984/2012 г., всички на ІІ т.о. на ВКС и др./. Недобросъвестност или злоупотреба с право е налице при знание на поемателя по запис на заповед, за наличие на относителни възражения /правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи/ на издателя на ефекта, като длъжник по каузално правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по което каузално правоотношение поемателят се явява кредитор / така реш. № 2 по т.д. № 984/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, реш. № 40 по т.д. № 148/2011 г. на І т.о. на ВКС, реш. № 230 по т.д. № 383/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и др./. В съответствие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика и съобразно конкретната хипотеза, формално относима към правопогасяващо относително възражение /не се твърди нищожност или унищожаемост на каузалната сделка, вкл. порок на договор за поръчителство/, недобросъвестност и злоупотреба с право ще е налице когато, предявявайки правата си по ефекта поемателят би получил плащане, в противоречие със съществуващи и противопоставими му като кредитор, от длъжника, респ. поръчителите на същия /чл. 142 ЗЗД/, относими към съществуването на задължението факти и обстоятелства /извършени погашения на същото вземане, чрез различни погасителни способи/, за чието съществуване кредиторът знае и което пренебрегва, упражнявайки правата си по ефекта. С установяване недължимост по каузалното правоотношение се препятства събиране на същото вземане, но на основание абстрактната сделка. Тъй като кредиторът – молител се позовава единствено на абстрактните сделки, то не може в негова тежест да се вмени установяване на вземане по каузалното правоотношение, защото това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Неплатежоспособният длъжник е участника в производство, които следва да разкрие съдържанието на каузалните правоотношения и правата по тях, респективно да проведе доказване, че задълженията които са предмет на обезпечаване с всеки един от петте броя издадени записа на заповед, или изобщо не са възниквали, защото каузалната сделка – техен източник е недействителна, респективно, макар и възникнали са били погасени, било от издателя на ефекта, било от самия авалист. В случаят „Б.а.а.“ ООД, нито е разкрила предметът на отделните каузални правоотношения, които са обусловили гарантирането на задължения по тях с издаване на коментираните записи на заповеди, нито  е провела доказване в насока опорочаване на сделките, съставляващи източниците на тези правоотношения. 

Сам по себе си авалът, извършен в предписаната от закона форма, поражда менителничните вземания на „О.“ ЕООД по отношение на задължилото се да отговаря като менителничен поръчител неплатежоспособно дружество. Позоваването на последното, че подобни задължения не фигурират в неговото счетоводство не може да доведе до освобождаване от отговорността му по установеното поръчителство, напротив тя трябва да бъде ангажирана, защото кредиторът „О.“ ЕООД е провел в нужната степен пълно и главно доказване по отношение, като на основанието, така и на размер на вземанията му произтичащи от всеки един от петте записа на заповед, по които е поемател. Липсата на отразяване в счетоводството на посочените задължения би могло да е последица от нередовност във водената от длъжника счетоводна отчетност, или пък несъгласие със съществуването на тези вземания, поради наличие на спор с кредитора.     

При изясненото правно положение на предявените от „О.Г.“ ЕООД с две молби от 10.05.2019 г. и 22.07.2019 г. парични вземания по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ и съгласно очертаните в тях основания и размери, съдът по несъстоятелността заключава, че решението на временния синдик да приеме вземанията заявени от този кредитор е правилно и кореспондира на ангажираните в производството доказателства, респективно възраженията на длъжника за липса на подобни парични задължения е неоснователно. Като резултат от тези изводи оспорените основен и допълнителен списък на приетите вземания не трябва да се ревизират от съда по несъстоятелността в частите им касаещи вземанията на „О.Г.“ ЕООД, в това число и възприетият от синдика ред за тяхното удовлетворяване.   

            6./  По възражение с вх. № 101742/09.08.2019 г. : То изхожда от кредитор – „А.П.М.“ ООД, чието вземане е прието в производството по несъстоятелност на „ БАА“ ЕООД посредством включването му в изготвения Допълнителен списък  № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, като общия им размер възлиза на сумата от 6 014,79 лв. и имат за източник сключени договор за наем от 18.11.2016 г. и договор за услуги от 18.11.2016 г. и издадени въз основа на тях 7 броя фактури касаещи начислени суми за м. ноември и м. декември 2017 г. и м.януари 2018 г., както и вземане за следваща се законна лихва върху главния дълг, която се дължи за времето от 22.04.2019 г. – датата на постановяване на РОПН до окончателното плащане. Упражненото от „А.П.М.“ ООД се отнася до решението на синдика да отнесе посоченото вземане в списъка на приетите вземания, които са предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, за което сочи да е неправилно, защото изявлението за приемане на посочените парични вземания било надлежно извършено в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, което предполагало включването на същото в съставения от синдика списък на приетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Недоволният кредитор се позовава на това, че е предприел действие по предявяване на своите вземания към „БАА“ ЕООД в рамките на 1-месечен срок, считано от вписването в ТР-АВ на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника. Подаването било извършено по пощата на 22.05.2019 г., като това обстоятелство било видно от положеното клеймо  върху наличния в кориците на делото пощенски плик. Предвид това и съгласно процесуалната норма на чл. 62, ал. 2 ГПК процесуалното действие по предявяване на коментираното вземане трябвало да се разглежда, като упражнено в пределите на разписания в чл. 685, ал. 1 ТЗ срок за предявяване.  Формулира се искане към съда по несъстоятелността, в което оспорващия кредитор настоява за допускане на промяна в списъците на приетите вземания в първоначалния и допълнителния срок, като предявените от „А.П.М.“ ООД  на 22.05.2019 г. парични вземания бъдат изключени от допълнителен списък № 1 на приетите предявени вземания в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и бъдат включени в съставения от синдика списък на приетите предявени вземания в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като им се определи съответния ред на удовлетворяване, след съобразяване, че същите не са привилегировани.

Със свое становище от 05.09.2020 г. временният синдик – С. е изразил позиция, че подаденото от „А.П.М.“ ООД е неоснователно и трябва да се остави без уважение. Сочи, че при формиране на решението си, дали вземанията от този правен субект са предявени в първоначалния или в допълнителния срок разписани в ТЗ е изходил от това, че в Регистъра на СГС молбата за предявяване на вземанията от страна на този кредитор е отбелязано да е постъпила на датата – 23.05.2020 г. В случай обаче, че по делото са налице данни, че молбата за предявяване на вземания е била изпратена по пощата на 22.05.2020 г., то няма пречка да се приеме, че то е предявено в първоначалния едномесечен срок уреден в чл. 685, ал. 1 ТЗ.

В съдебно заседание процесуалният представител на длъжника – адвокат И. изказва становище, че поставеното на разглеждане възражение е основателно, доколкото молбата на „А.П.М.“ ООД за предявяване на вземанията му трябва да се третира, като такава подадена в срока по чл. 685 ТЗ, тъй като е изпратена по пощата и това се установявало недвусмислено от пощенското клеймо положено върху съхранявания в кориците на делото плик. По тази причина преценката на синдика е неправилна и възражението трябвало да се уважи.   

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 02.08.2019 г. са обявени изготвените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, както и такива на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Прегледът в съдържанието на огласените списъци показва, че предявените от „А.П.М.“ ООД вземания в размер на сумата от общо             6 014,79 лв. имащи за свои източник сключени договор за наем от 18.11.2016 г. и договор за услуги от 18.11.2016 г. и издадени въз основа на тях 7 броя фактури касаещи начислени суми за м. ноември,  м. декември 2017 г. и м.януари 2018 г., както и вземане за следваща се законна лихва върху главния дълг, която се дължи за времето от 22.04.2019 г. – датата на постановяване на РОПН до окончателното плащане са възприети за съществуващи, като са отнесени в изготвения Допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В списъка е отразено, че датата на предявяване на вземанията е 23.05.2020 г.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – „А.П.М.“ ООД е подадено в установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 09.08.2019 г. по пощата, от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.          

Предметът на подаденото от „А.П.М.“ ООД се свежда единствено до това, дали предявяването на вземанията от посоченото дружество осъществено в откритото производство по несъстоятелност на „БАА“ ЕООД е станало в първоначалния срок за предявяване разписан в нормата на чл. 685, ал. 1 ТЗ, или пък в допълнителния такъв очертан в чл. 688, ал. 1 ТЗ, което обуславя и в кои от съставените списъци тези вземания следва да бъдат отнесени. Тоест между участниците в производството няма спор, че предявените от „А.П.М.“ ООД съществуват на заявените от него основания и възлизат на посочените размери. Съдът по несъстоятелността намира, че доколкото към молбата за предявяване на вземания изходяща от „А.П.М.“ ООД е приложен пощенски плик носещ пощенско клеймо с дата – 22.05.2020 г., то няма съмнение, че приложение трябва да намери общото процесуално правило на чл. 62, ал. 2 ГПК, което предвижда, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Съгласно чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец, считано от вписване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Решението с посочения характер постановено спрямо „БАА“ ЕООД е вписано в ТР по партидата на цитираното дружество на 22.04.2019 г., което означава, че срокът по чл. 685, ал. 1 ТЗ е с продължителност до 22.05.2019 г. вкл. С оглед това, че молбата на „А.П.М.“ ООД за предявяване на вземанията му в производството по несъстоятелност вече се посочи да е валидно подадена до съда по несъстоятелността на 22.05.2019 г., то няма съмнение, че действието по предявяване на вземания от посочения кредитор е упражнено в рамките на първоначалния срок въведен в чл. 685, ал. 1 ТЗ и трябва да намери отражение в изготвения от синдика списък на приетите предявени от кредиторите на „БАА“ ЕООД вземания именно в този срок. В този контекст отнасянето на вземанията „А.П.М.“ ООД в списъка на приетите вземания, които са предявени в срока по чл. 688, ал. 1 е решение на синдика, което е неправилно и трябва да бъде преодоляно от съда по несъстоятелността в рамките на настоящото производство. В тази връзка на промяна подлежат Допълнителния списък  № 1 на приетите от синдика вземания предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и Списъка на приетите от синдика вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като предявените от  „А.П.М.“ ООД с негова молба от 22.05.2019 г. вземания бъдат изключени от Допълнителния списък  № 1 и бъдат включени в този на приетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. 

7./ По възражение с вх. № 101749/09.08.2019 г. : То е подадено от кредитора – Национална агенция за приходите и има за предмет изготвения Списък на служебно вписаните от синдика приети вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД /непл./ по реда на чл. 687 ТЗ, в частите му с които са служебно приети вземания, както следва : вземане на Я. А. Д., в размер на сумата от 2 722,74 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 01.01.2018 г. до 05.02.2018 г., произтичащо от сключен договор за управление; вземане на Л.Х.Л., в размер на сумата от 615,79 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 01.09.2017 г.  до 17.09.2017 г., произтичащо от сключен договор за управление; и вземане на С.И.Х., в размер на сумата от 5 915,18 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 07.06.2016 г. до 17.03.2017 г., произтичащо от сключен договор за управление. За всяко от посочените вземания е определено да подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ. Процесуалният представител на оспорващият кредитор базира възражението си на това, че всяко едно от посочените по-горе лица към определен период от време е било вписано, като управител на „Б.а.а.“ ЕООД, като възмездяването на дейността, която те са извършвали, като управител е било уредено на плоскостта на договор за управление, а не на базата на трудово правоотношение създадено от сключен трудов договор. Същевременно нормата на чл. 687, ал. 1 ТЗ създава защита на ясно дефиниран кръг кредитори, а именно работници и служители, чиито вземания имат за източник единствено и само трудови правоотношения създадени с длъжника. Именно тази категория вземания се ползва с привилегия да бъде удовлетворявана преди вземанията на останалите необезпечени кредиторите, както и преди публичните вземания. Предвид това тази норма не може да се тълкува разширително, като за кредитори по този ред се допускат и субекти, които имат вземания спрямо длъжника, но източникът им е различен от трудов договор. Извършено е позоваване и на практика на ВКС формирана по реда на чл. 290 ГПК, в която е възприето схващането, че отношенията между управителя и дружеството с ограничена отговорност се уреждат на плоскостта на договор по смисъла на чл. 141, ал. 7 ТЗ, като същия няма характеристиката на трудов договор, а на такъв за мандат. Предвид това следващото се по договор за възлагане на управление на търговско дружество възнаграждение не може да се третира, като трудово възнаграждение, а обратно то е такова произтичащо от граждански договор. Без значение е и това как длъжникът е осчетоводил при себе си  вземанията създадени от подобен източник, вкл. и какъв е режимът за извършване на удръжки на осигурителни вноски по така получавано възнаграждение. В обобщение и предвид това, че вземанията на Я.Д., Л.Л. и С.Х. не спадат към тези очертани в предметния обхват на чл. 687, ал. 1 ТЗ, и доколкото не са били надлежни предявени от техните носители в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, следва да бъдат изключени от списъка на служебно приетите вземания и да не намерят отражение в който и да е било от съставените други списъци на приетите вземания, тъй като не са били предявени по своевременно и по надлежния за това ред.             

Със свое писмено становище от 10.10.2019 г. процесуалния представител на кредитора с оспорено вземане – С.Х., адвокат В.е изложила съображения в подкрепа на решението на синдика да включи вземанията на доверителя й в служебно изготвения списък по чл. 687, ал. 1 ТЗ, като ги е намерил за такива съставляващи трудови възнаграждения. Не се отрича, че Х. е бил избран и вписан, като управител на длъжника – „БАА“ ЕООД и в това си качество е сключил договор за възлагане на управление с търговското дружество, според които е уговорено конкретно възнаграждение, което ще се заплаща на управителя за полагания от него труд за тази позиция. Резерви са изложени по доводите на НАП във възражението му, че защитата по чл. 687, ал. 1 ТЗ се свежда само до определена категория кредитори  - работници и служители, чиито вземания произтичат само от създадени трудови правоотношения, и че това привилегировано третиране не следва да се прилага спрямо лица, които са страни по договор за възлагане на управление. Направено е пространно тълкуване за това какво трябва да се влага в понятието трудово правоотношение, и че такова правоотношение не е единствено породеното от трудов договор, но и от други източници, като типичен пример за такъв е правоотношението по сключен договор за управление и контрол, в т.ч. с членовете на контролни и управителни органи на предприятия. Това било предмет и на законодателно разрешение дадено в § 1, т. 26, буква „з“ от ДР на ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2014 г./. Водещото в случая било, не дали предмет на правоотношението е престирането на работна сила, а дали създаденото правоотношение осигурява на трудещия се източник на постоянен доход, съставляващо възмездяване на положения от него труд. Изводи се черпят и от осигурителното законодателство и дефинициите дадени в чл. 4, ал. 1, т. 1, съответно т. 7 от КСО. Отбелязва се и това, че при преценката вземането на кредитора с оспорено вземане – Х., съдът по несъстоятелността трябва да отчита и обстоятелството, че вземането му включено в служебния списък на приетите вземания е възникнало към момент предхождащ постановяване на РОПН, и освен това е предмет на исков процес по чл. 422 ГПК протичащ пред съответната съдебна инстанция. В обобщение се иска упражненото от НАП възражение да бъде оставено без уважение, в частта му, с която се оспорва вземането на С.Х., като същото запаси мястото си в съставения списък по чл. 687, ал. 1 ТЗ, и същия бъде одобрен от съда с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ.        

В състоялото се открито съдебно заседание на 11.10.2019 по разглеждането на подаденото от НАП възражение, становище е изразено и от процесуалния представител на длъжника – адвокат И., която се е присъединила към позицията на субекта упражнил възражението, а именно че вземанията на тримата бивши управители, които са включени в изработения от синдика списък по чл. 687, ал. 1 ТЗ не са от категорията на такива произтичащи от действието на трудово правоотношение или от факта на неговото прекратяване, и заради това неправилно са приети по служебен почин на синдика и им е дадена привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.  Иска се възражението да бъде уважено, като съдът по несъстоятелността изключи от служебния списък по чл. 687 ТЗ вземанията на Д., Л. и Х..    

Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка на служебно вписаните от синдика приети вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД съставен по реда на чл. 687 от ТЗ, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

По партидата на неплатежоспособния длъжник в търговския регистър на 02.08.2019 г. е обявен списъка на служебно вписаните от синдика приети вземания на кредиторите на „БАА“ ЕООД съставен по реда на чл. 687 от ТЗ, като под позиции 2, 3 и 4 в него са приети вземания, както следва :  вземане на Я. А. Д., в размер на сумата от 2 722,74 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 01.01.2018 г. до 05.02.2018 г., произтичащо от сключен договор за управление; вземане на Л.Х.Л., в размер на сумата от 615,79 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 01.09.2017 г.  до 17.09.2017 г., произтичащо от сключен договор за управление; и вземане на С.И.Х., в размер на сумата от 5 915,18 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 07.06.2016 г. до 17.03.2017 г., произтичащо от сключен договор за управление. За всяко от посочените вземания е определено да подлежи на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Съдът намира, че възражението, упражнено от кредитора – Национална агенция за приходите е подадено в установения с чл. 690, ал. 1 ТЗ срок – на 09.08.2019 г., от легитимиран участник в производството, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество възражението е основателно.

В провелото се производство по чл. 692, ал. 3 ТЗ еднозначно се установява, че оспорените от НАП вземания на лицата Д., Л. и Х. са включени от синдика в списъка със служебно приети вземания по чл. 687 ТЗ, поради това, че съставляват изискуеми и незаплатени възнаграждения по сключени договори за възлагане на управление по реда на чл. 141, ал. 7 ТЗ. Вписванията в ТР по партидата на длъжника – „БАА“ ЕООД, че посочените лица са фигурирали като управители на дружеството в определени периоди от време. Единствено по отношение на С.Х. обаче се ангажира договор за управление датиращ от 06.06.2016 г., като за другите две лица, такива не са представени, и доколкото формата за действителност за възникване на подобно правоотношение е писмена, то няма как да се приеме, че с Я.Д. и Л.Л. са били сключени договори с подобен предмет. Това означава, че те не могат да се легитимират, като носители на вземане за неизплатено им възнаграждение от подобен източник. Сведенията на синдика събрани от счетоводните сметки касаещи „Персонал“ водени при „БАА“ ЕООД не променят така направения извод, тъй като при извършеното оспорване, в тежест на носителите на материалното право на вземане е да установяват със средствата на пълното и главно доказване, че са кредитори на вземане от категорията на въведените в чл. 687, ал. 1 ТЗ. Макар по делото да е приложен трудов договор от 13.10.2016 г. сключен с лицето – Я.Д. относно длъжност „Офис секретар“, то същият няма как да бъде коментиран с оглед действието на синдика по приемане на вземания на Д. в атакувания списък по чл. 687, ал. 1 ТЗ, тъй като от съдържанието на същия ясно личи, че синдикът е посочил като източник на вземането от 2 722,74 лв. договор за управление, а не трудов договор с визираната по-горе дата. Освен това с оглед уговореното брутно трудово възнаграждение по трудовия договор в размер от 600 лв., очевидно е, че няма как неизпълнението на задължението му за плащане в периода от  01.01.2018 г. до 05.02.2018 г. да е формирало вземане в порядъка на  2 722,74 лв.      

Що се касае до доказаното правоотношение създадено между „БАА“ ЕООД и С.Х., в качеството му на управител, съгласно сключен договор за възлагане на управление от 06.06.2016 г., настоящият съдебен състав намира, че това правоотношение не е равнозначно на трудово правоотношение. Основанието на вземането, с което се легитимира – С.Х. е договор за възлагане на управление с неплатежоспособното дружество. Този договор не може да се квалифицира, като трудов договор, защото с него не се регламентират трудови правоотношения, поради което и вземането по този договор не представлява трудово възнаграждение. В този смисъл е Решение № 646 от 28.04.2010 на ВКС по т.д. № 431/2009 г., І т.о., ТК съгласно което договорите за управление съдържат елементите на договор за поръчка и по принцип са възмездни, но няма пречка договорът да е и безвъзмезден. Съгласно Решение № 179 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 665/2011 г., ІV г.о., ГК договорът за възлагане на управление на предприятието е граждански договор със страни собственикът на предприятието и лицето, което ще управлява дружеството. Неизпълнението за заплащане на уговорено парично задължение за възнаграждение в полза на определеното за управител лице по подобен договор не може да се квалифицира, като вземане от категорията на визираните в чл. 687, ал. ТЗ, а именно вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника. Волята на законодателя тук е ясна и тя цели даването на защита само на тесен кръг от субекти – работници и служители, които са сключили трудов договор с длъжника в качеството му на работодател. Всякакви други договори, които под някаква форма ангажират постигането на определен трудов, правен или фактически  резултат, макар да придават на страните по тях качеството на осигурено лице и на осигурител не могат да се разглеждат, като такива съставляващи източници на вземания в предметния обхват на чл. 687, ал. 1 ТЗ. Тук е мястото да се спомене, че допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху доходите на физическите лица, дефинират термините единствено и само за целите на данъчното облагане на физическите лица, и позоваването на тях в случая е неуместно и не се възприема от съда по несъстоятелността.       

При положение, че вземанията на кредиторите – Я.Д., Л.Л. и С.Х. не са такива произтичащи от действащо трудово правоотношение, респективно от прекратено такова /основно и допълнително трудово възнаграждение, различни по вид парични обезщетения регулирани от КТ/, то и включването им в списъка със служебно приетите вземания по служебен почин на временния синдик е едно неправилно решение, което следва да бъде поправено от съда по несъстоятелността, като тези вземания бъдат изключени от визирания списък, чрез изменението му. Тъй като вземанията, които неправилно са били включени от синдика в списъка по чл. 687, ал. 1 ТЗ не се установява да са предявени с изрична молба от кредиторите – Я.Д., Л.Л. и С.Х. в пределите на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, то не следва да бъде включвано нито в списъците с приетите вземания предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1, съответно чл. 688, ал. 1 ТЗ, нито в с неприетите вземания, предявени в същите тези срокове.

С оглед осъщественото от съда по несъстоятелността разглеждане на всички възражения постъпили срещу изготвените от временния синдик и обявени в ТР – АВ на 02.08.2019 г., както следва :  Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; Списък на служебно вписаните от синдика приети вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност по реда на чл. 687 ТЗ; Допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ; и Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, то тези отнасящи се до приетите вземания предявени в срока по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и служебно приетите такива подлежат на одобряване, след като в съответствие с възприетите в настоящето определение мотиви се внесат съответните промени, респективно се оставят без уважение тези възражения, или части от възражения, за които се формира извод за неоснователност. Предвид изискването на чл. 673, ал. 1 ТЗ с оглед завършилата процедура по проверка на изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, предявени по чл. 685 и чл. 688 ТЗ са настъпили процесуални основания за насрочване на Събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно за избор на постоянен синдик, доколкото заради пречки от категорията на визираните в чл. 669, ал. 3 ТЗ не е било проведено първо събрание на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, като на основание чл. 669, ал. 4 ТЗ назначения от съда временен синдик е продължил да изпълнява правомощията си. В дневния ред на свикваното събрание следва да се включи и точка отнасяща се до реда и начина за осребряване на имуществото попадащо в обхвата на масата на несъстоятелността на „Б.а.а.“ ЕООД.

Воден от горните съображения, Софийски градски съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото  на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ от длъжника – „Б.а.а.“ ЕООД, ЕИК ******* /непл./ възражение с вх. № 101219 от 08.08.2019 г., с което е извършено  оспорване Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД /непл./, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в ТР на 02.08.2019 г., в частите му по пункт 1 и пункт  2, отнасящи се до неприемането на предявени от кредиторите  : „Ю Е.Б.А.-Д.Б.“, чуждестранно търговско дружество с регистрация в Р. Литва и „Ю Е.Б.А.Г.“, чуждестранно търговско дружество с регистрация в Р. Литва парични вземания, които са заявени с молби от 22.05.2019 г. в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на 02.08.2019 г., по възражение с вх. № 101732 от 09.08.2019 г., което е подадено от „Ю Е.Б.А.Г.“, имащо идентификационен код *********, и седалище и адрес на управление ***, като ВКЛЮЧВА в същия предявените от „Ю Е.Б.А.Г.“ с молба вх. № 67535/22.05.2019 г. парични вземания, както следва : сумата в размер от 718 523,83 лв. – представляваща незаплатен остатък за наемна цена дължима за периода от 01.10.2017 г. до 29.12.2017 г. по договор за наем на въздухоплавателни средства от 14.09.2017 г. и издадени въз основа на него три броя фактури : № ASG17/014 от 01.12.2017 г.,  № ASG17/015 от 01.12.2017 г. и № ASG17/018 от 29.12.2017 г. и определя ред за удовлетворяване на така индивидуализираното вземане  – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ;  сумата в размер от 5 987,70 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане /718 523,83 лв./, което е дължимо за периода от 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г., както и законна лихва за забава в плащането на главното вземане /718 523,83 лв./ следваща се за периода от 21.05.2019 г. до окончателното плащане на лихвоносния дълг  и определя ред за удовлетворяване на така индивидуализираните вземания  – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в размер от 778 610,52 лв. – представляваща незаплатена цена за предоставени услуги и доставени стоки  в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., за чиито стойности е издадена фактура  № ASG18/001 от 01.02.2018 г. и определя ред за удовлетворяване на така индивидуализираното вземане  – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 6 488,41 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане /778 610,52 лв./, което е дължимо за периода от 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г., както и законна лихва за забава в плащането на главното вземане /778 610,52 лв./ следваща се за периода от 21.05.2019 г. до окончателното плащане на лихвоносния дълг  и определя ред за удовлетворяване на така индивидуализираните вземания  – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на 02.08.2019 г., по възражение с вх. № 101738  от 09.08.2019 г., което е подадено от „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК *******, като ИЗКЛЮЧВА от същия предявеното от кредитора Адвокатско дружество „Б. И С.“ с молба вх.  № 60141/08.05.2019 г. и прието от синдика парично вземане в размер на 39 116,00 лв. /без ДДС/ - представляващо възнаграждение за уговорено пълно преимуществено абонаментно юридическо обслужване дължимо за целия период на действие /24 месеца/ на договор за юридическо обслужване от дата – 25.01.2018 г.     

ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на 02.08.2019 г., по възражение с вх. № 101739 от 09.08.2019 г., което е подадено от „Ю Е.Б.А.Б.“, имащо идентификационен код *********, и седалище и адрес на управление ***, като ВКЛЮЧВА в същия предявените от „Ю Е.Б.А.Б.“ с молба вх. № 67531/22.05.2019 г. парични вземания, както следва : сумата в размер от 298 201,70 лв. – представляваща незаплатена цена за доставени  в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. резервни части за въздухоплавателни средства, за чиято стойност е издадена фактура  № AERO18/001 от 01.02.2018 г. и определя ред за удовлетворяване на така индивидуализираното вземане  – чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; сумата в размер от 2 485,01 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главното вземане /298 201,70 лв./, което е дължимо за периода от 22.04.2019 г. до 21.05.2019 г., както и законна лихва за забава в плащането на главното вземане /298 201,70 лв./ следваща се за периода от 21.05.2019 г. до окончателното плащане на лихвоносния дълг  и определя ред за удовлетворяване на така индивидуализираните вземания  – чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ от „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК ******* възражение с вх. № 101740/09.08.2019 г. срещу изготвения Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на 02.08.2019 г., в частта му по пункт втори отнасяща се до приети вземания на кредитора – „О.Г.“ ЕООД, с ЕИК *******, както следва : за сумата от 340 500 лв. – представляваща сума по издаден на 05.07.2016 г. запис на заповед авалиран на същата дата от „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК *******; и за сумата от 155 000 лв. -  представляваща сума по издаден на 05.07.2016 г. запис на заповед авалиран на същата дата от „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК *******.   

 ИЗМЕНЯ Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и Допълнителния списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ,  които са обявени в ТР при АВ на 02.08.2019 г., по възражение с вх. № 101742 от 09.08.2019 г. подадено от кредитора „А.П.М.“ ООД, с ЕИК *********, като ИЗКЛЮЧВА от Допълнителния списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземания предявени с молба с вх. № 68005/23.05.2019 г. /подадена по пощата на 22.05.2019 г./ в размер на сумата от общо  6 014,79 лв., произтичащи от сключени договор за наем от 18.11.2016 г. и договор за услуги от 18.11.2016 г. и издадени въз основа на тях 7 броя фактури касаещи начислени суми за м. ноември,  м. декември 2017 г. и м.януари 2018 г., както и вземане за следваща се законна лихва за забава върху необслужения главен дълг, която се дължи за времето от 22.04.2019 г. до окончателното плащане на главния дълг, и ги ВКЛЮЧВА в Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като относно вземането в размер на сумата от 6 014,79 лв., произтичащо от сключени договор за наем от 18.11.2016 г. и договор за услуги от 18.11.2016 г. и издадени въз основа на тях 7 броя фактури касаещи начислени суми за м. ноември,  м. декември 2017 г. и м.януари 2018 г. се определя ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, респективно по отношение на вземането за законна лихва за забава върху необслужения главен дълг, която се дължи за времето от 22.04.2019 г. до окончателното плащане на главния дълг - определя ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

ИЗМЕНЯ Списъка на служебно вписаните от синдика приети вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, съставен по реда на чл. 687, ал. 1 ТЗ, който е обявен в ТР при АВ на 02.08.2019 г., по възражение с вх. № 101749  от 09.08.2019 г., което е подадено от кредитора Национална агенция за приходите, като ИЗКЛЮЧВА от същия приетите по служебен почин на синдика парични вземания, както следва : :  вземане на Я. А. Д., в размер на сумата от 2 722,74 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 01.01.2018 г. до 05.02.2018 г., произтичащо от сключен договор за управление; вземане на Л.Х.Л., в размер на сумата от 615,79 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 01.09.2017 г.  до 17.09.2017 г., произтичащо от сключен договор за управление; и вземане на С.И.Х., в размер на сумата от 5 915,18 лв., което е квалифицирано като трудово възнаграждение дължимо за периода от 07.06.2016 г. до 17.03.2017 г., произтичащо от сключен договор за управление.

ОДОБРЯВА с гореописаните промени на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; Списък на служебно вписаните от синдика приети вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност по реда на чл. 687 ТЗ; Допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ; и Допълнителен списък № 2 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в ТР при АВ по партидата на„Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност на 02.08.2019 г.

СВИКВА на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ Събрание на кредиторите на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК ******* с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 3 и т. 8 от ТЗ, а именно : 1./ избор на постоянен синдик и определяне на неговото текущо месечно възнаграждение; 2./ определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника;  3./  определяне метода и условията на оценка на имуществото, 4./ избор на оценители и определяне на възнаграждението им, на 21.02.2020г. в 15,00 ч. в Съдебната палата, гр. София, бул.”Витоша” № 2, в заседателната зала, която е определена за провежда заседанието на  VІ-2 състав в посочения ден.

ДА се изготви и изпрати за обявяване по партидата на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК ******* покана за свиканото събрание на кредиторите с посочване на дневния ред.

Определението да се обяви на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ в Търговския регистър по партидата на „Б.а.а.“ ЕООД – в неплатежоспособност, с ЕИК *******.

Определението да се впише във водената при СГС публична книга за съдебните актове по чл. 634в ТЗ.

Делото да се докладва след изтичане на едномесечен срок от обявяване на определението в ТР за евентуално решение по чл. 710 -711 от ТЗ.

Препис от определението да се връчи на синдика.

Определението не подлежи на обжалване, с изключение на частта му, с която е оставено без разглеждане едно от подадените възражения по чл. 690, ал. 1 ТЗ, като в тази му част същото може да бъде обжалвано от длъжника в 1-семидчен срок, считано от оповестяването на същото в ТР с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: