Р Е Ш Е Н И Е
№ 689
гр.Плевен, 30.10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, I-ви състав,
в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Даниела
Дилова
при секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова административно дело № 741 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.1, буква „а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ДАБЪЛ СИ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Белене, ул.“Патриарх Евтимий“ №4, бл.3/15,
вх.Б, ап.5, представлявано от С.С.И., чрез адв. С.Т., против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №10819/14.07.2020 г.,
издадена от Ж. И. А. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново
в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на Националната агенция за приходите. В жалбата се твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Сочи, че със заповедта е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект бар „Мания“, находящ се в гр.Белене, ул.“България“ №35 и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, като причина за запечатването е посочено, че
за две от плащанията с ПОС терминала на ПИБ – на 06.03.2020 г. и 18.06.2020 г.,
не са издадени касови бележки. Твърди, че не е посочена и изследвана причината
за неиздаването на фискални касови бележки /ФКБ/. че не се касае за разлика
между реализирания и действително отчетения оборот за деня, а на процесните
дати сервитьорите в обекта не са успели да генерират касова бележка за извършеното
от ПОС терминала плащане, а е било възможно
временно да е била невъзможна и връзката с действащия софтуер за
отчитане на продажбите в обекта. Твърди се, че съответните суми – 34,40 лева и
6,20 лева са осчетоводени като приход от дейността, начислен е и внесен ДДС, че
по отношение на констатацията за наличие на касова разлика в деня на проверката
в размер на 19,67 лева, моли да се приеме декларация на сервитьора Д.З.Г., в която се сочи, че сумата не се е
намирала в касата на търговския обект, а в портфейла, който използва и за
оборота на клиенти в обекта до отчитането му в касата на обекта. Сочи, че
портфейлът на сервитьора не е каса на обекта, и намиращите се в него средства
не са реализиран оборот. Излага доводи, че конкретния случай макар формално да
изпълнява описаното в закона нарушение, с оглед на всички факти и доказателства
по случая не може да се определи като такова, което да е довело до неотчитане
на приходи и щета за държавния бюджет. Твърди, че неправилно е прието, че
единствено изведения КЛЕН за 06.03.2020 г. и за 18.06.2020 г. установяват
посочения релевантен факт – за получено плащане от ПОС терминал на съответните
суми, за неиздаване на касов бон, че при липса на констатации за разлика между
регистрирания оборот по ЕКАФП и фактическата наличност в касата към датата на
твърдяното нарушение, разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение. Излага
доводи, че доколкото нарушението е извършено за първи път, липсва констатация
при проверката за други нарушения на реда и начина за издаване на документи от
продажбите и с оглед данните от фискалния отчет не е установено от продажбата
да са настъпили съществени вредни последици за държавния бюджет, наложената ПАМ
противоречи на целта на закона, че не са изложени мотиви относно определянето
на срока, за който се запечатва обекта, че въпреки че органът действа при
оперативна самостоятелност, такива мотиви следва да бъдат изложени, и липсата
им води до незаконосъобразност. Сочи, че ПАМ противоречи на принципа на
съразмерност по чл.6 АПК, че би причинила значителни и трудно поправими вреди,
като дружеството няма да изпълни задължението си по направени резервации, би
намалял оборота и оттам – данъчните задължения. При запечатване работещите ще
загубят работата си. Отправя искане до съда да
отмени заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Т., която изразява становище че поддържа жалбата
Ответникът се
представлява от юрк.Г., който изразява становище, че жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Подробни доводи е изложил в писмена
защита представена по делото.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и
като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията
си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Протокол за извършена проверка
на 09.07.2020 г. /стр. 14,15/ се установява, че в стопанисван от дружеството
търговски обект - бар „Мания“, находящ се в гр.Белене, ул.“България“ №35, при
извършената проверка е установено, че не за всяка извършена покупка, заплатена
с карта чрез ПОС терминал, се издава ФКБ от фискалното устройство /ФУ/. Установено
е, че за извършено плащане с карта чрез ПОС терминал към ПИБ и издадена бележка
от 06.03.2020 г. в 00.08.27 часа на стойност 36,40 лева не е издадена касова
бележка от ФУ, налично в обекта. Горното е потвърдено от разпечатен КЛЕН за
периода 06.03.2020 г. от 00.01.00 часа до 01.00.59 часа, видно от който няма
ФКБ за сумата 36,40 лева. За извършено плащане с карта чрез ПОС терминал към
ПИБ и издадена бележка от 18.06.2020 г. в 00.16.44 часа на стойност 6,20 лева
не е издадена касова бележка от ФУ, налично в обекта. Горното се потвърждава от
разпечатен КЛЕН за периода 18.06.2020 г. от 00.00.00 часа до 04.00.59 часа,
видно от който няма ФКБ за сумата 6,20 лева.
При извършената проверка са засечени и паричните
средства в касата на проверявания обект и е установено следното: разчетена
касова наличност от ФУ 94,73 лева, фактическа наличност 114,40 лева, въведена
сума в касата 154,00 лева, изведени пари от касата 366,74 лева. Установеното
наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ е в размер на 19,67 лева.
Приложени са разпечатки от КЛЕН и от издадените
разписки от ПОС терминала / стр.18-24/, от които е видно, че на посочените в
протокола дати и часове са налични бележки от ПОС терминала с посочените суми,
но не са налице ФКБ за същите суми в КЛЕН.
За установеното нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение № F558740/13.07.2020 година / стр. 25/. По делото не са представени
доказателства издадено ли е наказателно постановление.
Приложена е заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на
изпълнителен директор на НАП, с която се определя компетентност на началник на
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки по чл. 186 от ЗДДС /л.28/. Представена е и заповед, с
която издалият заповедта Ж.А. е назначен на длъжността „Началник отдел“
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за
приходите /л.29/.
Видно от представената на стр.11 ЗНПАМ № 10819/14.07.2020
г. /л.л.11-12/ издадена от Ж. И. А. – началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите,
е че на осн. чл. 186 ал.1 и чл. 187 ал.1
от ЗДДС за установено нарушение на чл.25, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /по-долу Наредба
Н-18/. Дружеството в качеството на задължено лице по Наредба Н-18 не е спазило
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, с което се изпълнява състава на чл.25,
ал.1 вр. ал.3, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18, във вр. с чл.118, ал.1 и
ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена ПАМ- запечатване на търговски обект - бар „Мания“,
находящ се в гр.Белене, ул.“България“ №35, стопанисван от „ДАБЪЛ СИ“ ООД, ЕИК
*********, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
При издаване на заповедта административния орган е
изложил мотиви, че да се предотврати и преустанови извършването на административни
нарушения и вредните последици от тях, че са налице необходимите предпоставки по
чл.186, ал.1 от ЗДДС за налагането на ПАМ. Съобразявайки характера на
административната принуда и засягането на обществените отношения, свързани с
отчетността е намерил, че е налице
висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за
многократно проявление на установеното нарушение във времето. Административния
орган е изложил мотиви, че законосъобразното
отчитане и регистриране на извършените продажби чрез ФУ, налично и работещо в
съответния обект, както и правилното определяне на реализираните доходи са от
съществено значение за охраната на държавния интерес във финансовата сфера,
като извършеното нарушение нанася пряка вреда на държавния бюджет. Спазването
на стриктна финансова и бюджетна дисциплина представлява важно условие за
защита на обществения интерес и правилното функциониране на държавата. В
конкретния случай задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство,
касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи. Допълнителен мотив за
налагане на мярката са констатираните в хода на проверката други нарушения в
проверявания обект – установената разлика в касовата и фактическата наличност
на парични средства – нарушение на чл.33, ал.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18, във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС. При определяне на
продължителността на запечатване са взети предвид тежестта на извършеното
нарушение, липсата на повторност, вида и обема на упражняваната в съответния
обект дейност, типа и големината на търговския обект, местоположението му,
човекопотока и броя работници, заети в обекта, установената разлика в касовата
наличност, цялостното поведение на търговеца – наличие на образувано
изпълнително дело № *********/20 за неплатени задължения. Посочено е, че срокът
е подходящ с оглед постигане на целите на мярката, състоящи се в защита на
интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите
чрез ФУ в проверения търговски обект, правилното отчитане на реализираните
обороти, когато това е задължително, и стриктното спазване на изискванията за съхранение
на документи от/във връзка с ФУ в обекта, както и осъществяване на превенция
срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика.
Срокът е съобразен с целта нарушителят да промени начина на извършване на дейността
в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността,
индиректният – недопускане на вреда за фиска. Въпреки че е запознат с изискванията
за съответния вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с
което се засяга основният ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети
мерки за защита на фиска, като се предотврати за определен от органа по приходи
срок възможността за неотчитане на приходите от страна на търговеца, а също
така и да се коригира поведението му към спазване на отчетността и начисляване
на дължимите данъци върху реализираните обороти. В този смисъл категорично е
налице важен държавен интерес от преустановяване на констатирането
противозаконно поведение. Посочено е, че запечатването следва да стане в
14-дневен срок след влизане в сила на заповедта, необходимостта от присъствие
на представител на дружеството, за осигуряване на достъп, отстраняване на
стоките, възможността за принудителното им отстраняване. Посочена е възможността
за обжалване на заповедта.
Заповедта е връчена на 07.08.2020 г. на управителя на
дружеството, видно от разписката на л.13, а жалбата е подадена на 19.08.2020
г., видно от поставения вх.№ на органа , поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или
от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е приложена
заповед, с които изпълнителният директор на НАП
е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. Приложена е и заповед за назначаването на лицето,
издало заповедта, на тази длъжност. По тази причина съдът приема, че актът е
издаден от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и
съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно
в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от
контролните органи нарушение – не за всяка извършена покупка, заплатена с карта
чрез ПОС терминал, се издава ФКБ от фискалното устройство – нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18.
Съдът намира, че оспорената заповед е мотивирана, като
са изложени подробни мотиви /подробно възпроизведени по – горе/, включително и
от гледна точка конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата
на чл. 186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни,
който е към средния срок, определен в закона. В случая са изложени мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като
административният орган се е позовал на тежестта на извършеното нарушение,
липсата на повторност, вида и обема на упражняваната в съответния обект
дейност, типа и големината на търговския обект, местоположението му,
човекопотока и броя работници, заети в обекта, установената разлика в касовата
наличност, цялостното поведение на търговеца – наличие на образувано
изпълнително дело № *********/20 за неплатени задължения. Посочил е също, че
срокът е подходящ с оглед постигане на целите на мярката, състоящи се в защита
на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект, правилното отчитане на
реализираните обороти, когато това е задължително, и стриктното спазване на
изискванията за съхранение на документи от/във връзка с ФУ в обекта, както и
осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно
поведение в трайна практика. Приел е, че срокът е съобразен с целта нарушителят
да промени начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият
резултат е правилно отчитане на дейността, индиректният – недопускане на вреда
за фиска.
Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното
определяне на продължителността на наложената мярка.
В производството пред административния орган не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила, като оспорената заповед
съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186 ал.1 б."а" от
ЗДДС във вр. с ал.3 във вр.
с чл.25 ал.1 от
Наредба №Н-18, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки.
Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Член 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 изрично вменява
в задължение, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително да се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1; В случая
заплащането с карта към ПОС терминал не попада в посочените изключения, поради
което е следвало да се издаде ФКБ за извършените продажби, което не е
направено. Самата Наредба №Н-18 регламентира реда и начина за издаване на
фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от наредбата в
приложимата редакция, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС при
прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС се
забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на задължението за отчитане на
продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на
принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при
това административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
В разглеждания случай е установено безспорно, че за
две плащания с карта чрез ПОС терминал не са издадени ФКБ от наличното в обекта
ФУ. Ето защо като е издал процесната заповед по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, с която е
разпоредил запечатване на обекта, в който е установено нарушението,
административният орган е приложил правилно материално-правните разпоредби.
Оспореният административен акт е издаден в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК. Чл.22 от ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на
административни нарушения могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Определеният срок за прилагане на мярката е към средния размер,
съответства на тежестта на извършеното нарушение и не ограничава правата на
търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната
от закона цел и е в тази връзка е неоснователно възражението за нарушение на
принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
По отношение на останалите твърдения на жалбоподателя
съдът съобразява следното:
В производства като настоящето не е необходимо да се
изследва и посочи конкретната причина за неиздаването на фискални касови
бележки. Видно от приобщените КЛЕН, в часовете, предхождащи и последващи
неиздаването на посочените ФКБ, е налице издаване на ФКБ за други суми, с оглед
на което не може да се приеме, че е имало проблеми от технически характер,
довели до невъзможност за издаване на такива бележки. Освен това, в чл.36 от
Наредба Н-18 ясно са посочени случаите, в които при невъзможност за издаване на
ФКБ чрез ФУ, се издават касови бележки от кочан. В случая такива бележки от
кочан не са издавани, като това е посочено в протокола за проверката.
Въпреки че съответните суми – 34,40 лева и 6,20 лева
са осчетоводени като приход от дейността, и е начислен и внесен ДДС, това не
може да доведе до извод, че липсва нарушение. Констатацията за наличие на
касова разлика в деня на проверката в размер на 19,67 лева не е основание за
процесната ПАМ. Но съдът за пълнота отбелязва, че в приложената декларация на
сервитьора Д.З.Г. /л.9/, се сочи, че
портфейла й, който ползва при работа и държи оборота от клиенти, се е намирала
тази сума – лични средства. Съдът отбелязва, че с държането на оборота от
клиенти в портфейл същият се приравнява на каса на обекта. Не е допустимо
държането на лични средства в същия, след като се използва за събиране на
оборота от клиентите. След като е налице признание, че в този портфейл се държи
оборота от клиенти, не може да се приеме за основателно твърдението на
жалбоподателя, че „портфейлът на сервитьора не е каса на обекта, и намиращите
се в него средства не са реализиран оборот“.
Конкретният случай не само формално изпълнява
признаците на описаното в закона нарушение. Не е част от състава на нарушението
неотчитането на приходи и щетата за държавния бюджет. По тези причини не е
необходима констатация за разлика между регистрирания оборот по ЕКАФП и
фактическата наличност в касата към датите на неиздаване на ФКБ. Посоченото, че
нарушението е извършено за първи път, е съобразено при индивидуализацията на
срока на ПАМ. Налице е констатация при проверката и за друго нарушение –
несвоевременна регистрация по ДДС. Доколкото ПАМ ще бъде изпълнена в 14-дневен
срок от влизането в сила на заповедта, дружество ще има възможност да съобрази
направени резервации. При запечатване работещите не следва да загубят работата
си, доколкото срокът е само 14 дни, и работодателят не е длъжен да прекрати
трудовите им договори.
По изложените съображения заповедта е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на
административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и
целта на закона, и жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед направеното от пълномощника на ответника
искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 161 ал. 1 от ДОПК жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – Велико Търново разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния размер от
100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДАБЪЛ СИ“ ООД, ЕИК *********,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/
№10819/14.07.2020 г., издадена от Ж. И. А.– началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „ДАБЪЛ СИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Белене, ул.“Патриарх Евтимий“ №4 бл.3/15, вх.Б, ап.5, да
заплати на ТД на НАП - Велико Търново сумата 100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: